Joomla Software solutions Template

Payday loan

Семейната кравеферма в България и страните от ЕС

Въведение

Българския земеделски бизнес  се развива в условията на частна собственост върху земята и средствата за производство, свободна конкуренция и стопанска инициатива.  Въпреки, че производството на селско стопанска продукция  е изцяло в частни ръце и  продоволствените баланси - осигурени, а отношенията между производителите на селскостопанска продукция и преработвателните предприятия поставени на пазарна основа, българското земеделие все още не се характеризира като конкурентноспособно и експортно ориентирано, способно да издържи на натиска на европейските и международни пазари. Това налага нуждата от изследвания в областта на проектирането на аграрни стопанства.

Подобна  нужда се налага и от факта, че у нас, съществуват редица възможности за финансиране на аграрен бизнес.  Като такива могат да се посочат  действащите в момента програми за финансиране на българските селскостопански производители Сапард, Фар и други. Трябва да се отбележи също, че все повече банки в страната предлагат кредити за земеделието с много добри условия за погасяването им.          Счита се, че чрез инвестиции и проектиране  в земеделието може да се изгради модерен, конкурентноспособен аграрен сектор, който да осигури на заетите в селското стопанство нормален жизнен стандарт, а на потребителите- качествени и безопасни хранителни стоки. Може да се постигне устойчиво развитие на селските райони и селското стопанство, съобразено с изискванията за опазване на околната среда.

Голямо значение за крайните производствени резултати в една ферма има начинът, по който тя се ръководи от фермера. Немският учен проф. Граверт ги разделя на три групи - най-добри, средни и най-слаби. Тези стопанства се различават помежду си твърде малко по отношение на размера им, по обема и състоянието на сградите, машините и съоръженията в тях, по наличие на работна ръка и по размер на пасищата.     По-съществената разлика е, че в добрите стопанства се отглежда по една крава на 10 da обработваема земя, докато в слабите стопанства отглеждат една крава на 15 da .

Продуктивността на животните в двата вида стопанства има значителна разлика от 900 kg мляко на година за една крава. Ето защо,  доходите от 1 da в добрите стопанства са с над 100 € по-високи в сравнение със слабите, докато разходите на първите за обработката на 1da земя са само с 25 € по-високи от тези на вторите. Същевременно, добрите стопанства постигат печалба от около 22 000 € за година на един зает член от семейството, докато в слабите тази печалба е само 1041 €.

Силата на една реализирана технология, ако е приет правилен принцип, е в съобразяването с някой характерни особености и подробностите. Необходимо е да се направи следното уточнение: в повечето случаи по света под думата „ферма" се разбира цялото стопанство, произвеждащо определен вид селскостопанска продукция.         Иначе казано, ако се говори за кравеферма, то се разбира, че тя включва производствените сгради, в които се отглеждат кравите, помощните сгради и съоръжения (за фуражи, складове, торища и др.), както и  земята, на която се произвеждат фуражите. Това означава, че фермерът не само отглежда животни, но и произвежда фуражите им. Засега у нас по-голяма гражданственост има разбирането, че думата „ферма" включва само сградите (производствени и спомагателни) за отглеждане на животните, а ако към това се прибави и необходимата земя, вече се говори за „стопанство".

Независимо от това какъв начин за отглеждане на животните ще бъде приложен, има основни правила и принципи, свързани с технологичните елементи, съобразяването, с които е задължително. Но едновременно с това трябва да се има предвид, че за всяка конкретна задача има и конкретен оптимален вариант за изпълнение.

Всичко това определя актуалността на избраната тема.

1. Говедовъдство в частни семейни ферми в България

Трудностите пред новите фермери в България са много и най-разнообразни, но едни от най-сериозните са свързани с това къде и как да се изграждат фермите. Българското законодателство и градоустройство все още не са категорични в това отношение и вероятно по-крупните ферми ще намерят място в сега съществуващите стопански дворове, след съответни реконструкции, или пък за тях ще се разрешава строителство на нови терени извън населените места. Що се отнася до сравнително по-малките (фамилни) ферми, по всяка вероятност поне на първо време ще останат в границите на личните жилищни парцели в селата и в по-малките градове. Това обстоятелство силно ограничава възможностите една фамилна ферма да се направи на добро техническо равнище и да се осигуряват условия за нейното разширение и перспектива. Липсват основните предпоставки за икономическата обосновка на необходимите капиталовложения за механизиране на производствените процеси и излизане на пазара с конкурентноспособна животинска продукция, отговаряща на европейските стандарти и изисквания за качество. От съществено значение са необходимите площи, складове и съоръжения за осигуряване на достатъчно и качествени фуражи за животните. Актуален в световен мащаб е проблемът за преработването и оползотворяването в екологично отношение на огромните количества оборски тор при почистването на животновъдните ферми. Не без значение е спазването на определените санитарно-хигиенни и противопожарни изисквания и разстоянията до съседни парцели и жилищни сгради.

Според за сега действащия у нас Закон за териториално и селищно устройство стопанските сгради в жилищните парцели трябва да отстоят най-малко на следните разстояния

• на 6 m от жилището на собственика;

• на 8 m от жилища в съседни парцели;

• на 3 m от регулационната линия между два съседни парцела;

• на 360 m от железопътни линии;

• на 300 m от главни пътища и магистрали;

• от 1000 до 3000 m от други животновъдни обекти.

Всичко казано до тук означава, че бъдещият български фермер трябва много внимателно да проучи възможното местоположение на фермата си, да получи съответните разрешения и съгласувания по узаконяване и проектиране на фермата и чак тогава да предприеме съответните мерки за нейното изграждане. Успехът на една ферма се предопределя от много и разнообразни фактори, но най-общо могат да бъдат сведени до следните групи:

• във фермата трябва да се отглеждат животни от подходящи породи и с високи генетични заложби;

• животните трябва да бъдат обезпечени с необходимите по количество и качество фуражи при възможност за пълноценно хранене. Най-добрият и ефективен вариант е фуражите да бъдат собствено производство;

• компетентно ръководство и добра икономическа квалификация на фермера, с цел бързо реагиране на конкретната икономическа обстановка и гъвкавата конюнктура на пазара;

• създаване на подходящи условия за максимално реализиране на генетичния потенциал на животните и получаване на продукция с минимални разходи.

По принцип, стремежът на бъдещия фермер трябва да бъде в крайна сметка за изясняване на проблемите по изграждането на фермата така, че тя да удовлетворява изискванията на последната група фактори. По същество тези проблеми обхващат правилния избор на технология за отглеждането на животните и изграждането на съответстващата материална база за механизиране и автоматизиране на процесите.

Както е известно, животновъдството в България има две форми на производство- кооперативно и частично. Кооперативните ферми са извън населените места, а частните, които имат различен обем на производство се намират, както в извън населени места, така и в самите населени места. Всички тези форми на животновъдно производство имат своя специфика и към тях се предявяват различни изисквания, свързани с устойчивото използване на земята и водите и със санитарните изисквания.

Изборът на подходяща площадка за изграждане на ферма е предпоставка за добра организация на производствените процеси, благоустрояване, профилактични и ветеринарни мероприятия и всичко това е гаранция от едната страна за рентабилно производство, а от друга - за устойчивото използване на земята и водите, като някой от по-важните изисквания в това отношение са следните:

• изграждането на фермата да бъде върху нископлодородна земя и под равнището на най-близкото населено място, с което се избягва замърсяването на водите и почвите с отпадъците от фермата;

• мястото да бъде на подветрената страна на селището, но и да е защитено от преобладаващите ветрове в района;

• мястото да не попада в зоната на замърсявания от големи индустриални предприятия;

• подпочвените води да бъдат на дълбочина под 3-9 m в зависимост от системата за почистване на тора;

• пътищата, обслужващи фермата да не пресичат главни или магистрални пътища. Най-близката животновъдна ферма да отстои на 1-3 km;

• мястото да бъде добре водоснабдено, да има определен наклон, който да позволява събирането на отточните води във водохранилище за почистване.

Принципите за отглеждане на животни в населени места се определят главно от площта за строеж на фермата и архитектурното решение на населеното место. В равнините райони,  личните стопански дворове в повечето селища са големи и позволяват строеж на малки животновъдни ферми. В полупланинските райони селищата са с ограничени размери и трудно позволяват строеж на стопански двор. В населеното място сградите за животни трябва да отстояват на 5 m от жилищната сграда, от складове или от съседни сгради.

Профилактичното отстояние на отделните животновъдни сгради (говедовъдна, свиневъдна или овцевъдна) трябва да бъде 15 m, до торохранилището – 20 m. От това се разбира, че в полупланинските райони всички частни животновъдни сгради в селището са незаконно построени и санитарно неиздържани. 

Таблица 1. Санитарно-защитни зони при проектиране на животновъдни ферми  у нас

Източник:             Динев, Д., Ст. Станев, Н. Делчев. Фамилни кравеферми. Библиотека на фермера, Ст.Загора, ВИЗВМ, 1992.

От описаните изисквания за строеж на кооперативни и частни ферми и спецификата на технологиите за почистването на отделяния тор, които е в значително големи количества и ако не се приложат инженерни решения за неговото правилно събиране, преработка и съхранение може да се нарушат изискванията за устойчиво използване на земята и водата.

В практиката се използват две основни системи (технологии) за отглеждането на едър рогат добитък (крави, говеда, телета) - вързано и свободно. В последно време навлиза и комбинираната технология – свободно-боксово отглеждане, която се очертава и като перспективна за условията на България.

При вързаното отглеждане животните използват постоянни легла, отглеждат се в закрити помещения, хранят се и доят на място. Водата за пиене се дава чрез индивидуални поилки или групови когато животните са на почивка и разходка в двора. Торът от леглата се  почиства ръчно, а от помещенията - с помощта на верижно-планков или друг вид транспортьор. От двора с булдозерна лопата, урината изтича с отводните води и чрез канална система може да се отвежда в торохранилището. Свободното отглеждане бива оборно пасищно или само оборно в индивидуални боксове (за крави) или групови ( за угояване на телета). При оборно-пасищното отглеждане част от торът пада по пътищата или на пасищата. При свободно боксовото отглеждане животните са над решетъчен под и торът се събира в яма разположена под боксовете. Този начин не позволява разпиляване на тора и замърсяване на околната средата (табл.6 ).

Кравата отделя за 24 часа 25 kg тор и урина, а за 1 год. 9125 kg .Телето отделя за 24 часа от 10 до 25 kg (големи телета) тор и до 7300 kg за една година. Торохранилището за една крава трябва да има обем 12 m3, а за едно теле до 5,5 m3.

Таблица 2. Изходни параметри при проектиране на кравеферми

1. Говедовъдство в частни семейни ферми в ЕС

Производството на говеждо месо остава първостепенен производствен отрасъл в ЕС и като цяло се нарежда на второ място, като възлиза на 10% от общата стойност на селскостопанското производство в 15-те страни-членки (след млечните продукти, които имаха дял от 14% през 2002 г.).

В 15-те страни-членки като цяло около две-трети от говеждото месо произхожда пряко или непряко от млечни стада.

Поради това развитието на режима на ЕС за подпомагане на производството на млечни продукти може да окаже влияние върху производството на говеждо месо. Останалата трета идва от телета, родени от крави за угояване - майки от издръжливи породи, които дават цялото си мляко на телето. Бащите на тези телета обикновено са от месни породи, тъй като производството на говеждо месо представлява първостепенна цел. Обикновено ЕС произвежда между 6.6 и 7 млн. тона говеждо месо годишно (в зависимост от точката на производствения цикъл), което възлиза на около 13% от общото производство на говеждо и телешко месо в света. Производители са всички страни-членки, както е показано на фигурата.

Производството на основата на пасища, или така нареченото “екстензивно” производство, обикновено може да бъде срещнато в пасищните райони на Европа, където трудно се отглеждат зърнени култури и по специално в западните покрайнини на континента (в Ирландия, Великобритания и атлантическата дъга) и планинските райони в Европа. Обикновено добитъкът, отглеждан в тези райони, расте по-бавно, достига по-голямо тегло и дава месо, което е по-зряло и с по-силен вкус. Телетата от крави за угояване често се отглеждат в такива екстензивни системи.

Технологиите, основани на зърнени култури, са характерни за южните райони на Европа, където по-топлият климат преустановява растежа на тревата през лятото, а също и в райони, където зърнените култури растат в изобилие (напр. Централна Европа). Говедата, отгледани със зърнени култури, растат по-бързо, отколкото животните, хранени с фуражи и достигат кланичното си тегло по-бързо (като често се колят при по-малко тегло). Тези технологии често се наричат “интензивни”. При такива технологии често от майките за угояване се получават повече телета. Това младо говеждо, отгледано с хранене със зърнени култури, се характеризира с по лек вкус и по-светъл цвят.

Във всяка от тези технологии съществува широк диапазон от регионални различия, включващи различни животновъдни техники и породи добитък. Благодарение на това и на огромното разнообразие на кулинарни традиции европейските потребители имат широк избор от видове говеждо месо. Повечето от говеждото месо, което се продава в Европа, се получава от животни, отгледани по описаните по-горе технологии, но около 10% от телешкото е месо, което се получава от телета, отгледани предимно с течна храна от мляко, за получаване на характерно бяло или светло оцветено месо.

Производството на говеждо месо обикновено се развива циклично, като производството се увеличава, което води до понижаване на цените, след което следва отговор на търсенето и повишаване на цените, като пълният икономически цикъл се осъществява в течение на две до три години. Производството на телешко месо е предимно страничен продукт на производството на млечни продукти и се подчинява в по-малка степен на такъв цикъл. Най характерната особеност на производството на говеждо и телешко месо през последните години е отражението на болестите по животните върху потреблението. В частност болестта “луда крава” разстрои нормалния цикъл, тъй като имаше рязък спад на потреблението, което доведе до краткосрочно свръхпредлагане и това значително намали цените.

След овладяването на положението с болестите потреблението на говеждо и телешко месо беше възстановено сравнително бързо във всички страни-членки. ЕС изигра основна роля за това възстановяване, като предприе строги мерки за гарантиране контрола върху фуражите, а и чрез въвеждането на изисквания за идентификация на животните и обозначаване на месото, предназначени да дадат на потребителите по-голяма увереност при купуването на месо. Бяха разработени инструменти на политиката на подпомагане на пазара при необходимост, но нямаше нужда те да бъдат използвани изцяло.

На 26 юни 2003 г. министрите на земеделието на страните от ЕС одобриха важна реформа на Общата селскостопанска политика. Реформата променя начина, по който ЕС подпомага частните ферми.

Новата Общата селскостопанска политика е ориентирана към потребителите и данъкоплатците, като ще даде на земеделските стопани свободата да произвеждат това, което иска пазарът. В бъдеще преобладаващото количество субсидии ще се плаща независимо от обема на производството. За да се избегне отказ от производство, страните-членки може да решат да поддържат ограничена връзка между субсидията и производството при добре определени условия и в рамките на ясни ограничения.

Система на единствено плащане ще замени повечето от преките плащания на помощи, която се предлага сега на земеделските стопани. Новата схема на единственото плащане вече няма да бъде свързана с това, което произвежда земеделският стопанин (с други думи тя ще бъде “отделена”). Размерът на плащането ще се изчислява на основата на преките помощи, които земеделският стопанин е получавал през даден отчетен период (2000-2002 г.). Схемата на единственото плащане влиза в сила от 1 януари 2005 г. Страните-членки може да забавят прилагането є до 2007 г. Но най-късно през 2007 г. страните-членки трябва да въведат схемата на единственото плащане. След 2005 общият принцип стана пълното отделяне. Страните-членки обаче може да решат да приложат частично схемата на единственото плащане и да отпуснат допълнително плащане на производителите на говеждо месо като изберат вариант на частично отделяне или преки плащания.

При частичното отделяне на преките плащания страните-членки може да изберат да запазят до 100% от премията за колене на телета. Обаче страните-членки може да изберат да запазят до 100% от премията за крави за угояване и до 40% от премията за колене на телета заедно. Или те могат да запазят до 100% от премията за колене заедно или вместо това до 75% от специалната премия за мъжки животни.

3. Норми  за говедовъдството в ЕС

През последните години селекцията на елитни разплодници, производството и търговията с дълбоко замразена семенна течност се превърна в най-проспериращ бизнес в европейското млечно говедовъдство.

Секторът се състои от животновъди, животновъдни кооперативи, кланици и фирми, включени в различни дейности по маркетинга и дистрибуцията на месото. Има много и различни по вид животновъдни ферми и животновъди. Докато отглеждането на добитък във ферми е разпръснато из целия ЕС, то има райони, които са специализирани предимно в един или няколко вида месопроизводство.           Например, Ирландия произвежда почти 7 % от говеждото месо в ЕС, което представлява повече от 25 % от общото селскостопанско производство на Ирландия.

В други региони, като Финландия и Швеция, както и в планинските райони на Австрия и Италия, говедовъдните ферми са жизнено важна икономическа дейност, тъй като почти няма алтернативи за селскостопанска дейност.

Всяка година Европейската Комисия публикува прогнозни оценки за очакваното развитие на пазарите на селскостопанска продукция.

В говедоопроизводството отдавна се използват стандарти за маркетинг, за да се стимулират производителите да подобряват продуктите си особено в производството на говеждо месо, където ролята на Общата селскостопанска политика не е толкова очевидна. Стандартите за маркетинг са основното средство, чрез което производителите биват убеждавани да повишават качеството и безопасността на своите продукти и информацията, която се предоставя на потребителите.

Основните цели на стандартите за маркетинг на ЕС са да се създадат минимални хармонизирани стандарти за облекчаване на търговията в рамките на ЕС и търговията с трети страни и да се гарантира, че на потребителите в ЕС се предлага прясно и замразено месо с високо качество, произведено по общи високи стандарти. Съществуват разнообразни правила на ЕС. Те са подложени на постоянно преразглеждане.

Класифицирането на трупното месо играе важна роля за постепенното подобряване на качеството на трупното месо чрез стимулиране на по-постното месо, за да се отговори на изискванията на потребителите. ЕС насърчава месопроизводствения отрасъл да използва мрежови системи за класифициране на трупното месо, при които трупното месо се класифицира съобразно неговата структура (т.е. форма) и съдържанието на постно месо.

Освен това, когато ЕС практикува субсидирано съхранение на месото (“интервенция”) - на практика само по отношение на говеждото месо - той настоява месото, предлагано за продажба на склад, да отговаря на минимални стандарти за качество, като за критерий се използва мрежата. Всички свине, които се колят в ЕС, се класифицират по качество и на производителите се заплаща в съответствие със стандартите за качество, определени в законодателството на ЕС.

Подобряването на качеството на трупното месо и гарантирането на хигиена от най-висок стандарт трябва да се придружава от информация за потребителите, за да може те да знаят точно какво месо купуват. В някои случаи потребителите искат да знаят повече за произхода на продукта. Това дава възможност да се повиши стойността на продукта и производителят да получи по-добра цена на пазара. Поради това информационното обозначаване и гаранциите, че месото може да бъде проследено по веригата на месопреработката до фермата, са от изключително важно значение. С това е свързано идентифицирането на животните и то представлява ключов елемент на стратегията на ЕС да контролира болестите по животните.

На 1 януари 2003 г. влезе в сила директива, изменяща досегашното законодателство за маркиране , като се стесни определението на термина “месо” за маркирането на продукти на месна основа. Засегнатите продукти включват колбаси, пастети, готвени меса, сготвени блюда и консервирано месо. Подобряването на маркирането е постоянен процес, като например през 2003 г. ЕС прие нови правила за идентифицирането на овцете.

ЕС дава и други възможности на частните  производители да повишат стойността на своите месни произведения чрез маркирането за качество по съществуващата система за развитие и защита на хранителните продукти.

Целите на системата са: да се стимулира разнообразно селскостопанско производство; да се защитят наименованията срещу злоупотреби и имитации и да се подпомогнат потребителите като им се дава информация за конкретните свойства на продуктите.

От гледна точка на околната креда отрасълът може да покаже, че той удовлетворява изискванията на обществеността.

Фермите с говеда  са оформяли околната среда в много региони в ЕС. За да се избегнат потенциалните щети на околната среда, например от прекалено голяма паша, фермерите се стимулират да направят животновъдството по-екстензивно (напр. чрез намаляване на броя на животните на един хектар земя). Превръщането на спазването на екологичните стандарти в условие за получаване на пряка помощ по линия на Общата селскостопанска политика (“кръстосано спазване”) е основен елемент на последните реформи на Общата селскостопанска политика.

Когато производството предполага концентриране на животните в закрити помещения, предизвикателствата са различни.

Тук проблем е освобождаването от животинските отпадъци поради заплахата за околната среда, например от изхвърлянето в речните корита. В някои райони на ЕС се увеличиха проблемите, свързани с изхвърлянето на естествения тор и тинята и трябваше да се вземат мерки за намаляване броя на животните, които се гледат от фермерите. В много райони има строги национални или регионални закони за складирането на тора и неговото разпространение. Съществува регулаторна уредба на ЕС за намаляване на замърсяването от селскостопанските дейности.

Благосъстоянието на животните, както на отглежданите на открито, така и на закрито, представлява голям проблем за частните земеделски стопани.

В ЕС има редица закони и кодекси по въпроса за благосъстоянието на животните, които се прилагат от националните органи. Реформата на Общата селскостопанска политика от юни 2003 г. включва свързване на изплащането на пряка помощ от страна на ЕС на селските стопани с техните резултати в постигане на целите, свързани с благосъстоянието на животните.

ЕС реагира и по други начини на призивите на гражданското общество и Европейския парламент да се даде приоритет на благосъстоянието на животните. Например, ще бъде намалено постепенно възстановяването на разходите при износ на жив едър рогат добитък. Един нов регламент намалява значително броя на случаите, при които може да се искат такива субсидии. Целта е заради благосъстоянието да се намали ненужният транспорт на живи животни на големи разстояния. Ще последват по-строги правила за ветеринарен контрол в трети страни, за да се гарантира спазване на стандартите за благосъстояние, включително санкции при неспазването им.

Болестите при животните са постоянна заплаха при животновъдството. Болести като шапа могат да нанесат щети на бизнеса на селските стопани и в по-широк план на селските райони. В ЕС са въведени строги системи за контрол за преодоляване на епидемиите. Те се справиха успешно с епидемията на шап през 2001 г., като разпространението на болестта беше ограничено само до Великобритания (с ограничени случаи във Франция, Ирландия и Холандия) Обаче други болести по животните, като например зоонози (които може да се пренесат от животните на хората при естествени условия), повдигат допълнителна група проблеми, тъй като средството за предаване може да бъде храната и по специално месото.

Месопреработвателният отрасъл беше изправен пред редица кризи, свързани с болести (като например салмонела и “луда крава”), при които беше загубено доверието в безопасността на месото със сериозни последствия за търсенето на месо и оттук - за препитанието на пазара на месо и производителите на животни. Механизмите на ЕС за регулиране и контрол върху болестите бяха актуализирани, за да се отчете този факт. Те може да се прилагат също така и по отношение на вносното месо.

Редица проблеми, свързани с безопасността на хранителните продукти, произтичат от качеството на готовите животински фуражи, които се купуват от селскостопанските производители. Тук също ЕС предприема действия за затягане на регулирането по животинските фуражи, за да се намали рискът хранителните продукти да предизвикат избухването на епидемии. Усилията за регулиране в тази област продължават.

Съществуващото законодателство на ЕС по животинските фуражи включва: правила за маркетинг и обозначаване на фуражните материали, на комбинираните фуражи, на фуражите, предназначени за различни хранителни цели, на биопротеините и на генетично модифицираните фуражи; правила за допускане, маркетинг и обозначаване на добавките към фуражите; правила за нежеланите вещества във фуражите (микотоксини, тежки метали и др.); правила за одобряване и регистрация на обекти за производство на животински фуражи и правила за официални инспекции по въпросите на храненето на животните.

Пазарите на Европейския съюз (ЕС) за говеждо месо са в етап на възстановяване по отношение на потреблението, производството и износа след кризите с болестите “луда крава” и шап, избухнали през 2000 и 2001 г.

Бяха предприети мерки за намаляване на превишаването на производството над търсенето и за вдъхване на увереност у потребителите в стандартите на говеждото месо в ЕС. Тези приоритети, заедно с необходимостта да се даде на производителите известна увереност в бъдещето, са движещата сила на промените в системата на ЕС за подпомагане на говеждото месо. III Млечно говедовъдство, Ст. Загора, 1997