Home Литература Любен Каравелов - Маминото детенце - Човекът е отговорен за себе си, но понякога е жертва на обстоятелствата

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Любен Каравелов - Маминото детенце - Човекът е отговорен за себе си, но понякога е жертва на обстоятелствата ПДФ Печат Е-мейл

Любен Каравелов- „МАМИНО ДЕТЕНЦЕ”

ВСЕКИ  ЧОВЕК   Е  ОТГОВОРЕН   ЗА  СЕБЕ СИ ,  НО  ПОНЯКОГА   Е   И   ЖЕРТВА   НА   ОБСТОЯТЕЛСТВАТА

Повестта „Маминото детенце” от Любен Каравелов е замислена като поучително произведение, посветено на възпитанието и обучението на младия човек. Тя обаче засяга широк кръг проблеми от тогавашна­та българска действителност и се превръ­ща в социално-битова повест, порицава­ща паразитния живот на една част от бъл­гарското чорбаджийство преди Освобож­дението. Съдбата на един от главните ге­рои - Николчо, обединява и двете теми и разкрива причините за неговото морално падение и кратък жизнен път.

Николчо израства в охолно живеещото чорбаджийско семейство на Нено и Неновица и се формира като човек и личност изцяло под тяхно влияние от най-ранна възраст, когато още не е отговорен за себе си. Той е наистина жертва на обстоятелствата, защото безделничещите му и духовно ог­раничени родители задоволяват всичките му прищевки, внушават му чувство за без­наказаност и го правят неспособен да от­личи доброто от злото, позволеното от не­позволеното. Приучват го отрано към мър­зел, високомерие, лъжа, пиянство, не­зачитане на околните и преклонение пред парите, покварявайки го не само със съве­тите и пагубните за възпитанието му пос­тъпки, но и със собствения си начин на жи­вот. В резултат на това Николчо става лен­тяй, пияница и крадец, човек без съвест и без чест, което предопределя всеобщото порицание на неговото поведение и безс­лавния му край.

Човек не избира своите родители и геро­ят на повестта има нещастието от ранно детство да получи от тях най-неблагопри­ятните за бъдещото си развитие „уроци”. И всеки миг му се насажда самочувствието, че е чорбаджийски син, че не е като други­те и че може да има всичко, каквото поже­лае. Чорбаджи Нено строго поръчва на слу­гата Иван да не оставя нито за минута Ни­колчо сам, заменяйки естествената му дет­ска среда с постоянно угодничещия слуга. Бащата пръв си служи с лъжа, за да го изви­ка при себе си - обещава чрез Иван, че ще даде „ново гроше” и че е „хванал пиле - защото не разчита нито на родителския си авторитет, нито на естествената детска обич към него. Николчо свиква да мисли, че за всичко трябва да му се плаща и водещо начало в неговото поведение става не дъл­гът, не обичта, а единствено интересът!

Николчо бързо разкрива лъжата и невъз­държано обижда и малтретира Иван Ни­щото, което не е нещо необичайно за се­мейната му среда, и той дори цитира баща си: „В твоята глава, казва татко, мътят яребици...Чорбаджийският син гледа на слугата като на животно - то може да бъде ругано, яхано, бито, но е длъжно да остане безсловесно. След подобно отношение към слугите Николчо свиква въобще да не зачита другите, включително и собствени­те си родители по-късно, да не се съобра­зява с техните вече закъснели напътствия и с общите семейни интереси. Едва единадесетгодишен, Николчо вече лъже. Нено м Неновица обаче нямат никакво намерение да го изобличават и наказват, макар да виж­дат очевидната лъжа. Николчо се убежда­ва, че лъжата е ефикасно средство да се излиза от затрудненото положение и оттук нататък с лекота си служи с нея.

За зла участ на Николчо привилегирова­ното му положение, което духовно го оса­катява в собственото му семейство, продъл­жава и в училище. Криворазбраната роди­телска обич на Нено и Неновица, които изис­кват от даскал Славе да не го бие и даже да не му се кара, допълват образованието на Николчо. За четири години той научава са­мо две молитви, макар по природа да е буд­но и бързо реагиращо дете. Мързелът, под­ражанието на високомерните родители и чувството за безнаказаност го тласкат към неспирни пакости и пренебрежително от­ношение към Другите ученици.

Следващите „уроци” на Нено и Ненови­ца са още по-пагубни и недвусмислено показват, че Николчо с право може да бъде смятан през детските си години като жерт­ва на обстоятелствата или по-точно - на крайно погрешното възпитание, което по­лучава. Освен към лъжа, измамно самочув­ствие, безнаказаност и насилие над по-слабите, те го приучват отрано и към пиенето. Нено е неспособен да забрани на детето си да опита ракията, защото не може да му даде личен пример, а аргументите му са толкова неубедителни, че дори Николчо ги оборва. Неновица пък изобщо не изпитва никакви опасения, превъзнася качествата на гюловицата, насърчава го винаги да пие, „щом му тегли сърцето", налива му за начало „виньова чаша” и го гледа с умиле­ние как мляска по тяхно подобие.! Плодо­вете на неправилното възпитание не закъс­няват и израслият вече Николчо става пред­водител на пиянската компания от разхайтени младежи; които по думите на повествователя „яли да пият, спали да пият и жи­вели да пият”. От техните поразии и скан­дали се възмущава целият град и отноше­нието на „света” към чорбаджийския син от снизходително в детството му, сега ста­ва безпощадно, макар и закъсняло.

Закъсняват и наставленията на Нено, който след строгата бележка на Али ага се опит­ва да вразуми сина си. Николчо го слуша с едва прикривана досада и само по въпро­са за печеленето на парите двамата са еди­нодушни - трудът е за селяните, а чорбад­жиите трябва да ги получават наготово. За Николчо това се свежда до кражбата и той не се свени да окраде дори и собствените си родители. Прикриването на първата му кражба от Неновица е може би най-неп­ростимият й грях спрямо сина й. Николчо за пръв път от много време истински се стряска, чувства се „ни жив, ни умрял, но застъпничеството на майка му ускорява не­говото по-нататъшно пропадане. Той се уве­рява, че отново ще му се размине без нака­зание и със злорадство участва в обвиненията срещу невинните слуги, особено сре­щу Иван Нищото. Нищо вече не може да спре - нито женитбата с Пенка, нито стра­хът от Али ага - проявите му на закоравял лъжец, който погазва всички морални нор­ми на патриархалното общество и на човечността.

Кулминацията в порочните действия на Николчо е обирът на собствения му баща, което причинява и смъртта му, защото чор­баджи Нено тъй и не прежалва парите си. Побоят над майка му, грубото и безотго­ворно отношение към жена и деца и осо­бено намерението му да продаде единст­вено оцелялата след толкова пропиляно бо­гатство къща, препълват чашата на търпе­нието на съгражданите му към него. Общинарите и Али ага го изгонват от града, препращат го под конвой да бъде съден в Пловдив и накрая Николчо стига до гюргевските кръчми и до издръжката на циган­ката, която „продава по улиците варен кукуруз...”

Пълното пропадане на Николчо във Влашко и предполагаемият му неизбежен гибелен край са закономерен резултат от един живот, тръгнал по силата на обстоя­телствата още от детството в погрешна по­сока и изживян без труд, без духовни инте­реси и без чувство за отговорност и за чест. В негово лице и в лицето на Нено и Нено­вица повествователят посочва историчес­ката обреченост на подобен тип хора, нес­пособни да играят и занапред водеща ро­ля в живота на обществото. Актуалното и днес звучене на темата за криворазбрана­та родителска обич и за пренебрегването на духовното потвърждава истината, че ко­гато един талантлив творец откликне на идеите за своята епоха, той остава близък и разбран и от следващите поколения.

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG