Joomla Software solutions Template

Payday loan

Създаване и укрепване на българската държава

Прабългарите начело с хан Аспарух предпиремали системни набези в пределите на империята. Областта, която те нападали била жизнено важна за империята т.е областта м/у Дунав, Черно море и Шуменските възвишения.През лятото на 680 год. император Константин ІV предприел поход с тежковъоръжени войски , които минали през Добруджа и стигнали дунавското устие.Когато прабългарите видели гъстите и многобройни редици на византийската армия, те не се решили да влязат в сражение, а се оттеглили в своето укрепление и взели мерки за защита. В продължение на 3 – 4 дни и двете войски стояли една с/у друга, без да предприемат действия.Протакането дало възможност на прабългарите да се съвземат от първоначалната уплаха и да станат по- смели и дръзки.На императорът пък му се наложило да се оттегли от бойното поле. В лагера на византийците се пуснал слух, че той бяга и византийската армия без да влезе в сражение, се впуснала в паническо бягство. Прабългарите излезли от окопите  и поразили византийците. След заселването си на Балканския полуостров прабългарите уредили своите отношения с околните славянски племена и продължили войната с византийците.Войната с византийците  е продължила и през 681 г, били завладени нови укрепления, сраженията се пренесли и в Тракия. На империята не оставало нищо друго, освен да се примири със загубата на териториите отвъд Стара планина, да признае новото държавно обединение и да се задължи да плаща на българския хан годишен данък. Така се стигнало до мира на лятото на 681 г. който уредил отношенията с Византия и който бил първото международно признание на българската държава.

Според едни автори, новата държава била дело изключително на прабългарите. Други я разглеждат като съюз на прабългари и славяни.Трети изтъкват, че Дунавска Б-я била продължение на Кубратоната Велика Б-я и на онова обединение, което хан Аспарух създал в Онгъла.В историческата литература е изказано мнението, че славянобългарският съюз води началото си още от времето, когато прабългарите се намирали в Онгъла.Този съюз имал дълбоки корени.Още през първата половина на VІ век славяни и прабългари съгласували своите набези на Балканския полуостров.

Начело на държавата застанал вождът на прабългарите – хан Аспарух. За столица бил определен укрепеният лагер Плиска, намиращ се на територията на прабългарите, но в близко съседство със земите на славяните. Въпросите на външната политика и войната били общи и от кампетентност на хана. На изток против хазарите  защитата на границата поели прабългарите. Границата с аварите на северозапад пазели славяните. Против Византия трябвало да се действа със задружни усилия. Както се вижда, образуването на българската държава се очертава като сложен процес, а не като еднократен акт. Той започнал с изграждането и укрепването на племенните съюзи у славяни и прабългари и завършил с обединяването на двете самостоятелно изграждащи се институции в една обща држава.

Границите на българската държава могат да бъдат определени най- точно на югоизток: Черно море на изток, а на юг билото на Стара планина чак до Тимок, при вливането му в Дунав. Северозападната граница стигала до аварите.Най- неопределена остава източната граница на север от Дунав, според разкопки и проучвания тя стигала до Днестър, като в най- южните си части се е движела по Черноморското крайбрежие, доближавайки до Днепър.

Със създаването на обща държава славяни и прабългари станали господари на собствената си съдба. В общата държава постепенно се заличавали етническите различия, въврвял ускорено процесът на формиране на единна българска народност.

Първите няколко години след сключването на договора с Византия преминали в мир –поне до 685 г., докато бил жив Константин ІV Погонат.След неговата смърт новият византийски император Юстиниян ІІ нарушил договора от 681 г. През 689 г.той се отправил на поход срещу българската държава, проникнал навътре в земите на славяните и взел много пленници. На връщане обаче той бил причакан от прабългарите  и голяма част от войската му избита.

Двете десетилетия от 680 – 700 г. са време на укрепване и утвърждаване на българската държава, на стабилизиране на границите и с Византия, с хазарите и аварите, на изтъкването  и като защитник и обединител на българските славяни, а така също и като важен фактор на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа.

Застаналият през 700 г. начело на Българската държава хан Тервел произхождал от рода Дуло- предполага се , че е бил син на Аспарух. По това време Византия претърпявала  вътрешна криза. През 695 г. чрез заговор бил свален от престола Юстиниан ІІ. Начело на държавата застанал пълководецът Леонтий. След последвалите нови неуспехи във войната срещу арабите императорът бил свален и на негово място бил възкачен Тиберий ІІІ.Юстиниан, който бил изпратен в изгнание , в края на 704 г. потърсил помощ от българският хан Тервел. Българският владетел, който приел с подобаващи почести бившият император, обещал да му окаже пълна подкрепа. На следната 705 г. Тервел начело на голяма войска от прабългари и славяни заедно с Юстиниан ІІ и неговите придружители се отправил към византийската столица. Действайки с изненада, той предизвикал смут, овладял положението и влязъл като император. Възстановеният на престола император трябвало най- напред да закрепи положението си. На българският владетел били оказани почести и бил удостоен с титлата кесар. Тази титла дотогава не била давана на чужд владетел. Кесар във византийската йерархия се титулувал вторият човек след императора.

Все по същото време българският владетел получил още една, и то особена ценна придобивка : на Б-я била отстъпена областта Загора. През областта минавали най- късите и удобни пътища, водещи от земите северно от Стара планина към Одрин и Цариград. Владеейки тези пътища, българите ставали изцяло господари на източносторапланинските проходи, през които византийските войски най- лесно могли да проникват в сърцето на българската държава. Така българската държава постигнала своето първо разширение южно от Стара планина и първото си трайно установяване в Тракия.

Намесата на Тервел във византийските дворцови борби през 705 г. се оказала успешна за българската държава. Бил сключен нов договор м/у Византия и България, който утвърдил още повече положението на младата държава. Само около 25 години след създаването си Б-я не само укрепнала, но могла вече да се намесва успешно във вътрешните дела на своя съсед – Византийската империя. Вътрешното положение на държавата било заздравено.

Три години по- късно през 708 г. мирните отношения м/у Б-я и Византия билинарушени и двете страни се изправили пред военен конфликт. Юстиниан ІІ, закрепил властта си, решил да нанесе удар върху българската държава и организирал поход срещу нея. Главната задача на византийските войски била да изгонят българите от наскоро отстъпената им област Загора. В Тракия нахлула многобройна конна войска, а флотата с друга войска  се отправила към днешно Поморие.Там пристигнал и императорът, за да ръководи лично военните действия. Поради непредпазливост и глупост войската била разбита.Поражението било пълно. Краткотрайната война била прекратена. След още три години през 711 г. Юстиниан ІІ чиято власт била сериозно застрашена, се обърнал отново за подкрепа към българския хан. И този път Тервел решил да окаже помощ на Юстиниан ІІ, но значително по- предпазливо. Той му изпратил само един отряд от 3000 души. С него Юстиниан ІІ избягал в Мала Азия, където събрал допълнителна войска, като се надявал да заздрави отново положението си. Сега обаче събитията се развили неблагоприятно за него.Юстиниан ІІ бил убит, а българският отряд се върнал успешно в страната. С новата промяна положението във Византия не било заздравено.Възползвал се от слабостта хан Тервел през 712 г. нахлул дълбоко във византийската империя и се завърнал в страната невредим с безброй добитък.През 715 г. император на Византия бил избран Теодосий ІІІ. Той предложил преговори, които през 716 г. довели до сключването на нов мирен договор между двете държави. Договорът определил границата в Тракия, засегнал въпроса за данъка, който Византия се задължила да плаща на Б-я още от времето на създаването на българската държава. На трето място договорът съдържал споразумение двете държави да си предават взаимно политически бегълци.

Последната точка от договора засягала икономическите връзки  между двете държави и определяла начина, по който те могли да търгуват помежду си. За износа или вноса на кавито и да било стоки, Византия вземала мита и такси, след изплащането на които били получавани специални грамоти и печати.

И двете страни смятали, че договорът от 716 г. е изгоден за тях.Предимствата на Б-я били обаче по- големи.И така Тервел не само успял да запази отстъпената през 705 г. от Византия обл.Загора, но придобил и нови територии на юг от Ст.планина. Б-я си осигурила годишния данък, както и зачитане на интересите на бълг.търговия с Византия.

Византия и цяла Източна Европа били изправени пред голяма опасност, идваща от страна на арабите.Връхна точка на арабската заплаха обаче настъпила през 717 г., когато арабите предприели по суша и море трета и най- страшна обсада на Цариград. Обсадата започнала на 15 август .Начело на империята тогава бил Лъв ІІІ Сириец. Той сключил с Б-я нов договор. И още през август, когато арабите започнали първите си атаки срещу Цариград, те трябвало да се сражават и срещу българите.

Обсадата продължила до 718 г. Арабите проявили необикновена  издръжливост, но при всяка атака били отблъсквани от бъл.войски.

Особени успехи отбелязала бългдържава при хан Тервел.Два пъти българската войска стояла пред стените на Цариград като желан съюзник на Византийската империя във важни моменти от нейния вътрешно – и външно политически живот. С няколко договора Б-я получила първото си териториално разширение на юг от Ст.планина, в Тракия, и го задържала чрез победи на бойното поле. Утвърдени били позициите и бил издигнат престижът на българската държава сред славяните на Балканския полуостров.Победите на бълг.войска срещу арабите разнесли името на Б-я по всички краища на тогавашния свят. Векове наред то се споменавало в писанията на чужди историци и хронисти и говорело за големия бълг.принос в общоевропейската история. Постигнатите по времето на Тервел успехи, наследени и запазени в мир до средата на VІІІв. Оказали благоприятно влияние за по- нататъшното съществуване на бълг.държава през следващите бурни десетилетия.