Joomla Software solutions Template

Payday loan

КВАЛИФИКАЦИЯ.ПОВИШАВАНЕ СТАТУСА НА ДЕТСКАТА УЧИТЕЛКА ДНЕС

1.1. Квалификация на персонала

Демократизацията , във всички сфери на обществения живот , а също и в образованието , променя и ролята на съвременния учител , на неговите професионални и обществени функции, положението му в обществото и неговия труд , а това води до потребност от ново образование , до нови мотиви и стимули , до нови стратегии при професионалното развитие на учителите . В този сложен процес особено място заема квалификацията.Нивото на квалификация влияе пряко върху статуса на учителите .Квалификацията на детския учител е пряко свързана с неговата удовлетвореност от работата.Ето защо в нашето детско заведение отделяме основно и приоритетно място на квалификацията на педагогическия , както и на  медицински и непедагогически  персонал.

В момента в детското заведение има изградена и утвърдена  цялостна структура и организация, която работи много ефикасно за повишаване квалификацията и развитието на учителските и  медицински кадри. Оперативния съвет има следната структура: Методичен съвет/МС/ , в който влизат 5 методични обединения/МО/ разграничаващи се на принципа на възрастовите особености на децата /три първи групи,три втори групи, три трети  групи, три подготвителни групи и МО на медицинските сестри от 4 ясленски групи./Методичният съвет се ръководи от Председател на МС и четирима председатели на четирите МО и педагог , отговарящ за учебната и квалификационна дейност в детската ясла.Основните направления, по които работят МС И МО в детското заведение са:програмното учебно възпитателно съдържание за ПУВ, методи за възпитание и обучение, образователна среда и технологии, управление на педагогическата дейност във всички МО.Основната цел от която се водим е :Повишаване качеството на методическата квалификация на педагогическата колегия за постигане на по- висока ефективност и ефикасност на ВОП, съдействащ за изграждане и развитие на детската личност чрез ранната му социализация и гражданско образование.Задачите са неразривно свързани с целта:1.Методически да се усъвършенства ВОП чрез повишаване квалификацията на педагогическия екип, като се прилага по- голяма вариативност и комбинативност на педагогическо взаимодействие , съобразно конкретните цели,задачи и специфични условия на работа на детското заведение.2.Завишаване критериите ва всеки учител по посока на организацията и провеждането на ВОП, съобразно детската личност като неповторима индивидуалност и зачитане на неговите права3.Преосмисляне от всеки учител на собствените му педагогечески способности и възможности и социални компетентности като организатор, интелектуален и социален партньор и консултант на деца и родители.

Функционирането на квалификационните структурни звена се осъществяват по предварително разработени и приети планове/както един за детската градина от МС, така и за всяко МО в зависимост от проблемите, които ще разискват и съобразно възрастовите особености и развитие на децата и ВОП/, а самият процес включва два вида квалификация вътрешна и външна ,които се осъществяват чрез разнообразни форми.

Вътрешна квалификация:Основното в нея е това, че се използват най-новите постижения в областта на педагогическата теория и практика, което означава оптимизиране дейността на отделните заведения. Терминът вътрешно методична квалификация също не е нов. Той отразява активността на педагогическият екип в дадено възпитателно-образователно заведение, която е насочена към повишаване равнището на педагогическите компетентности .

Вътрешно методическата квалификация е насочена към учителите и директорите с цел, утвърждаване на професионалният им статус и повишаване резултатността в педагогическата им дейност.  При вътрешната квалификация широко се използват смесени форми на нерекъсната квалификаци т.е обучение на педагогическта колегия:-самообразование- проучване на педагогическа литература, запознаване с методическите новости от педагогическата и психологическа теория и практика  за ПУВ и тематичния проблем по предварителна изготвена библиографска справка; -  обмяна на опит :- уточняване на годишните /месечни и седмични плановеи програмни разпределения по МО,- взаимни посещения и установяване на приемственост между детска градина и ясла, учители подготвителни групи и учители от училищата в района;- провеждане на открита практика и взаимни посещения по даден тематичен или друг приоритетен  проблем за детското заведение и по плана на даденото МО;-консултации/общи, индивидуални/, сестрински колегиум по плана на сестрата - организатор и педагога на детската ясла;- интерактвни форми – ситуационни игри , практикуми, тренинг, решаване на казуси и др. и в комбинация и съчетание на традиционни и нетрадиционни , отговарящи на целите и задачите за квалификация, умело подбрани и с активното участие на целия екип,- санитарен минимум с непедагогически персонал – по план ежемесечно за повишаване на квалификацията и педагогическата култура на помощник възпитетелите в детската градина и детегледачките в детската ясла. Мотивите за участие във вътрешната квалификация на всеки от  екипа са потребност от постижения и компетентност. Активното участие във вътрешната квалификация на всеки от екипа ми допринесе и за създаването на нови функции. Така се очертаха пред педагогическата колегия функциите  за развитие на вътрешната квалификация за всеки един от тях , а именно   включването на елементите саморефлексия, самоорганизация, самоконтрол и самооценка. По такъв начин всяка учителка придобива по-голяма увереност. Установява се обратна връзка, стимулира се процеса на непрекъснато повишаване на квалификацията и има по висока успеваемост ,резултатност и ефикасност самия  педагогически процес.

Външна квалификация и избраните форми също са  съобразени от потребностите , интересите и предпочитанията на учителите/предварително проучени от МС- чрез анкети, интервюта и препоръки дадени от всеки член на педагогическия екип/.Тези форми влияят положително за издигане професионалното майсторство на учителките, за подобряване на дейността им и създаване на оптимални условия за организиране и протичане на възпитателно образователния процес в детската градина, както и за издигане на техния авторитет като добри професионалисти сред родителската общност и региона.Системата за външна квалификация позволява на учителките да се запознаят с най- новите изследвания в областа на предучилищната педагогика и психология тяхната методика  и същевременно да приложат тези нови подходи,  идеи и технологии в своята практика .Така с  внедряването на  добрия педагогически опит се усъвършенстват уменията им , развиват се творческите им интереси и се създава едно новаторско отношение към педагогическия им труд.Формите , които ние използваме във външната квалификация са :- участие в курсове за повишаване на ПКС към ДИПКУ Стара Загора или Варна- 4 ПКС и 3 ПКС; - активно участие в организираните школи към Педагогическия факултет към Университета „Проф. Д-р Асен Златаров”- гр.Бургас на тема:”Устойчивото развитие на децата от ПУВ”; - участие за квалификация на педагогическите кадри към Регионалния Педагогически център  ;- участие в организирани обучителни форми на РИО на МОН и ОМЕП  гр.Бургас.

Всичко споменато дотук обаче не бива да ни успокоява като учители и директори, че системата за повишаване на квалификация на учителите е перфектна.Има  какво да се желае още за подобряване й .Според мене външната квалификация е много тромава и закостеняла: -  не се иска мнението на колективите и директорите по изнасянето на темите, не са съобразени с техните потребности , желания и интереси;-не се прилага диференцирания подход за обучение, ако се провеждат различни форми на квалификация те  не се съобразени с времето и мястото на провеждане и поради тази причина        учителите възприемат този вид  квалификация, като задължително мероприятие, което губи тяхното време и това се отразява в изгражане на негативно отношение.,вместо градивно;също така учителите нямат желание за придобиване на ПКС поради две причини :едната е свързана с дългото във времето обучение,от друга страна то    по никакъв начин не се отразява върху материалното им стимулиране, т.е. материалния израз при придобиване на ПКС е много слаб.

Ето защо и моите препоръки като директор,сондирайки мнение с учителите, оито работят  вповереното ми  детско заведение за подобряване системата на квалификацията на учителите и повишаване на техния статус са:

1.Да се създадат по – оптимални условия за непрекъсната квалификация или т.нар.”продължаващо обучение” за всички учители в самите детски заведения.За тази цел е необходима промяна в досегашната система за квалификация , защото това непрекъснато и продължаващо обучение може да се осъществи  само с наличието на   допълнителни ресурси- финансови средства и човешки ресурси/ преподаватели – лектори отвън; оферти за квалификация на педагогическите кадри по предварителна заявка на директорите, съобразно потребностите и интересите на учителите  на детските заведение до различните педагогически факултети на университетите /. И това да са педагози, психолози, учени, доказали себе си през годините със своята компетентност. Смисълът на такова участие е да се използват всички възможни средства и налични възможности за повишаване квалификацията на учителите, която е неизменна част от педагогическия процес на место в самите детски заведения или извън него като мястото се избере  по желание на екипа.

2., Да се  внедрят  нови форми и модели на вътрешна и външна  квалификация – създаване на клубове по интереси/по райони или общини/, където учителите участват доброволно, като правят явна заявка за квалификация. А това ще провокира тяхната ангажираност, лична отговорност и не на последно място активност. Основното им е даване на нови знания в определени области. Наред с това ще се осигурят възможности за творческо прилагане на знанията, чрез практическа изява. Активността е основен, главен принцип на работа в клубовете по интереси и потребности, която допринася за творческа атмосфера и положителна емоционалност, а всичко това я прави по-успешна. Едно от условията за участие в отделните клубове е учителите да имат самочувствието, че са добри професионалисти, имат желанието да станат още по-добри и да усъвършенстват наличните професионални умения. Тук се провокира желанието им да се изявят в силните си страни. По този начин те ще са полезни повече както за себе си, така и за другите, имат възможност да овладеят най-новите знания и умения в кръга на своите интереси и да ги доразвият. Всеки учител има различно ниво на квалификация, различна потребност от нея, различни интереси към отделни страни на съдържанието, формите методите на провеждане. В клубовете участието е на принципа "отворени врати", което предполага постоянно участие.

3.Да се даде възможност  на педагогическите кадри в детските заведения да участвуват  в новаторски образователни проекти.Към момента такива проекти има само за учителите в училищата в средното образование.Крайно време е МОН и РИ на МОН да се замислят ,огледат и видят, че съществуват и детски заведения в системата на средното обазование.А в тях има техни кадри , които имат желанието, интереса, амбицията да се развиват и да участвуват в едно ново предизвикателство за повишаване техния социален статус сред родителстата общност и общественото пространство.Това от своя страна   ще засили партньорството и сътрудничеството на детската градина - семейството - образователните институции ,а от друга страна ще се развие гражданската позиция на   обществеността,която е не само  заинтересована от  проблемите на предучилищната педагогика и възпитание, но и търси пътищата за тяхното най-оптимално разрешаване.

4.  Не ни е чужда и  идеята за разработване и внедряване в практиката на нов модел за вътрешна/външна квалификация, а именно създаването на виртуално учебно пространство. Осъществяването на този модел изисква осигуряване на средства за закупуване на компютри и съоръжения, включване в Интернет. Целта е квалификацията да се постави върху нови основи в променящата се действителност по посока използването на информационните и комуникационни технологии. Във виртуалното учебно пространство ще се осъществява пренос на информация, положителен опит, ще добавят новости към педагогическата теория и практика. Участието е мотивирано, доброволно, основано на принципа на "изпреварващата квалификация". Индивидуалното обучение е израз на активност, лична инициатива и желание за работа в екип. Движещи мотиви за участие в този модел ще бъдат:

      потребността на учителите за по-висок статус;

      професионално запознаване и контакти;

      споделяне на опит;

      сътрудничество с други детски заведения;

      идентификация на учителите със своята детска градина;

      нови взаимоотношения;

      съвместно разработване на определени теми или проблеми

Компютърно подпомаганата вътрешна/външна квалификация създава инструментариум с незабавно конкретно въздействие върху осмислянето и използването на информацията в условията на информационното общество.

2. МОТИВАЦИЯ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ КАДРИ

Квалификацията на детския учител стои в основата на формирането на неговия статус в професията и в мотивацията за удовлетвореност от работата.Известно е че познаването на потребностите на всеки един от членовете на педагогическата колегия е солидна предпоставка за тяхното мотивиране.Смятам , че повишаването на професионалната квалификация се определя като проблем с решаващо значение за качеството на труда и удоветворението от работата , която върши.Учителят днес е наясно ,че неговото бъдеще зависи от професионално педагогическите му качества и неговата подготовка.Така той става не само обект, но и активен субект на своята професионална квалификация.Детската учителка днес знае , че професионалното й развитие ще я направи по - устойчива, по- сигурна  и по -конкуретно способна на работното й място при непрекъснатите  големи икономически, социални иполитически промени в страната и света, които се извършват .

Мотивирането на персонала е важна управленска функция и съм съгласна , че съвременните мотиватори могат да се обособят по следния начин , които и аз  като мениджър на детското заведение прилагам в своята работа:

• развитие на учителите, предполагащо създаване на оптимални условия за тяхното професионално педагогическо и личностно самоусъвършенстване;
• признание и уважение на постиженията им, професионално развитие и личния авторитет на всеки член от екипа;
• сътрудничество и партньорство между директор -  учител -екип , произтичащо от споделяне на общи ценности и организационна култура;
• власт и овластяване , основани на общи възгледи и взаимно доверие и уважение.Упълномощаването и привличането на част от екипа или на целия  педагогически екип в процеса на разрешаването на даден проблем , изработването и вземането на решения води до професионално развитие , реализация и ефективност на персонала;
• сигурност, произтичаща от споделеното разбиране за гъвкавата политика , която водим при развитието на човешките ресурси – детското заведение се стреми да запази добрите и квалифицирани свои кадри;
• икономически и административни стимули – утвърдени в Правилника за вътрешния ред, Правилника за дейноста на детското заведение и Правила за работната заплата  на детското заведение -заплащане, награди, допълнително стимулиране, наказания.
• социални потребности и желание да участват в отношения и групи от харесвани и уважавани колеги в екип, изпитвайки удовлетворение от съвместния си труд или активно участие в разнообразни мероприятия;
• от комплекс разнообразни потребности, в който като висш стремеж се проявяват себереализацията, самообновлението, растежът и просперитетът
• мотивация се поддържа и чрез постигане на съпричастност и всеотдайност към организацията от страна на персонала и умелото му ръководене от мениджърите в духа на философията за хората като висша ценност на организацията;
• работна заплата, обвързана с постиженията на отделната личност, оценката от страна на мениджърите, съчетана с целите на организацията, справедливост и системи за кариерно развитие;
• оценка на дейността на всички работещи в организацията – поставени ясни цели, точни стандарти на поведение и очаквани резултати – оценка справедлива, обективна тясно свързана с развитието на персонала;
• създадени добри условия на труд и живот като първостепенна човешка потребност, необходимост и приоритет в съвременното управление на детскат градина;
• лидерство и ръководене – което се основава не на силата и мястото ми в служебната йерархия като управленец а като ръководител с в компетентноста, поддържане и управление на взаимоотношенията , на привличане и сътрудничество с подчинените ми.

Не съществува общовалидно разбиране за мотивацията .Наистина съществуват много теории и всяка една от тях внася нещо свое , обогатяващо по проблема , но според мен всеки един ръководител или директор трябва интиутивно или аналитично според подготовката или ситуацията да прилага някои от подходите , които познава. Важното е и те да бъдат повече, защото и хората, с които работя са различни  . Освен познания и мотивационни умения, ние като ръководители трябва най- важното е да имаме разбиране и желание да правим това по възможно най – добрия начин за всеки един от екипа и за всички заедно.Другото няма значение.