Joomla Software solutions Template

Payday loan

Възпроизводството на обществения капитал 

“ В онова ранно и първобитно състояние на обществото, което предшества натрупването на капитал и присвояването на земята, съотношенията между количествата труд, необходими за набавянето на различни предмети, е било, изглежда, единственото обстоятелство, което е можело да даде някакво правило за тяхната размяна.....” “........Естествено е това, което е обикновено продукт на двудневен или двучасов труд, да струва два пъти повече от това, което е обикновено продукт на еднодневен или едночасов труд”

Адам Смит , “Богатството на народите”

Теорията за възпроизводството на обществения капитал на Адам Смит е един от фундаменталните в икономическата теория.  С изследването си върху “Богатството на народите”, публикувано 1776 година, Адам Смит оформя контурите на една нова теория, която превръща икономиката в организирана наука.

Всеки индивидуален капитал в действителност представлява са­мо част от целия обществен капитал. Нормалният процес на възпроизводство на обществения капитал може да се осъществи при условие, ако всички произведени стоки, съставляващи стоковия капитал на всички промишленици, се реализира.

Само чрез реализацията на всички стоки и съответно на съвкупния стоков  капитал, всеки капиталист би могъл да продължи да произвежда, съответно да възпроизвежда своя капитал, а като цяло така  се възпроизвежда съвкупният обществен капитал. Следователно, от реализацията на съвкупния стоков капитал зависи развитието на икономиката. Съдържанието на този капитал се определя от съвкупността на  съставящите го стоки, както по стойност, така и размер.

Понятно е, че реализацията на една стока възстановява направените по  стойност разходите за нейното производство. Следователно, стойността на всяка стока, освен „прибавената", включва и стойността на средствата за производство: амортизация на ос­новния капитал и разходите за суровини, материали и енергия. Според Смит, това, което  важи за една стока, важи и за цялата сума от стоки.  Съвкупният, например за една година, стоков капитал или  съвкупният годишен стоков продукт, също би и включва възстановените средства за производство. Всъщност, това са всички материални разходи.

Смит допринася много за разбиране на възпроизводството на обществения капитал, като дава понятия за „брутен" и „чист" доход.

Под „брутен доход" той разбира целия годишен стоков продукт на жителите на една страна от земята и труда и включва в него всички материални разходи, в това число повторното отчитане на суровините и материалите в последвалите стадии на тяхната преработка. Под „чист доход" Смит разбира това, което остава след приспадане на разходите за основен и оборо­тен капитал, т.е. това е националният доход, третиран От него изключително като фонд („запаси") за лично потребление.

По този начин съвкупният обществен стоков продукт се раз­пада на две големи части: на различни средства за производство и различни предмети за лично потребление.

В съответствие с това целият обществен капитал, зает в отраслите на производството, се подразделя на капитал, зает в отраслите, произвеждащи средства за производство и капитал, зает в отраслите,  про­извеждащи предмети за потребление.

При това положение, например едно просто възпроизводство на обществения капитал се свежда до реализацията на стоковия продукт от средства за производство и предмети за потребление така, че да осигури: придобиване на средства за производство, необходими за възстановяване на употребения основен и оборотен капитал във всички отрасли; придобиване от работниците и капиталистите от всички отрасли и от земевладелците на предмети за лично потребление, за покупката на които са изразходвани съответно работна заплата, печалба и рента.

Но принципно плодотворните съждения, изложени в поняти­ята „брутен" и „чист" продукт, Смит не развива и не използва в анализа на възпроизводството.

Напротив, той многократно се връща към тезата, че щом стойността на отделна стока се със­той от трите дохода, то и стойността на годишния стоков продукт се състои от работната заплата, печалбата и рентата. На  въпроса за пренесената стойност на средствата за производство (защото в този си вид съвкупният продукт фактически не я включва), Смит решава така: даже ако в цената на стоката има елемент, който да не се разлага непосредствено на доходи, то в народностопански  мащаб такива елементи  в крайна сметка представляват нечий доход, получен при преходните стадии на обработка. „Някои биха помислили - пише Смит, че е необходима четвърта част за възстановяване капитала на арендатора или за компенсиране на износването на неговия работен добитък и други селскостопански оръдия. Но, трябва да се има прел вид, че цената на всяко селскостопанско оръдие, като например - работен кон, на свой ред се състои от същите три части:  рентата на земята, на която е отгледан, от труда за неговото гледане и хранене и от печалбата на арендатора, който авансира рентата за тази земя и работната заплата за този труд.

Следователно,  макар че цената на житото може да плаща цената и издръжката на коня, цялата цена все пак се свежда - непосредствено или в последна сметка - до същите три части - рента, ра­ботна заплата и печалба".

В резултат на тази теза стойността, възстановяваща изразходваните средства за производство, окончателно се изхвърля от годишния стоков продукт, а той самият се разглежда отново съставен от доходи. По този начин се изключва възможността за обяснение на процеса на реализацията на обществения продукт и механизма на възпроизводство на главните елементи на капитала.