Joomla Software solutions Template

Payday loan

В икономическата литература, съществуват различни разграничения за видовете икономически системи. Така например, те се разграничават на пазарна, смесена, командна, традиционна. Според други автори, системите могат да бъдат само пазарни  и централизирани. Основен критерий за разграничаване на различните системи е намесата/ненамесата на държавата в отношенията между участниците на пазара. Като цяло, може да се изрази следното авторско мнение – не съществува изцяло отграничена  стопанска система, с изключение на прекратилата съществуването си централизирана система на бившите социалистически страни, обикновено икономическите системи са своеобразен микс, в които преобладават една или друга форма на  търговски отношения.

В този смисъл, ако трябва да се разгледат отделните  системи, социалното пазарно стопанство е само по себе си икономически строй, опиращ се на системата на свободното пазарно стопанство, целта на което е обезпечаване на ефективността на икономиката и социалната праведливост при висока степен на индивидуална свобода.

Социалното пазарно стопанство е и форма на организация на стопанския живот, която почива на идеята за изграждане на определени отношения между стопанските субекти, подчинени на съответни принципи и норми. Тези принципи се основават на конституционални елементи за правна и търговска свобода, свобода на пазарното ценообразуване, частната собственост и не на последно място - на стабилна парична и финансова система.

Този пазарностопански модел се основава на определени теоретически концепции и на изграден организационнополитически ред при наличие на динамични икономически реалности.  То се основава на така провеждана парична политика в краткосрочен и дългосрочен времеви период, осигуряваща силна национална парична единица. Постигането й елиминира продължителните колебания в равнището на цените в едно или друго проявление.

При социалното пазарно стопанство, се преследва политика на макроикономически растеж, създаващ условия за иновации, инвестиции и заетост, и на политика на макроикономическа стабилност.

На следващо място, се акцентира върху развитието на социалноосигурителната система и политиката на доходите, осъществявана с един своеобразен финансов инструментариум. Към този кръг спадат важни социални принципи - равният шанс и социалната справедливост, оформящи социалния облик на системата.

Съчетаването на конкретни стопански политики и принципи оформя пазарната икономическа система  не само като един пазарно-ценови механизъм, изграден от икономически и социални политики, а нещо много повече, в което се залагат организацията на обществената система в съвременен вид, свързана с кооперативния федерализъм, солидарността, социалната обвързаност на собствеността и демократизацията на икономиката.

Хармоничното съчетаване на принципите, върху които се базира пазарното  стопанство в Европа, дават възможност за постигането на онзи стопански ред, който осигурява благоденствието и благосъстоянието. Тогава може  по естествен път се зададе въпроса,  кое отличава този вид стопанска организация от организацията на икономическите системи  в другите страни.

Принципите и методите на действие в икономически, социален и политически смисъл, на които се опира системата на социалното пазарно стопанство, коренно се различават от тези в централизирано управляваните стопанства и в същото време можем да кажем, че не съществуват генерални различия с тези на другите пазарно устроени стопанства.  Понятието пазар, колкото и да е познато, се нуждае от изясняване, тъй като в него се влага най-различно съдържание и смисъл. Съвременното разбиране за пазара е много по-обхватно от класическото като сфера на стоковата размяна. Преобладаващите тълкувания за пазара се свеждат до "място на покупко-продажба". Тези разбирания обаче отразяват само отделни аспекти. Ето защо е необходимо да се даде по-разширена характеристика на пазара с оглед разбиране и осмисляне проблемите на прехода. Икономическите отношения между стопанските субекти в съвременната пазарна икономика (корпорациите, средният и малкият бизнес) трудно могат да се опишат само с класическите пазарни термини. Еволюцията в отношенията на собственост и другите пазарни отношения, налага западната икономическа наука да употребява при характеристиката на пазарната икономика прилагателните "контрактна", "организирана", макар и пазарна икономика. Главният принцип на съвременния пазар се състои в това, че потенциалният производител първоначално намира купувач на продукцията, която той може и е готов да произведе. Този принцип е противоположен на разбирането за пазара като система, в която първо се произвежда, а едва след това се търси потребител. Практически всяка сделка между съвременните корпорации се предшества от писмен или устен контракт с юридическа сила. Дълбокият смисъл на контракта между самостоятелните независими стокопроизводители изменя съществено характера на пазарните отношения, превръщайки ги в сфера на преки връзки между производителите и потребителите. До минимум се свежда рискът да се произведе и да не се продаде. Производството се задава от потребителите и техните изисквания. Договарят се въпросите на качеството, цените, формите и сроковете на доставка и пр. Всичко това позволява да се съставят планове (предварителни) за производство, обезпеченост, осигуряване на работна сила, а в някои случаи и научно-технически изследвания. Всичко това се обвързва във финансови планове на фирмите. Процесът на производството в значителна степен става предсказуем. Това не означава, че всички икономически параметри са предсказуеми. Конкуренцията не изчезва, тя продължава да действа между производителите и/или потребителите и да влияе, от една страна, върху качеството и цените, а от друга - върху натовареността на производствените мощности в отделните предприятия. Конкуренцията въздейства върху производителите, като ги принуждава да усъвършенстват производството, да търсят нови пазари и потребители, да намаляват разходите и пр.

При централизирано управляваните стопанства основната част от икономическата дейност се определя от предварително начертани задължителни цели за осигуряване с ресурси, производството и разпределението на благата. Налице е силна институционално-йерархична структура на управление, често дори като утежняваща бюрократична машина, която има за цел да координира стопанската дейност и да не допуска нерационално използване на производствените мощности и безработица. Държавата е тази, която определя какво, как и за кого трябва да се произвежда посредством стопанско планиране и пряк административен контрол. Невъзможността да бъде осъществена пряка връзка между отделните производствени звена и между производителите на стоки и услуги, както и неадекватната държавна политика много често водят до неефективно и нерационално използване на ресурсите.

В другия основен тип организация на стопанството - пазарната, принципите, белезите и характеристиките водят до специфична структура и протичане на процесите.

Подхождайки към пазарноорганизираните стопанства като към три основни типа: англосаксонски, японско-източноазиатски и немско-западноевропейски, можем да очертаем няколко важни характеристики, които придават специфичния облик на разглежданите системи. В основата на различията поставяме мястото и ролята на държавата по отношение на стопанството и обществото.

Англосаксонският тип система се отличава с отдаване на първостепенно значение на пазара и неговото стимулиращо значение за по-голямата ефективност на частната дейност спрямо държавата.

Още от времето на Адам Смит в икономическата теория се отдава първостепенна роля на пазара и ефективното разпределение на стопанските блага. Това е и ръководното начало на този тип пазарна система. На пазара и пазарния механизъм е определена голяма роля в управлението, а функциите им, осигурявани чрез разнообразни институции, са насочени към постигане на висока производителност и ефективност. Този тип система се базира на свободното съотношение на силите, на свободата на индивидите, на "невидимата ръка на пазар", които имат стимулиращи функции.

Държавното участие в стопанската и обществената сфера е с малък обхват и то не носи характера на активно въздействие. Държавата се ограничава в прякото владение на ресурсите, намесата й е в производството на обществени блага, т. е. тя присъства в случаите, когато се стига до определени ограничения в способността на частния сектор да посрещне определени основни нужди, да спомогне за правилния колективен избор (например законодателната структура, размера на военния сектор, разходите за други държавни блага и т. н.).

В този тип система е силна антимонополната политика, провеждана от държавата, осигуряваща по-голяма свобода на бизнеса чрез изграждане на условия за поддържане на конкурентна пазарна среда.

При по-различни условия протичат процесите във втория тип стопанска система - японско-източноазиатската. Там се наблюдава точно обратното относно мястото и ролята на държавната стопанска политика. Държавата има определяща роля при формирането на стратегическия път на развитие на стопанството. Тя има решаващата дума за насочване на ресурсите в определянето на приоритетните направления.Особено силно внимание се отделя на индустриалната политика на държавата, изразяваща се в категоризирането на отраслите по степен на значение и произтичащите оттук различни производствени възможности и условия. Държавата е тази, която изгражда структура, следяща и провеждаща политика по отношение на производствените фактори, количествените и качествените параметри и др. Нейна първостепенна задача в тази връзка е обвързването на производството с научно-техническите постижения и отделянето на необходимите за развойна дейност ресурси.

Социалните проблеми, както и при англо-саксонската система, "не са оставени за решаване изцяло на пазарни механизми, но ангажиментите в тази област са значително по-скромни и са насочени преди всичко към елиминирането на социално неприемливи равнища на обедняване и подкрепа на системата на образование и здравеопазване”.

Като цяло, може да се обобщи, че при цялото разнообразие на икономическите системи в съвременното общество, с най – голям успех са социално – пазарните ориентирани стопанства.

Най – характерното за тях е  следното:

Държавната политика е насочена към една ефикасна и инициативна ограничителна политика, където пазарът регулира и обуславя механизмите. Тя не "пречи" на пазара и на конкуренцията, а предоставя възможности. Нейните цели се изразяват в поддържането на дееспособно пазарно стопанство, а средствата за въздействие не излизат извън пазарните предели. Нейна първостепенна задача е гарантиране функционалността на конкуренцията - "пулсиращия мотор на стопанството".  Държавата предприема различни икономически мерки, насочени към ограничаването или премахването на стопански групировки, изкривяващи конкурентната структура на пазара, и в същото време предполага мерки към ефективна организация на стопанския ред. До икономическите мерки стоят функции, присъщи на държавата, свързани със създаването на адекватни правни рамки, изграждане на инфраструктура, осигуряване с т. нар. обществени блага и с осъществяването на социални функции. Съчетаването на икономическите функции на държавата със социалните й цели - социална сигурност, социална справедливост и социален прогрес, осигуряват кохерентност на организационно-икономическата концепция на социалното пазарно стопанство. В нея стопанските субекти развиват своята свобода и в същото време не стават ограничители за поведението на останалите участници, които преследват свои цели. Те се вместват в стопанската среда благодарение на рамковите условия, които предпоставя държавата, но разбира се, без да става ограничител в поведението им. И още нещо много важно трябва да бъде отчетено, разкривайки същността на този тип пазарна организация. Социалното пазарно стопанство не би могло да носи допълнението социално, ако държавата не полага целеви мероприятия за социална защита на своите граждани, защото непосредствено до идеята за пазара и пазарните отношения, застъпващи принципите на свобода, стои със същата важност социалният принцип. Задача на държавата е да се осигурява в най-висока степен равноправни шансове, да предотвратява несправедливостите и да закриля социално слабите, да следи аксеологията на стопанския живот.

В едно общество, където личната отговорност на индивидите е така висока, както в немското, и икономическата политика на правителството е насочена именно към създаване на стабилен социален коректив, въпросите, които решава държавата, се свеждат до няколко направления. На първо място в решаването на проблемите, които се пораждат от взаимовръзката между икономическата и социалната дейност. От една страна, всяка икономическа дейност оказва дъздействие върху социалното положение на индивидите и обратно, всяка социално-политическа дейност оказва влияние върху икономическата политика и развитието на стопанството. Взаимовръзката между двете бива решена чрез методи и средства, които дават желан ефект и за двете страни. Стига се дотам, че се постига високоинтегрирана среда за сливане на социалната сфера в обществената и икономическата сфера. На второ място, проблемите за разрешаване се свеждат именно до границите на социалната политика - един сложен въпрос, и възможностите за вместването й в рамките на стопанско-политическата среда.

Държавата се ръководи от това, че в икономическите принципи трябва да се залагат идеите на свободата, а в социалните - на отговорността. Държавната политика в икономическата и социалната сфера е да осигурява в най-висока степен равноправни шансове, да предотвратява несправедливости и да закриля социално слабите. Наред с отграничаването на двата основни кръга съществува в определена степен и преливане на проблемите. Социалната сфера на дейност почива основно върху политиката за равновесно състояние на пазара на труд, който има за задача да осигури правилното функциониране на производствените процеси, има като преимуществена цел осъществяването на свободния избор от стопанските субекти на работно място, придобито на конкурентна основа.

Необходимо е също да се отбележи още една разлика между различните системи  -  наличието на конкуренция при пазарните стопанства и липсата на такава при централизираните стопанства.  Конкуренцията създава благоприятни условия за непрекъснатото подобряване на промишлената ефективност. Тя кара производителите да премахват разсипничеството и да съкращават разходите си, за да продават по-евтино от другите. Тя отсява онези, чиито разходи остават високи и по този начин съдейства да се концентрира производството в ръцете на тези, чиито разходи са ниски.  Конкуренцията оказва натиск върху производителите да функционират ефективно и да угаждат на предпочитанията на потребителите. Конкуренцията отсява неефективните. Фирми, които не успеят да осигурят на потребителите качествени стоки на конкурентни цени, ще понасят загуби и в крайна сметка ще фалират. Печелившите конкуренти трябва да се представят по-добре от фирмите-съперници. Те могат да го направят по много различни начини - качество на продукта, стил, обслужване, удобно разположение, реклама, цена - но те трябва постоянно да предлагат на потребителите поне толкова или по-голяма ценност отколкото те могат да получат на други места.

Може да се обобщи: държавата и правителствената политика  имат  решаващ отглас за развитието на различните системи. Съществено важна черта за отграничаването им е наличието на конкуренция.  При социално – пазарната система, която засега се очертава като най – благоприятна форма за развитие на отношенията вътре в рамките на националната икономика,  задачата на държавата е да осигурява в най-висока степен равноправни шансове, защото не всеки гражданин е в състояние да работи според изискванията на пазара. Превес взимат социалната справедливост и социалната солидарност, които се явяват абсолютно задължителни условия за един обществен консенсус - едно от условията за икономическо развитие. И както казват духовните бащи на социалното пазарно стопанство, обществото трябва да се стреми не към класови борби и социални напрежения, а към създаване на възможно най-голяма хармония по пътя на готовността за дискусии и на търсенето на компромисни решения. Сътрудничеството трябва да замени противопоставянето един на друг, а тогава продуктивните сили ще се обединят в постигане на целта на всяка стопанска дейност - нарастването на благосъстоянието.