Joomla Software solutions Template

Payday loan

ТЪКАНИ - Тъканите са плоски текстилни изделия, получени на тькачни станове в процеса на тъкане, чрез преплитане на взаимно-перпендикулярно разположени системи нишки.ПОТРЕ- БИТЕЛНИ СВОЙСТВА: 1.  размерни   признаци   на   тъканите - дължи­ната, широчината, дебелината н масата : Мк=100+Wк\100+Wф 2.  експлоатационни свойства  -  здравина на скъсване, разтегливост, устойчивост на триене, свиваемост, устойчивост на светлина и атмосферни влияния, термична устойчивост, биологична устойчивост. 3.  естетични   - Към естетичните свойства се отнасят ония свойства на тъ­каните, които определят външния им вид. Те са  цвят, десен(рисунък), фактура, блясък, опип, мачкаемост, драпипуемост.  4.  хигиенни - отразяват степента на безвредност на тъканите за човека и  създаването на максимално удобство при носене. Те са – хигроскопичност, проницаемост,прахопроницае-мост и прахозадържане, светлопроницаемост(прозрачност), топлозащитни свойства.  5. технологични (шивашки)- от значение за потребителското тьрсене. Те са пластичност, раздвижване на нижките, разнищване, пробиване на тъканите. КЛАСИФИКАЦИЯ 1. В зависимост от предназна-чението им биват с битово (битови тькани) и тъкани с техническо предназначение (технически тъкани). Тъканите с битово пред­н-е според характера на предназначението им биват: тъкани за бельо, тъкани за горно и връхно облекло, тъкани за обзавеждане. 2. В зависимост от влакнестия състав на нишките: еднородни, полуеднородни, смесени и нееднород­ни. Еднородни тъкани са тези, които са произведени от един вид суровина по основа и вътък. Те могат да бъдат от естествени суровини и  от изкуствени влакна и нишки или от синтетични влакна и нишки 3. Според слойността им: еднослоийни, дубле, трипле, двуслойни, многослойни, подлепени. Еднослойна е тъкан, изработена от една система основни и една система вътъчни нишки.Дубле е тькан, изработена или от две системи основни и една система вътъчпи нишки (основно дубле), или обратно (вътъчно дубле). Триплето – от 3 системни нишки. Двуслойната тькан се състои от две системи основни и две системи вътъчни нишки, които образуват два самостоятелни плата.Многослойна е тъкан, образувана ог няколко еднакви на брой системи основни и вътьчни нишки. Подлепена е тъкан, свързана с друга тькап или друго площно текстилно изделие чрез лепене.  4. В зависимост от начина на тькане : гладки — с гладко лице или с височина на релеф­ните фигури равна или по-малка от дебелината на образуващите ги нишки; с прости фигури и със сложни фигури, получени чрез нищелкова или жакардоаа машина. 5. Според оцветяването им: едноцветни и многоцветни. Едноцветните тъкани биват: с естествения цвят на текстилната суровина; избелени; изтъкани от едноцветни багрени прежди и едноцветно багрени — когато багренето е извършено на плат. Многоцветните тъкани съобразно вида на преждата или цвета на системите нишки, от които са образувани, се групират на: раирана тъкан, карирана,  меланжирана,    шанжираща, сенчеста, многоцветно обагрела, с цветни фигури, печатана.  6. В зависимост от начина и степента на облагородяване: сурови, облагородени, високо облагородени, тъкани с придадени външни ефекти.

34.ПРИНЦИПИ ЗА ОКАЧЕСТВЯВАНЕ – изисква се да се отчетат 3 елемента – физ-механични свойства, проверка на качествената годност за трайноста на багрилата и дефектите по външният вид. 1и 2 елементи са групови свойства, които се доказват чрез сертификат за кечеството от търговската фирма. Това доказване се извършва от производителя на стоката. Той освобождава търговеца от лаб.анализи. 3-ят елемент е проверен от производителя, но не е гарантиран и се проверява и в търг.обект. Търговците на дребно правят оразмеряване т.е. проверяват дължината и ширичината. При окачествя-ването има няколко важни момента:   1. Проверка на видивете дефекти –(видими и скрити, местни и разпространени). Видимите са всички открити дефекти по лицевата страна. Скритите се проявяват след продажбата. Местните са нарушения във външният вид на тъканта до 100см, разпространените се проявяват на дължина 10 и повече метра.  2. Степенуване на нивата за качество – при памучни тъкани има 3 нива(I,II,III) има влияние и широчината(70-220см.). При вълнените тъкани също са три нива, а max широчина е 150см. При коприната има 3 нива на качество. Изброяват се дефектите и се изчислява влиянието им към фактическата дължина.

Кд=Ly.n , в брой

Lf

Кд-коефицент за дефекност; Lf-фактическа дължина; Ly-установена дължина; n-брои дефекти

35.КАЧЕСТВО НА ТЪКАНИ– установява се  чрез външен преглед и  лабораторни изпитания. При външния преглед платът се преглежда откъм лицевата страна на отразена светлина . Лабораторните изпитания се из­вършват по определен за всеки качествен показател стандартен метод. Показателите за качество на тъканите с битово предназначение се разделят на общи (задължителни) и допълнителни. Обши качествени показатели са тези, които са задължителни за всички видове тъкани. Те са: дебелина на преждата, в текс; състав на сместа, в %; гъстина на основата и вътъка, в брой нишки на 10 см; широчина на тъканта, в см; специфична площна маса на тъканта, в g/m²; здравина на скъсване, в daN. Последният показател за вълнените и вълнен тип тъкани е допълнителен показател. При копринените и копри­нен тип тъкани към общите показатели спадат и : изменение на размерите след омокряне или гла­дене и разтеглнвост.Общите показатели се вземат предвид при определяне ка­чеството на тъканите, независимо от техния вид и допълнителна обработка. Допълнителните показатели са задължителни само за отделни групи тъкани в зависимост от предназначението им и допълнител­ната обработка, на която са подложени. Това са: изменение на размерите (след мокрене, гладене и др.), в %; отпадък при претриване, в %; ъгъл на възстановяване след смачкване, в%; коефициент на драпиране, в %; устойчивост на пилинг, в брой пъпки на 20 см; въздухопропускливост; капилярност; топло­проводност; водонепропускливост; степен на белота; степен на мерсеризация (само за памучните тъкани); устойчивост на обагряне; а само за вълнените и вълнен тип тъкани и показателите: степен на запълване и масленост. Тези качествени показателя трябва да бъдат за от­делните видове тъкани в определени стандартни норми и всяко отклонение от тях извън допустимите граници се отразява върху качеството на тъканите.

36.Тъканите се ОКАЧЕСТВЯВАТ и  по наличните дефекти по външния им вид. В зависимост от разположението им по тъканта ДЕФЕКТИТЕ се делят на две групи: местни дефекти и разпространени дефекти.Местни са дефектите,  които се намират на ограничен  участък върху тъканта, а разпространени са дефектите, които се намират по целия топ. Местните дефекти, които се срещат по тъканите, са: 1.различаваща се нишка — това е втъкана нишка,  която се отличава от съседните по външен вид, дебелина, сук, цвят, блясък, състав па материала и пр.;  2.удебелена нишка — удебелена нишка, втъкана в малък участък от тъканта;  3.следа от втъкан предмет — представлява ограничено местно отваряне на тъканта поради изместване на няколко съседни вътъчни нишки;   4. нарушение на сплитката — изменение на сплитката вслед­ствие на неправилно преплитащи се или липсващи нишки, което нарушава целостта на тъканта;   5. втъкан предмет — затъкаване в тъканта на набран мъх, прежда или друг предмет;6. налепване — представлява, втъкани като една, две или повече основни нншки с начало от ивата; 7.  двоен вътък — две или повече вътъчни нишки, преплетени като една;

8. насечен вътък — накъсана вътъчна нишка в съвсем малък участък от тъканта;  9. бримки — образувани от основата или вътъка бримки по тъканта или в ивите;  10. подплетина (жаба) —скъсани едновременно няколко основни и вътъчни нишки (или само основни или вътъчни), които се пре­плитат както помежду си, така и със съседните здрави нишки. Това нарушава в този участък целостта на тъканта и се отразява върху външния вид и здравината й; 11.  възел — по такъв начин свързани краища на нишките, че са видими на лицевата страна на тъканта; 12. местно стесняване на тъканта -стесняване на тъканта на дадено място от плата в сравнение със съседните участъци; 13.  трайна чупка — неотстранима следа от огъване и др. При окачествяването тъканите се групират в няколко групи съобразно основното им предназначение и специфичните изисквания към качеството им.  За тъканите са установени следните КАЧЕСТВА: памучни и памучен тип тъкани, вълнени и вълнен тип тъкани и копринени и копринен тип тъкани три качества — първо, второ и трето, а за ленените, конопените и смесените тъкани — две качества — първо и второ.Качеството на тъканите се определя по следните три групи признаци: отклонение от съответните физико-механични по­казатели, отклонение от съответните устойчивости на обагрянията и наличието на дефекти по външния вид. Установяването на съответното качество се извършва въз основа на най-ниската оценка, получена от отделните показатели, и установените де­фекти. Тъкани, които не отговарят на изискванията за най-ниското качество и имат по-голям брой местни дефекти от максимално допустимия за съответната група тъкани, се окачествяват като нестандартни. БОНИФИКАЦИЯ – компенсация, признаване на дължина поради наличие на дефекти. Това е безплатна дължина за всеки куповач, който желае да закупи дадена дължина. При памучният плат тя е 10см за всеки дефект, за коприната – 10см, а за вълната – 5см. ОПАКОВКА И МАРКИРОВКА Тъканите се навиват на топове, рула. Тъканите се обвиват с подходяща опаковъчна хартия, цело­фан или полиетиленово фолио. Маркирането на тъканите се извършва по няколко начина: отбелязване на дефектите, маркировка на плата и с етикет. Тъканите се маркират на двата края на топа със: печат с името или марката на производственото предприятие, знака или номера на техническия контрол, дължината на плата плюс бонифицираната дължина, цена на дребно и качество на тъканта. СЪХРАНЯВАНЕ НА ТЪКАНИ - Тъканите трябва да се съхраняват в закрити, сухи и добре проветряващи се помещения. Трябва да се предпазват от преки слънчеви лъчи и продължително въздействие на светлината, прах и попаднали капки вода върху тях. Най-подходяща температура за съхраняване на тъканите е 15 — 18°С, а отн. влажност 60 — 65%.  Тъканите трябва да се предпазват и от вредители — насекоми, молци и др.

4.Геотекстилите се използват в строителството на пътища(пазят пътното платно от разместване и деформации) и в сел. стоп (за запазване на хр. слой на почвата при поройни дъждове и от силни ветрове. След сеитба служат за покриване на семената и запазването им от птиците. При големи студове предпазват семената от измръзване), за укрепване на свличаща и защита на почвата от ерозия. Има геотекстили с функция на дренажен материал. Има и биоразтворими геотекстили за подхранване и защита на почвата. Чрез вграждане в състава на полимера на торовете се получава наторяване. Геотекстилите са необходими в цветарството и градинарството,като след употреба се разлагат в почвата като тор.някои геотекстили се употребяват и за фураж на животни. Геомембраните служат  за укрепване на  бреговете на реки,езера,язовири,на пропадащи терени,за контрол върху ерозията, стабилизиране на свличащи се терени. Геокомпозити-за преграждане на водни пространства с дренажни панели(дву- и триразмерни),напълнени с пясък,глина и чакъл. Суровини за геотекстили- синтетични влакна,ПП,PVC. Производството им е продуктивно,имат голяма гъвкавост и устойчивост на триене.против стареене предизвикано от УВЛ се извършва вграждане на инхибитори в структурата на полимера.при употребата им за укрепване на терени е необходимо съответствие на цветовете с ландшафта на района.за тази цел са разработени геотекстили с маскировъчна характеристика на цветовете.