Joomla Software solutions Template

Payday loan

14. Особености на земята като производствен ресурс в земеделието. Структуриране на поземлените ресурси. Поливни площи. Земеделски кадастър. Използване на земеделските земи.
Земеделски кадастър

Кадастъра представлява сложно, комплексно, техническо, картографско, организационно- икономически и юридическо мероприятие имащо за цел усъществяване и обединяване на количествената, качествената и иконом оценка на наличния поземлен фонд с селстоп предназначение. Кадастъра съдържа 5 осн елемента:

1) Ч/з регистрация на поземлените участъци се превеждат в известност наличните земи в рамките на административните единици, конкретизират се собствениците и субектите, които я стопанисват

2) количествения отчест има за задача да отчете размера и конфигурацията на всеки участък земя

3) Ч/з качествената оценка на различните поземлени участъци се набира и анализира информация за най-общите показатели, свързани с пригодността им за включване в селстоп поземлен фонд – надморска височина, наклон, механичен състав и др

4) Бонитетната оценка степенува различните участъци земя от гл точка на пригодността им за отглеждане на разл кулури. Отчитат се осн показатели, които характеризират почвеното плодородие в неразривна връзка с природно- климат и екологичните фактори.

5) Икономическа оценка на земята – целта е да се оценят и степенуват разл участъци земя от гл точка на наината производителност, обусловена от комплекс от фактори: почвено плодородие, природно климатични, екологични и иконом условия. Обект на иконом оценка е иконом плодородие на земята, но в непосредствена връзка с местонахождението на поземления участък, близостта до потребителски и преработвателни центрове, връзката с инфраструктурата и др.

Ч/з иконом оценка се анализират осн производствени и иконом показатели за всеки поземлен участък. Показателите са:

- Производството на продукти в натура от единица площ – ч/з него производителите и държ органи могат да решат въпроси, свързани със структурата на посевната площ, като се отчита пазр търсене на разл продукти. В национален мащаб този показател се използва при разработване на нац натурални баланси за осн жизненоважни продукти. Този показател характеризира възможността на дадена страна да се самозадоволява със селстоп продукти.

- Печалба от единица площ – печалбата е синтезиращ показател за иконом ефект от използването на земята и др ресурси за всеки участък от нея, при отглеждането на разл култури. Ч/з този показател се отчита възможността на производителите да покриват производствените разходи и да реализират допълнителен доход, които да отговаря на техните очаквания.

Иконом оценка на земята в стоп живот се използва при:

- определяне на базисните и пазарните цени на земята

- определяне на арендните плащания

- разработването на краткоср и дългоср програми за развитието на селстопанство по отрасли, продуктова структура, развитие на регионите и др

- определяне на иконом обосновано равнище н авложените ресурси на единица площ и на оптималния вариянт на вложения, които осигурява мах иконом ефект

- разработване на нац натурални баланси за основните продукти

- разработване на програми за подпомагане или ограничаване на селстоп произв като осн елементи на аграрната политика

- изграждане на хидромелиоративни и др обекти с дългосрочно предназначение

- изграждане на инфраструктурата и др.

15. Трудови ресурси на земеделското производство Значение, определение и особености на земеделския труд. Състав и характеристика на работната сила в земеделието.

Тр ресурси вкл онази част от чов ресурси които са източник на иконом активното население. На всеки етап обществото регламентира границите на трудоспособна възраст в зависимост от редица соц-иконом ф-ри. Тр ресурси са количествена съвкупност от определен компелс от качествени характеристики в непосредствена връзка с естествения възпроизводствен процес на населението и развитието н апроизводителните сили.

1)Раб сила вкл всички лица в трудоспо възраст които прилагат своя труд. В зависимост на статуса на заетост раб сила може да се раздели на няколко групи:

- работодатели и самостоятелно заети лица, които сами или в съдружие с др лица управляват собствено предприятие, упражняват свободна професия, използват дълготр активи под аренда и др

- наетите лица, които извършват тр дейност в държавни, частни и др предприятия, с които са в трудови отношения, регламентирани с договор и получват раб заплата.

- „неплатени семейни работници” – лица които нямат предварително регламентирано тр възнаграждение. Към тази група се отнасят осн част от заетите в селстоп – в личните стопанства, малки частни фирми и др.

- безработни лица от контингента на работоспособните над 15 год, които нямат но търсят приложение н асвоя труд и се намират на разположение на бюрата за безработни, т.е цялото население вкл заетите лица, безработните и лицата, които не желаят да прилагат личния си труд.

2)Трудът се разглежда като непосредствена връзка и взаимодействие м/у хората и м/у тях и средства за производство в процес на реализация на своята раб сила, преследвайки определени цели.

3)Трудовия процес е свързан с изразходване на човешка- физическа, психическа, духовна, емоционална и др енергия и производствен опит, трудови навици, знания и дисциплина, в непосредствена връзка с усъществяване на производствения процес. Тази система от сложни връзки се състои от следните елементи:

- отношение на работника към средствата за производство и неговите очаквания за връзката м/у вложения труд и възнаграждението за труда

- връзката м/у труда на индивида и тр на обществото като форма на проявление на обществената природа на труда и като елемент от обественото разделение н атруда

- мотивацията на индивида да влага своя труд с определено качество и интензивност и отражението в/у жизнения стандарт на нацията

4)Съдържанието на труда се разглежда като качествен израз на целесъобразната чов дейност в процес на труда, непосредствено свързани с конкретна технологична и технико- организационна форма на труда. Съдържанието на труда включва както конкретните форми и методи за въздействие на човека в/у природата така и отнош м/у хората по повпд на организирането на производствения процес и принципите н аразпределение на получените блага и отговорностите на всеки член на колектива и целия колектив за постигнатите резултати

5) Технико-организационна страна на труда се определя от простите елементи на тр процес – средствата и предметите на труда, а в земеделието от непосредствената връзка с природно-климат условия, т.е прилаганата технология е определящия фактор

6)Социално-технологично съдържание на труда вкл система от връзки и взаимодействия, които възникват в процеса на труда, иконом база на които е собствеността в/у средствата за производство. По принцип тези отнош възникват м/у отделните индивиди или обособени групи, които изпълняват определени функции при осъществяването на производствения процес.

Особеностите на труда и раб сила в селстоп са свързани със специфичните особеностите на селстоп производство, които се очертават следните осн направления:
- основно средство за производство е земята, в/у която се организира селстоп възпроизводствен процес.

- биологичния характер на средствата за производство изискват раб сила да се приспособява към протичащите процеси и да ги обслужва

- селстоп труд се прилага под непосредственото въздействие на природно- клиим фактори, които определят относително ниската привлекателност на труда в този отрасъл

- налице е несъвпадение на биологичния с иконом възпроизводствен процес, което обуславя обективно наличието на технологични орекъсвания.

- в селстоп се наблюдава относително по-ниска специализация на раб ръка, респективно по-ниска производителнотст на труда

- по правило селстоп труд се прилага „в движение”, а не стационарно, което е по типично за останалите отрасли.

- по спецефичен начин селстоп се проявява мобилността на труда. Общо известно е че в селстоп мобилността на раб сила се проявява относително по слабо в сравнение с останалите отрасли. Моблността на труда се определя от няколко фактора:

- кой и защо проявява интере за навлизане в земеделския бизнес. През последните години все по голямо значение за навлизане в земед бизнес има иконом мотив, без да се пренебрегват нематериалните изгоди.

- излизането от земеделския бизнес може да бъде доброволно или принудително. Доброволния отказ от селстоп дейност се обуславя от възрастта или оридобиване на нови по привлекателни професии и сфери н авлагане на труда, по-привлекателен бит и начин на живот на непосредствения производител и на членовете на неговото семейство.

Принудителното излизане е продуктувано главно от иконом фактори. Обуславя се от възможността произв разходи на индивидуалния производител да са по ниски от пазарната цена.

16. Капиталови и инвестиционен процес в земеделието – същност и класификация. Същност и форми на съществуване на аграрния капитал. Дълготрайни и краткотрайни активи. Движение на капитала в земеделието.

Капитала е ключ на прогреса в всеки отрасъл и по всяко време. Земята, раб сила и капитала са 3 осн ресурса, наличието на нкоито е свързано с разширяването и модернизацията на производството в земеделието. Осн роля в този процес играе капитала, благодарение на неограниченото поле за употреба и възможността бързо да се превръща във всеки друг производствен ресурс. Капитала е осн ресурс, без които е невъзможно осъществяването на същински бизнес. Производството е резултат от комбинирането на първични и вторични фактори. Капитала е вторичен произв фактор. От една страна, се разгл като съвкупност от парични средства, които дават възможност за увелич производството на стоки и блага, т.нар паричен капитал. От др страна паричния капитал е междинно разменно средство, чийто размер обуславя формирането на веществения капитал, съединяването на които с другите произв фактори обуславя разширяването на производството.

Оборотен капитал

Паричните средства осъюествени в КА, формират оборотния капитал, които не носи пряко доходи. Ефективността му се проявява косвено и зависи от тяхното съчетаване в произв процес, конкретен измерител е обръщаемостта на оборотения капитал. В земеделието проблемът за обръщаемостта на оборотения капитал стои по особен начин поради сезонния х-р н апроизводство, преплитането на биологични с иконом процеси, въздействието на неконтролеруеми, главно природни ф-ри и др, което обуславя по-високата потребност от поддържане на запаси, незавършено производство, животни за огояване и др. Комплексно това обуславя при равни др условия по-високата потребност от оборотения капитал.

Обръщаемостта на оборотения капитал може да се измерва с мн показатели осн от които са коефицент на обръщаемост (Ко), коефицент на натовареност (Кн) и дни на обръщение на  оборотения капитал (До). коефицент на обръщаемост измерва бр на оборотите на оборотния капитал и се установява като отнош м/у размера на продажбите за определен период и средната наличност на КА за този период.

Коефицента на натовареност е реципрочен на коефицент на обръщаемост.

Дни на обръщение на  оборотения капитал изразяват за колко време измерено в дни, капитала в паричен вид преминава п/з фазите на обръщение и се превръща отново в пари.

Източниците на финансиране на ДА и КА са собствени и парични. От собствените източници най-голямо значение при изграждане на нова предприятие има внасянето от съдружниците на машини, съоръжения, инвентар, дялови вноски и др. При вече функциониращи предпр към тези източници се прибавя неразпределената част от печалбата и амортизационните отчисления. Привлечените средтва се набират главно през банкови заеми, търг кредити, правителствено финансиране и др. Съотнош м/у тези източници е различно. Селстоп е типичен отрасъл със силно озразен сезонен характер на производството и реализацията на продукцията, които обуславят големия диапазон в размер на КА през годината и по елементи. Това поражда необходимостта от доп финансиране през определени месеци и намаляване на тази потребност през други месеци. В резултат на това се формират максимално и минимално равнище на текущите активи. Мин равнище представлява постоянната част от КА. Временната потребност се формира като разлика м/у мах и мин равнище. Постоянната част от КА е сравнително неизменна за по продължително време и е целесъобразно, както при ДА, да се финансира от собствени средства и дългоср заеми. По принцип дългоср финансиране дава по-голява сигурност при обслужване на заема. Временната потребност най-често се финансира ч/з краткоср кредити. Финансир на КА и ДА е сложен и много вариянтен процес. Отчитането на цената на инвестирането при ДА и оптимизирането на равнището на КА и различната структура на фин източници в крайна сметка определя иконом стабилност и надежност н апредприятието.

Дълготрайни активи

ДА се делят на ДМА, ДнМА и финансови активи. Материално веществените носители на ДМА участват многократно в произв процес като запазват своята натурално- веществена форма и пренасят на частистойността си в стойността на произвежданата продукция. Принесената стойност следва движението на продукта и след неговата реализация се възстановява в парична форма. Освободения ч/з амортизационните отчисления капитал е източник за възпроизводството на ДМА. ДМА се възстановяват физически и икономически след изтичане на експлоатационния период. ДМА вкл в себе си групата от осн средства и инвентар – машини сгради, съоражение и др. ДМА се отчитат по първонбач стойност, която в зависимост от начина на придобиване може да се изрази ч/з цена на придобиване по фактическа себестойност и по продажна цена. По цена на придобиване се отчитат всички закупени ДМА. Тя вкл покупната цена, транспортни р-ди, р-ди за монтаж и др. Когато даден обект е реузлтат от собствено произв, първонач му стойност се формира по фактическа себестойност. Тя отразява действително направените разходи за създаване на актива. Продажната цена е цената по която може да се продаде в момента даден ДМА. Продажната цена се използва за отчитане на придобити безвъзмезно ДМА.

ДнМА представляват инвестиционни разходи за покупка и създаване на продрамни продукти, търг марки, експертизи, патенти и лицензии, ноу-хау, разходи за учредяване на предприятието и др. Независимо че при инвестиране на капитали в това се получвата материални продукти, те имат дългосрочно значение и имат пряко отнош към научно –технолог равнище н апроизводството.

Финансови ДА към тях спадат всички фин средства с дългосрочно значение – съучастие в др предприятия под формата на акции и облигации, предоставянето на земи и др.

Краткотрайни активи

КА са форма на материализиране на капитала с неинвестиционно предназначение. Към тях се отнасят запасите, вземанията, паричните средства и р-дите за бъдещи периоди:

- запасите съществуват под формата на материални запаси, готова продукция, млади животни и животни за огояване и незавършено производство.

- мат запаси са част от КА, осъществени в мат имущество, предназначени да поддържат непрекъсваемост на произв процес и извършване на услуги. Мат запаси се оценява по цени н апридобиване и по фактическа себестойност

- готова продукция вкл произведените и все още не реализирани продукти

- млади животни и животни за огояване имат разл предназначение. Първата група обхваща подрастващите животни, част от които след навършване на опред възраст попълват осн стада – продуктивни и работни животни. Животните за огояване се рвализират за месо

- незавършено производство вкл всички разходи направни п/з дадена стоп год за производството за през следващата год. В селстоп те имат мн висок относ дял.

17. Инвестиции и инвестиционен процес в земеделието. Инвестиционен процес.

Инвестициите могат да се разглеждат като универсален инструмент за оптимизиране движението на парите и насочване на иконом агенти към стоп дейност, която да осигурява възвращаемост равна мин на тази, която осигурява най-елементарната алтернатива на инвестиране – лихвен %. Инвестициите представляват пар средства, които се осъществяват в средства за производство и в др невещни разходи с дълготрайна употреба. Инвестизионния процес обслужва това придобиване. Инвестициите са свързани с активна смяна на наличните пар средства които от ликвидни се превръщат в по-слабо ликвидни елементи на имуществото на инвеститора. Основен метод за инвестиране на капитали е максимизация на бъдещата изгода и минимизиране на риска. Всяка инвестиция представлява отложено потребление днес, като инвестиотора разчитя на реално нарастване на капитала в бъдеще. Това нарастване трябва да отговаря на неговите очаквания за нарастване на благата утре в сравнение с тези които може да потребява днес. Квалификация на инвестициите лежи на основат ана 3 базови концепции:

1) концепция за потребителските инвестиции е свързана с придобиване на дълготр вещи с потребителско предназначение – жилища, автомобили, обзавеждане и др. Инвестирането в това направление има за цел да създаде необходимите или допълнителни удобства за инвеститора от гл точка на иконом същност на инвестициите тази концепция се отклонява от това определение.

2) концепция за бизнес активи е свързана с осъществявана на капитала в реални активи – ДМА и ДнМА. Предимствата на инвестициите в бизнес активи се проявяват в много аспекти:

- иконом субекти организират стоп дейност и осигуряват производство на стоки и услуги

- на пазара се променя съотнош м/у търсене и предлагане и се създават условия за реално или относително спадане на цените на тези стоки и услуги

- инвеститорите създават нови раб места, а това озн и допълнителни лични доходи

- увеличава се покупат сила на населението и произвед стоки и услуги стават продаваеми, т.е създават се условия за нормално обръщение на капитала

- инвестирането в бизнес активи при висока обръщаемост на капитала ще осигури абсолютно нарастване на богатството, дори при не много висока възвръщаемост

- ч/з осъщ на капитала в релани активи може да се избегне инфлацията

- бизнес инвестициите може да се насочат към абсолютно нови производства, от които очакванията за възвръщаемост са много високи.

Инвестициите в земеделието могат да се насочат към изграждане на нова земеделска ферма, закупуване на машини, строителство на складове, обори, язовири, създаване на трайни насъждения, програмни продукти и др. Инвеститора трябва да отчете:

- переспективното търсене на стоките и услугите, тенденциите н аизменение на цените стоките и услугите и на необходимите произв фактори, относителното изменение на цените в избрания отрасъл в сравнение с другите отрасли.

3) концепция за финансиране е свързана с придобиване на дълготр фин активи – покупк на активи под формата на ценни книжа, които осигуряват доп доход и са свързани до различна степен на риск.

Характерни черти на инвестициите

1) инвестициите са всеки актив, които може да се усъществи капитал с очакване че той ще се запази по стойност и ще донесе доп доходи

2) инвестициите са значителни еднокр разходи, които се осъществяват в началото на инвестиционния процес, като една част започват да носят доходи веднага, а по голяма част осигуряват доходи след технологично необходим период от време.

3) инвестиционите р-ди в преобладаващата си част са необратими, т.е предварително освобождаване на вложения капитал или не е възможно или е свързано с големи загуби

4) инвестициите са свързани с някаква степен на сигурност, която може да се прояви в много направления: сигурност на физическото запазване на ДА, сигурност за очаквания размер и степен на възвръщаемост на инвестирания капитал и др, т.е сигурно е че инвеститора ще получи задоволен според неговите критерии доход, съизмерен с равнището на риск при условие, че очакванията му са разумни

5) инвестициите, овеществени в ДМА и ДнМ, са свързани с продължителен период на изграждане и дълготрайна експлоатация.

6) от дългосрочността и необратимостта на инвестиционния процес произтича и високия риск. За тази цел трябва се идинтефицират всички рискови фактори, които имат отнош към дадена инвестиционна идеа, да се оценят и да се разработи програма за преодоляването им

7) отдалечеността от времето за влагане на инвестиционните разходи от времето за реализиране на доходи обуславя необходимостта от разработване на подробна програма за придобиване и експлоатация на инвестиционните активи, т.е за целия инвестиционен процес, която да се подложи на задълбочен инвестиционен анализ.

8) инвестиционния анализ трябва да се изгради на принципа на отчитане на времевата стойност на парите.

18. Аренда и арендни плащания в земеделието. Икономическа същност на арендата. Осн елементи на арендните отношения. Размер и видове арендни плащания и методи за тяхното изчисление. Аренден договор.

Икономическа същност на арендата

Арендата е икономическо отношение, свързано с предостъпване право на стопанисване. Тя е договор в който е опонато че едно лице предоставя с/у възнаграждение за определено време на друго лице собствен имот за ползване, като той трябва да се върне на собственика след изтичане на договора. Арендата се характеризира с:

- запазване собствеността в/у материалния субект

- преотстъпеното право на стопанисване се възмездява

- преотстъпеното право на стопанисване е срочно

- преотстъпеното право на стопанисване дава право на арендатора сам да организира производствената дейност

- взаимоотношенията м/у арендодателя и арендатора са уредени ч/з договор

- арендните отношения са свързани с правото на собственост, но ограничено до право на владеене и ползване.

Предимства н аарендуването са:

- сравнително бързо и за различно време може да се наемат и използват земя и др средства за производство

- потребността от наличен капитал е по ниска

- възможността за модернизиране на производството е много по-голяма

- ч/з арендуване може да се изгради и приложи много по-гъвкав мениджмънт

- финансовите условия на средствата на производство предварително са уточнени и бюджета може да се планира по-точно

-арендуването дава възможност да се използват различни изгоди както от арендатора така и от арендодателя

Осн елементи на арендните отношения.

1. Обект на арендуване – може да бъде движ или недвиж имущество (земя, сгради тр средства, сел стоп машини, животни и др)

2. Арендодатели – собствениците, държавата, общините, църквата, банки и др.

3. Арендатор – всекеки пълнолетен гражданин, група граждани, организации и др юридически лица

4. Срок на арендуване – договаря се м/у арендодателя и арендатора в рамките на определените от закона граници.

5. Арендни плащания – изразяват цената н апредостъпеното право от собственика на арендатора за стопанисване на съответния обект. Арендната вноска вкл 2 осн компонента.

А) Поземлената рента е задълж компонент и вкл диференциалната рента от първи и втори род, монополната и абсолютната рента. ч/з нея се компенсира собственика за притежаваната земя с определено качество и местонахождение. Размерът й се определя на базата на иконом оценка на земята.

Б) Разходите за амортизация на осн капитал, инвенстиран в даден участък земя (сгради, съоръжения и др)

Аредната вноска може да вкл и лихвите по кредити, свързани със земята. В зависимост от формата на изплащане арендните вноски биват: стойносттни, част от производената продукция на растениевъдството и част от производената продукция на животновъдството.

От гл точка на конкретния размер биват:

- фиксирана аредна вноска – оказва влияние в/у производствените възможностти на земята, състоянието на пазара на селстоп продукти от гл точка съотнош търсене и предлагане, равнището на цените, издръжката на селстоп произв и др. Договарянето на фиксирана аредна вноска за по-дълъг период им основен недостатък че при положителна промяна на икономичексата конюнктура дохода за арендатора се увеличава, а на собственика остава не променен.

- арендни вноски, плащане в натура – като част от произведената продукция пряко зависят от произведената и реализирана продукция. Собственика поема пропорционално на присвоената част от продукцията полагащите се произв разходи. Получените резултати се разглеждат като функция на земята, труда, капитала и мениджмънта. Това изисква дохода да се разпределя пропорционално на качеството на земята, вложения труд, инвестиции и управленски умения. При определянето н атази форма на арендна вноска трябва да се отчита следното: Стойността на променлиата издръжка на производството, която непосредствено участва при повиш на средните добиви. Издръжката трябва да се разпредели м/у собственика и арендатора в същата пропорция в която се разпределя реколтата

- при внедряване на нова технология която не е вкл в арендния договор се преразглежда съотношението в разпределението на реколтата като коефицента се променя в зависимост от участието във внедряването на нова технология

- всяка страна трябва да получи дял от дохода, пропорционален на вложените ресурси. Това може да увеличи арендната сума на собственика с високо качество земя, чувствително над половината над произведената продукция

- при прекратяване на арендния договор арендатора или собственика трябва да получи компенсации за вложените инвестиции, неизползвани докрай в производствения процес.

Размер и видове арендни плащания и методи за тяхното изчисление

Методи за изчисляване на фиксираните арендни вноски

1. Арендни вноски, изчислени като процент от цената на земята. При наличието на пазара на земя и достатъчна информация това е един от най-простите и най често приложими методи. Изчислява се като коефицента изразява часта на арендната вноска спрямо цената на земята.

2. Арендна вноска, изчислена като стойностен еквивалент от относсителния дял на очакваната продукция, предоставена на собственика.

3. Арендна вноска, изчислена като разлика м/у очакваните приходи и разходи. Осн предимство на метода е че дохода на арендатора е сравнително гарантиран. За да се запазят стимулите за ефективен мениджмънт често заинтересованите страни се договарят за начина на разпределение на свръх печалбата.

4. Арендна вноска, изчислена на база произв потенциал на всеки участък земя, засят със съответната култура.

5. Арендна вноска, изплащани под формата на преотстъпване на собственика на част от произведената продукция.

Когато в договора е предвидено собственика да поеме част от издръжката на производството, се разработват допълнителни разчети.

Аренден договор (АД)

АД може да е устен или писмен. Устния се склучва по изключение за сезона за 1 год. Ч/з АД се регламентират всички условия при стопанисване на обекта и той има за цел да защити опазването му, да гарантира иконом интереси на двете страни и начините за отстояването им. АД трябва да вкл следните клаузи:

- договарящите се страни

- подробно описание на обекта на арендуване

- подробно описание на условията на арендуване

- договаряне на вида на арендното плащане, точния метод за изчисляването му, точния размер мястото и времето за изплащане и санкциите при нарушаване на договореното

- срокове и усл за актуализиране на аредните вноски

- подробно описание на усл за стопанисване на обекта

- договарят се условията и размера на компенсациите, при предварително прекратяване на аредното съглашение

- какви инвестиции могат да се правят, кои ще ги осъществява, кои са фин източници, начин за обещетяване на страните, ако съглашението се прекрати преди отплащането н аинвестициите и др

- договарят19. Пазар и цена на земеделските земи. Продуктивност на земеделската земя, аграрен капитал и земеделския труд.

Пазарът на земята е средство за смяна на собствеността. Преставлява съвкупност от субекти, една част от които имат земя и желаят да я продадат, и др които желаят и могат да я купят. Той се характеризира с 2 показателя размер на пазара и цена на пазара.

1.Размер на пазара –характеризира количеството земя която се офертира за покупка или продажба на определен период. Определя се от следните фактори:

- колко земя се онаследява. Логично е че колкото по голям е размер на оследяваната земя, толкова повече размера на пазара се ограничава

- размер на пазара на земя се определя от т.нар „затворен семеен пазар”. Това са земи, които се продават м/у членове на една фамилия и често осн иконом, съществено влияние оказват и соц, вмоционални и др съображения

- много съществени фактори, които могат да променят размера на пазара са от една страна какв ачаст от населението се нуждае от свежи пари за бит или бизнес извън земеделието, и от друга излизането на пазара на платежоспособни купувачи.

- един от осн иконом ф-ри, определящ размер на пазара е т.нар „земеделско благосъстояние”. Или сдр думи каква е възможността ч/з земеделие да се увеличи капитала и да се осигури възвращаемост, която да стимулира инвестирането в този отрасъл.

- увеличеното търсене на земи за организиране на отдих е един от факторите, които могат коренно да променят размера на пазара. Този процес е свързан с неблагоприятната тенденция да се ограничава размера на слестоп земи за сметка на разширяване на териториите, пригаждани за отдих и свободно време

- в/у размера на пазара оказва лияние и глобализирането на пазарите на земя и стоки. Липсата на законодателни ограничения за закупуване на земя превръща пазара на земя в динамична, бързо променяща се система.

2. Цена на земята – цената е най-синтезираната и най-очевидната оценка за соц-иконом стойност на всяка стока. Това се отнася за земята като незаменим, ограничен и невъзпроизведим ресурс. Фактори на цената на земята са:

- тя се определя от т.нар функционални връзки които отразяват зависимостта м/у равнището на почвеното плодородие, местонахождението, пригодността за прилагане на нови технологии и др

- очакваните доходи от земеделието – ако производителите разполагат с едно и също колич земя, а итензификацията е достигнала оптималното си равнище и търсенето на селстоп стоки се увеличава – цената на земята също се увелич.

- ако цените на селстоп продукти се дотират, това намалява риска от инвестиране в земеделието, неговата привлекателност се увеличава и води до увелич цената на земята

- абсолютното намаляване на равнището на производствените фактори в земеделието намалява издръжката на производството и при равни др условия обуславя нараств на цената на земята

- равнището на ефективност в национален мащаб – ако се очаква по-нестабилна иконом среда и по-ниска възвръщаемост на капитала в др отрасли в сравнение със земеделието, инвестициите се пренасочват към този отрасъл и цената на земята се увеличава, и обратно.

- на пазара съществува т.нар „спекулативен ефект”, които може да тласне цената на земята нагоре или надолу. Този ефект се проявява при редица стоки като злато, предмети н аизкуството и др.

- прилаганата данъчна система – по-ниски дан ставки на ресурсния данък, правото на преференции при смяна на собствеността на селстоп земя, относително облекчени дан ставки за подходните данъци и др са предпоставки за реализиране на по-висока възвръщаемост на капитала и обуславят увелич на цената й.

- ч/з кредитната система в селстоп може да се осигури финансиране при относително по ниска цена на капитала – ч/з безлихвени или ниско лихвени кредити, гратисни периоди и др. Когато кредита е преференциален и целеви – за закупуване на земя, цената й има тенденции към повишение.

- земята е олицетворение на политическа сила, соц престиж, свобода, домашен уют, принадлежност към определено съсловие и носи др материални и немат изгоди.

Цената н аземята може да се определи с разл методи, осн от които са:

- пазарен метод –определя се ч/з търсене на аналог н апродавания участък земя за целта се изследват сключените сделки п/з последните години, оценяват се сходствата и различията м/у продадените и предлаганите участъци земя, за да се разработи прогноза за очакваните промени равнището на цените, да се опред начините за осъществяване на покупко-продажбата и др

- метод на капитализираната печалба

- цена на земята; N- ежегоден размер на печалбата от единица площ;

r- лихвен коефицент; Печалбата се определя като разлика м/у очакваните приходи и разходи от единица площ

- метод на капитализиране на очакваната рента

R- рента от 1дка в лв

Лихвения коефицент показва очакваната възвращаемост на капитала. Равнището му се определя от осн лихвен %, равнището н аинфлация и др.