Joomla Software solutions Template

Payday loan

ЛИЦАТА НА БАЙ ГАНЬО

Алеко Консантинов е човек с екстравертна нагласа, чийто позиции за творчество идват от вън - от обществената и природна действителност и се изразяват с образен материал, зает от и отразяващ тази действителност. Алеко твори с формите на самия живот, с други думи той е реалист в най-чистия смисъл на думата. Това е означава, разбира се, че творчеството му е лишено от субективен патос. Напротив, именно субективния оценачен патос от гнева до възторга е най-характерно за Алековата морална позиция. Но неговите морални реакции са винаги предизвикани от сблъсъка с действителността и изразявани чрез отразените й форми. Творчеството на Алеко е синтез на тоталните тенденции на своето време и ако това е основата, то художествената действителност успява чрез нея да обобщи характерни етнопсихологически черти, видени в своята социална проекция.

Алековият "Бай Ганьо" е типична продължаваща творба с композиция non finito, в един по-широк социално - функционален смисъл това е творба , в която преливането между социална и литературна реалност е подчертано по един зловещ начин.Образът на Бай Ганьо въплъщава в себе си низките тъмни заложби на българската нравственост. Той е вългарно прачматичен материалист "келепирджия", груб и недодялан, парвеню, "простак". Бай Ганьо е тарикатстващ политикан, безпринципно мятащ се според вятъра, заради личната си изгода.Той е човек на живота, разбиран в рнай-вулгарния чувствен смисъл.За Бай Ганьо патриотизмът е "бош лаф", гола дума без реално покритие, ако от нея няма никаква лична изгода, никакъв келепир.И , ако националната гордост на Бай Ганьо, по време на приключенията му из Европа, е израз повече на национална ограниченост, примитивизъм и своеобразно преобразен страх от Европа, патриотизмът на политикана Бай Ганьо в България, който вече надменно спекулира със своето "познаване на Европата", е изпълнен с най- вулгарно политическо сметкаджийство и груб личен интерес.

В първата част за Бай Ганьо Европа е контрастен фон и обект за келепирджийски домогвания. Героят парадира с националните добродетели.Той се откроява най-напред със своята колоритно обрисувана външност, където идинвидуалната физиология и национално типичното са синтезирани в ярък художествен образ. "Снажната" фигура на Бай Ганьо, червендалестото му мустакато лице, излъчват примитивна жизненост, а обноските му засилват още повече представата за вулгарност и антикултура. Към този натурален физиологичен образ важна харктерологична черта е облеклото му.Поясът и коланът, ботушите и бъстунът допълват колоритния външен вид на този славен българин.Този външен вид естествено може да се променя и модернизира, но това обновление не изменя много нито вида , нито същността му, а само внася в тях нова дисхармония, която прави героя още по-комичен.

Из европейския свят героят присъства предимно телесно.Обобщението за байганьовата простащина се основават до голяма степен на усещането за непрекъснато нарушавани норми. Яденето например за него не е обикновен битов акт, то е своеобразен борчески акт, завоюва се в борба с другите, буквално се изземва от тях - крушите измъкнати от учените в трена, стомната дигната от бебето, гозбата отвоювана у Иречек, яденето в хазайката на Ботков са все бойни труфеи, спечелени в сложната битка на надхитряването. Битките са изгубили своята историческо съзидателна насоченост, те са те са съсредоточени върху псевдоценностни обекти и поради това са жалки, комични.

Навсякъде из Европа Бай Ганьо разнася образа на България и активно заявява различията между българите и европейците, нещо повече героят се опитва да пробие европейското чрез българското.Посещението при Иречек например е мотивирано тъкмо от възможността да се съгради общо пространство, обозначено с името България.Ако домогването до трапезата на Иречек изисква упоритост и хитрост, то самото ядене се нуждае от вдъхновение.Седнал на трапезата Бай Ганьо плюска, събра, поти се, "трие люти чушки в чорбата, потънал в наслада".Мястото на трапезата се оказва амбивалентна зона на насладата и различията между българина и европееца.

Басеинът е друго такова пале, където върху наслаждението отново се поставят граници.За немците басеинът е социално регламентирана зона, а за Бай Ганьо то е едновременно вода, поле на първичните наслаждения и place d'arm където става себедоказването. Поведението на Бай Ганьо е до голяма степен резултат от разминаването между ориенталската и европейската култури.Героят е образ, чрез който става болезненото изживяване на несрещата между българина и европееца.Затова единственият възможен път на героя из Европа е този на симулациите и преобличанията.Още в началото на романа е заложено такова преобличане- върху ориенталския ямурлук героя намята белгийска мантия и всички казват, че той е "цял европеец".Появава се мотива за преобличането. Според митологичния модел преоблича се поклонникът, облича нови одежди, което го прави свещен, осъществява се преминаването от едно равнище на друго.Във въжрожденската литература героите се преобличат, за да оцелеят, за да се спасят.Ето защо преобличането на Бай Ганьо е с цел да се приспособи към другия свят,защото той е заплашителен, враждебен. От тук нататък Бай Ганьо ще слага

европейски дрехи, но под тях ще си запазва отрибутите на националната носия, ще се опитва да говори чужди езици, да пее Верди, но никъде няма да може да изгради стоиностен контакт с Европа, да оформи обща идейна ситиация с нея. Незнанията на Бай Ганьо се проявяват тъкмо в зоната на контакта.Всеки опит да излезе от собствената  черупка води до объркване на комуникативните кодове, до недоразумения.Почуда , присмех и негодувания са единственото отношение на европейците към героя, затова из чуждия свят Бай Ганьо постоянно търси уюта и защитата на  българското, единственото, което знае и познава.Той не е просто пътник, а пътуващ българин, не само търговец, а български търговец.Действията му постоянно произвеждат българско, а сред най-важните функции на българското е да очертава полето на чуждостта."Булгар" е възглас и на гордост, но и на границата, той е вик на прокудата, затова на пътя си из Европа героят не просто среща, той буквално търси и намира само българското.Бай Ганьо прави опит да етнологизира Европа, да я превърне в българска и от там идва невъзможността му да вникне в европейската култура и да диалогизира успешно с нея.За повествователят пък Европа е пример за следване и еталон за развитие, разказвачите са културни преводачи, които превеждат на Бай Ганьо културния език на Европа, но отказват да преведат на Европа културния език на Бай Ганьо, защото се срамуват от него.Постоянно излагащият се Бай Ганьо подсилва стремежа у повествователя към съхраняване престижа на нацията.Героят е плод на една доскорошна робска съдба, която го обрича на културна изостаналост.Затова и в първа част имаме известно уневиняване на Бай Ганьо, разказвачите постоянно се стремят да го избутат от очите на смаяните европейци, но напразно, воден от митологичното си съзнание Бай Ганьо винаги е център ситуациите.

Във втора част Бай Ганьо се върна от Европа, позицията на повествователя се ограничава и разколебава.От анекдотичен герой Бай Ганьо се превръща в проспериращ социален тип от съвременната историческа епоха.Повествователската ирония и застъпничество от първа част отстъпват място на сатиричната присъда на героя.Скривайки се от погледа на питателя, разказвачът открива изглед към все по-жестоките явления, които той въплъщава.Той се проявява като дивак много повече сред своите, отколкото сред чуждите.Едва кагато се завръща от Европа вече с чувство на собствено достойнство и преимущества срещу обкръжаващите го, човекът "врял и кипял" из Европа, героят проявява цялата си непривлекателна същност на новоизлюпен политикан и грабител.В началото на книгата е самотен оригинал, в края е заобиколен от цяло войнство себеподобни - Гочоолу, Дочоолу, Данко Харсъзина, Спиро Копоя.Това му дава социално самочувствие и го превръща в обществена напаст.В началото той е смешен чишит от балканската провинция, в края е политическа сила, господар на положението, тържествуваща социална стихия, човекът тълпа.

В духовното пространство на българина Бай Ганьо най-вече остава като синтез на отрицателните качества на етнопсихологията ни, които активизирани от конкретен обществен момент намират в него пълната си реализация.Но на зловещата сила на Бай Ганьо противастои друг не по-малко български образ, този на повествователят, който със своя протест превръща жестокия образ на Бай Ганьо в спасяващ националния образ или както проф.Иван Шишманов нарече Алеко Константинов "велик възпитател на своя народ."