Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Географско положение и граници:

Румъния е държава в Югоизточна Евпопа, на Балканския полуостров. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад – с Унгария и Сърбия, а на юг – с България. На изток има излаз на Черно море.

2.Брой етнически, религиозни и расови характеристики:

Етнически състав: румънци (89%); унгарци (7%); роми (2%); германци (1%) и др.

Религии: православни (87%); католици (5%); протестанти, мюсюлмани, евреи и др.

3.Политическа история през периода 1945-1989:

Политически партии:

• Румънска комунистическа партия (РКП) – Николае Чаушеску
• Румънска работническа партия (РРП) – Георги Георгиу-Деж
• Националцъринистка партия – Ю. Маниу
• Националлиберална партия – Д. Братиану
• Националнодемократичен фронт (НДФ) – Петру Гроза
• Блок на демократичните партии
• Социалдемократическа партия

Политическа система:

Съгласно Конституцията Румъния е парламентарна република с многопартийна политическа система, разделение на властите, пазарна икономика и спазване на човешките права.

Президент: Президентът на Румъния се избира чрез преки всеобщи избори за максимум два четири-годишни мандата. Той или тя представлява страната по въпроси на международните отношения и е главнокомандващ въоръжените сили. Съгласно конституцията от 1991 г., президентът не може да принадлежи към никоя политическа партия.

Изпълнителна власт: Президентът назначава министър-председател, който възглавява правителството; министър-председателят обикновено е лидер на партията с най-много места в парламента. Той отговаря за избор на кабинет, който да изпълнява функциите на правителство.

Законодателна власт: Румъния има двукамарен парламент, наричан Народно Събрание. Неговата долна камара, наричана Камара на депутатите, се състои от 343 места, 15 от които са запазени за етнически малцинства; горната камара, или Сенат, има 143 места. Членовете на двете камари на парламента се избират за период от четири години, в съответствие с модифицираната система за пропорционално представителство.

Съдебна власт: Висш орган на съдебната власт в Румъния е Върховният съд. Неговите членове се назначават от президента по предложение на Върховния съвет на магистратите. Във всяка от 40-те румънски области и в специален окръг Букурещ има Областен съд и няколко по-низши съдилища, или съдилища от първа инстанция. Страната има също 15 районни апелативни съда, в които се обжалват присъдите, приети от местните съдилища; решенията на апелативните съдилища могат да бъдат обжалвани пред Върховния съд. Румъния има Конституционен съд, отговорен за осигуряването на баланс на правомощия между органите на държавната власт. Главният прокурор е най-висшият съдебен пост в Румъния, и отговаря пред Народното Събрание, което го/я назначава за срок от четири години. Смъртното наказание е премахнато през декември 1989 г., и е официално забранено от Конституцията, приета 1991 година.

Участие на Румъния във Втора световна война:

1941, юни – Румъния се включва във войната  на страната на Германия.

1944, авг. – кралската гвардия сваля Антонеску; Румъния се включва в антихитлеристката война.

Политически живот в Румъния в периода 1945-1989:

Поставена в положение на изолация от западните велики сили, Румъния попада изцяло в сферата на съветско влияние. Това обстоятелство предрешава по-нататъшната й политическа участ. Цялата власт преминава в ръцете на комунистите. Останалите политически партии са ликвидирани, а техните членове и съмишленици – подложени на преследвания и хвърлени в затворите.

При тази ситуация не остава непокътната и кралската институция. На 30 декември 1947г. Михай I е принуден да абдикира от престола и още същия ден Румъния е провъзгласена за Народна Република. От този момент в нея по същество се налага диктатурата само на една партия с нейния репресивен апарат. През 1948г. последва национализирането на индустрията, банките и транспорта – нещо, което вече е извършено в България. От 1949г. се пристъпва към системно налагане на колективизация в селското стопанство, който процес продължава и приключва в основни линии през 1962г. По такъв начин цялата икономика на страната тръгва по пътя на социализма в неговия сталинистки модел.

През 1949г. Румъния става съоснователка на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и трябва да преустроява своята икономика според дирижираната от СССР специализация в икономическото развитие на включените в него източноевропейски държави. Последват редица едностранни и многостранни икономически договори с държавите – членки на СИВ. Приоритетно място е дадено на търговските и икономически контакти със СССР.

Малко преди включването й в СИВ, Румъния подписва със СССР и другите страни от социалистическата общност, в това число и България, специални договори за приятелство и взаимопомощ, като по този начин и политически се обвързва изцяло с тях за десетки години напред. При тази ситуация след създаването на Варшавския пакт (1955г.) тя няма друг избор, освен да стане и негова съоснователка. Може да се каже, че от този момент тя и де юре загубва самостоятелната си политическа независимост, тъй като всичко вече се решава в Москва посредством СИВ и този пакт.

Страната стриктно се придържа към мястото, определено й в СИВ и Варшавския пакт, докато начело на партийното и държавно ръководство е Георге Георгиу-Деж. През 1965г. партийната и държавна власт преминава в ръцете на Николае Чаушеску, който за кратко време концентрира цялата власт в своите ръце и се обгражда с един своеобразен клан, начело на който застава съпругата му Елена Чаушеску.

Николае Чаушеску

Ерата Чаушеску:

На 21 август 1965г. е приета нова конституция. Румъния е провъзгласена за социалистическа република (СРР). През 1974 г. Чаушеску приема титлата Президент на Румъния.

Във външната си политика Чаушеску намира кураж да се разграничи от следвания дотогава курс и възприема нова линия на постепенно дистанциране най-вече от СССР. По негова заповед по време на събитията от 1968г. в Чехословакия Румъния се оказва единствената държава от социалистическата общност, която не се включва в предприетата спрямо тази държава агресия. Румъния заема специфична позиция и по редица други външнополитически събития. След избухналата арабо-израелска война през 1967г. пак тя единствена от останалите социалистически страни не се подчинява на искането на Москва да скъса дипломатическите си отношения с Тел Авив.

С всяка измината година, макар да не прекъсва официално членството си нито в СИВ, нито във Вършавския пакт, Румъния полага все повече и повече усилия да провежда своя национална политика.

Във вътрешнополитически план Чаушеску се насочва към по-нататъшно подчиняване на целия партиен и държавен апарат на своята воля. От 1972 г., Чаушеску започва да прилага проект за "систематизиране" на градските и селски населени места. Проектът е представян от пропагандната машина като голяма крачка напред към "многостранно развитото социалистическо общество" и предвижда масовото изселване на селяните в новопостроени блокове. Апогей на тази програма е унищожаването на стотици исторически паметници, включително и църкви, както и прекрояването на Букурещ в чаушесковски стил (над една пета от центъра на Букурещ е засегнат от тези “реформи”). Дома нa народа (сега седалище на парламента) е сред най-големите сгради в света (втора след Пентагона). Протестите на множество неправителствени международни организации изиграват важна роля за укротяването на мегаломанските планове на диктатора и за спасяването на исторически паметници от черния списък на Чаушеску.

Социалната политика на режима на Чаушеску има значителен принос към утежняването на състоянието в страната. Насилственото увеличаване на "естествения" прираст на населението в продължение на десетилетия е един от основните приоритети на режима. Важен елемент на тази политика е въвеждането през 1966 г. на указ, който забранява абортите. Указът разрешава аборти на жени само с 5 или повече деца. Същевременно многодетните майки ползват значителни привилегии. Майките "героини" на 10 или повече деца получавали подарък от държавата автомобил “ARO”, правото на безплатен превоз с влака, както и безплатна почивка в санаториум.

Неефективната стопанска политика довежда през 70-те години страната до банкрут. През 1981 г. Румъния е определена като некредитоспособна. Страната изнася всичко, което е възможно като оставя населението без елементарни средства за оцеляване. Същевременно в обществото е въведен абсолютен култ към личността на Чаушеску и членовете на семейството му. Тоталитарната система се поддържа от румънската Държавна сигурност – Секуритате, с помощта на репресии и тотален шпионаж.

Диктатурата на семейство Чаушеску се оказва една от най-абсурдните управления в Европа през изтичащия ХХв. Култът към неговата личност, придобил патологични измерения, довежда до деградирането на социалния и духовен живот на страната и до нейното по същество изолиране от външния свят. Произволното ангажиране на държавните ресурси във фараонски проекти, диктувани от диктаторска мегаломания, допринася за чувствителното и драстично спадане на равни6тето на живота в страната и задълбочаването на кризата в съществуващата политическа обстановка.

В края на 80-те и началото на 90-те години на ХХв. светът става свидетел на важни радикални промени в Югоизточна Европа. Започва разпадането на бившия социалистически лагер, разпадат се СИВ и Варшавския пакт, което дава своето отражение и въху Румъния, която също започва своя преход от социализма към демокрацията. За разлика от другите бивши европейски социалистически държави само в Румъния преходът започва „отдолу нагоре”, тъй като Чаушеску и неговото най-близко обкръжение нямат никакво намерение да се отказват от политическата власт. Избухналите през декември 1989г. събития в Тимишоара излизат извън контрола на властите и обхващат и други краища на страната, в това число и столицата Букукещ. Чаушеску и неговата съпруга са заловени, изправени пред импровизиран съд, осъдени на смърт и разстреляни на 25 декември 1989г.

От този момент нататък започва и самият преход от диктатура към демокрация.