Joomla Software solutions Template

Payday loan

ПОНЯТИЕ.

Гражданско право – jus civile /лат./ - съвкупност от всички правни норми, които се прилагат спрямо римските граждани, в техните взаимоотношения и в отношенията им с държавата и публичните институции.

През Средновековието гражданското право е било съвкупност от норми, които уреждат отношенията по притежанието на материални блага и техния обмен.

Гражданското право като отрасъл на действащото обективно право е съвкупност от правни норми с определено съдържание.

Субективното гражданско право са конкретните възможности на определени лица, възникнали от осъществени юридически факти въз основа нормите на обективното гражданско право.

Гражданското право е част от правното наука, която представлява система от значения за основните понятия и институти на гражданското право като обективно право.

Гражданско право /обща част/ е и учебната дисциплина, по която се придобиват знания върху общите институти на обективното право и практическите умения за тълкуване на гражданскоправните норми.

ПРЕДМЕТ И МЕТОД НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО

Гражданското право има три съществени белега:

1/ Гражданското право е съвкупност от правни норми, правила за поведение, утвърдени от държавните органи и е част от действащото право.

2/ Предназначението на правните норми на гражданското право е да уреждат две групи правни явления:

-          положението на гражданскоправните субекти;

-          равнопоставените отношения между тях.

Положението на гражданскоправните субекти включва правосубектността /с нейните части/ и всичко свързано с правната им инидивидуализация /или местожителството и т.н./.

За юридическите лица като участници в гражданскоправния живот гражданското право регламентира реда на създаването, момента на възникването на правосубектността, устройството и управлението им, представляването, имущественото им положение, реорганизацията, реда за прекратяване и ликвидацията им. В гражданското право са и правните норми, свързани с името и седалището на юридическите лице.

Гражданското право урежда и положението на държавата като участник в гражданския обмен.

3/ Гражданскоправните субекти са равнопоставени, няма правна зависимост /власт или подчинение както в административното право/. Израз на тази равнопоставеност е еднаквата способност на субектите да придобиват права и задължения. Това важи и за юридическите лица в зависимост от техния предмет на дейност. Равнопоставеността се проявява преди установяването на отношенията между субектите, по време на развитието им и след приключването им. Отношенията между гражданскоправните субекти, след като са уредени от гражданското право, ставан гражданскоправни отношения. За правните субекти, правните норми предвиждат права и задължения.

Предмет на гражданското право -  приема се, че това са имуществени и свързаните с тях неимуществени отношения.

Науката гражданско право си служи с методите на формалната и правна логика, с догматичния, историческия и сравнително правния метод на изследване.

СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО

Системата на гражданското право обхваща критериите и начина за разпределение и подреждане на правните норми. Тя е обективно обусловена от естеството на отношенията, върху които въздействат правните норми, от тяхното съдържание, от изисквания за практическо удобство. Когато системата се закрепи по нормативен ред, тя се превръща в част от правната система и заедно с нея представлява обективна социална реалност.

Системата на гражданското право включва като свои необходими подразделения гражданскоправните институти, от съдържанието на които се образуват клоновете на гражданското право.

І. Институционна система. В нея се възприема начинът за подреждане на институтите на гражданското право. Този начин е приложен за пръв път в Институциите на Гай. При тази система правните норми на гражданското право се разпределят в 3 части /напр. Френския Граждански Кодекс/:

- въводен отдел – публикуване, действие и прилагане на законите изобщо;

а/ “За лицата” – правен статут на физическите лица, брака, родителската власт, настойничеството;

б/ “За имуществата и различните видоизменения на собствеността” – разпоредби за вещите, собствеността и другите ващни права;

в/ “За различните способи за придобиване на собственост” – норми на наследственото и облигационното право, разпоредби за давността и владението.

ІІ. Пандектна система /напр. Германския Граждански законник/:

а/ Обща част – общи правила, които важат за всички или за повечето граждански правоотношения;

б/ Специални части по клонове:

-          облигационно право;

-          вещно право;

-          семейно право;

-          наследствено право.

ІІІ. Система на българското гражданско право.

Тя не е закрепена по нормативен път в своя пълен разгърнат вид, поради липсата на Граждански кодекс. Структурирането й е по образец на пандектната система.

1. На първо място се поставя общата част на гражданското право. Тя обединява общите правила на гражданскоправните норми и общите институти за отделните граждански правоотношения. В нея най-напред се поставят нормите на обективното гражданско право: за идточниците, действието на гражданскоправните норми по време, място и спрямо лицата, за критиката и тълкуването на гражданския закон и за преодоляването на празноти в него. Следващите дялове на общата част се отнасят до гражданскоправните субекти, съдържанието и обектите на гражданскоправните отношения, правните сделки, като типичен юридически факт на гражданското право, представителството и погасителната давност.

2. Вещно право – правна уредба на отношенията по придобиване, упражняване и защита на правото на собственост и другите вещни права /ЗС,ЗСПЗЗ/.

3. Облигационно право – общи  правила за източниците на облигационни отношения, за изпълнението, неизпълнението и другите способи за погасяване на облигационни отношения. Специалната част обхваща специални норми за основните видове облигационни отношения /ЗЗД, ЗС, СК, ЗН/.

4. Авторско право – урежда правния режим на правата върху творчески произведения на литературата, науката и изкуството и др.; уреждат се и договорите за отстъпване на права на използване на тези обекти на други лица /ЗАвПСП/.

Останалите съвкупности от правни норми, които уреждат правата върху нематериални блага със стопанско значение – изобретения, полезни модели, промишлени образци, търговски марки, указания и наименования за произход /т.е. индустриална собственост/, не следва да се включват в гражданското право.

5. Семейно право – съвкупност от правни норми, които уреждат имуществени и неимуществени отношения между лица, свързани помежду чрез брак, произход и родство или осиновяване /СК/.

6. Наследствено право – обхваща норми, уреждащи преминаването на имуществените права на едно физическо лице след неговата смърт към наследниците, които то е определило със завещание и които законът сочи като наследници по закон /ЗН/.

Б) Търговско право.

СЪЩНОСТ, ПРЕДМЕТ И МЕТОД НА ТЪРГОВСКОТО ПРАВО.

1. Понятие за търговско право.

1.1. Правото се дели на публично и частно като разграничението между тях се обяснява в зависимост от различни критерии.

1) Първият критерий е бил интересът, и по конкретно чии интереси защитава правото – още Улпиан е казал: “Publicum ius est quod ad statum rei Romanae spectat, privatum – quod ad singulorum utilitatem”.

2) Днес обаче за решаващ критерий се приема методът за правно регулиране – императивният метод е присъщ на публичното право, а методът на равнопоставеност – на частното право.  Делението на правото на частно и публично е универсално – присъщо е на почти всички правни системи.

1.2. Частното право има два основни дяла – гражданско и търговско право, което дава възможност да се говори за дуализъм на частното право. Разделението на частното право на гражданско и търговско е въпрос на законодателна политика. Търговското право не съществува като самостоятелен отрасъл във всички правни системи:

1) Има системи, които не познават нашето делене на частното право. В англосаксонското право има ТП в тесен смисъл (обхващащо търговските сделки и търговските ценни книжа) и отделно дружествено право и несъстоятелност;

2) Има системи при които ГП е единно (специални търговскоправни разпоредби в ГК има относно субектите и  сделките). Това единно ГП е присъщо за континенталната система, както за държави от немския, така и за държави от френския правен кръг. В тези страни или изобщо не е имало ТП – Швейцария и Скандинавските страни или ТП е погълнато от ГП при неговата кодификация – Италия и Холандия.

1.3. Обективни основания за отделянето на ТП от ГП се откриват в предмета на правното регулиране. ТП урежда правни отношения, които се формират на базата на обществени отношения, възникващи в сферата на обмена на стоки, услуги и капитали.

1) От икономическа гледна точка търговията е тази фаза от оборота, която се намира между производството и потреблението;

2) От юридическа гледна точка това е т. нар. предприемаческа дейност и когато се казва, че ТП урежда търговски отношения се има предвид именно предприемаческата дейност.

2. Система на ТП. Когато се говори за система се има предвид обособяването на правни норми от даден клон на правото в правни институти и тяхното логическо подреждане. Основни институти в системата на ТП са:

1.1. Правоотношения, свързани с търговците и търговските предприятия (ЕТ и търговски дружества) и правоотношенията, които възникват и се развиват във връзка с търговските предприятия. Тази група институти всъщност обхваща въпросите за субектите на ТП. Проблемът тук идва от липсата на обща уредба на юридическите лица, нито в ГП, нито в ТП (от една страна са ТД, а от друга кооперациите във външния Закон за кооперациите). Един от белезите на правния отрасъл е самодостатъчността и вътрешната организираност на материята. Затова в много страни дружественото право е самостоятелен отрасъл от правната система, като под дружествено право се разбира уредбата на капиталовите дружества. В ТП на тези страни съществува търговски кодекс, който урежда общите правила относно събирателните и командитните дружества, но освен това има и външни закони, които уреждат капиталовите дружества и борсовата търговия, който образуват дружественото право. В България първа стъпка в тази насока е Законът за публичното предлагане на ЦК, който е външен закон неинкорпориран в ТЗ, но е необходим за да се разберат акционерите дружества.

1.2. Търговски сделки – тук  близостта с ГП е най-голяма, защото има субсидиарно прилагане на гражданския закон и то много често, защото ТЗ урежда само изключенията от общия гражданскоправен режим. Банковите сделки не могат да се отделят като отделен дял, защото при тях има много често препращане към ЗЗД и договора за поръчка.

1.3. Менителнични ефекти – по принцип, част от търговските сделки, но обособени поради абсолютно пълната си уредба. Те се отличават от общите правила както на гражданското, така и търговското право поради своята абстрактност.

1.4. Морско търговско право – обособена уредба, отличаваща се от търговската уредба и отразена в КТК, който е изработен въз основа международните конвенции, по които България е страна.

1.5. Отношения свързани със защита на конкуренцията.

1.6. Несъстоятелност – дял с комплексен характер, съдържащ и материални и процесуални норми. При систематизацията на несъстоятелността могат да се използват 2 модела: 1) германски – първо материалните разпоредби, а после процесуалните, той не е повторен никъде, защото е много сложен; 2) правилата са смесени като се следва развитието на производството.

1.7. Международно ТП.

Тази систематизация е облекчена от съществуването на ТЗ, който обхваща 1, 2, 3 и 6. ТЗ не урежда останалите елементи от системата, които се уредени в други източници. ТП обхваща институти не само с частноправен, но и с публичноправен характер, което води до спорове дали дадени правила са част от процеса или от материалното ТП (несъстоятелността). В ТП има включени административноправни (търговски регистри) и наказателноправни правила (престъпления против кредитната система и престъпления свързани с несъстоятелността).

В) Трудово право.

ПРЕДМЕТ И СИСТЕМА НА ТРУДОВОТО ПРАВО КАТО ПРАВЕН ОТРАСЪЛ И КАТО НАУКА. ФУНКЦИИ НА ТРУДОВОТО ПРАВО.

1. Предметът на трудовото право можем да определим въз основа на

Чл. 1 КТ (1) Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.

(3) Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения.

Следователно предмет на трудовото право са трудовите отношения. Трудови отношения са отношенията между работника/служителя и работодателя във връзка с предоставянето на работна сила от работника/служителя, т.е. предоставянето на жив труд, а не на овеществен труд – не на резултат от труда. Предоставянето е, за да се извърши работата, но и когато не е извършена, също има предоставяне и на работника се заплаща трудово възнаграждение. Т.е. същинските трудови отношения са отношенията по предоставяне на работна сила.

Предмет на трудовото право освен същинските трудови отношения са и непосредствено свързаните с тях отношения – например отношения, свързани със сдружаването на работници/служители с професионални организации за защита на техните интереси, сдружаване на работодателите, колективните трудови отношения /колективни трудови договори - става въпрос за по-благоприятно уреждане на условията на труд, отделно е предвидено в закона/, отношения по уреждане на индивидуални трудови спорове и колективни трудови спорове, които винаги са свързани със същинското трудово отношение, още контрол за спазване на трудовото законодателство и отговорността за нарушеването му.

Чл. 1 (2) Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

От тук се налага изводът, че щом предметът е предоставянето на работна сила, то тези отношения не могат да се уредят със сключването на граждански договор

Чл. 405 а (1) Инспекцията по труда има право да обявява съществуването на трудово правоотношение, когато установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1 ал. 2. Обявяването се извършва с постановление на инспекцията по труда, което се връчва на страните по трудовото правоотношение.

(2) В случаите по ал. 1 инспекцията по труда дава предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор.

(3) Отношенията между страните до постановяване на предписанието по ал. 2 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен. Ако страните по трудовото правоотношение не уговорят в писмена форма условията по него, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор, който се смята сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.

(4) Работодателят може да обжалва предписанието пред районния съд по своето седалище или по местожителство в 7-дневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на трудовото правоотношение.

(5) Ако съдът отмени предписанието на инспекцията по труда, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно без предизвестие.

Предметът на всеки правен отрасъл е определящ критерий, за да може да се раздели правната система по отрасли, следователно щом има предоставяне на работна сила, то отношенията се уреждат от трудовото право.

2. Система на трудовото право. Законът не отделя обща и специална част на трудовото право, но въз основа на съответно тълкуване, можем да обособим обща част, обхващаща въпросите за предмета, метода, източниците на трудовото право, трудовото правоотношение /индивидуално и колективно/. Останалите институти са институти на специалната част.

3. Функциите на трудовото право са:

а/ закрилна – закрила на работника и служителя като икономически по-слаба и зависима страна в трудовите отношения;

б/ производствена – създаване на такива условия за работодателя, при които той би могъл най-ефективно да управлява предприятието и да извлича облага.

МЕТОД НА ПРАВНО РЕГУЛИРАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВО.

Методът на правно регулиране се способите, чрез които се въздейства на субектите по правоотношението с цел неговото регулиране. Методите могат да бъдат на равнопоставеност, на власт и подчинение и др.

1. Метод на равнопоставеност.

Този метод е до известна степен доминиращ в трудовото право. Но трудовото право е отделено от гражданското право – първоначално трудовото отношение се урежда с договор за наем на работна сила. Този метод намира израз в много институти, най-вече при постъпването на работа – основания за това могат да бъдат трудовия договор, изборът, конкурсът. Властническите правомощия на работодателя над работника са правомощия на частноправен субект, но това не е метод на власт и подчинение.

2. Централистичен метод: КТ урежда по еднакъв начин трудовото отношение за страната, както и редица подзаконови нормативни актове.

3. Децентрализиран метод: уреждането на отношенията може да бъде на различни нива – например на ниво предприятие действа Правилника за вътрешния ред, предвиден в чл. 181 КТ, който урежда правата и задълженията на работниците; колективният трудов договор /КТД/ урежда по-благорпиятни условия от __________ законова норма; роля на Общото събрание на предприятието.

4. Уреждане на трудовите отношения с императивни правни норми – страните не могат да се отклонят от предписанието на правната норма.

5. Диспозитивен мотед – нормата урежда отношенията, при условие че не са уредени от страните по друг, позволен от закона начин.

Тенденциите са за използване на децентрализирано и диспозитивно регулиране на трудовите отношения, тъй като така най-добре се изразяват интересите на страните. Методът на правно регулиране е допълнителен критерий за класификацията на правните отрасли.

Г) Международно частно право.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГРАЖДАНСКИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ. СЪЩНОСТ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЧАСТНО ПРАВО. СИСТЕМА НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЧАСТНО ПРАВО, КАТО КЛОН НА ПРАВОТО И КАТО КЛОН НА ПРАВНАТА НАУКА.

1. Характеристика на гражданските правоотношения с международен елемент.

Международните отношения биват две категории:

а/ отношения между РБ и други дръжави по многостранни и двустранни международни договори /за учредяване на международни организции, за международно сътрудничество и др/ - уреждат се от МПП;

б/ отношения между държавите от една страна и физически и юридически лица от друга страна или само между физически и юридически лица.

Особено важно място в международните правоотношение заемат тези от имуществен характер.

Международният елемент в едно гражданско правоотношение може да се появи във връзка с всеки един от основните елементи на правоотношението, както и във връзка с вещите,  по повод на които то е възникнало.

Елементи на гражданското правоотношение:

-                                  субекти на правоотношението;

-                                  субективни права и правни задължения на участниците;

-                                  обект на гражданското правоотношение.

Международният елемент може да е свързан със субектите, с местопораждането на субективните права и правните задължения на участниците, както и с обекта на правоотношението. Следователно международният елемент е резултат от комбинираното действие на суверенитета на засегнатите държави.

2. Същност на международото частно право:

МЧП е съвкупност от правни норми на отделната държава, които уреждат имуществените и свързаните с тях правоотношения с международен елемент, интересуващи тази държава.

3. Система на международното частно право:

а/ като клон на правото:

1/ уводен дял, който включва общи разпоредби на МЧП в две категории:

-                                  разпоредби, уреждащи специфични моменти от функционирането на механизма на МЧП като източници на МЧП, видове норми, препращане, установяване на съдържанието на чуждестранния закон, правна квалификация, заобикаляне на закона, взаимност, реторсия и др.;

-                                  разпоредби, уреждащи личните граждански правоотношения с международен елемент – лично правно положение на лицата /физически и юридически лица/, външнотърговско представителство и др.;

2/ главен дял:

-                                  разпоредби, уреждащи вещните правоотношения с международен елемент;

-                                  разпоредби, уреждащи облигационните отношения с международен елемент;

-                                  разпоредби с международен елемент,уреждащи отношения в областта на авторското и патентното право,включително правната закрила на търговски марки,промишлени образци,ноу-хау;

-                                  разпоредби за международни превози на торави;

-                                  разпоредби за трудовите правоотношения с международен елемент;

-                                  разпоредби за семейноправните отношения с международен елемент;

-                                  разпоредби за наследственоправните отношения с международен елемент;

-                                  разпоредби за разрешаване на граждански спорове с международен елемент;

б/ като клон на правната наука – включва:

- обща част–всички въпроси,които имат значение за международното частно право като цяло–същност,предмет,система,източници, видове норми, прилагането на чуждестранния закон, стълкновението на закони в МЧП и способи за прекратяването му, гражданска дееспособност и правоспособност;

- специална част – правна уредба на различни категории граждански правоотношения с международен елемент.