Joomla Software solutions Template

Payday loan

Структурна безработица -   причини и възможности за преодоляване. Структурна безработица в широк и тесен смисъл. Причини и видове
структурна безработица. Възможности за преодоляване на секторната, регионалната и професионално- квалификационната безработица.

Според официалната статистика, безработни у нас са  лицата на 15 - 74 навършени години, които нямат работа през наблюдавания период, като едновременно с това търсят активно работа през период от четири седмици, включително наблюдаваната седмица, и са на разположение да започнат работа до 2 седмици след края на наблюдавания период. За активен метод на търсене на работа се счита:

• контакт с държавно бюро по труда с цел намиране на работа, (независимо дали инициативата е на регистрирания или на бюрото по труда);
• контакт с частна агенция, фирма, извършваща посреднически услуги по набиране на персонал и др. с цел намиране на работа;
• директно отнасяне към работодатели;
• търсене на съдействие от роднини и познати за намиране на работа;
• подаване или отговаряне на обяви за работа;
• изучаване на обяви за работа;
• явяване на изпит, тест или интервю за кандидатстване за работа;
• търсене на земя, сграда, помещение, оборудване, необходими за започване на самостоятелен бизнес;
• кандидатстване за разрешения, патенти, кредити и др. с цел започване на самостоятелен бизнес.

За безработни се считат и лицата, които не търсят активно работа, но са намерили работа, която очакват да започнат до 3 месеца след наблюдавания период.

Лицата, които са в принудителен неплатен отпуск, по-голям от три месеца, се определят като безработни, ако търсят активно работа и са на разположение да започнат работа.

Структурната безработица е този вид безработица, която е  фактор от изменения в търсенето на работна сила поради технологични промени, поради наличието на повишени изисквания поради иновационните промени в икономиката, поради навлизането на съвременните високи технологии при развитие на отделните отрасли, при липса на подходящи квалификационни програми на персонала или работоспособното население. Тя е сравнително трудна за преодоляване, защото зависи както от икономическата програма на правителствата ,така и от нивото на иновации, от технологичното развитие на икономиката и пр.

В България,  структурната безработица е  породена от следните особености на българския преход:

След стартиране на реформите, се наложи закриването на губещи предприятия, които преди това бяха субсидирани от държавата или кредитирани от отрасловите банки. Това освободи голям брой работници и служители, предимно от сектора на тежката индустрия или от предприятия, свързани с производства, насочени за износ към страните от СИВ или Варшавския договор. Тези работници или служители нямаха друга квалификация, което естествено породи проблеми при бъдещето им реализиране на  пазара на труда.

След приключване на някои от  приватизационните сделки в България, новите собственици също освободиха определен брой работници – поради административно – бюрократично раздутия щат, които беше нормално явление за българските предприятия преди  реформите; аналогично, голяма част от тези работници нямаха възможност да бъдат преквалифицирани-  поради възраст, липса на подходящи образователни програми и пр, което породи отново структурна безработица.

С предходната точка е свързан и следващия аспект. По време на социалистическия режим, всяко предприятие поддържаше определен брой сътрудници и партийни деятели – секретари, отговорници, профсъюзни дейци, ОФ – сътрудници и пр. След демократизацията на обществото и плурализма на политическото пространство, целият този апарат се оказа ненужен и бе съкратен, на практика без почти никаква професионална квалификация или трудови навици, непригоден за новите пазарни условия.

Като причина за  структурната безработица може да се изтъкне и научно-техническия прогрес, иновациите,  технологизиране на някои от отраслите, компютъризиран е и автоматизиране  на производството, като това са фактори, които оказаха съществено въздействие върху развитието на трудовия пазар и увеличиха структурната  безработица, поради непригодността на голяма част от работниците и служителите към новите изисквания.

Реформите у нас завариха българската икономика със сравнително остарели производствени мощности, внасяни или заимствани предимно от бившия СССР. Новите условия поставиха изисквания за модернизиране и подобряване на производството, повишаване техническата и технологическата пригодност на наличния машинен парк и апаратура. В резултат на това, се наложи съкращаване на голям брой специалисти и работници – просто новозакупените или модернизирани активи не изискваха подобен брой обслужващ персонал.

Вследствие на предходната точка се стигна до повишаване на изискванията на работодателите към наеманите лица, основно по отношение на езикови умения, професионална квалификация, технологични познания и пр. И ако в началото на прехода безработицата засягаше всички групи на трудовия пазар, то малко по – късно най – застрашени бяха работниците с нисък образователен ценз.

За наличие на структурна безработица значение има и самата подготовка на бъдещата работна сила. У нас, въпреки направените реформи, съществуват редица проблеми на образованието, а именно:

• Законодателната рамка в момента не дава възможност да се решат основните проблеми в сектора за управление на образованието, в частта му за подбор и оценка на кадри, които да гарантират качество на образованието.
• Отделните документи не са обвързани един с друг, често си противоречат и не дават възможност да се изгради благоприятна среда за създаване на качествена европейска система на образование.
• Финансирането на набора на кадри в  образованието не е изведено като основен елемент на системата на образование, принципите на финансирането към настоящия момент не са прозрачни и ясни.
• Системата на финансиране и администриране на образованието  не осигуряват най-високи стандарти на обучение за всички ученици.
• Не са изведени стандарти за определяне качеството на образованието на отделните етапи на образователния процес.
• Недостатък е разделянето на училищата на държавни и общински и липсата на единни стандарти за численост и издръжка за всички училища.
• Липсва контрол върху дейността на лицата, участващи в образователния процес.

Самия начин на обучение на бъдещата работна сила  е по-скоро в теоретичен аспект, отколкото в практически аспект, което също поражда проблеми и е естествена предпоставка за наличието на структурна безработица, поради ниската възможност за преквалификация на бъдещата работна сила.

Структурната безработица може да бъде секторна, регионална и професионално- квалификационна. Секторна безработица се наблюдава, когато  става въпрос за безработица в даден сектор на икономиката, например,  секторна безработица може да има сред специалистите в отрасъл химия, поради намаляване на производството в този бранш. Регионалната структурна безработица е по региони на страната, като по данни на статистиката, най-  висока, тя  е в някои селски райони – например Кърджали, Търговище и др. Професионално  - квалификационната е насочена към липса на търсене на строго определени професии, например на преподаватели по руски език и литература, на  офицерски кадри и други.

Структурната безработица, както вече бе споменато е в пряка зависимост от основни технологични фактори, пригодността на работната сила към тях, нивото на квалификация и пр. За нейното преодоляване са необходими детайлни програми, квалификационни курсове и пр.

Възможностите  за преодоляване на структурната  безработица са насочени към  постигане на високо качество и категоричен достъп до образование, използвайки възможностите на информационно- комуникационните технологии. Промените трябва да гарантират висока подвижност на човешки ресурси с оглед решаване проблемите на пазара на труда и желанието за кариерно развитие на хората.