Joomla Software solutions Template

Payday loan

Началото на българска военна униформа поставя, утвърденото на 5 април 1877г. облекло на българското опълчение. Княз Александър І Батенберг одобрява и подписва на 24.12.1879г. първият най-пълен законодателен акт, с който се определя униформата на армията в княжество България. Българската армия определя 9 различни униформи съобразно длъжностите и родовете въоръжени сили. След този законодателен акт, следват множество заповеди, които променят и допълват основата поставена от него. В отделните родове войски се установяват различни униформи, които се различават по кройка и цвят. Предназначението на символите, които се поставят върху военните униформи и аксесоари, е желанието да се покаже че България притежава армия със своя униформа, различна от тези на другите европейски държави. Периода на 1879-1885г. е време на конституиране и полагане на основите на българските военни униформи и снаражение. Края на ХІХв. е пълното им оформяне, а през първото десетилете на ХХв. има стремеж да се въведе еднакво облекло и снаражение за всички родове войски. Възприема се нов стил в облеклото – сиво-зелени униформи. Опростяването на военната униформа е явление в световен мащаб, стремятсе да постигнат по-голяма функционалност и практичност. Освен това се използват защитни цветове, които да позволяват добра маскировка и прикритие в бойна обстановка. Много са реформите свързани с военните униформи.

Със заповед 91/1884 на ВВ (военно ведомство) се определят видовете униформи в княжество България. Униформата се дели парадна, празнична и обикновенна форма.

Парадната форма се облича при рожден и имен ден на княза, при избор на княз, на основните църковни празници – Рождество Христово, Велик ден, Нова година. Облича се при прегледи на войските, паради, повишения, награди, новоназначения, освещаване на знамена, сватби, клетви, погребения и др.

Празничната форма се облича при явяване в двореца, изпити, молебени, балове, официални обеди, съдебни заседания, погребения и др.

Обикновенната форма се облича при учения, прегледи на войската, при представяне пред началството, паради със заповед и др.

Националният военно-исторически музей днес ни представя богати колекций на военни униформи от различните периоди на българската армия. На базата на предоставените в него данни е изготвено и това изследване. Ще представивм състоянието на облеклото и снаражението до периода на войните за национално обединение тъй като през тези войни състоянието му е лошо, а нови промени в него не са направени.

Нека първо обърнем внимание на редника от пехотата, който изнася на гърба си военните действия през тези войни. Редникът притежава парадна, служебна и домашна форма. Мундирът е тъмно зелен, кушакът е по цвета на приборното сукно. От своя страна униформата може да е първосрочна, когато е за неприкосновен запас и второсрочна, когато е раздадена за употреба.

През първото десетилетие на ХХв. в световен мащаб се наблюдава опростяване на облеклото и въвеждане на защитен цвят в униформите на войските и България не оства по-назад в тази област. Облеклото на войниците се е отпускало от Министерството на войната в готов вид или са се отпускали материали и пари, а  частите сами изработвали облеклото си в шивалните към полковете, по специално уточнени кройки. Платът по който са се шиели униформите е бил кафяв, натурален шаяк. Много от материалите като шинелни сукна и натурални шаяци за шинели и одеала, били доставяни от търговското дружество „Бъдащност” в Самоков.

Като парадна униформа войниците от шефските полкове носели мундир (горната част от униформата) и сукнени панталони. По кройка мундирът е бил като офицерския. Шиел се е то тъмно зелено сукно с два борда, които се разширяват. Грният край на левия борд се изрязвал под врата във вдлъбната дъга, и по този начин се оформяли два ъгъла, на които върховете се намирали на височината на рамото. Мундирът е бил двуреден с по 6 копчета. По края на борда, униформата има кант от червен гайтан.

За пехотата в началото на ХХв. се е употребявало червеното сукно. На пагоните с боя се е изрисувало вензелът на шефа на полка. Към мундирът са се носели сукнени панталони, фуражката и обувките били еднакви със тези на другите форми. За всички останали полкове, парадната форма се е състояла от калпак със сукнено дъно, отпред със кокарда с метален герб, или фуражка от шаяк със околожка (лентата около шапката) висока около 4см. и козирика с кокарда която е трицветна – бяла, зелена, червена. Други елементи от облеклото се явяват подплатата която е сива и е от памучен плат, а под яката се е носела допълнителна бяла якичка. Когато войниците са получавали ордени са ги носели върху куртките си. Ботушите са им кожени, черни, а с заповед 91/1904 ВВ през летните месеци всички войници от пехотата и инжинерните части носели цървули. През 1907г. ботушите се заменят с нов вид пехотни обувки, които са с токове от напластена кожа.

Служебните униформи включвали – фуражка, куртка и панталони от шаяк поясен ремък и ръкавици, като кройката им е по подобие на парадната униформа. При поход и военни учения се е носел само ордена за „харброст”.

Домашната форма включвала – калпак или фуражка, куртка или мундир, панталони които били изработени или от шаяк или от сукно.

През летните месеци за всичките форми се носели фуражка с бял чохъл (допълнително приставящо се парче), гимнастическа риза която е от памук и се нарича още равентух. Яката им е права и от пред е с различно закопчаване – шлиц, копчета или пластрон. Ризата е права във сивозелен цвят. Панталоните са със същия цвят и имат кожен колан. През зимата войниците са носели сиви шинели от шаяк, с обърната яка с петлици от червено сукно на които е имало копче. Шинелът е бил двуборден със едноредно закопчаване по средата със шест копчета. На гърба е имал колан, плоха и шлиц, ръкавът е бил прав с обърнат обшлаг(подгъв). Спорд изискванията, шинелът е трябвало да бъде 30см. над земята. По време на походи през зимата се е носела и качулка наричана – башлък, изработена от груб шаяк, обточен с памучен плат, с дълги връзки които се кръстосват на гърдите и се придържат от колана. Когато е имало и силен вятър са ги използвали и като шал. Башлъкът е взаимстван от руската армия. Той е бил характерен за нея от времето на Руско-турската война 1877-1878г., а в българската армия навлиза като елемент след Освобождението, през 1879г. По време на войните 1912-1913г. и 1915-1918г. той е неотменен елемент от зимното облекло на редника и офицера. Тежеста на облеклото и снаражението което трябва да носи войникът е определено от министерски заповеди през 1906г. Във военно време с ботуши то трябва да тежи 10,130кг. с цървули е 9,530кг.

Войнишкото снаражение е установено още през 1898г. то включва поясен ремък изработен от телешка кожа и лопус за нож. Има ощи две поясни препаски и една презраменна препаска с капацитет 100 патрона. Паласките които са се употребявали са били два типа, едните са по руски, а другите са по немски образец. Към снаражението се включва още окопно сечиво, ремък за пушка, платнище и раница. През 1902г. със Заповед 303 се приема нов образец раница, но през войните се използват два основни типа раници. Носи се сухарска торба, в нея се слагат манерката за вода, канчето за храна, а в раницата (мешка) се носят – една долна риза, един чифт долни гащи, един чифт навуща за ботуши, ръкавици, торбички с принадлежности за пушка, торбичка с игли, конци и копчета. Шинелът се е сдиплял и се е слагал върху раницата, а в други случай се е сплащал и се е закопчавал с ремъчка след което се е премятал през лявото рамо (на дасното се е носело оръжието). Всички, които са на коне са носели кобурна торба вместо раница. През 1916г. по времето на Първата световна война е въведена и немският тип каска като допълнение към войнишкото снаражение. Тя е била изработена от хромирана стомана което е признак на здравина, якост, оцветена е в тъмно сиво и се е произвеждала в Германия, като от едната й страна е поставен триъгълен трокольор. Като допълнение в снаражението влиза и газовата маска която е направена от плат и ламарина(първообраз на противогаза).

При офицерското облекло се наблюдават някои различия. То се състои от официална и домашна форма, а парадна форма за офицерите има само при тези от шефските войски. Облеклото на офицерите се различава според тяхното старшинство.  Облеклото на генералите включва – калпак висок 9см., който при всички офицери е от бяла агнешка кожа, за генералите от пехотата, артилерията и кавалерията дъното е от крепово сукно. Генералите от Генералния щаб, съдебното ведомство и инжинерните части е от черно кадифе с крепови кантове а отгоре има три пресечени галуна, които са или сребърни, или златни. Генералите то кавелерията носят и сребърна чешуя. На всички калпаците им от пред имат александровската звезда.

Зимната им фуражка има кройка, която е еднаква при всички офицери. Околжката при артилерията е задължително и само от черно кадифе, а при всички останали е или от кадифе, или от сукно каквото е дънъто на калпака. Козирката се е парвела от черна лакирана кожа, а отпред е имала трицветна кокарда като при останалите офицери. Лятната фуражка е същата като зимната, но дъното и се е покривало до околожката със бял чохъл. Мундирите на офицерите от пехотата са еднакви, разлики има при генералите в яката и обшлагите. Яките са се правели от крепово сукно за генералите от пехотата и кавалерията, а от черно кадифе за съдебното ведомство, Генералния щаб и инжинерните войски. Височината на яките е била 5см. Обшлагите са се правели или от крепово сукно или от кадифе. На генералите със пълна титла и на генерал-лейтенантите се слагат нашивки със лаврови листа, а на генерал-майорите – дъбови листа. След 1905г. мундирът се шие от тъмно зелено сукно. Кантът по борда и по задната част на мундира е от крепово червено сукно. Мундирът при пехотните офицери е двуреден, двуборден като горният край на левия борд е изрязан под формата на дъга под врата. Върху парадните панталони след 1905г. се пришиват двойни лампази(кантовете, които се поставят отстрани). При всички офицери, в служебната и домашната форма  се въвежда лятната и зимната куртка. Такова е облеклото с което офицерът воюва по време на войните за национално обединение.

Ще представя основно облеклото при пехотата, а при останалите родеве войски ще спомена само разликите. След приемането на промените във облеклото през първото десетилетие на ХХв. новите униформи са в сивозелен цвят. Зимната куртка се изработва във този цвят от вълнен плат, тя е еднобордна закопчаването е отдолу, с едноредни копчета които са пришити от дясната страна. Яката е от същия плат, двойна и права. По куртката има 4 джоба, като горните са с калпаци. Куртката е вталена с набор, дължината й е 20-25см. от талията. Ръкавите са със обшлаг. Пагоните се пришиват от към рамото. Подплатата е в същия цвят, но е сатенена. Лятната куртка е от тъмносиво платно, кройката е като на зимната куртка, но е еденична със зкръглени ъгли. Кителът(подобие на куртка) се шие по същата кройка като куртката от сив плат. Куртката се носи с бричове (модел панталон ) от същия плат, с високи ботуши и колан от кафява телешка кожа. Фуражката е от същия плат с червена околожка и червени кантове, козирката й е от черна лакирана кожа. Кокардата която се слага е от порцелан със цветовете на трикольора – бяло, зелено, червено. Шинелът се шие също от сиво сукно, яката е обърната, а петлиците са й червени прикрепени, като на тях има копче. Шинелът е двуборден с двуредни копчета (6 на брой). Ръкавите са му с обшлаг, и на тях има червени кантове. Червени кантове има още и по яката и по левия борд. Яката при генералите е сива, а при адютантите е от черен астраган. През зимата ръкавиците които носят офицерите са вълнени или от овча кожа и са без пръсти. На учение са носели башлък (качулка), както и редниците. Офицерите са носели и перелина която е била от шинелно сукно, имала е яка и петлици като при шинела, закопчавала се е с копче и верижка. Подплатата на перелината е сивозелена и от сатен.

При кавалерията, яката на мундира, обшлагите и пагоните са в малинов цвят, а кантовете са бели. Униформата на Лейбгвардейския конен ескадрон, какото на офицерите, така и на войниците, е останала без промени още от времето на формирането на ескадрона. Тази военна еденица се оказва най-консервативна по отношение на облеклото.

При артилерията облеклото, единственото  различие което има  от това на пехотата е, че на копчетата има изобразени – две кръстосани дула и разпукната граната.

При флота, униформата при офицерите и войниците се определя от Заповед 31/1902 . Треуголката (типа триъгълна шапка която са носели) е изработена от черен кастор и има черна копринена лента, пришита в горния край, ако е на лейтенант, а ако е на капитан и капитан-лейтенант има пришит златен галун (декоративна плетеница). Кокардата е с копринена трикольорна лената на която има копче с гравирани по него котви и корони. Адмиралът (началник на флота) носи треуголка с височина 3см. с бели пера пришити по края й.   Фуражката е като при пехотата, но има бели кантове, околожката е от черна копринена лента, козирката им е повдигната, това се дължи на факта, че те правят постоянно наблюдение когато са в морето. Отпред фуражката им има кокарда, с два подбрадника, единият е широк 1см. и е от лакирана кожа, а другият е златист шнур. През лятото фуражката се е покривала с бял чохъл. Мундирът на флота се шие от тъмносиньо сукно, а кройката му е като при пехотата. Яката му и обшлагите на ръкавите се обшиват със златно шитьо. Лятната куртка (кителът) има същата кройка като при пехотната. Панталоните са от тъмносиньо сукно. Началника на флота носи лампази широки 34см. а на адмирала са два по 24см.  като разтоянието помежду им е 8см. Летните панталони са бели. Зимната и лятната куртка са с еднаква кройка – двубордна, без талия, с обърната яка, дължината е колкото свободно пусната ръка свита в юмрук, с два джоба от лявата страна и един от дясната. На бордовете има общо 10 копчета – 5 на единия и 5 на другия, като те са големи и имат котви на тях. Зимната куртка се прави от тъмносиньо сукно, а лятната от бяла кожа, парусина или док. Материята на летните панталони е същата. Шинелът на флота е тъмносин, а кройката му е като на пехотата. Яката му е от тъмносиньо кадифе, без петлици дължината му е  20 см. над земята. Пелерината се прави от същия плат, яката е от кадифе, но има и качулка която се закопчава с 5 малки златисти копченца на които също има изобразени котва и корона. При дъждовно време се е разрешавало пелерината да бъде от черна непромукаема материя. При флота има вратовръзка, която е от черна коприна, бяла риза с права якичка. Акселбантите са като при пехотата, обували са ботуши и обувки.  Морските портупей-юнкери носели офицереско облекло, но без треуголка и еполети. При редниците във флота, фуражката е без козирка, има концентирична лента със широчина 4см. и с дължина на околожката 150см., на която по средата се е отбелязвало името на парахода, портовото капитанство, портовата рота или школа в която служи войникът. Отпред кокардата е елепсовидна и има цветовете на трикольора. Шинелът е същата кройка като при пехотата. Носят се още зимна и лятна матроска риза, обувките са високи до глезена, ботушите са като при пехотата, има още башлък (качулка), ръкавици, работни дрехи за работа на паулбата и машинните команди, кожухче от тъмносин  шаяк на което подплатата му е от агнешка кожа. Пагоните са пришити на всички дрехи.

Едни са изискванията за облеклото по време на войните, а в действителност състоянието е съвсем различно.

Състоянието на облеклото при редниците в българската армия през войните за национално обединение 1912-1913 и 1915-1918г. е в крайно лошо състояние.

При първата мобилизация през 1912г. се установява голям недостиг на облекло. За армията недостигат 35% от шинелите, 32% от куртките, 39% от панталоните, 26% от долните ризи, 27% от долните гещи и 43% от ботушите. През този период положението съвсем не е така добре организирано и устроено. При редниците недостигът на облекло се чувства по осезателно, отколокото при офицерите. В някои случай при офицерите, ако има липси, недостигът се допълва с облекло излязло от употреба. При мобилизацията, част от войниците са облечени с вече старо, неформено, парадно цветно облекло. Особенно частите от Резервната армия. В пехотата някои части от облеклото се допълват с парадно цветно облекло от конницата, което вече не е формено(излязло от употреба). Също така има и случай, в които войниците допълват облеклото си със собствено, цивилно облекло. В някои дивизий този недостиг е разпределен равномерно, а в други не. Това окозва влияние при военните операций. В хода на войните промени в облеклото и снаражението няма, а недостигът им се задълбочава въпреки непрестанните опити да се компенсират липсите. Например през 1915г. Главното тилово управление отпуска 1200 шинела за 3/6 бригада, а за 6-а 8-а и 9-а девизия са отпуснати 2000 фланели както и при други девизий. Въпреки всичко което се прави се оказва, че облеклото не е достатъчно. Въпреки действията на Министерството на войната за осигуряване на облекло, резултатите не са били задоволителни. По време на военни действия, облеклото на войската ни много бързо се е износвало. Всичко това се отразявало и на боеспособността на армията. Тилът не успявал да подсигури необходимите дрехи и обувки. В тази ситуация се намира българската армия през целия период на войните.