Немски икономически модел

1.Увод

Икономиката на Германия представлява съчетание от социални правила, приложени в условията на пазарното стопанство. Икономиката на страната е  преминала през редица сътресения  и вълни. Така например,  в следвоенния период германското историческо чудо укротяваше критиките към капитализма. Започвайки с изключително ниски заплати и неразвита валута, германските работници успяха в конкуренцията с останалия свят[1]. Но заплатите бързо започнаха да скачат и много германци просперираха. Либералната икономика на Лудвих Ерхард (канцлер на Германия през 1963 - 1966 г..) проработи и социалистическите идеи, прокрадващи се в програмите на социалдемократи и християндемократи, бяха забравени[2].  През 70-те години на ХХ век, в Германия, започнаха да разширяват социалната си държава, като покачиха правителствения дял в БВП от 39% на 49% и приветстваха предложеното от синдикатите двустепенно покачване на заплатите. Немската конкурентоспособност намаля, когато японските и другите “азиатски тигри” успяха да измъкнат значителни части от германската текстилна промишленост, оптическо производство и фина механика. Въпреки това хората продължиха да вярват във вечния растеж.  След като падна желязната завеса, а в бившите комунистически страни се създадоха пазарни икономики, отслабената конкурентност на германските работници стана повече от явна. Страната с най-високите разходи за труд в света се сблъска с евтините си съседи. Разходите за заплати в десетте нови членки на ЕС все още са едва една седма от нивото им в Западна Германия, а пък в Румъния и България - една десета. Германските компании реагираха, като изнесоха зад граница работоемките си производства и намалиха  инвестициите си в Германия. Сега най-големият проблем на Германия е безработицата, която достигна рекордни нива в следвоенната история. Въпреки това, в Германия вярват на социалното пазарно стопанство, като при това, разчитат, че идеите на проф. Ерхард ще бъдат подходящи и за тази икономическа ситуация. В този смисъл, целта на настоящата работа е да разгледа немския икономически модел като уникална проява на социалното пазарно стопанство и да посочи основните му характеристики и черти в годините след обединението на страната и в контекста на членството на страната в ЕС.

2.Икономически фактори

2.1.Ресурси

За разлика от други страни членки на ЕС и в сравнение със САЩ относителният дял на промишлеността в стопанството на страната е по-висок. През 2001година, около 6.4 млн. души са заети в близо 49,000 промишлени компании. Обемът на продажбите достига до близо 1.35 трилиона евро. Повече от 1/3 от промишлената продукция е за износ. В сектора преобладават МСП, тъй като повечето фирми са с персонал под 500 души. Те осигуряват около 33% от продажбите на промишлена продукция.

Въпреки това значението на промишлеността за икономиката на Германия намалява през последните години. В резултат на дългосрочни структурни промени за периода между 1970г. (в бивша Западна Германия) и 2001г. делът на промишлеността в брутната добавена стойност на всички сфери от бизнеса намаля от 51.7% на 23.8 %. За разлика от нея делът на доставчиците на частни и обществени услуги значително нарасна. През 2001г., те произвеждат 20.2 % от брутната добавена стойност, а относителният дял на търговията, хотелиерството и транспортните услуги е 18.7%.Относителният дял на доставчиците на лизингови и корпоративни услуги е 31 %.Упадъкът, който се наблюдава в традиционните за страната отрасли на текстилната и стоманодобивна промишленост спъват перспективното развитие на телекомуникациите, ИТ секторът и авиационното машиностроене.

Германия е страна с много добре развита снабдителна и транспортна инфраструктура. Модерната телекомуникационна мрежа и отличната жп и шосейна мрежа улесняват максимално трансфера на стоки, услуги и информация. Инвестициите в инфраструктурата се увеличават поради повсеместното въвеждане и добрия прием на авангардните технологии. Например през 2002 г. почти половината от населението ползва Интернет и около 2/3 от него - мобилни телефони.

2.2. Външна търговия на  Германия

През последните години германските производители са все по-конкурентноспособни. Страната утвърди и разшири водещите си позиции както на вътрешния, така и на европейския и световен пазари. Класическите сектори на машиностроенето, автомобилната индустрия, енергетиката и химическата промишленост в най-голяма степен допринасят за нарастването на промишленото производство. За периода между 1995 и 2001 година относителният дял на Германия в автомобилната индустрия на ЕС се е повишил от 48.2 % на 52.6%, в машиностроенето от 42.3 % на 44.4% и в производството на офис техника и компютри от 24.9% на 29.7%.

В края на 1980 г., в Германия се провеждат сериозни дебати за привлекателността на страната за чуждестранни инвеститори. Оказало се, че докато германските компании непрекъснато разширяват инвестициите си навън, чуждите компании се колебаят да влагат ресурси в страната. Това дава повод на скептиците да заключат, че Германия вече не е привлекателна за външни инвестиции и немското население ще изгуби работните си места поради външната конкуренция. Днес ситуацията е коренно различна. Немските инвестиции в чужбина все още надвишават по обем вътрешните инвестиции, но това е нормално за икономика с толкова силна експортна насоченост.

Учудващи са тенденциите за периода между 1992 – 2002 г. в годишното количество инвестиран капитал от чужбина в Германия. Само за 2002 г. обема на чуждестранните инвестиции в страната е по-голям от този за целия период 1990 – 97 година (близо 35 блн. евро). През четирите години - 1998, 1999, 2001 и 2002 – без 2000 година, чуждестранните инвестиции са 153 блн. евро или три пъти повече от инвестираното за предходните пет години.

За периода от началото на 1990 г. до края на 2000 г. преките инвестиции на Германия в чужбина са нараснали близо четири пъти – от 150 блн. евро на 570 блн. евро. Инвестираните суми са за проникване на външни пазари. Глобализацията изисква компаниите да покажат на света присъствието си.

Всяка година немската статистика стриктно следи развитието на своята външна търговия, в това число и т.нар. източна търговия, която обхваща търговията на Германия с 27 държави от Централна и Източна Европа и ОНД. Въпреки слабата международна конюнктура през 2002 г. източната търговия на Германия се отличава с особенна динамика. Докато външната търговия като цяло е намаляла с 1.1%, то източната търговия нараства с 5.2% и достига оборот от 148.5 млрд. евро. Търговията с тези 27 държави със своя относителен дял от 12.7% заема вече достойно място в цялата търговия на Германия.

Търговията с Централна и Източна Европа за една година е нараснала с 6.7% и е достигнала 116.8 млрд. евро, докато търговията само с държавите от ОНД бележи лек спад от -0.3% и възлиза на 31.7 млрд. евро.

Може да се говори за балансирана търговия на Германия с Източна Европа и ОНД, тъй като немският износ за държавите от Изтока се е повишил със 7.2%, достигайки общо 76.5 млрд. евро, а вносът от тези страни се е увеличил само с 2.7% и възлиза общо на 72 млрд. евро, т.е. положително търговско салдо от 4.5 млрд. евро .

2.3. Права на собственост в Германия

Определящи за стандарта на живот са равнищата на доходите и цените. Сравнена с другите страни Германия може да се похвали със стабилност на цените, която е над средната. В началото на 90 -те години обединението предизвика рязко нарастване на заплатите и данъците, за да се финансира икономическото развитие на Източна Германия. През последните няколко години инфлацията пак намаля. През 2002 година нарасна едва с 1.3 % спрямо предходната 2001.

2.4. Икономически регулатори и информационна обезпеченост

Германия все по-силно се интегрира в световната икономика и обвързва с нея темповете на икономическия си растеж. В този процес основен двигател се явява износът на стоки и услуги. Страната става все по-конкурентноспособна на световните пазари и привлича значителни по обем външни инвестиции, които са от решаващо значение за заетостта и технологичното й развитие. Приоритет за външнотърговската политика на Германия е насърчаване и защита икономическите интереси на страната на всякъде по света, както и съдействие за устойчиво сътрудничество в глобален мащаб.  Продуктивността, динамиката и ефективността на германската икономика й отреждат водещо място в групата на развитите държави. Държава и бизнес обединяват усилията си за стабилно развитие. Информация и съвет може да бъде получена както от държавните органи и институции (посолства, външнотърговски представителства), така и от бизнес организации (търговски камари в чужбина). Държавата насърчава предприемаческата дейност в чужбина чрез програмите за международни панаири и отпусканите кредити за експортно застраховане. Особени са грижите за МСП, които разполагат с ограничени финансови и трудови ресурси. Използват се редица двустранни и многостранни договорености например с ЕС и СТО за защита на техните интереси. Например през 2003 правителството стартира кампанията - "Weltweit aktiv" (активни по целия свят), за подобряване шансовете на германските производители на външните пазари. Въведени бяха мерки във всички ключови за външната търговия методи за насърчаване.

2.5. Разпределение на дохода

Данъчната система на Германия е уредена по силата на Данъчен кодекс, Закон за финансовото управление, Устав на федералния институт по труда. Данъчните и митническите органи в Германия са в системата на Федералното министерство на финансите. Органите на задължителното обществено осигуряване са в системата на Федералното министерство на труда.

В началото на 2001 г. в страната влиза в сила Закона за Данъчната Реформа, който довежда до редица промени за големите външни инвеститори в Германия. Първоначално корпоративният данък е установен на 25%, но за данъчната 2003 година корпоративният данък е повишен с 1.5 %  и възлиза на 26.5%, с цел компенсиране щетите от наводненията.

2.6. Динамика

Таблица 1

Индекси на промишленото производство

(1995=100)

Източник: Statistisches Bundesamt: http://www.countryreports.org/links/germany.htm

Основни икономически показатели за Германия

Бeлежки: (a)дейстителни; (b) По изчисления на Economist Intelligence Unit; (c) Economist Intelligence Unit прогнози; (d) официални данни.

Източник: Economist Intelligence Unit, Germany Country Forecast, February 2002; Economist Intelligence Unit, Germany Country Report, януари 2002: : http://www.countryreports.org/links/germany.htm

2.7. Финансов сектор

ФРГ има голям брой банки поради автономната структура на обвързаното с държавния сектор банкиране и кооперативните банкови институции През последните години банковият сектор доста се концентрира. Броят на банките се намали от близо 14,000 независими кредитни институции (1950 година) до 2,695 през 2001 г. Първите четири банки от таблицата се споменават като “Голямата Четворка” и по обем на своя бизнес оглавяват всички немски финансови институти.Общо те притежават 16% от пазара на кредити. Централните банки на страната и спестовните банки притежават 36% пазарен дял, а кооперативните банки – 12%.

Действията на кредитните институции в Германия се следят от Офиса по Финансов надзор в Бон.

Таблица

Водещите 10 Германски Банки

(подредени по консолидирани активи в края на -2001)

Бележки: (1) банка от публичен сектор в Северна провинция Вестфалия и Бранденбург, (2) водеща банка на кооперативен сектор, (3) банка от публичния сектор – Бавария, (4) банка от публичен сектор- Баден Вюртенберг, (5) банка от публичен сектор – 80% собственост на правителството, (6) банка от публичен сектор Долна Саксония, Саксония Анхалт

Източник: Annual reports of each bank, Bundesbank: www.banks.germany.de

Aктиви на водещите 10 Германски Банки

За Германия като възлова икономика застраховането е от важно значение. Въпреки влошените икономически и политически условия за този сектор през 2002 г. , той все пак успя да отбележи ръст. По данни на Асоциацията на Германските застрахователи прираста за цялата година е 4.1 % - или повече от 141 блн. евро.

Общо с 40 филиала на чуждестранни компании във ФРГ са регистрирани над 430 застрахователни компании, в които са заети 245,000 души. Сред най-големите в този сектор са Allianz, Aachener und Миnchener Lebensversicherung,  AXA , Mиnchner Rиck, Deutsche Herold and Deutscher Ring.

Най-голямата немска компания в областта на експортното застраховане е Хермес АД, част от финансовата група на Алианц. Компанията предлага специализирани услуги по експортно застраховане за България и други страни от Югоизточна Европа, на основата на споразумение с PRISMA-Kreditversicherungs-AG.

3. Неикономически фактори

Федерална република. Държавен глава - президент, избиран за срок от 5 г. от специално свикано федерално събрание. Сегашният държавен глава встъпва в длъжност на 1 юли 1999г. Законодателен орган - парламент с две камари (Бундестаг и Бундесрат).

Изпълнителен орган - правителство с федерален канцлер, който се избира от Бундестага. Министрите се назначават от президента по предложение на канцлера. Всяка провинция има своя конституция, парламент и правителство. През 1949-90 държавата е разделена на Германска демократична република (ГДР) и Федерална република Германия.

Държавната структура на Германия се определя от Конституцията, влязла в сила на 23 май 1949 г. Основният закон дефинира Федерална Република Германия като “демократична и социална федерална държава”. С обединението на 3 октомври 1990 г. Конституцията  става валидна и за новите федерални провинции.

Най-висшата съдебна инстанция в Германия е Федералният конституционен съд със седалище в Карлсруе, чиято цел е да гарантира правата и свободите, залегнали в Конституцията

Отличителен знак за високото ниво на изследователска дейност в германската икономика е нарастващата тенденция за регистриране на патентни марки. Интензитетът на изследователска дейност (например брой патентовани изделия на милион жители) е двуцифрено число. Броят на подадените молби за патентоване от Германия (в това число и тези със смесено участие) в Европейската патентна служба непрекъснато расте – от 8.5 % през 1998 г. на 10 % през 2000. По този показател Германия заема челното място в Европа заедно с Швеция и Финландия.

Колективните трудови договори между профсъюзите и индивидуалните работодатели или асоциациите им биват два основни типа:

-                      Договори за надница и заплата (регулират заплащането на труда на работници и служители).

-                      Генерални споразумения – сключват се за период от няколко години и определят общи въпроси за брой работни часове, отпуски, заплащането на овъртайм.

-                      Има и специални договори за обучението на персонала, условията на пенсиониране и тн.

Принципно мениджърите и работната сила имат свобода при договаряне на трудовите отношения, но е необходимо да се придържат към законите и конституцията. По закон максимален брой работни часове на седмица в Германия е 48. Повечето служители, обаче работят по-малко от 40 часа на седмица. Пак по закон се полагат минимум 24 дни платен отпуск, а почти всички служители получават премии за празниците и бонуси за Коледа в зависимост от сключения колективен договор. Често действителните надници и заплати в редица сектори са доста по-високи от колективно договорените

4. Заключение

Германия създава социална система, която дълго време се възприема за еталонна срещу проблемите на безработицата, застаряването или други социални рискове.

Фундаментално за концепцията е свободата на пазарните сили, целяща да увеличи възможностите пред потребителите и да мотивира производителите да постигат иновации и технически прогрес, както и да разпредели доходите в зависимост от индивидуалните постижения. Но преди всичко се ограничава прекомерното придобиване на пазарна мощ.

Икономическата политика на Германия има за цел да подсигури стабилни цени, високо равнище на трудова заетост и балансирана външна търговия наред с постоянен икономически ръст. Основни целеви групи на правителствено подпомагане са около 3 млн. души със свободни професии и МСП. Важна предпоставка за доброто функциониране на икономиката е свободната конкуренция, която се гарантира от Закон срещу бариерите за свободната конкуренция (Антитръстов закон).Той забранява споразумения, които биха попречили на свободната конкуренция. Специална служба за наблюдение и контрол на картелите със седалище в Бон и федералните власти следят постоянно за спазването на закона.

Федералното правителство не само подкрепя конкуренцията на вътрешните пазари, но и отхвърля всяка форма на протекционизъм в световната търговия. Германия е заинтересована от открити пазари, тъй като традиционно се фокусира върху износа.

Координирането на икономическата и фискална политика е задача, която обединява усилията на федералното правителство и общините.Следи се финансовото планиране на всички нива на парламентарно управление. Независими консултанти и служби изготвят редовно отчети за цялостното икономическо състояние на страната, бъдещите тенденции и икономическата политика. Всеки януари федералното правителство представя пред двете камари на Парламента годишен икономически доклад, който включва и икономическите и финансови цели за текущата година и очертава плановете за икономическата и фискална политика.

Германия е една от водещите развити страни въпреки негативните последици от застоя в световната икономика като цяло. За периода между 1991 и 2002 г., БВП на страната нараства от приблизително 1,710 блн. Евро на 1,984 блн Евро – изчислено по цени от 1995г. Германия е на трета позиция в света по обща произведена продукция и успява да я запази, въпреки значителните икономически и социални проблеми, които създаде обединението.

По отношение на общата икономическа производителност Германия е сред водещите страни в света и на второ място по външна търговия. Страната продължава да привлича чуждестранните инвеститори, предлагайки модерна инфраструктура, квалифицирана и мотивирана работна сила. Силно развити са изследователската и развойна дейност. Партньорство между търговските синдикати и профсъюзите се отличава с висока степен на социална хармония.

В сравнение с други развити страни германската икономика безпрецедентно се фокусирана навън. Близо 1/3 от печалбите на компаниите се формират от износ и почти едно на всеки четири работни места зависи от външната търговия. Въпреки спада в световната търговия като цяло относителният дял на износа се увеличава с повече от средното. Непрекъснатото нарастване на преките инвестиции от чужди компании в Германия и на германски компании в чужбина подчертава силната позиция на немската икономика в сравнение с конкурентите й.