Joomla Software solutions Template

Payday loan

Народното събрание е част от системата на органите на държавната власт в страната. Като такъв той се отличава с някои особености:

• той е орган, установен от конституцията на държавата;
• той има не само законодателни, но и контролни правомощия;
• той не е съвещателен, а решаващ орган;
• неговите решения подле­жат на утвърждаване от държавния глава, но не и на изменение;
• той е волеви орган, тъй като неговите членове притежават законодателна инициатива.

Народното събрание е единственият орган на законодателната власт в Република България. Като законодателен орган той получава властническите си правомощия от народа, който е източник на властта. В чл. 1, ал. 2 на Конституцията се възприема принципът на народния су­веренитет, съгласно който народът е единственият източник на властта. Принципът е формулиран по следния начин:

„Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”.

Следователно от това произтичат двата основни елемента на принципа на народния суверенитет, а именно народът-суверен:

• непос­редствено осъществява властта чрез формите на пряка демокрация;
• чрез избор на народни представители народът делегира своите власт­нически правомощия на Народното събрание.

Властта в съвременното общество не би могла да се осъществява без парламентарно управление, тъй като е немислимо реализирането и само чрез формите на прякото народовластие, каквито форми са, например: референдум, плебисцит, народна инициатива и народно вето.

Народното събрание е единственият колективен общодържавен представителен орган. То се състои от народни представители, които се избират на пропорционален принцип от листи на политически партии и коалиции. Това означава, че народните представители са представители на различни политически сили в обществото.

Народното събрание е еднокамерен парламент. То е централен (висш) орган с обща компетентност. Народното събрание е постоянно действащ орган, който сам определя времето, през което не заседава.

Народното събрание се състои от една камара и е колективен изборен орган. Съгласно чл. 63 от Конституцията обикновеното Народно събра­ние се състои от 240 народни представители.

Мандатът на Народното събрание е четиригодишен, но в случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата му, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства. Народното събрание може да се саморазпусне предсрочно, както и да бъде разпуснато от президента на Републиката, когато не е постигнато съгласие за образуване на правителство по реда на чл. 99 от Конститу­цията. Изборите за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.

Народното събрание има своя вътрешна организация, свои органи и вътрешен ред за работа. Вътрешната организация, на първо място, се изразява чрез избор на ръководство на парламента. Първото заседание се открива от най-възрастния народен представител. На това заседание се полага и клетвата, определена от Конституцията, от всички народни представители. На същото заседание се избират председател и замест­ник-председатели на Народното събрание. Едва след като Народното събрание се е конституирало, то пристъпва към своята организация, т. е. към приемането на правилник за своята дейност и създаването на своите постоянни комисии. При необходимост Народното събрание мо­же да формира и временни комисии за проучвания и анкети.

Най-общо правомощията на Народното събрание се групират в следните насоки:

• Законодателни правомощия – то е единственият законодателен орган на Република България;
• Външнополитически правомощия – решава въпросите за обявяване на война и сключване на мир, решава изпращането и използването на български военни сили извън страната, пребиваването на чужди военни сили на територията на страната, ратифицира и денонсира със закон международни договори;
• Упражнява парламентарен контрол върху изпълнителната власт;
• Конститутивни правомощия – участва при конститутирането на определени институции (напр. Министерски съвет);
• Други правомощия – насрочва избори за президент, приема решения за насрочване на референдум, създава, преобразува и закрива министерства;
• Приема юридически (Конституция, закони, решения и др.) и неюридически актове (декларации, обръщения).

Парламентарен контрол се упражнява от Народното събрание върху изпълнителната власт. Той се явява вътрешно присъщ белег на всяко парламентарно управление и същевременно е необходима предпоставка за ефективното функциониране на държавната власт.

Съществена характеристика на парламентарния контрол е, че той е политически, което произтича от връзката му с държавната политика. Обекти на парламентарен контрол са министър председателя и отделните министри.

Средствата на парламентарния контрол са:

• питания – средство за получаване на информация имащо специално контролно предназначение. Отправя се от народните представители чрез председателя на Народното събрание, които уведомява премиера или конкретния министър. Те трябва да отговорят в определен срок от подаване на питането. Питането може да прерасне в запитване, т.е. интерпелация;
• вот на недоверие – по предложение на 1/5 от народните представители чрез мотивиран проект за решение.
• в парламентарните проучвания и анкети;
• отчет за изпълнението на държавния бюджет;
• актуални въпроси или въпроси за информация – отправят се чрез председателя на Народното събрание не по-късно от 48 часа преди заседанието на което да се отговаря.

В теорията се дискутира дали правомощието за парламентарен контрол не противоречи на принципа за разделението на властите, на равнопоставеността на всички власти. Според преобладаващото мнение не е нали­це такова противоречие, защото парламентарното управление предпола­га контрол от Народното събрание върху изпълнителната власт, тъй като На­родното събрание е заинтересовано как се реализират, приетите от него закони от висшата изпълнителна власт в лицето на Министерския съвет и министрите.

Парламентарният контрол е средство за въздействие върху изпълнителната власт. Той е един от механизмите, които съдейст­ват за ефективното функциониране на органите на изпълнителната власт.

В чл. 62 от Конституцията на Република България е посочено от законодателя:

„Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.”

Една от основните форми на парламентарен контрол върху дейността на Министерски съвет е искането на вот на недоверие. Според регламентацията на Конституцията на страната искане за вот на недоверие може да се предложи от една пета от народните представители. С такова искане се предлага на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет.

Предложението за искания вот на недоверие е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.

Вот на недоверие може да се иска на:

• министър-председателя;
• Министерския съвет.

В случаите, когато Народното събрание гласува вот на недоверие на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят следва да подаде оставката на правителството.

Предложението за вот на недоверие може да бъде отхвърлено от Народното събрание. В този случай, ново предложение за вот на недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите шест месеца.

Правителството може да поиска и вот на доверие. Според регламентацията в Конституцията Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие:

• по цялостната политика;
• по програмата;
• по конкретен повод.

Решението по искания вот на доверие от Министерския съвет се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.

Ако гласуването е с отрицателен резултата, т.е., когато Министерският съвет не е получил исканото от него доверие, министър-председателят следва да подаде оставката на правителството.

Процедурите за искане на вот на доверие и недоверие на Министерски съвет са подробно описани и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Съгласно въведената регламентация в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в случаите, когато Министерският съвет иска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика или по конкретен повод, разискванията започват на следващото заседание след постъпване на искането за вот на доверие. След приключване на разискванията Народното събрание приема решение на същото заседание. Решението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.

И в Правилника  за организацията и дейността на Народното събрание се изисква една пета от народните представители да направят предложение на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя, като внесат мотивиран проект за решение.

При искане на вот на недоверие разискванията по проекта за решение за гласуване на вот на недоверие започват не по-рано от 3 дни и не по-късно от 7 дни от постъпване на предложението. По време на разискванията не могат да бъдат правени промени и допълнения в текста на проекта за решение. Гласуването на проекта за решение се провежда не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията.

Проектът за решение по искания вот на недоверие се смята за приет, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.

При гласуване на доверие или от­хвърляне на предложение за недоверие на Министерския съвет ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде на­правено в следващите 6 месеца.