Joomla Software solutions Template

Payday loan

Съгласно член 1 от Берлинския договор,подписан от всички Велики сили на 1 юли 1878 г. ,в земите между река Дунав и Стара планина,заедно със Софийския санджак,но без Северна Добруджа,трябвало да се създаде трибутарно (автономно) Българско княжество в рамките на Османската империя.Териториите на княжеството обхващали само около 1/3 част от от българската етническа територия и в този смисъл решенията на Берлинския конгрес били крайно несправедливи.От друга страна,българското княжество разполагало с твърде широка автономия,така че на практика тъкмо там се е възстановявала българската държавност.

Първите стъпки към изграждането на български държавни институции били направени по времето на Временното руско управление по нашите земи,установени със започването на Руско-турската освободителна война през лятото на 1877 г. и приключило в началото на май 1879 г. През този период била приета първата българска коституция, град София бил избран за столица на българското княжество,немският аристократ Александър Батенберг бил избран за първи български княз след Освобождението,а същевременно били изградени и основите на някои от най-важните държавни институции като армията,полицията,образователното дело,българската народна банка и други.Пред българското общество обаче нелеката задача да продължи със институционалното изграждане на младото княжество,да отговори на предизвикателството,че българите са способни на държавно творчество и са в състояние да защитят демократичните завоевания на търновската църква.Естествено в този ред на мисли не без значение бил и стопанския просперитет на България и особено формулирането на една правилна стратегия как да се осъществи българското политическо единство и да се обединят разпокъсани български земи.

Общественото развитие на Княжество България след края на ВРУ до Съединението през 1885 г. е било проект за проучване от много представители на историческа наука у нас.В тази връзка тук ще отбележа знаменитият труд на Симеон Радев „Строители на съвременна България “ ,студиите на Евлоги Бужански за изграждането на държавните институции и на политическата система в Княжество България,трудът на Мария Манолова българската парламентарно-конституционна система в България след Освобождението,изследването на Горан Тодоров за коституционните проекти и тяхната съдба в Княжество България,книгата на Илчо Димитров „Князът,конституцията и наред ....” ,проучванията на Симеон Дамянов,Андрей Пантев и Радослав Мишев относно външната политика през уречения период,публикациите на Георги Данаилов и Любен Беров относно стопанските процеси в България след първите следосвобожденски години.

Освен с институционалното изграждане на княжеството и защитата на Търновската конституция първите лседосвобожденски години били характерни и с някои важни социално-икономичекси процеси,които също имали отношение към амбициите на българите да изградят една демократична,модерна и просперираща европейска държава.В това отношение бил така наречения Аграрен преврат.

Този процес започнал още по времето на Руско-турската освободителна война и в основата си представлявал преминаването на поземляната собственост от владение на избягалите от България мюсюлмани в ръцете на българските селяни.Наистина в Берлинският договор по искане на Турция били включени клаузи позволяващи на избягалите мюсюлмани да се завърнат по родните си места и отново да влязат във владение на своите недвижими имоти.По разбираеми причини такова завръщане не се осъществило и така поземляната собственост на около 600 хил. избягали от България мюсюлмани напрактика била завладяна от от български земеделски производители.Избягалите турци предпочитали да продават тези нови земи на новите им стопани чрез посредстеници и по този начин още до съединението през 1885 г. процесът приключил и от към неговата юридическа страна.

Най-същественото за Аграрния преврат в България било това,че поземлената собственост на избягалите мюсюлмани била поделена относително справедливо,което довело до оформянето на България като страна на дребни и средни земеделски производители.У нас не се изградили огромни земеделски стопанства от рода на чифлишките в Турция или на чокойските в Румъния.В тази структура на българското стопанство впоследствие се оказала твърде трудна за модернизиране,но от друга страна пък тя тя отразявала сравнително адекватно български етнокултурни стериотипи са равенство и еталитарност.

Друг важен социално-икономически процес след Освобождението,засягащ съдбата на българското занаятчийство от Княжеството и Източна Румелия загубили широкия османски пазар,който до 1877 г. бил в основата на просперитета на българското занаятчийство.Освен отва българските занаятчий били изложени на безмилостната конкуренция на модерната фабрична индустрия,която в България започнала да се развива с бързи темпове.Всичко това довело на много от възрожденските занаяти и дори до тяхното изчезване от българския икономически живот.Сред най-засегнатите в това отношение били занаяти като абаджийството,гайтанджийството,тепавичарстовото и въобще занаятите,които намирали добър прием сред многомилионното турско население в Османската империя.

Същевременно обаче редица от старите възрожденски занаяти успели да се нагодят към икономическата конюктура след Освобождението и да регистиррат едно сериозно присъствие в българската следосвобожденска икономика.Такива занаяти например били дялгерство,дърводелските и железарски занаяти,терзийстовото,сладкарските занаяти и т.н. Освен това след Освобождението започнали да възникват и някои нови занаятчийски браншове в областта на пътното строителство и транспорта,в областта на козмтиката и прочие.Според изчисленията на Кирил Панов в неговия труд „Стопанска България (издадена през 1916 г.) част до Балканските войни през 1912-1913 г. българското занаятчийство средно годишно е формирало 13 %  от националния доход на България и призблизително 70 % от продукта на българската индустрия.Тези сведения,които досега никой не е орповергал,показват,че за тотслен упадък на българското занаятчийство не може да се говори,а че по скоро става въпрос за процес на трансформация и адаптираен на този тип икономика към следосвобожденските условия в България.

След Освобождението особено интензивен станал процеса на натрупване на капитали.Освен засилените чуждестранни инвестиции този прицес се осъществява още чрез търговия и прекупвачество,чрез незаконно присвояване на държавни и общински финансови средства.В този смисъл процесът на натрупване на капитали у нас след Освобождението наистина имал някои морални въпросителни,но от гледна точка на модернизацията на страната този процес бил подчертано полезен.Средствата се инвестирали преди всичко в строежа на фабрики и инфраструктура,в създаването на банкови и търговски дружества тоест тук става въпрос за онзи дял от българската икономика,който бил генераторът на българските модернизационни процеси.

Независимо от колебанита в следосвобожденското развитие на българското общество,в един най-общ план то успяло да се справи с предизвикателството,защитавайки търновската конституция и на практика сувереното развитие на Нова България.Освен това още през първите следосвобожденски години започнал да се забелязва един стопански и културен кипеж,който впоследствие превърнал страната в един от най-динамично развиващите се стопански Балкански държави и който сполучливо бил наречен от Симеон Радев „Епопея на българската енергия”.