Камий Демулен

Камий Демулен (фр. Lucie-Simplice-Camille-Benoist Desmoulins) (2 март 1760 — 5 април 1794) е френски революционер, публицист, журналист. Той е един от най-ярките представители на демократичния печат по време на Великата френска революция в края на 18 в. Неговата дейност е протекла през 1789 – 1794 г. Заедно с Революцията, той е преминал през всички нейни етапи, преживявайки както „звездния й час”, така и страданието от неуспехите, грешките и пораженията.

Образованието си Демулен е получил в един от парижките колежи – Клермон. В същия колеж, три класа по-нагоре, е учил  и Максимилиян Робеспиер, който въпреки разликата в годините се е сприятелил с Демулен. Обединявал ги общият култ към героите от древния свят – под влияние на античните автори двамата се изпълвали със страстна любов към свободата.

През 1785 г. Демулен станал адвокат в парижкия парламент.

Обеднял народ, разнежена и разлагаща се аристокрация, кралски двор, изпълнен с интриги, предателства и разточителства – това е жалката картина на предреволюционна Франция.

На 12 юли 1789 г. Париж научава за оставката на популярния сред народа кралски министър Некер, с когото са били свързани надеждите за изход от тежката социално-икономическа и политическа криза. Градът се вълнувал. Само една искра е била достатъчна, за да избухне пожар. И такава искра станала речта на Камий Демулен в Пале Роял: „Граждани! Току що идвам от Версай. Некер е получил оставката. Възможна ли е по-голяма гавра с нас? За патриотите остава само едно средство – да посегне към оръжието. На оръжие, граждани!”. Този призив дал първия тласък към разрушаването на Бастилията. Когато  предложили на Демулен да възглави въстанието, той заявил, че се отказва от ролята на вожд и предпочита да бъде войник на Отечеството: „Свобода! Свобода! Тя пърха над главите ни! Тя ме повлича в своя свещен полет! Напред към победата! .. Гледайте ме, изпокрили се шпиони! Аз, Камий Демулен, призовавам Париж на въстание! Не се страхувам от нищо!.. Братя! Ще бъдем свободни!..” В трактата си «Свободна Франция» Демулен призовавал към провъзгласяване на Република.

От есента на 1789 г. до юли 1791 г. Демулен издавал пламенни памфлети; станал и основател на клуба на кордилиерите и заел мястото на секретар при министъра на правосъдието Дантон.

Когато през 1793 г. настъпили времена на терор, преследване на «подозрителните» за да бъде спасена революцията, редовете на якубинската партия се разделили на две групировки: Едната група, в която влизали и Демулен и Дантон, била групата на така наречените «снизходителни» - те се опитвали да направят по-умерена политиката на революционното правителство, да отслабят терора, да възстановят свободата на печата. Те искали да създадат Комитет за милъсордие.Печатен орган на групата бил вестникът на Демулен «Старият кордилиер». Друга групировка, противопоставяща се на революционното правителство, съставяли левите якубинци. Заради идеята за милосърдие Робеспиер престанал да подкрепя Демулен.

Демулен е бил осъден от революционния требунал и е бил екзекутиран, заедно с Дантон.

Камий Демулен е един от най-ярките представители на зараждащия се френски печат. Ако преди това са били издавани периодично само листовки, съобщаващи за времето, то по време на Революцията е нараснала ролята на вестниците и списанията. Это какво обяснение за думата «вестник» дава Демулен: « Днес журналистите са обществена власт. Те разобличават, дискредитират, управляват по удивителен начин, оправдавайки или осъждайки. Всеки ден те се качват на трибуната... всеки ден вестниците се сипят като манна небесна и, подобно на слънцето, ежедневно изгряват за да осветят хоризонта».

Камий Демулен е бил талантлив журналист, успял с изкуството на словото да изтръгне сълзи от най-силните бойци на Революцията. Това е човекът, който е казал: „ Онази свобода, на която се покланям, не е неизвестно божество. Ние се сражаваме за да защитим благата, които тя ще даде на тези, които ги искат . И тези блага не са нищо друго, освен Декларация на правата, справедливост на републиканския максимум, братство, свято равенство, нерушимост на принципите”.

Животът и творчеството на Камий Демулен са една от славните страници от историята на Великата френска революция.