Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Инки- древно индианско племе |
Инки Инките са древно индианско племе в Перу ( Южна Америка); по-късно- название на господстващия слой в образуваната от Инките държава. През 11- 13век Инките живеят в долината Куско и стоят начело на племенен съюз, който бързо се превръща в централизирана робовладелска монархия (1438). В следващите години Инките завоюват и подчиняват всички племена в Андите- от Южна Колумбия до средната част на Чили. Населението принадлежало към езиковите групи кечуа, аймара, мочика, пукина и други и наброявало около 6млн.души. Основната социално- икономическа единица е била общината. Начело на държавата стоял управител с божествена власт. В 1532 Инките били покорени от испанците. В 1535 започват продължителна борба срещу нашествениците, която продължила до 1572, когато е разбит последният вожд на Инките Тупак Амару. Културата на Инките ( до завладяването им от испанците) достига висока степен на развитие. Керамичните съдове от 7- 8век имат форма на плодове, на животни или на човешки фигури, изобразяващи представители на различни обществени слоеве. През 11- 12век върху съдове и тъкани са рисувани в ярки тонове геометрични орнаменти и стилизирани животни и растения. Строени са монументални паметници от дялан камък, украсени ( 13- 14век) с барелефи и стенни рисунки. Работени са изделия от злато, платина и скъпоценни камъни. Инките създават централизирана напоителна система; изнамират условното писмо- “възелно писмо”( кипу ). Две исторически легенди за произхода на инките Обикновените хора в Перу, а именно индианците, които живеят на юг от Куско, разказват друга легенда за произхода на своите крале- инки. Тези хора обитават местност, наречена Колясуйу, а на запад- Кунтисуйу. Те често говорят за потопа, за който знаят единствено това, че го е имало, и от тях е невъзможно да се разбере дали става дума за Световния потоп от времето на Ной или за някакъв друг, поради което ние ще предадем само това, което разказват за него. Тези легенди приличат повече на фантазии или измислени приказки, отколкото на исторически събития. Индианците разказват, че когато водата стигнала Тиауанако, който се намира на юг от Куско, се появил някакъв толкова могъщ човек, че разделил света на четири части и ги разпределил между четирима мъже, които нарекъл крале. Първият се казвал Манко Капак, вторият- Коля, третият- Токай, а четвъртият- Пинауа. Северната част от света получил Манко Капак, а южната- Коля ( на чието име по- късно нарекли тази голяма провинция). Токай и Пинауа получили съответно източната и западната части. Могъщият мъж изпратил четиримата в определената им област ( destrito), за да завоюват и управляват хората, които срещнат там. Легендата на индианците не казва издавил ли потопът индианците или те оцелели, за да бъдат завоювани и насочени по правия път. Индианците твърдят, че след унищожаването на света се появила тази земя, която инките направили свое кралство и го нарекли Тауантинсуйу. Казват, че Манко Капак тръгнал на север, дошъл в долината Куско, основал града и завоювал съседните народи. Според тях всичко започнало така, както казваме ние, а именно, че кралете- инки произхождали от Манко Капак. За пстаналите крале индианците не разказват нищо. Така изглеждат всички истории от древните времена. Не бива да се учудваме, че хора без писменост, която би им помогнала да запазят паметта за древните времена, предават толкова объркано началото на своята история, тъй като дори за езичеството на Стария свят, независимо от наличието на писменост и големия интерес към него, са измислени толкова различни и смехотворни легенди, като например тази за Пир и Девкалион и много други, за които можем да разкажем, защото легендите на различните езически народи по много неща са сходни. Точно по същия начин си приличат тези легенди с историята за Ной, както това твърдят някои испанци. Друг, подобен на предишния, вариант ( manera) на легендата за произхода на инките разказват индианците, живеещи на изток и на север от Куско. Според тях, когато възниквал светът, от някакви пещери в скалистите планини в близост до град Куско, в местността, наричана Паукартампу, се появили четирима мъже и четири жени. Излезли от средната пещера- а те били общо три- която по- късно нарекли “кралската пещера”. Заради тази легенда пещерата била украсена от всички страни с огромни златни плочи и множество скъпоценни камъни. Страничните пещери били украсени само със злато, без камъни. Първият брат се наричал Манко Капак, а неговата жена- Мама Окльо. Разказват, че той основал града, нарекъл го Куско, което на езика на инките означава “път”, покорил народите и ги научил да бъдат ора, разказват също, че от него произлизат всички инки. Вторият брат се наричал Айар Качи, третият- Айар Учу, а четвъртият- Айар Аука. Думата айар не означава нищо на общия език на Перу. Тя би трябвало да има някакво значение в езика на инките. Останалите думи се срещат в общия език. Качи означава солта, която ядем, учу- подправката, която се слага в ястията и която испанците наричат “пипер”. Индианците в Перу не използват други подправки. Другата дума аука означава “ликуване, удовлетворение и радост”. Опитвайки се да разберат това, което е заложено в легендите за делата на останалите трима братя и трите сестри на първите крале, индианците разказват един куп безсмислици и, не намирайки по- добро решение, обясняват легендата алегорично, като тълкуват думата “сол”- качи като учението, което Инката им дал за природата и живота, а “пипер”- учу като вкуса от познанието. Според тях думата “ликуване”- аука трябва да означава удовлетворението и радостта, с които те живеели след това. Индианците единствено твърдят с увереност, че Манко Капак бил техният първи крал и от него произлизат всички останали крале. Някои любознателни испанци, които са чували тези разкази, се опитват да докажат, че индианците са знаели легендата за Ной, за тримата му синове, за жена му и неговите снахи. Според тях тъкмо те били онези четирима мъже и четири жени, които Бог спасил от Потопа, и това са същите хора, за които говори легендата, но вместо за прозорците на Ноевия ковчег индианците говорят за пещери в Паукартампу. Те се опитват да твърдят, че могъщият човек, който според първата легенда се появил в Тиауанако и разделил света на четири части, е Бог и той е изпратил Ной и неговите трима синове да заселят света. И на други места в една или друга легенда на испанците им се иска да видят нещо общо с библейската история, защото им се струва, че намират прилика. Заимствайки легендите, които ние разказахме за инките, другите народи в Перу си измислят безкрайно много сказания за началото и произхода на своите прародители. Но те доста се различават едни от други. Индианецът признава за благородно потекло единствено това, което води началото си от ручей, река, море или дори от хищни зверове, като мечка, лъв или тигър, или от птицата, която те наричат кондор, или от други хищни птици, както и от върхове, канари или пещери- всеки според представите си и заради славата и величието си. А що се отнася до легендите, дотук разказахме достатъчно! |