Joomla Software solutions Template

Payday loan

СЪЗДАВАНЕ И НАЧАЛНО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА /681-718/

Създаването на българското държава е едно от най-значителните събития не само в собствената ни история, но и в историческото развитие на целия Балкански полуостров. България е първата славянска д-ва, възникнала в Европа и съществувала в продължение на столетия в един от най-неврологичните краища на континента в борба със силни и опасни противници.

Изграждането и не е случаен акт, а естествен завършек на продължителен социално-икономически, демографски и политически процес, в които решаващ дял имат установилите се през VІ – VІІ в. в бълг. Земи, славяни и прабългари.

На проблема е посветена голям брой литература, много и изявени български автори.

К. Иречек „История на българите”

В. Златарска „История на българския народ през средните векове”

П. Петров „Образуване на българската държава”

Д. Ангелов „Създаване на българската държава”

Ал. Бирмов „Създаване на българската държава”

П. Мутавчиев „История на българската държава”

Малкото писмени извода които са открити, хвърлят известна светлина по проблема.

От домашните изводи е необходимо да се споменат :

„Именник на българските ханове”, Надписите под Мадарския конник, Апокрофната българска летопис от ХІ в. Историко-летописните добавки към Монасиевата хроника /ХІV в./.

От чуждите изводи : рим. Автори Тощит и П. Стори, готския историк Йорданес византийски историк и хронисти Прокопий Кесорийски, Менадър, „Стратегиконът” на Псевдомоврикий, „Чудесата на Св. Димитър Солунски”, „Свидае” /Х в./ хронистите Теофан и Никифор, западния летописец Зигеберт и други.

Славяните са коренно население на европейския континент и принадлежат към индоевропейската езикова общност. Археолозите локализират славянската прародина в обширното пространство м/у реките Одер и Днепър. На север населенията до Балтийско море, а на юг-Карпатите.

Приблизително по същите места ги „открива” и писмената история. За съжаление писмените извори са твърде късни І – ІІ в. Хр., а пра славянската езикова общност се формира много по рано. Още през І хил. преди христа.

Първите писмени сведения за този народ дължи на перото на римските историци. Отначало те се споменават под името „венеди” Паинии Стари и Тацит, а по късно, през ІV в., те говорят за три отделни групи славянски племена : венеди, анти и славяни. Това съвпада с периода на тяхното разселване. Условно те се разделят на три лъча : западни славяни /ведеди/, източни славяни /анти/ и южни – славини.

През ІV – V в. увлечени от разместването на племената, свързани с т. нар. Велико преселение на народите, славянските племена се устремили на юг.

Част от тях, т. нар. славяни, се установили в Панония /маджарска равнина/. Останалата част от южните славяни се заселили в Дакия /дн. Влашка долина/. От крайния североизток напират антите. Престои решителният сблъсък с Източната римска империя /Византия/, северната граница на която достига р. Дунав.

Преди миграцията си славяните водят уседнал начин на живот. Основният им поминък е земеделието, но съществен дял в прехраната има скотовъдството. Живеят в землянки, полу вкопани в земята. Славянските населения са съсредоточени предимно покрай водоизточници – реки и езера.

Производството на керамика е ръчно, а формата на съдовете е груба и несъвършена. Останалите занаяти, като ковачеството, тъкачеството и др. имат предимно домашен характер.

Славяните се делят на племена, имената на които се променят в зависимост от техните родове и местно поселения. Основна обществена единица е родът, оглавяван от старейшина. Според писмените сведения славянските племена живеят в демокрация. Народното събрание е висш орган на публичната власт. Славяните го наричат „вече” и в него участват „въоръжения народ ” т.е. всички мъже, способни да носят оръжие. Отделните племена се управляват от князе, а съветът на старейшините има съвещателни функции. В случая на война няколко племена се обединяват в по-голям съюз. Тогава се избира вожд, правомощията на когото се простират само за времето на въоръжения конфликт.

Езическите вярвания на славяните хармонизират с техния начин на живот. Те обожествяват природните стихии. Още преди разселването им, имат оформен пантеон, оглавяван от Перун-бог на мълнията. Обект на особена почит са боговете с плодородието /Данебог/, на стадата /Ролос/, на огъня /Сворог/ и др. Богинята на красотата наричат Лада, а тази на смъртта- Морена. Те вярват още във вили самодиви и русалки. На боговете се принасят жертви, за да бъде осигурено плодородие и дълъг живот.

Мъртвите се изгарят на клада. Прахът на мъртвия се погребва в земята заедно със съдове с храна и лични принадлежности, които ще служат мъртвите в отвъдния живот.

В кр. На V и началото на VІ в. се отбелязват първите нахлувания на славяните в провинциите на Византийската империя. След като раздвояват Мизия, славяните насочват ударите си по посока на дн. Тракия и Македония.

Нападат с голям устрем и дръзновение. Връхлитат изневиделица, с бесен устрем и страховит боен вик.

През п. п. на VІІ в. славяните разчитат предимно на грабежа и плячката и избиват поголовно всички пленници. Напразно остават опитите на Византийския император Юстиан /527-565/ да спре славянското нашествие.

Паметна е годината 550г., в която славяните за пръв път презимуват отсам Дунава. През в. п. VІ в. славяните усъвършенстват обсадната си техника, и започват да обсаждат и някои укрепени градове.

Пример за тези обсади е гр. Солун и Цариград, имп. Маврики продължава война със славяните. Армията му предприема няколко успешни похода, но през 602г. се разбунтува и поема обратно към Цариград. По този начин северният фронт на Византия е окончателно пробит. Славяните се възползват от случая, преминават Дунава и трайно се заселват на Бал. П-ов. като отчитат мащабите на тази миграция, учениците са склонни да я класифицират като „Велика славянска колонизация”.

Плътно заселена със славяни е Дунавската равнина. В североизточните и части изворите отбелязват населенията на т. нар. „седем славянски племена” и „северите”. По р. Тимок се установяват т. нар. „тимочани”, а на запад от тях – „ободритите” и „браничевците”. Не са известни имената на слав. Племена които се заселват в Тракия. В зап. Родопи и Беломорието откриваме „смоляни”, а в поречието на р. Струма „струмяните”. Много плътна е консистенцията от славяни в дн. Македония. Славяни се заселват още в Тесолия, Епир, Ю. Албания и др.

По новите си територии славяните преминават към уседнал начин на живот. Досегът с античната цивилизация им помага да усъвършенстват занаятите с помощта на нови технологии, като грънчарското колело, каменен граден и др. Славянското заселение съществено променя демографската картина на Балканите. Остатъците от траките се претапят в славянската маса. Една малка част от романизирането тракийско население успява да се съхрани, като се изтегля в планините /власите/.

Византия която има вековен опит в отношенията си с варварите, успява скоро да превъзмогне славянската опасност. Няколко десетилетия след славянското заселване започва да отвоюва балканските си провинции. Единствено седемте славянски племена и северите запазват своята независимост. Окончателното тържество на империята е помрачено от пристигането на българите. Това събитие променя из основи съотношението на силите в Европейския югоизток.

Произхода и прародината на българите и досега остава загадка за учените. Много са хипотезите, но най-приемливо е становището, че българите принадлежат към тюркско-алтайската езикова племенна общност. Че българите са тюркски народ се потвърждава отчасти и от антропологическите свидетелства.

За тяхна природа се сочи Централна Азия, по точно Алтай и Източна Монголия. Където живеят в близост с хунски и уйгирските племена. Този период се дели на много племена : кутричари, утичари, уногондари, катраги и др. но името българи е общо за всички.

Българите са типичен номадски народ. За тях коня представлява един вид религия, смисъл на живот. С негова помощ те преминават огромни разстояния. Живеят в юрти направени от кожи и пръст. След VІ в. българите преминават от стадия мномадизма към поли номадско и даже уседнало съществуване. Тенденцията към уседналост до появата на постоянни поселения. Някой представляват същински градове с каменни укрепления, уртата става вече полуземлянка  вкопана в земята. Значително развитие получават занаятите, особено железарството и обработката на кожи. Керамиката от ръчна преминава на крачно колело.

Основна обществена единица сред българите е родовата община. Членовете на общината се намират задължително в кръвно родство. Постепенна в следствие на войната и грабежите, започва разслоението сред българското общество. Постепенно аристокрацията натрупва богатства и се разграничава от останалата маса.

За разлика от славяните, които са политеизти, българите са монотеизти. Те почитат един върховен бог Тангра-покровителя на небето и цялата земя. В негова чест строят храмове и светилища, в които му принасят жертви. Българските шамани притежават свръх естествена сила, те осъществяват връзка м/у бога и хората. Най-бляскавите жертвоприношения се извършват лично от хана в качеството му на първожрец. Редом с култа към Тангра съществува и тотенизмът вярата в животното прародител „тотем”, което е на особена почит. Като свещени животни тотеми българите почитат вълка, кучето, глигана и др. Култът към небесните тела-слънце, луна, звезди изразява преклонението към небесни сили. Вярват още в амулетите и магическото им въздействие.

Силно изразен е култа към върховния предводител – хана. Редица забрани имат предназначения да съхранят божествената му сила-ордена.

Покойниците се полагат в специални погребални ями, ориентирани  север-юг. До тях поставят храна, лични вещи, а по-някога и кон, за да им служи в отвъдното.

В пряка връзка с езическите вярвания е и българският календар, който се счита за извънредно точен. Календарът се основава на 12-годишен лунен цикъл и всяка предходна година носи името на почитано животно : Година първа – мишка, година втора – вол и т. н.

Писмените извори отбелязват за пръв път името българи през год. 354. Далеч преди това, увлечени от прародината си през ІV в. се появяват в Европа. В края на Vв. те вече са съюзници на Византия, а в последствие нейни врагове. За пръв път преминават южно от река Дунав през 493 г.

После нахлуванията им стават толкова застрашителни, че императора Анастаси І издига срещу тях стена, която да защитава хинтерланта на Константинопол. С учестем ритам българите продължават походите си през Дунава и през следващите десетилетия. Най-знаменателни са през годините 535, 540, 552.

Българите, които остават в Кавказ 567г. са покорени от западните тюрки. Робията им продължава близо половин столетие. Около 630-632г. ръководени от Кобрат, българите възстановяват и отхвърлят зависимостта от тюрките. Тогава създават държавата, която хронистите наричат „Старата Велика България”. Тя се превърнала във велика сила. Границите и се простират на изток по р. Кибан, на север-по р. Донеук и на запад-р. Днепър. За столица на държавата се сочи гр. Фанагория. Хан Кубрат поддържа добри връзки с Византия. През 635 г. негово пратеничество посещава Цариград и сключва съюзен договор с Ираклий. Императора дарява богато бълг. Владетел и му дава титлата – патриций. Наскоро обаче след смъртта на хан Кубрат, Стара Велика България се разпада под ударите на хазарите. Най-щастлива се оказва съдбата на третия син, Аспарух, който начело на племето уногондури се отправя на запад и свързва съдбата на своя народ с тази на придунавските славяни.

Причините за създаването на Българската държава могат да се разделят на две : вътрешни и външни. Като вътрешни причини се сочи социално-икономическото развитие на славяни и българи. От съществено значение е и фактът, че се познават много добре. В продължение на столетия нападат много често съвместно земите южно от р. Дунав. Външни причини са необходимостта от трайно уреждане на отношенията със завареното население и защита съвместна на завоюваните територии.

Вековният опит показва, че Византия може да се победи единствено чрез обединението на двата народа. В кр. На 60-те години на VІІв., начело на племето уногондури, хан Аспарух се установява в т. нар. Онгъл, северно от р. Дунав, в междуречието на Серет и Прут, където българите намират сигурно убежище. След като отбягват хазарския натиск, българите се възползват от притеснението на Византия и започват да опустошават при черноморските владения на юг от р. Дунав. В същото време империята преживява сериозни неуспехи, а през 675г. арабите обсаждат Цариград. С големи усилия Византия се справя с арабите.

През 678г. император Константин ІV Погонат е на върха на своята мощ, а Византия е силна и тържествуваща. Единствено българите на Аспарух продължават да безпокоят империята. За Византия обл. Добруджа е от голямо значение и затова имп. Константин прозрял навреме страшната заплаха да загуби контрол над важната стратегическа територия. Поради тези причини той организира голяма военна експедиция с/у българите. През пролетта на 680г. малоазиатския отряд е прехвърлен на Балканите и след като се съединява с местните войски, потегля на север през проходите на Балкана. В същото време огромен византийски флот поема нагоре по западното крайбрежие на Черно море и хвърля котва при устието на р. Дунав. Многочислените византийски войски принуждават българите да се скрият в своите укрепления. Българите обаче долавят нерешителността и бездействието на имп. Погонат и стават по дръзки.

На четвъртия ден императора отплава с кораб за Цариград, а на войниците обещава съобщава, че заминава на бани в Месандрия. След армията тръгва мълва, за бягството на императора. Аспарух се възползва от настъпващата суматоха и несигурност, напада византийския стан и спечелва великолепна победа.

Българските войски започват преследване, което завършва с пълно унищожаване на неприятеля. Като великолепен стратег, Аспарух бърза да обере плодовете на голямата победа и преселва своя народ в опразнена от византийците провинция.

При настаняването си от сам Дунав българите влизат в досег с живеещите там славянски племена и северите. Тезите за техните отношения с българите са много и противоречиви. Изходните данни обаче сочат следната картина. В началото българите наистина покоряват славяните. Победата при Онгала подсказва, че за тях седемте славянски племена и северите не представляват военен проблем. Но тревожната неизвестност от страна на Византия заставя хан Аспарух да променя отношението си към славяните. Те са му необходими не толкова като данъкоплатци, колкото като съюзници. Договора със славянската аристокрация предвижва съвместна защита в рамките на едно държавно обединение. Славяните се задължават да отстъпят териториите си за населението на българите и поемат задълженията около опазването на границите. По новите си местожителства те запазват своята самостоятелност и племенното си самоуправление, така наречени „славини” споменати по-късно. Така през 680г. държавата на българите става реален факт, а в столицата Плиска е издигнат аулът на хан Аспарух. Тези събития не отклоняват вниманието на хан Аспарух по посока Цариград. През следващата 681г. войските му се появяват в Тракия, където подлагат на масирани атаки тамошните градове и крепости. В невъзможност да се противопостави император Погонат е принуден да сключи мирен договор. С този международен акт Византия признава съществуването на българската държава. Цената на мира обаче е висока. Византия се задължава да плаща ежегоден данък на българите. Оценяван от византийските хронисти като поразен. Границата на новата държава не са уточнени с положителност. Със сигурност се знаят географските области източна и южна – Черно море и Стара планина. Знаем, че на запад границата достига до Авария, а на североизток българите запазват контрола над Онгала и по-нагоре. Най-много са споровете относно северната граница. Вероятно е обаче хан Аспарух да налага властта си над славянските племена населяващи днешната Влашка равнина. Обикновено византийските хронисти назовават тези земи „България оттатък Дунава”.

По патологическата си характеристика българската държава не се отличава от варварските държави, които се появяват в З. Европа през ранното средновековие. С едно изключение, българите изграждат държавата си по собствен образец, присъщ на старите им традиции. Държавата се дели на център, ляво и дясно крило. Последните две са под контрол на кавхана или ичургубоила. За столица е обявен военния лагер при Плиска. Властта на хана имат божествен произход и се наследява в рамките на една управляваща династия-родът Дуло. Аристокрацията се дели на боил и багаини, които заемат командни позиции във войската и управлението на държавата. Съгласно традициите на родовата древност се свикват народни събори, които при прекъсване на династията имат право да избират нов владетел. Българският етнически елемент е по-малоброен от славянския. Славяните разполагат със собствена самостоятелност и се ръководят от князе. Връзката с центъра се осъществява чрез подчинението пред хана, данъци и регламентирано участие във военните походи. Последните години от живота си хан Аспарух ознаменува със знамение, които остават паметни. Той изгражда голям каменен вал от Дунав до морето, който има за цел да прегради пътя на хазарите. Най вероятно със сражение с този страшен противник намира смъртта си първият български владетел около 700г. Според „Именника на българските ханове” негов приемник и първороден син е Тервел. Първите сведения за хан Тервел са от 704г., когато обстоятелствата му предоставят изключителния шанс да стане арбитър в борбата за Византийския престол. Сваленият през 695г. император Юстиниян ІІ избягва от Крим, където е заточен и с кораб се озовава на устието на р. Дунав. Оттам провежда пратеници при хан Тервел, които искат помощ за да си върне престола. В замяна византийския император обещава приятелството си, големи дарове и единствената си дъщеря за негова жена. Тервел приема предизвикателството и през 705г. голяма войска от българи и славяни се насочват към Цариград. На четвъртия ден Юстиниян ІІ влиза в Цариград и се провъзгласява за император. На тържествена церемония в двореца Тервел е почетен с кесарска корона втора след императора. Освен големите дарове Тервел получава и богатата област Загоре-от Сливен и Ямбол до Черно море.

Щедростта на императора е престорена и той има намерение да си върне загубеното. Три години по-късно той предприема поход към България, но при Анхеало българите сразяват войските му. Българите извоюват голяма победа. През 711г. изправен пред бунт, Юстиниян отново търси помощта на Тервел, който пак го подпомага, но напуснат от привържениците си той е посечен. Настъпилата криза провокира Тервел да се възползва, и той се появява пред вратите на Константинопол, от където се завръща с голяма плячка. Новият император Теодосий ІІІ изявява намерението да уреди отношенията си с могъщия северен съсед. През 716г. е сключен мирен договор, който урежда българо-византийската граница, която минава някъде през Странджа. Съгласно договора Византия продължава плащанията на ежегодния данък. Споразумението предвижда двете страни да си предават политически бегълци. Последните четири клаузи на договора урежда търговските отношения. Поредно предизвикателство за хан Тервел е намесата му в отношенията м/у арабите и Византия. Българската армия се появява в тила на Арабите, а след това в сражение ги разгромява. Вестта за голямата българска победа достига до всички краища на Европа. Мотивите за намесата на хан Тервел са очевидни : той предпочита познатия си противник, в случая Византия, пред неизвестността и страховете от настъпващия ислям. По този начин Тервел прекършва завоевателния устрем на арабите по посока на Източна Европа.

За сравнително кратко време България успява благодарение на дипломацията и военната сила, така умело съчетани от Тервел, да укрепне значително и да се подготви да посрещне новите предизвикателства, отправени от Византия през следващите векове. В Константинопол се убеждават, че с/у себе си имат един сериозен партньор, без чието участие не могат да се решават големи политически въпроси в Европейския югоизток. Създаването на българска държава има голямо значение не само на балканите но и в Европа. Ражда се една страна, която може да бъде достоен противник на всяка др. Малко след своето създаване България се превръща в значителна политическа сила. Голяма роля за това изиграват и първите български владетели хановете Аспарух и Тервел, които насочват страната в правилна политическа посока. Положени са основите не само на политическото, но и на духовно издигане на славяни и българи. Занапред те живеят заедно и създават една богата култура /старобългарска/, с която всички ние с право можем да се гордеем.