Joomla Software solutions Template

Payday loan

Новият свят - възторг,разочерование и размисъл

Пътешествието до Новият свят подтиква Щастливеца да създаде след завръщането си ( 1894 ) пътеписа "До Чикаго и назад". Самият той определя пътуването си като "хвъркати бележки". Проблемите които творбата поставя във връзка с видяното и преживяното са запазили своята актуалност и до днес. Високо нравствена личност, която обича човека и не се примирява с грозното в живота,авторът съчетава по неповторим начин описание,разсъждение,повествование и анализира много въпроси вълнуващи съвременния читател.Америка е мечтата за хиляди туристи,защото тя обещава бърз просперитет и забогатяване.

За естета-авантюрист Новият свят е жадувана мечта.За всеки европеец Америка е страната на неограничените възможности.ТЕхническият напредък и модернизацията правят живота по-динамичен,но подчинен на строги правила.Всеки пътешественик копнее да види Новата зема,която е осъществен земен рай.Реалната Америка която буди възторг у всички хора е различна от мечтаната.Тя е свят на могъщата индустриализация,високите и мощни технологии,но в действителност хората се оказват бездуховни,машини служещи на капитала.

Пътуването до Американския свят не е само преодоляване на пространство,но то е и сбъдване на голямата мечта,приключение и изпитание ,защотъо пътувайки до Новия свят,човекът се отправя към един мит.Ток присъства чрез своите символи : "Първото,което жадувахме да видим,то е Статуята на свободата",но тя е сравнена с Айфеловата кила съвсем не прави очакваното впечатление.Вероятно това е така,защото поетичният мит вече не е мит.В своето пътуване към Новият свят българина Алеко Константинов се чувства сроден духовно с множеството,което осмисля съществуването си чрез стремежа към новото и модерното.Мащабите и динамиката в тази оживена и пълна с живот държава изпълва с радост и светли чувства писателят.Панорамната картина,разкрила се пред погледите на пътешествениците,поразява със своята грандиозност : "Додето ти стига око виждаш едно трескаво,бясно,Вавилонско движение." От една страна,тази динамика буди възхищението на пътниците ,но от друга страна то се противопоставя с Вавилонския хаос.Още преди да стъпи на Американска земя,пред  погледа на пътеписеца се изправят комините на Ню Джърси и Бруклинския мост.Мостът означава взаимност.Бруклинският мост е оприличен като праисторическо чудовище,чиято невъзмустимост не може да бъде нарушена нито от дима,нито от опустошителния писък на безбройните кораби,които сноват под гигантските сводове." Многообразието и пищността на Американското общество впечатляват пътеписеца.Особено значение в пътеписа уима сравнението между Виенската Ringstrasse и Бродуей.Ringstrasse напомня "завършена картина",в която линиите са изчистени и безупречни.На тези овладени форми на Европа е противопоставена Бродуей : "мила танцуяща балерина".Тя е пъстра и променлива и олицетворява силата и жизнеността на една млада нация.За българина Алеко Константинов мечтата е една,да се запознае с Новия свят,който го удивлява,възхищава и очарова.На тази улича,етикет на Американското общество,всеки се старае и опитва да построи своето здание на по-високо,с по пъстри цветове "за да се вижда чак от далече".У Алеко голяма впечатление прави осветлението и бляскавостта на Чикагското изложение.Там той разбира,че американската общност е пъти по различна от Европа,но остава разочарован поради лошото отношение и студенината на американския народ.

Но за авантюриста като европеец и славянин са неразбираеми студенината и отчуждението в Новия свят.Тук той не среща отзивчивостта на балканеца,вижда как хората са "лутнали,припнали като чаркове на една машина,като че безсъзнателно автоматически сноват...и от машината капят долари".Тук човекът е изгубил своята емоционалност и индивидуалност.В Новия свят е "студено".Метафората "чаркове" представя човека като технизиран робот.В Новия свят са подменени истинските ценности и смисълът на самото съществуване.Срещата с Бай Неделкович,натурализиранамериканец,променя представата на пътеписеца за обществения живот.Истината,която сърбинът му разкрива,води Алеко до тъжния извод,че в страната на големите възможности и бързо развитие е "същото".И тук властва корупцията.Отново се налага европеецът да съизмерва реалности,които будят тревога в душата му.Той разбира,че най-важното за американеца са парите,жаждата за злато е причина за напредъка,но и за покварата на обществото.Посещението в Чикагските кланици показва една скрита страна на американския свят.Като че ли времето тук е спряло своя ход.Всичко на това ужасно място е нвцивилизовано-начинът по който убиват животните и условията за работа.Безкрайните лабиринти на кланицата са една тъжна метафора на омагьосания кръг,в който се върти човек.Това поражда горчивото Алеково въклицание "до какви безобразия е довела жаждата за злато".По време на Чикагското изложение Алеко е поразен от постиженията на другите народи.Силен възторг в съзнанието му буди отдела за електричеството-там всичко е съвършено.Там властва великолепието.Но истински срам е срещата на естета-хуманист с българската сергия с турско знаме.Българския народ,алчен за пари и власт не осъзнава грешките които допуска.Тук самобитното,истинското искуство е заменено с безвкусицата,която има претенцията да представа българския бит и традиции.За разлика от Щастливеца бай Ганьо се оказал на Чикагското изложение,защото е разбрал,че има "келепир" в тая работа.Той не е тръгналда опознава света,а да печели.Езиковата бариера пречи на бай Ганьода общува свободно.Той е подозрителен към чуждото,агресивен и безцеремонен е.Колумбовия музей е вид забележителност,мечта на много туристи.Но за други хора това е нещо трагично,тъй като с помощта на оръжейната сила човек излага не само себе си на риск.Оръжейният магнат-символ на разрушителната мощ.Човек не би трябвало да приема успехите на човешкия разум,които спомагат за разрухата на света.Голяма опастност за човечеството-самото то да не се самоунищожи в желанието си да преуспява в плен на "парица-царица".Истинската Америка има много лица,от една страна буди възторг,но от друга разочарова човек.Сбъдната е мечтата на Алеко,но той е съкрушен от начина,по който хората се държат,тяхната студенина,хладнокръвие и негостоприемност.

За Алеко мечтата е сбъдната.Едно запомнящо се пътуване до Новия свят.Хората би трябвалода се усъвършенстват и модернизират в областта на техниката,но не и да загубят своята човечност и хуманност.Писателят отправя своите послания към бъдните поколения да се замислят кои са истинските стойности и ценности в живота и начина, по който трябва да се оползотворяват.