Joomla Software solutions Template

Payday loan

Преклонение пред Красотата

Египтяните нямали особено значение за понятието “красота”. В древния египетски език, думата “нофир” означавала и добро, и съвършено, и красиво, и полезно. Ала в живота и в изкуството, те развивали у себе си естетическо отношение към света, каквото не срещаме у никой друг от народите на Древния Изток. Ето какво се разказва в една египетска повест от периода на Средното царство. “Веднъж Снофру беше тъжен. И дадоха му мъдреците съвет да отиде да се развлече край езерото; и избраха десет красиви жени с прекрасни нозе и гърди, никога не раждали жени, и ги облякоха вместо с дрехи- в прозрачни мрежи… И това зрелище развлече фараона и възрадва се сърцето му.” Това силно развито естетическо чувство, което проличава от разказа за владетеля, пропъдил тъгата си чрез съзерцаване на женската красота, е характерно единствено за древните египтяни.

Точният превод на египетския израз “Нефер- ете” или “Нефертити” е: “Красавицата, която идва оттам”. Нефертити е една от най-известните личности в световната история. Рожденото й име е Тадухепа. Тя е дъщеря на митанския цар Тушрата. Живяла е в периода 1381- 1344г.пр.н.е. Животът й, още от детството, е бил твърде наситен със събития. През 1366г., когато Нефертити била едва петнадесетгодишна, цар Тушрата я омъжва за Аменхотеп III, който вече е тежко болен. Две години по-късно, тя овдовява и се омъжва повторно- за новия египетски владетел Аменхотеп IV, който изведнъж се появява на политическата сцена.

И Нефертити, и Аменхотеп IV са прекарали детството си извън страната. И, може би, именно по време на странстванията, у младия египтянин са се появили първите съмнения в многото богове, които във всяка страна били наричани с различни имена. Тогава, по всяка вероятност, се е зародила и мисълта за религиозната реформа, която той осъществил след възкачването си на престола. Никой, освен новия фараон, не бил посмял дотогава да скъса така рязко и решително със старите разбирания, и да противопостави на стария култ към боговете, почитането на природата, и на първо място- почитането на източника на целия живот върху земята- Слънцето. В знак на отричане на старите порядки, Аменхотеп IV се прекръстил на Ехнатон. /Тази промяна е в съответствие с древните представи, според които имената на нещата или на хората, са кодове на техните битиета; името в древноизточното светоусещане, отразява същността и е духовният код, духовното ДНК на живота. Съответно, промяната на името, означава цялостна промяна на битието/.

Несъмнено, Нефертити е изиграла важна роля в прокарването на религиозната реформа. В нейно лице Аменхотеп IV е виждал своя най-ревностен поддръжник и своя най-близък духовен другар. Двамата решили да построят нова столица- в чест на новото божество Атон. Този град те нарекли Ахетатон- град на Атон. Това щял да бъде градът на Слънцето, Любовта, Изкуството и Радостта от Живота; въплъщение на прастарата човешка мечта за един по-добър и по-щастлив свят. Смята се, че Ахетатон е първият в историята град, който бил планиран върху чертожната маса и след това- построен. В строежа му участвали 100 000 инженери, техници и работници. Градът- приказка, най-красивият град в Древния свят, станал реалност само три години след началото на строителните работи.

И сякаш, като потвърждение на библейските думи, изречени от Премъдрия Еклисиаст: “Няма нищо ново под слънцето”, историята се повтаря хилядолетия по-късно, когато през 1957г. върху централното плато на бразилската джунгла 30 000 инженери, техници и работници започват осъществяването на един грандиозен архитектурен проект. Само след три години, изкуствено създадената нова столица на Бразилия- град Бразилия, е вече факт.

Рязката промяна в египетската религия по времето на Аменхотеп IV и Нефертити е съпроводена и от промяна в египетското изкуство. За влиянието на Нефертити върху религията и изкуството може да се съди от един, на пръв поглед, дребен детайл. Векове наред египетските скулптори извайвали статуите на мъжете винаги с изнесен напред крак като израз на активността, докато жените били изобразявани с успоредно прибрани крака. Статуите от епохата на Ехнатон са много по-различни- Аменхотеп IV е с прибрани крака, а Нефертити е винаги с изнесен напред крак. Това показва, че Нефертити е била влиятелна сред народа колкото Аменхотеп и дори- по-влиятелна от него.

Въпреки, че мечтата им за нов Египет просъществувала само четвърт век, това бил период достатъчно дълъг, за да се прокара пътя на една нова епоха в изкуството. Приблизително през четвъртата година от управлението на Аменхотеп IV, традиционният стил изведнъж се променил. Обичайното дотогава строго, почти геометризирано изображение на човешката фигура отговаря на художествените норми, които жреците на старите богове издигали в религиозен закон. Следователно, новите художествени измерения представлявали предизвикателство към господстващата жреческа каста. Никога преди епохата на Аменхотеп IV и Нефертити, човешката фигура не била изобразявана така реалистично; движенията не били така точно улавяни; никога дотогава варовиковите релефи не излъчвали такова изящество, прелест и непринуденост. При двуизмерните стенни изображения се правят първите опити за прилагане на перспективата. За първи път в египетското изкуство фигурите на царското семейство се изобразяват напълно реалистично- личи възрастта на изобразените хора, тъгата, болката и радостта, та дори- и физическите им недостатъци. Основен критерий в изкуството станала истината, а главна цел- реалистичното интерпретиране на образите. Новият стил, който Нефертити и Аменхотеп IV наложили, трябвало да бъде нещо повече от художествена революция- той трябвало да въплъти новите идеи и новия мироглед, и да бъде използван като средство за защита и пропаганда на промените в религията.

Вече е известно, че Аменхотеп IV, за когото Нефертити се омъжила, още в юношеските си години бил отклонен от релсите на нормалното съществуване поради тежки сексуални смущения.

Съществуват находки, които потвърждават, че Нефертити била склонна към изневери, но безпощадно изоставяла своите любовници, щом им се наситела. В тази връзка, възниква въпросът дали красавицата не се е влюбила и в главния скулптор Тутмос, докато му позирала; и дали, докато той работел, красивата царица, за която вероятно знаел, че дарява мнозина с благоволението си, не омагьосала и неговото сърце. Интересен е фактът, че никоя друга царица от Новото царство, освен Нефертити, не е била изобразявана толкова често и толкова изкусно, с такава грация, любов и красота. Може би, Нефертити се е чувствала поласкана, след като всеки месец придворният скулптор идвал при нея, за да изрисува нова скица; за да извае нова скулптура или нов модел за бюст. Красотата на царицата вероятно пленила Тутмос не само като художник, но и като мъж. Той виждал тази необикновена жена почти всеки ден; правел отливки на главата и шията й; изобразявал я гола…Има нещо, колкото трогателно, толкова и трагично в тази загадъчна и красива, но невъзможна и обречена Любов между Художник и Модел, между Изобразяващ Мъж и Изобразявана Жена… За такава изгаряща, но въплътена единствено в багри неземна Любов, ни разказва и изображението на принцеса Десислава, създадено със Свещен Трепет и Преклонение пред Красотата от незнайния Боянски майстор.

Изглежда, Тутмос е бил отблъснат или изоставен. Липсващото ляво око на един от съвършено изработените бюстове на Нефертити може да се изтълкува като израз на безсилното отмъщение на художника. Като се има предвид колко важен йероглифен символ е било окото в египетската окултна традиция, може с голяма достоверност да се предположи, че на Нефертити е била направена черна магия.

Но каквато и да е била съдбата й, Нефертити е оставила ярка и неповторима диря не само в египетската религия и история, но и- в световното изкуство. Нейната личност, излъчваща загадъчност и духовен аристократизъм, крехкост и мощ, продължава да вдъхновява творците от всички времена. Духовните послания, въплътени в нейния образ внушават, че Любовта и Красотата са безсмъртни, и, че в Творческия Стремеж към Вечността е истинският Смисъл на Живота.

“Дълбока и реална като кръв и като Любовта, която никога не свършва”- такава ще остане Нефертити в паметта ми и в паметта на вековете.