Joomla Software solutions Template

Payday loan

В нашата страна кога трябва да се засее захарното цвекло и с какви междуредови разстояния? Каква подготовка на посевния материал трябва да се извърши? Какви грижи се полагат при отглеждането и кога се прибира захарното цвекло?”

Захарното цвекло (Beta vulgaris L.) е най-важното кореноплодно растение в България, което се отглежда заради кореноплодите, в които се натрупват много захари, главно захароза. Захарното цвекло е основната култура за производство на захар в страните с умерен климат, така както захарната тръстика е основна за страните в тропическите райони на света. Около 40% от световното производство на захар се добива от кореноплодите на захарното цвекло.

Захарозата има изключително значение в живота на човека заради високата енергийна стойност, лесната й смилаемост и високите вкусови качества. Годишната консумация на захароза в България е над 40 кг на глава от населението и заедно с обогатяването на асортимента от захарни изделия нараства. Важно значение за наратсването на консумацията на обикновена захар има и ниската себестойност и цена в световен мащаб.

На практика цялото растение цвекло се използва. Листата и „челата“ имат висока хранителна стойност за животните, а след извличането на захарта в захарните заводи се получават други фуражни продукти:

• резанки — остатъка от кореноплодите
• меласа — остатъчен продукт, който съдържа некристализирали захари, протеин, безазотни екстрактни вещества и пепел.

В България на всеки тон кореноплоди се падат 500 кг листа, 600 кг резанки и 50 кг меласа, което като фуражна стойност се равнява на 150 кг царевично или ечемичено зърно.

В света се засяват около 82 млн. дка със захарно цвекло, от които се произвеждат около 240 млн. тона кореноплоди. Най-големи производители са европейските страните от бившия СССР (Русия, Украйна, Беларус, Молдова), Германия, Франция и Полша. Най-високи са добивите в Централна и Западна Европа 4500–5000 кг/дка. У нас площите на културата нарастнаха до 600 хил. дка в началото на 80-те години на 20 век. През 90-те години се оказа, че националното производство е нерантабилно заради ниските добиви и беше заместено с внос на нерафинирана и рафинирана захар. Към настоящия момент захарно цвекло се засява инцидентно

Захарното цвекло изисква структурни почви, богати с хранителни вещества, със средна до добра водозадържаща способност. Най-подходящи са наносните почви. Не са подходящи песъчливите и почвите с тежък механичен състав.

Цвеклото е растение, което използва по-добре нитратната форма на азота. Освен амониева селитра, нуждата от азот може да бъде задоволена и с натриева селитра, но не се тори ежегодно, защото натрият влошава физико-химичните свойства на почвата.

Счита се, че за създаване на оптимален азотен режим е необходимо наличието на 20 кг азот на декар. При торенето трябва да се добави разликата до 20 кг след отчитане на почвените запаси в слоя 0-30 см. Опитите са доказали, че при неполивни условия и  внасяне на азотни норми над 10 кг азот на декар, всеки следващ килограм азот намалява захарното съдържание с 0,1%.

Ако не се  разполага с данни от агрохимически анализи, би могло да се ползват следните ориентировъчни препоръки. 

Таблица № 1 : Ориентировъчни  препоръки за торене на захарно цвекло  в кг/дка

Семепроизводството при цвеклото е чрез щеклинги. Това е единственият начин за семепроизводство   и на  други култури —моркови, зеле и др.

При цвеклото, след изваждане на кореноплодите наесен се запазват елитни кореноплоди, които се съхраняват в специални траншеи (ровници).

Засаждането става от края на ноември до февруари. Полето се засаждането им се маркира, изкопават се бразди, в които се заравят щеклингите.

Грижите при отглеждането му са подобни на всички кореноплоди – борба със заплевяването, борба срещу болести и вредители.

Цвеклото се отглежда чрез разсад, като за по ранно производство се приготвя разсад в оранжерии или парници.

При ваденето на цвеклото се използва комбайн, със съоръжение, подобен на вадене на картофи или други клубени.