Joomla Software solutions Template

Payday loan

ГЕРОИТЕ НА ДЕНЯ В ТВОРЧЕСТВОТО НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

Възпитан в духа на патриотичните и демократични възрожденски идеали, обществен и нравствено-етичен идеалист с неподкупна съвест и изострено чувство към несправедливостите в живота, светлата личност на човека и твореца Алеко Константинов, ярко контрастира на фона на обществените пороци в "свободна" България. Синът на Свищовския чорбаджия Иваница Хаджиконстантинов - Алеко, е представител на първото следосвобожденско поколение интелигенти, у които най-болезнено отзвучава сблъсъкът между светлите идеали на Възраждането и бързата социална поквара на едва-що освободеното отечество. Като реакция срещу пошлостта на времето, срещу духовното обедняване на хората и безпринципността им, срещу меркантилната реалност и нейния герой - човекът - келепирджия и властолюбец, Алеко Константинов създава незабравими и вечно актуални художествени и публицистични творби. Всички те са рожби на новата действителност, формирала новият тип герой, който е опозиция на възрожденския българин. Като герой на епохата, на деня, израства малкият човек, парвенюто, политиканът, властолюбец, простакът, келепирджията, службогонецът, а човешките добродетели са заменени от морална и духовна първичност и деградация.

Алеко продължава българската и световна критическа линия за изобличаване на откритите и проследените в произведения и образи общочовешки слабости и пороци. С помощта на сатирата, писателят  създава образи - типове. Чрез тяхната реч, постъпки, поведение и общуване, авторът майсторски разкрива процеси и явления от живота на следосвобожденска България.А чрез отнемането на имената им, с което ги обезличава, и посредством обобщаването им в герои, носители на типични за епохата черти и пороци, Алеко Константинов ги отрича и заклеймява.

В своите творби, свободолюбивият и свободомислещ автор -идеалист, решително застава срещу слободията, срещу пренебрегването на етническите норми, срещу свободата при избора на средства и начини за "удрянето на келепира, на кьоравото", за "просперитет”. Носител и продължител на възрожденските добродетели - висока нравственост, морал, етичност, коректност, честност - Алеко Константинов влиза в двубой реален и словесен, с героя на новото време и с пагубните пороци на заобикалящия го свят. Това противопоставяне откриваме още в автобиографичния фейлетон "Страст".  Талантливия творец, реагира остро и безкомпромисно срещу алчността и  некоректността, срещу пагубния стремеж на човека към власт и пари. Богатството не е Алекова цел, нито пък предизвиква завист у него. Той по-скоро го презира, защото никога не би пожелал нещо, което "не е плод на честен труд или щастлив случай, а рента на унижението и лакейството" и дори сам казва за себе си: "Аз и парите сме две субстанции, обречени на раздяла". За Алековите персонажи - героите на деня, на новото време богатството, парите - това е власт, а властта неминуемо ще им донесе още пари. И така човешкият живот се превръща в луда надпревара за власт, надмощие и пари, в която подлостта, егоизмът, хамелеонството, раболепието и безпринципността, са необходимите качества, за да "победиш", за да "просперираш".

Алеко не може да остане безучастен към тези безскрупулни и подли мошеници и посвещава много от своите творби на описания на изборния ден, ред и закон: "По "изборите" в Свищов", "Угасете свещите!", "Избирателен закон", "Бай Ганьо прави избори".

Първият от популярните му фейлетони : "По "изборите" в Свищов" - е построен върху контраста между трогателно - пожелателните телеграми на министър председателя Константин Стоилов и безочливо-наглите нарушения на закона от подчинените му. В него Алеко за пръв път популяризира понятието "морално влияние", изпълнено с много сарказъм и презрение към демагозите. Героите на деня- окръжният управител, председателят на постоянната комисия и околийският началник - хора, съставляващи високите етажи на йерархическата пирамида, вървят от село на село и упражняват "моралното влияние"; Но те не апггират хората, не ги убеждават в правотата си, а направо заповядват: "...изберете тези , недейте избира другите. Дълбоко възмутен и огорчен от пошлостта и неморалността на времето, Алеко Константинов заключава: "Пусне ли се веднъж властта по пътя на насилието и беззаконията, с нея не е лесно да се бориш" ("По "изборите" в Свищов"). В стремежа си жъм власт и политическо надмощие, героите на деня - властолюбците, политиканите, келепирджиите не се поколебават да погазят всички демократични принципи и норми. Убедително доказателство за това намираме и във фейлетона "Угасете свещите!". Още чрез самото заглавие на творбата, авторът отвежда към скритите машинации и мошеничества - на тъмно лишаващи изборите от справедлив и честен резултат, към политическото въжеиграчество, към демагогията и безскрупулността на управляващите. Кто закономерен резултат от целия този фалш, демагогия и безскрупулност, писателят показва и дълбокото отчуждаване на народа от властниците, но и от народните интереси, идеали и морал. Във фейлетона "Смирррно! Ротаа пли!" основното внушение е, че между властта и поданиците има само едно "свързващо звено" - армията. Дори създадената, с цел сплашване на дръзналите да протестират, полиция не е в състояние да укроти народното недоволство. Нравствената деградация на властниците не само ги води морално надолу, но и ги отдалечава от собствения им народ. А в този фейлетон Алеко Константинов за пръв път говори за патриотизъм, за народа като единствен господар на държавата, като единствен разпоредител със съдбата си.

Атгековите етични разбирания се сблъскват, както с антинародната и безпринципна политика на правителствата и управляващите, така и с проявите на егоизъм, подлост, раболепие, кариеризъм, морално предателство, алчност, наглост и безразличие в обществото Отнощението на моралиста .Алеко към издигнатите в негласен култ и стил на поведение човешки пороци е рязко отрицателно и е основно чувство в редица фейлетони - "Страст", "Миш-маш", "Що значи: "Народът ликува", "Ех, че гуляй му дръпнахме", "Разни хора - разни идеали", "Сеятели на рабски чувства".

В последния звучи гневният глас на демократа и хуманиста Алеко срещу опитите да се превърнат хората в духовни роби, готови да просят това, което си е тяхно и да благодарят за това, което никой не може да им забраниЛицемерното раболепие, угодничеството, фалшивата показност, духовната ограниченост и пошлост, разхищението и безконтролното пилеене на обществените средства представя Алеко и във фейлетона "Ех, че гуляй му дръпнахме". И тук авторът осмива, за кой ли път, "келеперджилъка" на новите управници, алчността им, безогледното живеене в момента и за момента под девиза: "Хапни си, пийни си - туй ще ти остане!" Писателят остро протестира срещу безочливото ограбване на гражданите с цел да бъдат задоволени мимолетните удоволствия на властниците. Зазвучава и друга горчива нотка - управниците винаги са грабили и ще продължават да грабят.

Връх на Алековото сатирично изобличение на пороците на Следосвобожденска България и на новия тип герои, са четирите фейлетона, обединени под заглавието "Разни хора, разни идеали". Изграден от събитийно несвързани помежду си части, цикълът е синтезиран успешен опит да се разкрие многостранно и цялостно морала и философията на новото време, на новия човек. В подчинение на тази идея са изградени типизиранцте образи - представители на различни групи от обществото, обединени от единството на меркантилността в морала, героизма, алчността, безекрупулността, безочието, безсрамието, неподбирането на средствата за постигането на целта - келепир, грабеж, власт:

"   Герой на първия фейлетон, от цикъла "Разни хора, разни идеали", е помощник регистраторът - малкият човек, дребната душица, ограничената личност - бедна духовно, но жадна за власт и облаги. Много точно Пенчо Славейков го нарича - "канцеларско псе". Героят е хищник, само че е изтикан от по-силните на деня далеч от плячката.В стремежа си съм по-високо място в служебната йерархия и към богатството, помощник регистраторът не подбира средства. Той сам признава, че е готов да се превърне в архиподлец дори,. не се спира пред доноси,анонимни писма, лъжи и унижения, само и само да се добере до мястото на регистратора, до неговото бюро, върху което има звънец. Така рисувайки образа на безскрупулния кариерист и низък човек, чрез антитезата, Алеко търси красивото, вечното, доброто и полезното. Същият метод писателят използва и в другите три фейлетона -показва грознотов съвременната действителност, за да насочи читателя към търсенето на моралните противоположности.

Във втория фейлетон, от цикъла "Разни хора, разни идеали", главен герой е наглият и безочлив,агресивен политически въжеиграч, насилник и циник - един от народните палачи, празнуващ победата на своите аморални принципи. Убеден в недосегаемостта си, той разкрива своята житейска философия, основаваща се на силата и парите "Закбнност и свобода, ха - ха - ха…твоите идеи са вятър, а моето злато е наслаждение". Страшен е този "герой на новото време", не толкова с желанието си да бъде в служба на властниците, а с основателното си чувство за безнаказаност, с безочието си да сравнява неизмерими неща -материално доволство и идеалистична наслада от морален живот.. Героят е разкрит в момент, когато се отдава на сладки мечти, изразяващи най-съкровените му желания. А поводът за развихрянето на фантазията му - това са богатствата на Македония. Но хищническият апетит на "патриота" го кара да вижда в нея само Солунската митница, която, с окото на познавач, определя като "истинска Калифорния". Мечтата на лъжепатриота и политиката от третия фейлетон е само за две години да бъде управител или оценител (митничар) в Солунската митница, и то докато неговата партия е на власт.

Четвъртият фейлетон от цикъла визира еснафа - приспособенец, покорния, винаги съгласен с господарите и по-силните на деня. А поуките му са, на базата на-ноговорката, перифразирана удобно от него: "...стига ти само да си посвиеш опашчицата и да гледаш на всичко през пръсти...". Сам Алеко пренебрегва съветите на героя си и става жертва на новото време.

Показателен със своя пагубен морал, на безскрупулните "герои на деня", чийто обобщен образ, несъмнено, е Бай Ганьо от едноименната творба на Щастливеца. Героят въплъщава в себе си всичко онова, което писателят ненавижда. Ганьо Балкански е груб, прост и циничен, непоправим материалист, "келепирджия",с високо самочувствие на човек "врял и кипял из Европата". Той гледа на всяка цена да удари кьоравото, "да удари келепира", да излъже, но да спечели. Природата, културните забележителности, въобще духовното, те нямат място, нито стойност в Бай - Ганьовата-ценностна система. Много са различията между Алеко и неговия герой, затова Иван Шишманов твърди: "Вземете опакото на Бай Ганьо и ще имате Алеко".

Писателят - хуманист и демократ открито се противопоставя на бай-ганьовщината, на новите порядки, основани на егоизма, алчността, безскрупулността, грабежа, насилието, терора, унищожаването на духовното у човека. Затова Алеко пада жертва на новото време, на новите господари. Не бившия министър Такев са целили пушките край Пещера. Такев е бил човек от политическата въртележка " днес е опозиция, утре -на власт, но винаги част от управляващите. Докато Алеко Константинов не само не е жадувал място сред тях, не само ги е презирал, но и открито изобличавал, показвал истинското лице на псевдонародните лидери и управници. Защото синът на Иваница Хаджиконстантинов - Алеко е един от малцината, позволили си в тежките за морала години да пренебрегнат материалната изгода и, богати само с дух и идеали, гордо да се нарекат "щастливци".