Joomla Software solutions Template

Payday loan

Текстилните влакна представляват основната суровина, от която се изработват всички видове текстилни стоки. Те са твърди, но гъвкави тела с дължина, превишаваща многократно тяхната дебелина.

Текстилните влакна според своя произход се делят на две основни групи: естествени влакна и химични влакна.

1)Естествените влакна.Естествените влакна от своя страна са органични природни влакна  и минерални природни влакна. Органичните природни влакна се получават от растителни (памук, лен, коноп и др.) и животински влакна (вълна и естествена коприна).

2)Химични влакна. Това са изкуствени химични влакна и синтетични химични влакна.

От своя страна изкуствените химични влакна се подразделят на: изкуствени органични влакна и изкуствени минерални влакна (минерални нишки).

Изкуствените органични влакна се получават от модифицирана природна целулоза – вискозна, медноамонячна, ацетатна и белтъчна, от последната се изработват ланиталовите влакна.

Синтетичните влакна от своя страна се подразделят на: органични синтетични влакна и неорганични синтетични влакна, каквито са влакната на стъкления памук.

Органичните синтетични влакна са:

Хетероверижни, които обхващат полиамидни влакна (найлон, капрон, силон, рилсон, дюпон и др.), полиестерни (лавсан, терилен, таргал, теритал и др.), полиуретанови – ликра, вирен и други карбоверижни влакна, които включват поливинилхлоридни ( термовил, Пе – Се, PCV, хлорин, савиден, саран, велон и др.), полиакрилни нитрилни влакна дарлон, орлон, нитрилон, ексеалан и др.

Влакна от растителен произход. От влакната от растителен произход най – голямо стопанско значение имат памукът и ленът. Останалите влакна, като юта, рамия, кенаф и др. , се използват за получаване на технически тъкани и направа на чували. В зависимост от коя част на растението биват направени се делят на:

• Семенни влакна
• Ликови влакна
• Листни влакна
• Плодови влакна

Естествени влакна от животински произход. Най – голямо значение от влакната с животински произход имат вълната и коприната.

Вълна. Обикновено под вълна се разбира влакнестата обвивка на овцете.Вълнените влакна по своите физични и технологични свойства превъзхождат всички видове влакна.Те са многоклетъчни тела, съставени от белтъчното вещество кератин, с почти цилиндрична форма и се състоят от три пласта: люспест, рогов и вътрешен. Вълнените влакна биват пухести, осилести, преходни и мъртви. Вълната е силно хигроскопична и се багри много добре. Тя гори над 300 C без пламък, като издава особена миризма на рогово вещество.

Коприна. Тя се различава от другите природни влакна по липсата на клетъчен строеж. В това отношение коприненото влакно прилича на изкуствените и синтетичните влакна. Нишките на естествената коприна се добиват от пашкулите на копринената буба. За да се получи копринена нишка,пашкулите се подлагат на отмотаване в специални филатурни предприятия.

Според строежа на влакната биват елементарни и технически (комплексни).

Елементарните влакна са едноклетъчни и многоклетъчни. Те не могат да се делят на по – малки елементарни влакна. Това са памучните и вълнените влакна.

Технически влакна (комплексни) са образувани от няколко елементарни влакна, които могат да се делят. Към тях отнасяме ликовите, конопените и др.

Текстилните влакна имат и определени свойства:

-          органолептични – цвят, блясък,опип

-          дължина(25 – 60мм.)

-          дебелина (измерва се в (g/km)

-          здравина ( измерва се със силата, с която се получава скъсване на влакното)

-          разтегливост на влакната ( удължаване на дължината до момента на скъсване)

-          пилингуемост (топчета получени в резултат на изтъркване)

-          еластичност на влакната - способността на влакното да възстановява първоначалната си форма.

Химичните свойства на текстилните влакна характеризират устойчивостта на влакната при киселини, основи и органични разтворители.

За разпознаване природата на текстилните влакна съществуват най – различни органолептични  лабораторни методи. Най – лесно влакната могат да се различат чрез горивна проба – проба на изгаряне. При горивната проба се наблюдава как различните влакна реагират при поднасянето, внасянето и изнасянето им от пламъка, каква миризма отделят при горенето и какъв е видът на остатъка (пепелта) при изгарянето им. Изпитването се прави на спиртна лампа или бензинова горелка.

Практическа задача

1)       разпознаване на текстилни влакна чрез горивна проба