Joomla Software solutions Template

Payday loan

Тема 24   Управление на БЗНС

Възстановяването на българската държава след 1878г. е съпътствано от разкъсването на българската нация от Берлинския конгрес. В следващите десетилетия усилията на българският народ се насочени към решаването на националния въпрос.

През 1912 – 1918 г. България участва в 3 войни – Първа и Втора балканска война и Първата световна война, за да постигне пбединение на нацията. Подвизите на българските войски на бойните полета не постигат мечтаното развитие за националния идеал.

Преживяната I национална катастрофа след Междусъюзническата война и очертаващата се II национална катастрофа силно дискредитират прадиционните политически партии, които управляват по времето на войните 1912-1918 г. На преден план в политическият живот на страната излизат левите партии БЗНС, БРСДП, БРСДП(О).

В тази борба БЗНС успява да се наложи като първостепенен политически фактор и самостоятелно да поеме управлението на страната.

Събитията от следвоенния период и идеите на БЗНС се проучвани от Христо Христов, Любомир Огнянов, Величко Георгиев, Милен Куманов, Димитрина Петрова, Димитър косев, Трендафил Митев.

Първата световна война завършва с революционни сътресения за голяма част от Европа. Масите са загубили доверие във водачите си. Силно е и влианието на булшевишката революция в Русия, която обещава нови социални възможности. Тя упръжнява магнетично въздействие върху търсещите социална справедливост. Тесните социалисти възпривмат принципите на Комунистическия интернационал, проповядвани от Москва, и през 1919г. преименуват партията на Българска комунистическа партия (БКП). Във всички победени страни властта преминава в ръцете на групировки, които са отричали политиката, довела до войната. Не прави изключение и България.

Войната е катастрофа за страната. Загубите на човешки и материални ресурси са огромни. Стопанството, което вече близо шест години трябва да се справя с военното напрежение, мъчително се преустройва на мирни релси. Помощ отникъде не може да се очаква. Цяла Европа е в упадък и събира мъчително сили, за да се справи с предизвикателството, което й отправя болшевизмът и общото надигане на левите сили.

Десетки бежанци минават в неспирен поток всички български граници. Оставили за гърба си цялата си собственост, те увеличават пазара на безреаботните. По условията на Солунското примирие българските войници, разположени тогава на запад от п. Варда, остават заложници за изпълнението на поетите от София условия.

България не е самостоятелна в политиката си. Страната е окупирана от Съглашенски части. Окупационните органи се намесват безцеремонно във финансите на страната, в отбранта и армията й.

След сключването на примирието политическата криза, възникнала в края на войната, взема нови форми и насоки. Острите социални противоречия и гибелните резултати от политиката на цар Фердинант и управкяващите партии въвличат в активен политически живот огромни слоеве от българското общество. Възмущението и негодуването срещу монархията до известна степен е притъпено с абдикацията на цар Фердинанд и възкачването на престола на неговият син – Борис III.

Правителството на Александър Малинов – Стоян Костуров е подложено на силен политически натиск от всички опозиционни формации и особено от левите политически партии. Лидерът на Демократическата партия Александър Малинов се опитва да маневрира, като на 17 октомври 1918 г. съставя нов партиен кабинет, в който освен демократи, радикали и народняци за пръв път са включени и представители на левицата – Цанко Бакалов, земеделец, и Янко Сакъзов, социалдемократ. За пръв път в българската история БЗНС влиза в изпълнитената власт.

Създаден в края на XIX в. Като професионално-просветна организация, през шървото десетилетие на XXв. БЗНС се превръща в политическа партия, чийто авторитет нараства особено в годините на Първата световна война. Това се дължи на категоричната антивоенна и антимонархическа позиция на нейният водач Александър Стамболийски.

БЗНС не е участвала в управлението на страната и не носи отговорност за сполетялата национална катастрофа.

БЗНС е носител на една нова идеология, която претендира да изразява интересите на мнозинството от българското население – селяните. Според тази теория обществото се дели не на класи, а на съсловия. Главното съсловие в България е селското, върху което се крепи съществуването на държавата и което е ограбвано и подтискано от „гражданите”. Оттук се извежда и необходимостта политическата власт да премине в ръцете на мнозинството, т.е. на селяните и естествено на техния политически представител БЗНС.

След месец поради загубата на Южна Добруджа кабинетът на Ал. Малинов подава оставка.

На 28 ноември 1918 г. изпълнителната власт е поета от правителството на Теодор Теодоров – лидера на народната партия.

Той търси по-широка социална основа за управление, за това привлича още една партия – прогресивнолибералната и увеличава участието на най-влиятелните партии БЗНС и БРСДП(О). На БЗНС са предоставени 3 министерски поста. Един от тях е запазан за Ал. Стамболийски, който е все още в затвора. Той заема поста на 24 януари 1919г.

Правителството обевява за своя главна задача умиротворяването на страната и стабилизирането на конституционния режим. По настояване на замеделците и социалдемократите в края на 1919г. – законите за данъка върху печалбите от войната и за отнемане в полза на държавата имоти, придобити по незаконен начин. Противоречията между представителите на левите и десните партии в кабинета довеждат до падането му.

На 7 май 1919г. Теодор Теодоров съставя нов партиен кабинет (Народната партия, БЗНС, БРСДП(О), Радикалдемократическата и прогресивно либералната пратия).

В платформата на правителството на първо място се включва провеждането на нови парламентарни избори и защита на националните интереси при сключване на предстоящия мирен договор.

През юни 1919г. се провежда XV конгрес на БЗНС. Той издига два основни принципа – на народовластието и на трудовата собственост и изработва програма за бъдещо управление.

На 17 август 1919г. се провеждат избори за XVIII ОНС. БЗНС печели 85 места, БКП – 47 мандата, БРСДП(О) – 38, демократите – 28, народняците19, прогресистите – 8, радикалите – 8  и либералите 2 мандата. Притежаващ най-голям брод народни представители, БЗНС започва преговори за създаване на правителство. Предложението му към комунистите е отхвърлено по доктрини4ески при4ини. Социалдемократите проявяват прекалени амбиции и замеделците се отказват от сътрудничество с тях. В крайна сметка на 7 октомври 1919г. сформиран коалиционен кабинет заедно с Народната и Прогресивната партия. Които получават съответно 2 и 1 министерски места и надеждата, че ще могат да смекчат крайностите на замеделжите. Министър прецедател е Александър Стамболийски.

Първата грижа на новото правителстов е да сключи мирният договор със страните от Съглашението. Становището на Стамболийски е, че колкото и да е тежък, той трябва да бъде подписан поради липса на алтернатива. Използвайки безизходното положение на България, правителствата на страната от Съглашението налагат договопр, който има характер на международен диктат. Парижката мирна конференция не се вслушва в нито едно от многобройните справедливи и мотивирани възражения на българското правителство по проектодоговора.

Като ръководител на българската делегация Александър Стамболийски с много изобретателност успява да установи контакт с италианските и френските представители, но не получава подкрепа. Единствени защитници на българските интереси са американските представители. Членовете на българската делегация са поставени под стража, забранено им е да кореспондират без цензура и да излизат без детектив.

Мирният договор с България е подписан на 27 ноември 1919г. в парижкото предградие Хьой. За страната това е втора национална катастрофа. От нея са откъснати 11 000 кв. Км : Южна Добруджа е дадена на Румъния; към Сърбия преминават Струмишко, Зарибродско, Босилеградско, и някои села от Кулско и Трънско; Гърция получава територията, отстъпена от Турция на България през 1915г., и част от Смолянско. Западна Тракия временно е поставена под управлението на Съглашението, но след няколко месеца е предадена ан Гърция. Договорът :гарантира” на България икономически излаз на Егейско море, който тя никога не получава.

Ньойският договор задължава България да предаде на страните победителки хиляди тонове каменни въглища и десетки хиляди броя домашни животни. На страната са наложени репарации в размер на 27.5 млрд. Лева, което представлява околк1/4 от националното богатство. Репарациите трябва да се плащат в продължение на 37 години. Въоръжените сили на българската държава са сведени до 33 хиляди души. Военните кораби са предадени на Съглашението. На България е забранено да притежава бойна авиация, подводници и танкове. Въпреки тежкитеклаузи на договора България поема задължението да го изпълнява добросъвестно, като се надява на негова бъдеща мирна ревизия.

Коалиционното правителство на Стамболийски издава постановление за задържане на министрите от кабинета на В. Радославов и на около 200 други лица, отговорни за въвличането на България в Световната война.

Постановлението търси отговорност от воиниците само за втората национална катастрофа, защото управляващите по времето на Балканските войни народна и прогресивнолиберална партия са коалиционни партньри в правителството.

С цел преодоляване на стопанските и социалните проблеми правителството внася и на 30 ноември 1913г. с гласуван Закон за търговията със зърнени храни и проиозведенията от тях и за прехраната. С него се създава консорциум от три държавни банки- Българска народна банка, Българска замеделска банка, Българска централна и кооперативна банка и Общият съюз на земеделскитекооперации и Съюзната земеделска кооперативна банка, който получават държавния монопол върху външната житна търговия. Целта е да се ограничи спекулата и д асе подобри продоволствието в страната. С този закон се преследват не само стопански, но и социални и политически цели.

На 4 януари 1920г. е гласуван Закон за отнемане в полза на държаватана незаконно придобити имоти, а на следващият ден – и закон за облекчаване на жилищната нужда, с който са въведени нормирани наеми и принудително настаняване в частни жилища.

Тези мерки са посрещнати добре и БЗНС спечелва общинските и окръжните избори.

В края на 1919г. и началото на 1920г. избухва транспортна стачка, ръководена от комунистите и широките социалисти. Правителството на Стамболийски проявява твърдост и неотстъпчивост. Срещу стачкуващите са предприети брутални репресии. Арести, побой, съдебни разправи, изхвърляне на семейства от държавните жилища и други. На 19 фефруари 1920г. транспортните работници прекратяват стачката. Този развой на събитията охлажда още повече отношенията между земеделците и партиите на комунистическите и широките социалисти.

След потушаването на транспортната стачка коалиционното правителство на Александър Стамболийски разпуска Народното събрание и насрочва предсрочни парламентарни избори, които се провеждат през март 1920г. В тях най-много депутати има БЗНС – 110.

За да получи недостигащите гласове за мнозинство в Народното събрание, БЗНС касира избора на 13 опозиционни депутати. На 21 май 1920г. е образувано самостоятелно земеделско правителство начело с Александър Стамболийски.

БЗНС поема самостоятелното управление на страната в изключително труден период. Напълно е  изчерпан политическият потенциал на България. Ясно се усеща загубата на плодородни и важни за търговията територии. Вътрешното състояние е неспокойно. За да преодолеят изостаналостта на България земеделците разчитат на прилагането на съсловната територия и на прилагането на своите програмни идеи. Най-важната от тях е трудовата поземлена собственост.

В най-новата история на България управлениетп на БЗНС остава преди всичко с широката си реформаторска дейност, провеждана в продълвение на 3 години.

Един от първите нормативни актове, които приема парламентът, е Законът за трудовата повинност. Според него младежите над 20 и девойките над 16 годишна възраст трябва да полагат задължителен обществен труд. Трудовата повинност фактически замества задължителната военна слуйба, забранена с Ньойският договор. Трудовите набори се използват за построяване на пътищата, жп. Линии, общински сгради за благоустройството на селището.