Joomla Software solutions Template

Payday loan

Пътищата на спасението в стихотворението “Борба” от Христо Ботев

“Борба” е първото стихотворение от цикъла на Христо Ботев, което не е изповед към майка, баща, либе, народ или приятел.Заглавието е насочено към борбата в най-широк аспект. Жанрът е стихотворение, но съдържа елементи и от други жанрове- има мотиви от елегията и сатирата. В стихотворението няма строфично делене, което наподобява повече на разказ.Христо Ботев осъзнава своите стихове като средство за въздействие върху обществения разум и за утвърждаване на нови социални идеи (справедливост). По тази причина ние възприемаме Ботевата поезия като социално действие.

В стихотворението “Борба” се пресъздава картината на робството. Лирическият герой открива, че земята пропита от лъжа, че робството е насаждано от тираните.Светът върви към хаос! Достойният живот е възможен само когато се преодолее всичко това и се избере единствено правилният според лирическия герой път- пътят на борбата срещу подтисничеството и злото. Тази идея се реализира в сблъсъка на две тези, които стихотворението развива по пътя на противопоставянето:

“Тъй върви светът!Лъжа и робство

На тая пуста земя царува!”

“тежка желязна ръка целува”

Лирическият герой се измъчва от това, че младостта му е погубена. Той е на границата между паметта и забравата. Опорите на човека са вярата, надеждата и любовта, а тук те са разрушени, което е причина за преходното състояние на героя- между живота и смъртта.Картината на настоящето е трагична- ценностите са преобърнати.

Първата теза е свързана с фалшивия път към спасението. Духовната безпътица е основна причина за обществената апатия-

в гърди ни любов, ни капка вяра,

нито надежда от сън мъртвешки

да можеш свестен човек събуди!

Липсата на духовност е породена от вярата във фалшиви кумири-богатство:

“Богат е”, казва, пък го не пита

колко е души изгорил живи,

сироти колко той е ограбил

и пред олтара Бога измамил

с молитви, с клетви, с думи лъжливи

На преден план излиза материалното-мерило за успеха в обществото.Тези, които управляват обществото, са чорбаджийте, духовниците и продажната интелигенция. Чорбаджийте управляват чрез богатство, спечелено на гърба на другите. Поддържане на удобния за властващите ред – “Бой се от Бога, почитай царя!” Това е мотивът за страха, който превръща човека в удобен за манипуация. Светът на злото е един фалш, пропит от лъжлива вяра- поддържането на това положение става както от традиционните авторитети (Бог,цар,поп), така и от някои представители на новото време (учител,вестникар):

и поп, и черква с вяра слугуват;

нему се кланя дивак учител,

и с вестникарин зайдно мъдруват

Всички онези, които трябва да спомагат за развитието на света, го влачът надолу.Това е възможно, защото народът е апатичен, привикнал “хомот да влачи”, не усеща нуждата от промяна. Образът на тиранина се свързва със звяра, които в случая са синоними (тиран развратен). Тиранинът глозга кокалите на народа, докато народното тяло не изсъхне.

Романтичният порив за освобождението от сковаващите рамки е единственото условие за победа над тиранията, грехът и лъжата- това е втората теза.Осъзнаването на трагическото противоречие между остарелият обеществен ред и истинските човешки ценности – “Свестините у нас считат за луди...”.Разумът и съвестта са осъзнати като ориентири пред човека и универсалните човешки ценности- “Разум и съвест с нея се борят”.”Ще викнем ние: “хляб или свинец!”- единствената възможност за човека е безусловното скъсване с фалшивият обществен ред. Финалът на стихотворението показва бъдещето- “конец” (край) на робството. “хляб или свинец” е еквивалент на “свобода или смърт”.

Стихотворението “Борба” със своите мотиви, композиция и образност се стреми да внуши на общественото съзнание идеята за свобода и да подготви човека за най-крайното действие-революцията. Лир. герой  се обръща към тези, които са с примирили с робството,тези, които нямат желание да се борят за свобода.

Ботев поставя началото на една от най-плодотворните линии в бълг. л-ра- мечтата за разрушаването на несправедливия свят и построяването на нов, подчинен на разума и справедливостта.Гласът на лир. герой трябва да бъде чут, а примерът му – последван. Това е единственият път към спасението.