Joomla Software solutions Template

Payday loan

ВИДНИ БОРЦИ ЗА ЦЪРКОВНА НЕЗАВИСИМОСТ

НЕОФИТ БОЗВЕЛИ  (около 1785-4.VI.1848)

Виден възрожденски деец, книжовник и учител, поставил началото на организираната църковно-национална борба. Роден в Котел. Първоначално учил в родния си град и се предполага, че е бил ученик на Софроний Врачански. След това продължил образованието си и приел монашество в Хилендарския манастир. В продължение на 20 г. бил свещеник и учител. През 1839 се преместил в Цариград и възглавил борбата на българските еснафи и търговци против Вселенската (гръцката) патриаршия. По негова инициатива започнало изграждането на българска черква в столицата на Османската империя, към която след това е създадена и българска община. Негов активен помощник станал Иларион Макариополски. През лятото на 1845 двамата получили пълномощие от цариградските българи да ги представляват пред османското правителство и Цариградската патриаршия. През с. г. те изпратили поотделно две прошения до Високата порта, в които изложили исканията на българите по църковния въпрос. Тази им постъпка предизвикала остра реакция от страна на Патриаршията и те били отново заточени в Света гора. Последните години от своя живот Н. Б. прекарал в Хилендарския манастир.

ИЛАРИОН  МАКАРИОПОЛСКИ

Висш духовник, митрополит, един от водачите на църковно-националната

борба. Роден в гр. Елена.

На 3 април 1860 Иларион Макариополски  извършил дръзка провокация спрямо цариградския патриарх, като отказал да спомене името му в тържествената Великденска литургия. С този акт по същество той дал открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост.

БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ

Върховна национална организация на Българската православна църква. Учредена със султански ферман от 28 февруари 1870. Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871, Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. . През 1872 е избран за екзарх Видинският митрополит Антим I. . До освобождението на България от османско иго екзархията съдействала за обединяването на българските земи и ръководила просветното дело в тях. Тя водила борба против западната католическа пропаганда, която се стремяла да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 екзарх Антим I бил свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх бил избран ловчанският митрополит Йосиф I.

БЪЛГАРСКИ ПРОСВЕТИТЕЛИ

ПЕТЪР БЕРОН (около 1800-71)

Български учен енциклопедист, просветител, реформатор на учебното дело в България. Съставя (1824) първия български учебник "Буквар с различни поучения..." ("Рибен буквар"), с който провъзгласява принципите на светското образование.

Ботьо ПЕТКОВ (1815-1869)

Възрожденски просветен и обществен деец, баща на Христо Ботев. Роден в Карлово.  Учител в Калофер и Карлово. Сътрудничи и на редица издания по езикови и църковни въпроси. Занимава се и с преводаческа дейност от руски и гръцки език.

Николай Палаузов

Възрожденски обществен и просветен деец. Роден в Габрово. Основател и председател на Одеското българско настоятелство. Образованието си получава в Одеса и от 1842 приема руско поданство и живее в Русия до края на живота си. Подпомага материално Габровското училище, полага грижи за устройването на българските заселници в Русия .

Михалаки Атанасов ГЮМЕШГЕРДАНГ

Манифактурист, фабрикант, търговец и земевладелец. Роден в Пловдив. Противопоставя се на идеята за извоюване на самостоятелна българска църква. Установява близки контакти с влиятелни турски среди и поддържа гръцкото духовенство. Построява една от първите текстилни фабрики .

Христо Г. Данов

Виден възрожденски просветител, учител, книгоиздател и книжар, поставил началото на организираното българско книгопечатане. Роден в Клисура в семейството на абаджия.   През 1856 основава и първото класно училище в Клисура.

Найден Геров

Обществен деец, писател, фолклорист. Роден в Копривщица. Първоначално учи в гръцко училище в Пловдив, след което продължава в Копривщица при Неофит Рилски. Написва първата новобългарска поема "Стоян и Рада". През 1846 открива първото класно училище в Копривщица.  По негово предложение на следващата година на 11 май започва да се чества празникът на св. св. Кирил и Методий.

Христаки  Георгиев ПАВЛОВИЧ

Български учител и книжовник. Баща на Н. Павлович и на Д. Павлович.През 1831 организира в Свищов елитно-българско училище с 2 степени: елементарна и горна. През 1841 открива ново словенобългарско училище и девическо училище. Съставя и издава първите български учебници по аритметика и по българска история.

Петко Рачев Славейков

(1827-95)

Български писател, журналист, фолклорист, обществен и политически деец. Баща на П. П. Славейков. Паисиевата история го насочва към обществена и просветителска дейност. Учителства. Самообразова се. През 1864 се установява в Цариград. Един от водачите на църковно-националната борба. Издава и редактира вестниците "Гайда", "Македония", първото българско женско списание - "Ружица", първото българско детско списание - "Пчелица...". След Освобождението е един от строителите на българската държава. Огромно по обем творческо дело.

Любен Каравелов(1834, Копривщица - 21.I.1879, Русе)

Организатор и идеолог на българската национална революция, писател, публицист. Брат на П. Каравелов. В Белград създава Български комитет (1867), чиято цел е чрез прехвърляне на чети на българска територия да се даде тласък на националноосвободителното движение. От 1869 е в Букурещ. Каравелов и неговите съмишленици - революционери емигранти, в сътрудничество с Васил Левски създават БРЦК; председател от 1872. След смъртта на Левски издава списание "Знание" и се оттегля от БРЦК. Връща се в България през 1878. Каравелов е най-яркият представител на критическия реализъм в българската литература до Освобождението. Разкази и повести - "Българи от старо време", "Маминото детенце", фейлетони, стихотворения, пътеписи, драми

Захари Стоянов

(истинско име: Джендо Стоянов Джедев) (1850-89)

Националреволюционер, общественик, публицист и писател летописец, мемоарист. Роден в с. Медвен, Сливенско. Не е известно дали е посещавал някакво училище. Учил се да чете по "наустницата" и "псалтира". Самоук, издигнал се от чирак до председател на Народното събрание и писател с блестящи качества. От 1866 до 1870 е овчар в Добруджа, където котленци пасели овцете си. След това отива във Варна да търси работа. След няколко дена обаче, ненамерил никъде работа, тръгва пеш по жп линия и отива в Русе, където учи шивашки занаят

безплатно, само за хляба. Цялото си свободно време използва за четене и самообразование, учи френски и руски език. Посещава и читалище "Зора" - средище на културна и революционна дейност. Там го прибират и след като господарят му го изгонва посред нощ и му записва "на сметката 20 гроша за свещи". В Русе е свидетел на самоубийството на Ангел Кънчев. Става член на местния революционен комитет. През февруари 1876 е определен за един от апостолите на IV - революционен окръг главно в Родопите. Отива в Панагюрище, където се среща с Г. Бенковски, и от този момент е навсякъде с него, до смъртта му. След поражението на въстанието скита из планините, хванат от турците, успява да се спаси с хитрост. През септември 1876 е освободен от пловдивския затвор поради липса на доказателства, след намесата на европейската анкетна комисия. След Освобождението се установява в Русе. Става секретар на Апелативния съд.. Застава начело на борбата за съединение на Княжество България с Източна Румелия. На 6 септември е провъзгласено Съединението. Той написва прокламацията за обявяване на Съединението и става член на Временното правителство. "Записки по българските въстания" - основното му произведение, в което са отразени подготовката, избухването и потушаването на Старозагорското въстание 1875 и Априлското въстание 1876.