Joomla Software solutions Template

Payday loan

VIII. ИЗГРАЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА АРХИВНА СИСТЕМА. СПЕЦИАЛИЗИРАНО АРХИВНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО След Втората световна война постепенно се развива и даже се закрепя законодателно една прекалена и всеобхватна, тоталитарна по характера си грижа към наследените от ми¬на¬лото и към създаваните в съвременността документални масиви. Няколко са факторите, повлияли за настъпилото веднага след вой¬ната видимо раздвижване в архивната област. Първият от тях е достиг¬на¬лото вече до краен предел раздразнение на културната общественост.Значително се активизира преди всичко събирателската дейност на архивните звена към Народната библиотека в София, БАН, МНО, Столичната община, на музеи и биб¬лио¬теки в други градове на страната. Появяват се и първи законодателни актове по чисто архивни въпроси. 1947 г. видни учени, членове на Академията, също поставят на разглеждане въпроса за учредяване на "Държавен архив", а през есента и зимата на 1949 г., след появили се нови сигнали за безразборно унищо¬жа¬ване на документи, Академията прави две предложения до Министер¬ския съвет за решаване най-сетне на наболелия въпрос за архивите. Проявил се обаче и един втори фактор, оказал се решаващ. Това бил стремежът на новата администрация във всяко едно отношение да се уеднакви със съветската, а този стремеж, от своя страна, бил следствие от създалото се сходство в икономическата област. Бързо става ясно, че съветските държавни архиви се ръководят от Министерството на вътрешните работи и там именно е командирован директорът на Народната милиция Благой Пенев, за да проучи опит. В свой подробен доклад от декември 1948 г. генералът обрисувал най-ха¬рактерното за съветската архивна система и набелязал основните въпро¬си, които следвало да се решат и в България (закон, помещения, кадри и пр.). Москва пристига като консултант заместник-началникът на Гла⬬¬ното управление на архивите на СССР Николай Прокопенко и се съставя текстът на първия в историята на България цялостен законодате¬лен акт по организацията на нейните архиви - Указ № 515 на Президиу¬ма на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. за Държавен архивен фонд на Народна република България. След няколко месеца е издаден и подзаконовият акт. И се пристъпва към изграждане на мрежата от държавни архиви и се слага началото на архивно образование в страната ни – специалност "Архивистика" във Философско-Историческия факултет на Со¬фийския университет. Подобно уеднаквяване на архивното законодателство и на архив¬ното дело като цяло със съветското се предприема във всички източно¬ев¬ропейски страни, преустроили се според съветската икономическа и политическа система. Законодателните актове от 1951-1952 гг. имат изключително голя¬мо значение за архивното дело в България. Чрез тях се въвежда принци¬път на централизация, възприет вече във всички културни страни и се спира безконтролното унищожаване на националното документално богатство. Възприетият през 1951-1952 гг. подход за определяне състава на Държавния архивен фонд е подчертано тоталитарен. В този фонд влизат "всички (!) документални материали, които имат политическо, научно и практическо значение, независимо от тяхното времепроизхождение, съ¬държание, оформление, техника и начин на възпроизвеждане, които са се образували: А. След 9 септември 1944 г. и Б. До 9 септември 1944 г Тази цялостна, пълна централизация създава един изключителен ин¬формационен комфорт за потребителите на архивна информация. Те я имат събрана в пълнота и професионално поднесена за използване в чи¬талните на съответните архивни звена. Системната и мащабно разгърната събирателска дейност през последвалите десетилетия позволила да се комплектуват архивите със значителна по обем и многообразна по съдържание архивна доку¬ментация, а това било крайно необходимо, тъй като почти всички тези архиви тръгвали от абсолютната нула. С отделни свои постановки обаче Указът бил краен за българските условия и за възприятията на българската интелигенция, поради което не бил прилаган така, както той изисквал. Веднага след създаването си, организационно-ме¬тодическият отдел на Архивното управление придобива значително количество чуждестранна архивна литература, внимателно следи поя¬вяващите се по света новости и запознава с тях архивистите в страната. Активно се използват с такава цел и започналите да излизат през 1957 г. периодични архивни издания. От 1959 г. (официално – от 1960 г.) датира членството на българ¬ските архиви в Междуна¬род¬ния съвет на архивите при ЮНЕСКО. 1974г. Народното събрание приема Закон за Държавния архивен фонд. Обобщаващият, събирателен термин "Държавен архи¬вен фонд"трябва да се разбира в един по-тесен (буквален) смисъл - като съвкупност от исторически цен¬ната документация на държавните (!) учреждения и държавните (!) сто¬пански и културни организации. Закона за НАФ архивите, съхраняващи дку¬менти от фонда са: 1. държавни архиви; 2. архиви и архивни сбирки на културни и други публични инсти¬- т¬у¬ции; 3. архивни сбирки на държавни и общински музеи и библиотеки; 4. архивни сбирки на читалища и религиозни институции; 5. частни архиви. По Закона за Националния архивен фонд архиви, които съхраняват за постоянно документи от определен вид, период или на¬чин на съз¬даване, без организационно да са структури на Държавната аген¬ция „Архиви”, са: 1. Направление "Ръкописно-документално и книжовно на¬следст¬во" на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - за доку¬менти от времето на възникването на българската държава и за документи на видни общественици, 2. Научният архив на Българската академия на науките 3. Българската национална филмотека - за българските игрални, до¬ку¬ментални, хроникални, научнопопулярни и анимационни филми и доку¬ментацията по тяхното произвеждане. 4. Архивът на Българската национална телевизия - за кино- и те¬л嬬в謬¬зионни филми, видеофилми и звукозаписи; 5. Архивът на Българското национално радио - "Златен фонд" за фонодокументи; 6. Държавният геодезически, картографски и кадастрален фонд (Геокартфонд) на Агенцията по геодезия, картография и кадастър 7. Архивът на Националния институт за паметниците на кул¬турата Важна роля по пътя към институционалното укрепване на бъл¬гарските държавни архиви изиг¬рବва издаденото през април 1977 г. Пос¬тановление № 32 на Министер¬ския съвет "За по-нататъшно развитие и усъвършенствуване на архивно¬то дело в България"Рангът на Главно управление на архивите е опреде¬лен като Комитет при Мини¬стерския съвет,а на ок¬ръжните дър¬жав¬ни ар¬хи¬ви е даден ранг на дирекции към съответните окръжни ръководства. По силата на постановление № 268 на Минис¬терския съвет от 30 декември 1992 г. е въведена нова организацион¬на структура в държав¬ните архиви. 27-те регионални архива изцяло пре¬ми¬нават на цен¬трално подчинение, като се премахва зависи¬мостта им от подчинението на тези архиви на съответната местна администрация. не е възможно с точност да се определи с какви ин¬фор¬мационни ресурси разполагат понастоящем българските архиви. Централната фондова картотека все още не функ¬цио¬нира в оптимален ре¬жим. Законът от 2007 г за¬дължава притежателите на части от този фонд да ги регистрират в пред¬видения специално за целта „Регистър на Националния архивен фонд” Законът (още то¬зи от 1974 г.!) задължава притежателите на части от Държавния архи¬вен фонд да ги регистрират във фондовите картотеки на Главно управ¬ление на архивите и неговите поделения. Но законът, макар и сам по себе си добър, не решава проблемите, породени от закъснялото об¬щест¬вено разви¬тие...