Joomla Software solutions Template

Payday loan

Александър Велики

През пролетта на 334г. пр. Хр. гръцката армия дебаркира на нос Сигей на брега на Азия. Водачът и Александър забива със сила копието си ба брега, като по този начин дава знак, че си присвоява териториите на великия персийски цар Дарий. Даден е сигнал за нападение и приказната епопея, която ще отведе Александър на 20 000 км.

Александър Македонски наследява баща си на 20 години. Суров, но предвидлив владетел, баща му Филип II реорганизира армията и и разширява царството си на Македония, северно от Гърция. За няколко години той разпростира властта си над могъщите гръцки градове, разпокъсани от вътрешни войни, и обединява територията под своя власт. Но мечтата му за завладяване на обширна Персийска империя на може да се осъществи: той умира през 334г. пр. Хр., убит от един офицер, нает вероятно от персийците. Въпреки това той съумява да подготви сина си за властта. В двора на столицата Пела Александър получава образование от големия философ Аристотел. Той разпределя времето си между физическите упражнения, уроците по музика и медицина и четенето на Омировите творби "Илиада" и "Одисея". Очарован е от техните герои и най-вече от славния воин Ахил. След като налага волята си над Гърция, оцобено като срива разбунтувалите се Тива, през 334 г. пр. Хр. Александър продължава делото на баща си. Като поема риска да остави гръцките градове без контрол, той събира армия от 35 000 мъже, за да нападне Персия. Предвидени са припаси само за един месец. После войските трябва да снабдяват на място.

Царят на персите Дарий трети знае, че се подготвя нападение, но не мобилизира цялата си армия. Напредването на Александър обаче е светкавично: първите прсийски части са разбити при река Граник. След това през 333 г. пр. Хр. в долината Исос гърците удържат   мъчителната победа срещу 150 000 войници на Дарий. Царят избягва, като изоставя на бойното поле съкровищата си, част от армията и семейството си. Гръцките колонии в Азия са освободени. Финикийските градове се подчиняват един след друг, само Тир се предава след седем месеца упорита съпротива. Тогава Александър се отправя към Египет, където е посрещнат като освободител и коронован като фарон. Там основава Александрия.

Но персийскта империя е още цяла и армията и наброява хиляди войници. Александър пак отправя срещу нея: спечелената битка при Гавгамела в Месопотамия през 331 г. пр. Хр. е решаваща. Дарий, принуден да бяга, е убит от един офицер. Легендарните източно столици  падат една след друга: Суза, Вавилон, Екбатан и най-вече Персеполис. Този голям град е разграбен и опоражен, докато завоевателите грабят имперското съкровище. На 26 години Александър осъществява мечтата на баща си и управлява най-голямата империя в света. Но амбицията му е да достигне границите на познатия до тогава свят.

През следващите години Александър се отправя към сърцето на Азия, в посока към Индия. Съпровождащите то географи казват, че там се намира океанът, който заобикаля земята. С частите си Александър пресича пустини, преминава планини и се бие с много племена. След страшн битка срещу цар Пор през 326 г. пр. Хр. изтощената армия отказва да продължи. Протв волята си, завоевтелят дава заповед за връщане и отива в Суза, която заедно с Вавелон е избрал за временна столица на империята си. Част от армията се връща по море през Персийския залив. Александър придружава останалите войски по суша. Пресича пустинята Гедрозия (днешен Белуджистан) и търпи нападенията на месните племена, убийствената горещина и жаждата. 10 000 войници загиват, преди да достигнат първите персийски градове.

От Вавилон Александър ръководи и организира завоюваната империя. Задачата и амбицията му са огромни. Мечтае да сближи гърците и ориенталците, за да ги обедени в една нация. Затова предприема зрелищни мерки. През 324 г. пр. Хр. в Суза гигандска сватба свързва хиляди гръцки войници с персийски девоики. Самият Александър вече е женен за персийската принцеса Роксана. Въпреки това, подобно на персийските владетели с много жени, той взема за жена Статира (дъщеря на Дарий трети) и Парисатида ( дъщера на Артаксерикс трети). Целта му е да основе нова гръцко-персийска династия. В империята поощрява създаването на гръцко-азиатски колонии. Отваря градовете за всички, независимо от националността им. Персийски чиновници влизат в имперската администрация. Освен това 30 000 новобранци са обучени по гръцки методи и се вливат в армията. Не всички гърци са благосклонни към подобрен опит за сливане: те не желаят да приемат, че вчерашните им врагове "варвари" (т.е. не гърци) се смятат за равни на тях.

През 323 г. пр. Хр. Александър подготвя нова експедиция към Арабия и Африка. Но болестта го отнася на 33 години. Завоевателят не посочва наследник. Военачалниците му си оспорват властта и поделят завладяните територии. Голямата мечта за световна империя, смес от културите на Изтока и Запада, си отива с него. Старият съветник на Александър Антипатер, който получава Гърция и Македония, опитва да подържа единството. Но смъртта му през 319 г. пр. Хр. окончателно погребва идеята. Селевк наследява Вавилония и  Близкия Изток; Антигон получава Мала Азия, Лизимах - Тракия, Птолемей Лагос - Египет. 40 години по-късно остават само три големи династии, които контролират по-голямата част от империята - Антигонидите, Селевкидите и Лагидите. Но поради вътрешните борби техните царства не могат да се противопоставят на римските армии и стават римски провинции след  2 в. пр. Хр.

За два века царствата, произлезли от завоеванията на Александър, преживяват разцвет. През този период, когато се смесват приносите на гърцкия свят с тези на Изтока, се развива блестяща цевилизация. Тя се нарича "елинистична", защото елинстака т.е. гръцката култура триумфира,

като същевременно се изменя при контакта с Изтока. Най-напред тя се разпространява в градовете - те се покривт с храмове, зали и театри. Жителите възприемат облеклото и езика на гърците, научен от чиновниците, търговците и войниците.

Най-великолепният град на времето е Александрия, населена с 1 милион жители. На входа на пристанището има фар, висок 120 м. На върха му гори огън, видим през ноща от 50 км. Този фар се смята за едно от Седемте чудеса на античния свят. Смята се, че останките му са открити на дъното на пристанището на Александрия през 1995 г. Градът е най-вече огнище на много развита култура. Една сграда е посветена на Музите, богини на изкуството , и подслонява богатите ходожествеки колекции. От там идва думата "музей". Библиотеката съхранява 530 000 папиросови свитаци, които съдържат всички литературни и научни текстове от епохата, и превлича извстни учени: географът Ератостен , математиците Евклид и Херон и много други. За нещастие тази приказна библиотека изгаря през 47 г. пр. Хр.