Joomla Software solutions Template

Payday loan

От 1.01.2006 в България функционира НАП с 28 териториални дирекции, в които се обединяват събирането и обслужването на републиканските данъци (корпоративните данъци, ДДС, патенти, акцизи, данък върху доходите) и задължителните осигурителни вноски и здравни осигуровки. Местните данъци и такси остават приоритет на общинските администрации.

НАП осъществява данъчно осигурителен контрол чрез проверки и ревизии.

Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчно-осигурителното законодателство. С нея се установяват факти и обстоятелства, имащи значение за задълженията за данъци и осигуровки. За резултатите от нея се съставя протокол, освен когато в закон не е посочен документа, с който трябва да завърши проверката.

Ревизия – съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и осигурителни вноски.

Ревизионното производство се образува въз основа на заповед за възлагане на ревизия, в която се посочва:

1. Данни за равизираното лице, в това число наименование на дружеството, Булстат, адрес, име на лицето, което го представлява.
2. Трите имена на ревизиращите органи по приходите с тяхната длъжност.
3. Срок за извършване на ревизията.
4. Ревизирания период.
5. Видовете ревизирани задължения за данъци и осигурителни вноски.

Срокът за извършване на ревизията е до 3 месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта. Ако се окаже недостатъчен, срокът може да бъде удължен с още 1 месец въз основа на нова заповед.

За резултатите от извършената данъчна ревизия се съставя ревизионен доклад. Ревизионния доклад съдържа.

1. Името и длъжността на органите, които го съставят;
2. Дата и номер на доклада;
3. Данни за ревизираното лице;
4. Обхвата на ревизията;
5. Извършените процесуални действия, установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях;
6. Направените фактически и правни изводи и констатации и основанията за тях;
7. Предприетите действия за обезпечаване на публични вземания;
8. Предложение за установяване на задълженията;
9. Опис на предложените доказателства;
10. Подписите на органите по приходите, съставили доклада.

Докладът се връчва на ревизираното лице, което може да направи писмено възражение и да представи доказателства. След съставянето на РД в 3 дневен срок лицето, извършило ревизията уведомява писмено органа, който я е възложил (шефа на НАП). Последният със заповед определя компетентния да издаде ревизионния акт или да състави заповед за прекратяване на производството, ако установяването на задължение и отговорности е недопустимо.

Ревизионния акт съдържа:

1. Името и длъжността на органа, който го издава;
2. Номер и дата на акта;
3. Данни за ревизирано лице;
4. Обхват на ревизията и други обстоятелства, имащи значение при извършването и;
5. Мотивите за издаване на акта;
6. Разпоредителна част – определят се правата, задълженията, отговорностите, начина и срока за изпълнението и;
7. Пред кой орган и в какъв срок актът може да бъде обжалван;
8. Дата на съставяне и подпис на съставителите;
9. Прилага се ревизионния доклад.

Ревизионен доклад при специфични случаи.

Когато липсват достоверни данни за определяне на данъчната основа, която се явява базата за установяване на законовия размер на данъка/осигурителната вноска. По конкретни случаи са:

1). До започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по такава.

2). Съществуват данни за укрити приходи или доходи;

3). Когото в счетоводството са използвани неистински документи с неправилно съдържание или преправени такива;

4). Липсва или не е водено счетоводство съгласно ЗСч. Воденото счетоводство не дава възможност за установяване коректно на основата за данъчно облагане. Документите, необходими за определяне на основата за облагане с данъци и осигуровки са унищожени не по установения ред;

5). Документите, необходими за установяване на основата за облагане липсват или са повредени до степен, негодна за ползване.

6). Информацията, необходима за установяване на основата за облагане не може да бъде получена, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция.

7). Декларираните приходи, доходи, източници за формиране на СК не съответства на имуществото и финансовото състояние за ревизирания период.

При посочените случаи за определяне на основата за облагане с данъци и задължителните осигурителни вноски, органът по приходите взема предвид (анализира) всяко едно от следните обстоятелства:

• Плащаните данъци, мита, такси и други публични вземания;
• Вида и характера на фактически осъществяваната дейност;
• Движението и остатъците по банковите сметки;
• Наемната цена на недвижимите имоти, в които се упражнява дейността;
• Търговското значение на мястото, в което се упражнява дейността;
• Капитала и пазарната цена на придобитите имоти и имущества към момента на придобиване;
• Брой на заетите за осъществяване на дейността лица;
• Разликата между доставени и вложени в производството суровини и материали;
• Обобщени данни за реализираните печалби (приходи) от други лица, упражняващи същата дейност при същите или подобни условия;
• Обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение, лечение, както и транспортните, дневните, квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина;
• Получените и извършени доставки и упражнено право на данъчен кредит;
• Други доказателства, които могат да послужат за относително коректно определяне на основата.

Установените с ревизионен акт задължения за данъци и осигурителни вноски подлежи на доброволно плащане в 14 дневен срок от връчването на акта. След изтичане на този срок Ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение.

16. Система за финансово управление и контрол – СФУК ( в публичния сектор). Управленска отговорност.

Финансовия контрол в публичния сектор се регламентира основно в Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор – ЗФУКПС; Закон за вътрешния одит в публичния сектор – ЗВОПС; Закон за държавната финансова инспекция – ЗДФИ.

Тези закони за подготвени в съответствие с препоръките на Европейската комисия (глава 28). Целта е развитие на българското законодателство в посока на разделяне на функциите по вътрешен одит и финансова инспекция чрез децентрализация на вътрешния одит и развитие на т.нар. управленска отговорност.

СФУК е съвкупност от политики и процедури, въведени от ръководството на организациите в публичния сектор с цел да се осигури разумна увереност, че целите на организацията ще се постигнат чрез:

1). Съответствие със законодателството, вътрешни актове и договори;

2). Надеждност и всеобхватност на финансовата и оперативната функция;

3). Чрез икономичност, ефективност и ефикасност на дейността;

4). Опазване на активите и информацията.

СФУК задължително съставят:

1). Организациите, разпореждащи се със средства от държавния бюджет;

2). Организациите, разпореждащи се с извънбюджетни средства;

3). Организациите със средства на общинските бюджети и фондове;

4). Организациите със самостоятелни и автономни бюджети в т.ч. НОИ, НЗОК;

5). Организациите със средства, гарантирани от Републиканския бюджет;

6). Организациите със средства и фондове по програми на ЕС;

7). Държавните предприятия;

8). Други организации, разпореждащи се с публични средства по силата на нормативен акт.

СФУК съдържа следните взаимно свързани елементи:

• Контролна среда – включва:

-       личната почтеност и професионална етика на ръководството и персонала на организацията;

-       управленска философия и стил на работата;

-       организационна структура, осигуряваща разделение на отговорностите, йерархичност, права и задължения, равнища на докладване;

-       Политиките и практиките по управление на човешките ресурси

-       Компетентност на персонала.

• Управление на риска – включва идентифициране, оценяване и контрол на потенциални събития или ситуации, които могат да повлияят негативно върху постигане целите на организацията и е предназначено да даде разумна увереност, че целите ще бъдат постигнати.

За реализирането на този елемент ръководителя на организацията утвърждава стратегия, която следва да се актуализира на всеки 3 години или при настъпване на съществени промени в рисковата среда.

• Контролни дейности – включва:

-       писани политики и процедури, чрез които се цели постигане на разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустими граници. Те следва да бъдат изпълними, реалистични: разходите за осъществяването има да не превишават очакваните от тях ползи. Към такива контролни дейности се отнасят:

ü  процедури по разрешаване и одобряване;

ü  разделяне на отговорностите по начин, който не позволява един служител едновременно да има отговорност по одобряване , изпълняване, осчетоводяване и контрол.

ü  Система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансови задължения и извършването на плащания без подписите на ръководителя и лицето, отговорно за счетоводното записване;

ü  Правила за достъп до активи и информация;

ü  Предварителен контрол за законосъобразност, който може да се извършва от специално назначен за целта финансов контрольор или друго лице, определено от ръководителя на предприятието.

ü  Процедури по пълно, вярно, точно и своевременно осчетоводяване на всички операции;

ü  Докладване и проверка на дейностите, оценка на ефективността и ефективност на операциите;

ü  Процедури за наблюдение;

ü  Правила за УЧР;

ü  Правила за документиране на всички операции и действия, свързани с функционирането на отчетната единица.

• Информация и комуникация – осигурява се:

-       идентифициране, събирани и разпространяване в подходяща форма и срокове на надеждна  и достоверна информация, която да позволява на всяко длъжностно лице да поеме определена отговорност.

-       Ефективна комуникация, която да протича по хоризонтала и вертикала до всички йерархични нива на организацията;

-       Изграждане на подходяща информационна система за управление на организацията с цел свеждане до знанието на всички длъжностни лица на точни и верни указания и разпореждания по отношение на ролята и отговорностите във връзка с финансовото управление и контрол.

-       Прилагане на система за документиране и документооборот, съдържаща правила за оформяне, движение, използване и архивиране на документите.

-       Документиране на всички операции и процеси, транзакции с оглед осигуряване на възможност за наблюдение и проследимост;

-       Изграждане на ефективна и навременна система за отчетност, която да включва нива и срокове за докладване, видове отчети, форми на докладване при откриване на грешки, измами, злоупотреби, неправилна употреба.

• Мониторинг – включва текущото наблюдение и самооценка на системата за вътрешен одит. Проверка, която включва действията по събиране и анализиране на финансова и нефинансова информация; за оценка управлението на финансовите ресурси и на отчетността в подконтролния обект с оглед тяхното подобряване.

Управленска отговорност.

Ръководителите на организациите в публичния сектор осъществяват всяко свое действие като спазват принципите за добро финансово управление, законосъобразност и прозрачност и като се отчитат за действията си и резултатите от тях пред тези, които са им възложили управлението, т.е. възложили т.нар. управленска отговорност.

Ръководителят отговарят за:

1. определянето на целите на организациите, които ръководят

2. идентифицирането, оценката и управлението на рисковете, застрашаващи постигането на целите.

3. Планирането, управлението и отчитането на публичните средства;

4. Спазването на принципите за добро финансово управление и контрол, за зоконосъобразно управление на публичните средства и тяхното разходване;

5. Ефективното управление на персонала и поддържане нивото му на компетентност;

6. Съхраняването и опазването на активите и информацията от погиване, кражба, непозволен достъп, измами;

7. Създаване на подходяща организационна структура с цел ефективно изпълнение на задълженията;

8. Разделяне на отговорностите по вземане на решение, изпълнение и осъществяване на контрола;

9. За осигуряване на пълно, вярно, своевременно, точно осчетоводяване на всички операции;

1. Осигуряването на функцията по вътрешен одит в съответствие с приложимото законодателство.
2. Актуализирането, наблюдението на СФУК и предприемане на мерки за подобряването им.