Joomla Software solutions Template

Payday loan

АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ В СОФИЯ –

НАЙ-СТАРАТА МУЗЕЙНА СЪКРОВИЩНИЦА НА БЪЛГАРИЯ

Далечна вече е датата, когато най-голямата в София ислямска култова постройка Шехид Мехмед паша джами или Буюк джамия е превърната в хранилище на старините от богатата на история българска земя.

Сградата и обогатените през 110-годишното съществуване на Археологическия (Народен, Национален, Музей институт при БАН) музей, колекции и днес привличат внимание в центъра на столицата и я оживяват като едно от най-престижните й културни средища. Има нещо съдбовно в това, че Музеят завинаги остава там, на това място, в сградата, в която през тържествения ден на 18 май 1905 г., бива открита първата й експозиция. Там, в туптящото хилядолетно сърце на града, на това място преминава животът му.

Сто и десет години Археологически музей - подобен юбилей не е необикновено събитие в световната музейна практика, но за нас българите, за културната ни история, той означава много.

Националният Археологически музей е истинска музейна съкровищница. Сега, когато честваме сто и десет годишнината му, богатствата му надхвърлят 450 000 експоната.

Първоначално фондът на музея се състои от 343 антични предмети и 2357 монети. Само няколко години по-късно музеят  се нарежда непосредствено след тези в Атина и Константинопол по богатства и важност на Балканския регион (S. Rinack, Gazette des Beaux Arts II, 1898, p.107). Според записките на директора на музея в началото на ХХ век, музеят вече разполага с 22 642 експонати, от които почти половината (10 027) - монети. Оттогава музеят разполага с едни от най-ценните и големи колекции от гръцки и римски антични предмети от България, в това число много скулптури, надгробни паметници, релефи, бронзови статуетки, цветни керамични съдове, златни и сребърни украшения и бижута.

Първият директор на музея е Вацлав Добруски. По негово време колекцията на музея нараства дотолкова, че става възможно откриването на изложбените зали за широката публика. Откриването се извършва на 18 май 1905 г. и съвпада с именния ден на цар Фердинанд. След официалната църковна служба, извършена в чест на монарха в църквата Св. Крал (днешната Св.Неделя), започва военен парад, след което Негово Величество официално открива Националния археологически музей, а през 1943 г. той става част от Българската академия на науките и се обединява с Археологическия институт. За съжаление, през 1944 г. по време на бомбардировките над София през Втората световна война, изгаря архивът на Националния археологически музей, а с него и ценен снимков материал.

През едновековната си история музеят постоянно обогатява колекциите си. Във фондовете му се съхраняват находки предимно от територията на България, които разкриват материалната и духовна култура на племената, населявали територията й от най-древни времена. Освен чрез събиране, получаване на дарения и откупуване на предмети, музеят се обогатява и чрез  получените материали от редовните разкопки на различни археологически обекти. Тези дейности са незаменим източник за увеличаване на музейните колекции и допринасят за развитието на науката Археология в България.

С идеята за създаването и устройството на музея са свързани такива бележити градители на българската наука и култура на новото време като Константин Иречек - символ на българското просвещение, Вацлав Добруски -  пръв директор и организатор на самостоятелния музей, историци, археолози, нумизмати, етнографи, академици и професори, сред които Д. Такела, Б. Дякович, Г. Баласчев, Д. Маринов, Г. Кацаров, Й. Иванов, Р. Попов, П. Мутафчиев, Иван и Велизар Велкови, Н. Мушмов, А. Протич, К. Миятев, В. Иванова-Мавродинова и Н. Мавродинов,Т. Герасимов, И. Венедиков, С. Ваклинов, С. Михайлов, Д.Ангелов, Т. Иванов. И всички те, и много други, са вложили ума и сърцето си в изграждането на храма на древността и науката за старините на земята, получила за векове името България.

Построена във втората половина на15 век, Буюк джамия е голяма постройка с масивни стени. Квадратната й основа има страна от 36,30 м. Кубичната й зала е покрита от девет купола, носени от четири масивни стълба, и влизането в нея през засводения каменен вход, затворен със старата резбована врата, върху която се преплитат слова на богослов, е неповторимо усещане. Преустроена за нуждите на музей, сградата живее своя нов живот и първо към нея се пристроява към фасадата също забележителна с архитектурата си зала, към която води монументална стълба, и  опасваща цялото вътрешно пространство изящна, носена от тънки метални колони, галерия, широка 2,80м. Първото, което среща погледа на посетителя, е изключителното копие на паметника на българската държавност, конникът от мадарските скали, който бди над богатството, дарено на съвременните хора от земята.

Когато през 1935 г. започва строежът на Народната банка, две нови крила -североизточно и югозападно, завършват ансамбъла на постройката и я обогатяват с нови пространствени възможности -аркади, под които през 1938 г. се открива нова експозиция.

Най-новото време също оставя ярка следа с модернизацията на сградата и на старото ядро, с  нова, съвременна атмосфера и превръщането на пространството около музея в любимо място за обитателите и посетителите на града.

Националният археологически музей е най-старият музей в България. Богатият фонд от праисторически материали заема важно място сред колекциите на музея: най-ранните паметници са представители на палеолита от Самуилица, Мусалиево и пещерата Бачо Киро. От изключителна важност са показаните предмети в новооткритата зала “Праистория”, открити при разкопките на праисторическата надгробна могила близо до с. Караново. Те представляват основата на хронологическия модел, не само за праисторическите култури в България, но и за  тези в цяла югоизточна Европа. Сред тези предмети е и уникалният печат от Караново с праисторически знаци или пектограми. Праисторическата колекция съдържа още и ценни образци на предмети, използвани при религиозни церемонии.   Сред многобройните и ценни антични паметници  в музея са известният надгробен паметник от VІ в.пр. Хр. на Дейнис, син на Анександър от Аполония (дн.Созопол), бронзова статуетка от VІ в.пр.Хр. на елен от Севлиево, както и няколко изящни римски копия на творби на Праксител. Сред епиграфските паметници е и уникалният тракийски надпис от с. Кьолмен, Шуменско. В обновената експозиция са намерили място няколко стотин оброчни релефа, бронзови статуетки от римската епоха, в това число и представители на божествата от целия Олимпийски пантеон. Много от тях са антични копия на работи на известни гръцки скулптори като Каламис, Фидий, Мирон, Поликет, Лизип и Леохарес.

Тракийската земя по време на римското господство е представена от редица експонати, включително архитектурни фрагменти, керамика, стъкло и пластика. Изключително забележителни са резбите по оброчните релефи, представени в експозицията с 2000 оброчни релефа, посветени на божествата от гръко-римския пантеон и тракийския конник, надгробни плочи от черноморските колонии и тези от долината на р. Струма, работи от монументално-декоративното изкуство, представляващи копия на работи на Праксител, ”Ероса”от с. Гиген, ”Почиващият Сатир” от с. Рибен, като изключителната статуя на Деметра от Ескус, повлияна от класическите оригинали.

Постоянната експозиция на музея представя експонатите в хронологичен ред. Ранната бронзова епоха (ХІ-VІ в. пр.Хр.) е представена от предмети, илюстриращи материалната култура на обществата, населявали Балканския полуостров по това време, с акцент върху надгробните могили и скални гробници. Интересно е да се отбележи, че най-ранните погребални  предмети са предимно от бронз, а златни и сребърни се появяват само в последните векове от Ранната бронзова епоха. Важна роля в погребалните обреди изглежда са имали предметите за украшение. Колекциите съпоставят местните изкуство и занаяти с тези от по-големия Егейски регион. Специално място е отделено на фибулите от Южна Тракия. Бронзовата и късната Бронзова епоха (V-I в. пр.Хр.) са представени от паметници, илюстриращи гръцката колониална и тракийска култура и съдържат погребални предмети от три века. Преобладава местната керамика. По-скромно е представена керамиката от Източна Гърция и Коринт. Тази част дава представа за търговските връзки между Аполония на Черно море и Егейския свят през V-II в. пр.Хр.

Тракийската култура е представена  от предмети, открити при разкопките на различни некрополи. Обеци, огърлици, колиета, гривни, пръстени, пекторали, колани и един златен венец, ни дават представа не само за техниките при изработката на бижута, но и за типологията на различните  категории украшения, декоративните мотиви и стиловите особености.

Много богато е представена тракийската култура през Римската епоха (I-IV в.от н.е.). Погребалните  предмети дават ясна картина за погребалните обреди като подчертават сходствата и различията между римляните и траките.

Сред паметниците от късната Античност, ранната Византийска епоха и българските Средни векове, най-интересни са надписите - каменната библиотека на нашите предци. Колоните с надписи на Омуртаг (български хан 814-831 г.), които излагат клаузите на договор между две царства, са уникални. Те са доказателство за 30-годишния мирен договор между България и Византия и говорят за феноменалното чувство за законност, история и справедливост, съществували през IX-X в.

Зала “Трезор” в музея е събрала и показва златните и сребърни съкровища на нашата страна: съкровище от Николаево, съкровище от Луковит, съкровище от Галиче, съкровище от Крумовград, сребърната с позлата амфора от Дуванлий, римски златни накити, злато, сребро и бронз от некропола при Требенище. Централно място в тази зала заема съкровището от Вълчитрън.

Когато посетителят попадне в музейния трезор, той се откъсва от ежедневния динамичен стереотип на своето време и погледът му незабавно бива прикован от магнетичното сияние на едно от най-големите и най-древни златни съкровища в света, състоящо се от тринадесет предмета с различна форма и големина. Със своите форми, изработка и предназначение, а и с интересните факти около намирането му, то вече няколко десетилетия провокира човешкото любопитство и естетически емоции и е източник на най-различни тълкувания и научен интерес. Датировката му е поставяна по протежението на един огромен обхват от време между средната бронзова епоха (II хил. Пр. Христа) до Великото преселение на народите (V-VI в), а тълкуванието му е варирало от най-обикновен сервиз за пиене, комплект от култови вещи, та чак до хипотезата, че капаците с лукувични дръжки са дискове на ударни музикални инструменти – цимбали. Това забележително съкровище се състои от една голяма овална купа с масивни дръжки, една голяма и три по-малки чаши с по една дръжка, два големи и пет по-малки капаци с лукувични дръжки отгоре и един скачен троен съд от яйцевидно издъжени и заострени в единия си край полусфери с общо тегло 12 кг 426 г чисто злато с природна чистота от близо 23 карата.

Между 1977-1992 г. музеят разширява дейността си, като става домакин на пътуващи археологически изложби, включително през 1978 г. изложба от Полша: “Балтите – северните съседи на славяните”. През 1979-1980 г. изложби от Новия свят се организират от Мексико (“Изкуството на ацтеките”) и Колумбия (“Златото на Ел Дорадо”). През 1981 г. музеят става домакин на изложба на Британския музей – “Антично египетско изкуство”. През 1982 г. - изложба от Германия, наречена “Римски съкровища от областта Рейн”. През май 1984 г., за да отбележи Международния конгрес по Античен бронз, музеят организира изложба на най-значителните си бронзови предмети.

Междувременно, изложби на Националния археологически музей пътуват в чужбина: през есента на 1984 г. изложбата “Малка пластика от България” заминава за Будапеща, Унгария. През април-май 1985 г. изложбата “Античен бронз от България” се излага в Дамаск, Сирия. От декември 1989 до януари 1990 г. изложбата “Античен бронз и римски накити от Националния археологически музей” гостува в Делхи, Индия. В разширен вариант същата изложба гостува на Боде Музеум в Берлин, Германия през есента на 1990 г.

През 1991 г. музеят участва в голяма международна изложба във Венеция със своя експозиция – “Келти в Европа”. През 1992 г. в музея се открива изложба, посветена на последните археологически находки, свързани с тракийския период. През 1993 г. специална изложба се посвещава на 100-годишнината на Археологическия музей. През 1994 г. музеят организира изложба “Долината на тракийските царе”. През 1995 г. Националният археологически музей взима участие в голямата “Тракийска изложба” в Япония.

През 1998-1999 г. Националният археорогически музей участва с 93 експоната в изложбата “Антично тракийско злато”, която обиколи 8 големи музея в Съединените Щати. За всички изложби, български и чуждестранни, музеят издава научни каталози.

През 2001 г. от месец май до месец декември в крепост Отенщайн, Австрия музеи от цяла Европа, между които и Археологическият музей, участваха в уникални по смисъл и съдържание изложби “Крепостта и човекът” и “Археологията, животът и смъртта”.

Със съкровището от Вълчитрън Археологическият  музей участва в “Европалия”, Брюксел през септември 2002 - януари 2003 г.

Националният археологически музей съхранява най-големите богатства на българската история, представляващи непресъхващ извор на знания и вдъхновение, както и на естетическа наслада.