Home Литература Зов от Елисавета Багряна

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Зов от Елисавета Багряна ПДФ Печат Е-мейл

Стихотворението ”Зов” от Елисавета Багряна

/ Анализ /

Стиховете във “Вечната и святата” са една слънчева среща между човека и света. Две основни състояния на човек, заключен зад три врати, зад прозорец с решетки и душа, чиято вътрешна стихия е слънцето и просторът, характеризират лирическия субект в “Зов”.

Заключени простори, сломени криле – това е основният мотив в поезията на символистите. Разликата от символизма тук е заложена в самия конфликт. Един друг лирически герой с душа, научена на слънце и простор, залага по друг начин конфликта – като остро непримирение, като несъответствие, което чака своето непосредствено разрешение. Поезията на Багряна е изпълнена със силата на векове потиснатия порив на жената към свободна изява, към пълноценно разгръщане, към широките простори на големия живот. Поетесата се чувства сродена със стихиите – родна сестра на вятъра, на водата и на виното. Те определят нейния копнеж по непознатото, те я правят така чувствителна към всеки опит за ограничаване на свободата й.

Срещу жаждата на жената за щастие и любов, за пълно изявяване на своята личност се възправя съществуващата обществена действителност, която сковава като затвор мечтите и полетите. Изразен е бунтът срещу онези обстоятелства / те не са назовани пряко /, които маркират затворените пространства, тези, които убиват човешкия порив към свобода и волност. В основата на лирическия конфликт е опитът на жадната за “слънце и простор” душа да преодолее затвореното пространство на клетката.

Заключената врата /а тук те са три/ символизира прекъснатата връзка с битийните радости, с естественото волно начало у човека. Опитът да бъде заключен духът на разкрепостената жена е невъзможен. Зовът е зов на душата, която копнее, жадува за свобода и волност, сякаш някакви прасили избликват с пролетните ветрове и събуждат инстинкта на душата да се съхрани, преди да е изгаснал пламъкът в нея. Императивността на душевната жажда, превърната във вик, се разкрива в императивността на глаголите. Затова тя зове:

Разтроши ключалките ръждясали!

Дай ми път през тъмни коридори!

Тая категоричност зове към действие. Тя е противопоставяне и готовност за тръгване, защото тук крилете се явяват като символ на стремежа за летене;Лирическата героиня на Багряна руши преградите на условностите и наслоенията, на предразсъдъците. Нищо не може да спре стихийния й напор. Тя не се интересува какво ке кажат другите, не се бои да наруши традицията, да тръгне първа по неизвестен път. Готова е да поеме всички рискове на своите влечения, да заплати със спокойствието и благоденствието си правото да живее по своя воля. Очите й са шшироко отворени за света.

В последната строфа:

И ще бликнат звукове ликуващи

от сърцето трепетно тогава ...

- Но зад тези три врати, сподавен,

моя пламнол зов доли дочуваш ти?

се открива образът на ликуващата душа, докоснала се само за миг до свободата, но в края лирическата героиня призовава, апелира за разбиране от един анонимен и неизвестен лирически “ти”, който вероятно налага ограничението.

Между редовете едва засегнат или съвсем явен се прокрадва горчив привкус – свободата е все още само мечта, желание, отколкото реалност. Една жена търси себе си, своето място, търси пълната си реализация като личност, защото за Багряна жената е преди всичко личност, окрилена от собствените си видения, устреми и страсти.

Витална, поривиста и волна, изпълнена с устрема към неизвестното и далечното, Багряна не може да побере своя свят в тесните стени на стаята. Тихата поезия на домашното огнище й е чужда. С пълни гърди тя диша само навън, на открито. Мащабите на нейния свят са не мащабите на бита, а мащабите на природата. Негови постоянни елементи са хоризонтът, просторът, небето и морето, неизвестните пътища, безкраят. Тук човек е слян с природата – огромна и свободна.

Жената е осъзнала своето право на щастие: зад клетката се чувства силата на младостта, неукротимата жажда за волност, която ще разбие преградите. Нищо не може вече да спре нейния устрем. Това е страстен зов към съдбата: да бъдат строшени ръждясалите ключалки, крилете й да я понесат в огромните простори, от сърцето да бликват ликуващи звукове.

Всичко в тая поезия е подчинено на тоя вътрешен подем, на това ликуване на цялото човешко същество, съставено от земя и небе, дух и материя. В това художествено взаимодействие между човек и природа, човек и материална действителност се крие една от големите прояви на променения естетически и духовен обмен между света и човека в поезията на Багряна, естетическата основа на нейното витално светоусещане.

Любовта на жената е едно превъплъщение на любовта към живота; вечната женственост е свързана с неугасимите сили на живота. Езичница и жена, духовно освободена, носителка на митологични сили, на древни пориви, на тайнствена магия, на потъваща в мрачината на историческите пластове обрядност и на съвременен бунт срещу ретроградността на бит и душевност – такава е жената в поезията на Багряна. Наистина много дръзновение има в тая поезия. Това е вътрешна духовна свобода на човек, разкъсал оковите на своята среда и време.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG