Joomla Software solutions Template

Payday loan

ИВАН ВАЗОВ - „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ”

РОБСТВОТО И СВОБОДАТА В ПОВЕСТТА

Повестта „Немили-недраги” е художест­вен израз на епоха, изпълнена с трудности и лишения, с мизерия и недоимък, но и с истин­ски патриотизъм и неугасваща вяра в реал­ността на свободата. Сам свидетел на съби­тията, писателят изгражда света на българ­ската емиграция, в който робството е реал­ност, а свободата - мечта; свят, населен с горди личности, осъзнали, че житейският им път на достойни хора е свързан завинаги с борбата за свободата на родината.

Робството и свободата са основни моти­ви в повествованието. Противопоставени ка­то конкретни пространствени и времеви стойности, те характеризират светоусещането и духовната същност на героите. Отхвърлили категорично робството, хъшовете посвещават живота си на освободителното дело. За тях достойният житейски избор е в съдбовната отдаденост на борбата и в лич­ната жертвоготовност в името на народа. За емигрантите робството е най-голямата болка, а свободата - най-светъл идеал.

Хъшовете са хора, напуснали принудител­но своята родина, защото са се опълчили срещу чуждия потисник, и място за тях там няма. Техният живот в чуждата страна - Ру­мъния, е тежък и нерадостен. Осъдени на унижения и презрение, те не намират меч­таната свобода. Героите осъзнават, че жи­вотът им ще има стойност само в една сво­бодна родина. Затова са готови да дадат всичко, дори и живота си, за така жадувана­та и мечтана свобода. Различни по характер  нравственост, хъшовете са обединени от омразата си към поробителите, от мъката си по България и от избрания жертвен път. Те съществуват в две пространствено-времеви измерения. Първото, свързано с нас­тоящето и с физическото оцеляване, е в не­гостоприемна Румъния, а второто, фокуси­ращо духовните им стремления, е родина­та - далечна и мечтана, обичана и жадува­на, в която е споменът за славното минало и мечтата за героично бъдеще.

Загубили родината си, българските патри­оти попадат в една чужда, незаинтересова­на и негостоприемна страна, която се отна­ся равнодушно към съдбата им. Описанието на мъгливата браилска нощ в началото на повестта създава мрачно и тягостно настро­ение. Внушава трагизма за житейската участ на героите. Хъшовете са намерили пристан в кръчмата на Странджата зад „едно малко, тясно, защитено с железни пръчки прозорче” Тя е не само подслон и убежище, а и сим­вол на родината и свободата. В мизерната обстановка страдалците намират хляб и постеля, но и нещо много по-важно - духовна подкрепа, успокоение, сигурност и увере­ност. Там те забравят несгодите, за да се от­дадат на романтични спомени за славни бит­ки в Балкана и на светли мечти за бъдещите, още по-славни борби за извоюване на ис­тинската свобода. В Румъния хъшовете из­граждат свой свят, за да могат да надживеят несгодите във враждебната страна и да съх­ранят своето мъжество, гордост и човешко достойнство. В този свой свят те се чувстват истински свободни. Там могат да мечтаят и да изявят истинската си духовна същност. А в душите си хъшовете са постигнали свобо­дата. Те са познали горчивината на робст­вото. Проявили са дързостта да се опълчат срещу него и да загубят най-ценното - топ­лината и уюта на родния дом. Те не биха могли да живеят отново в робство. Затова единственият им възможен път е борбата за свобода. С тази борба са свързани и мечти­те им, и светлият им идеал. Литографиите по.стените в кръчмата отговарят напълно на романтичната им нагласа. Те напомнят за героичното минало и така възвръщат загу­беното им самочувствие на достойни хора и българи, доказват любовта им към Бълга­рия, дават им сили да понесат окаяното нас­тояще, напомнят им идеала - „Свобода или смърт!”. Тези думи са изписани под една от литографиите, на която е изобразен Странджата - достойният патриот. Робството е оставило своя отпечатък върху външния вид на хъшовете. Те са страдалци, носещи беле­зите на преждевременна старост, на бед­ност и лишения. Чрез страданието тези ге­рои доказват обичта си към отечеството. Копнежът за свобода задълбочава чувство­то за чест и достойнство, формира устойчи­востта на характера. Странджата, Македон­ски, Хаджият, Попчето са приели жертвата в името на свободата, готови са всеки мо­мент да дадат живота си за отечеството. Бръчков, идеалист и мечтател, е завладян от ду­ховната сила на хъшовете, гледа ги с благо­говение и обожание и приема с цялото си сърце техния идеал - свободата на родина­та.

Робството и свободата осезателно при­състват в мислите и копнежите на емигран­тите. За тях родината е едновременно близ­ка и непостижимо далечна. Теса намерили личната си свобода в чужд, небългарски свят, но дълбоко са осъзнали, че истинска е сво­бодата, само ако е постигната в родината. Във вълнуващото лирическо отклонение във втора глава на творбата реторичните въпро­си разкриват болката от загубената родина и тъгата от раздялата с близ­ките. Чуждата страна не е опора в техния нерадостен живот: „Бяха сред обществото, но бяха в пустиня. "Духът им е ограничен в пространството на чуждото и жадува род­ните простори. Те осъзнават, че са загубили най-свидното - родния кът, близките, се­мейството си. Носталгията по родината се подсилва от мисълта, че в момента не са полезни на народа си, че не могат да се борят за свободата. Дунавът се явява едновре­менно и непреодолима граница, и свещена връзка с родното пространство. С отечест­вото е свързано миналото и бъдещето на хъшовете. Техният дълбок копнеж по зеле­ните хълми на България трогва със своята безкористност и всеотдайност и разкрива в името на какво е скъпата им саможертва: „ И те ходеха често на брега на Дунава и гле­даха зелените хълми на България. На, тя е там, усмихва им се, вика ги, говори им, показва им небето си, показва им огнищата им, възпоми­нанията им, мечтите им...” Единствено меч­тата за бъдещите славни битки за свобода стопля душите им, помага им да понасят трудните мигове на настоящето. Родината ги зове, очаква техните дела, а те са готови да отдадат силите и живота си за нейното бъдеще: „ О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно!” Болката по поробеното оте­чество ражда категоричната убеденост, че единственият им път е борбата и възможната смърт в името на свободата. Те­зи мисли, характерни за всички хъшове, из­разява ясно Странджата в знаменитата си реч в трета глава на повестта. Неговият об­раз конкретизира представата за жертвена любов към родината, която носи в душата си всеки емигрант хъш. Способността му да обединява духовно измъчените от несгоди­те страдалци, да им вдъхва увереност и на­дежда, го прави олицетворение на родното за тях. Той е пример за подражание, защо­то е участвал в славни битки за свободата на родината си. Неговата любов към поробе­ното отечество е безкористна и всепоглъщаща и завладява останалите. Той е при­мер и с беззаветната си отдаденост на дело­то за извоюване свободата на отечеството. Няма друга мисъл, друга идея, която да из­пълва до такава степен живота му; свобода­та осмисля съществуванието му, дава му си­ли за живот и надежда за бъдещето. Тази определяща черта от духовната му същност е отразена ясно в речта му: „Ние се жертва­ме за свободата на България и ако найдем от­плата, то тя ще бъде: освобождението на България; ни повече, ни по-малко.” В името на този идеал всички хъшове стоически пона­сят житейските несгоди. Незачитането в чуждата страна огорчава героите, причиня­ва им духовно страдание, но мисълта за бъ­дещето, отдадено на борбата, ги крепи. Те не забравят нито за миг, че в отечеството положението е много по-тежко: „Там тур­ците глобят, събличат, убиват, позорят.” Такова е лицето на робството, от което хъ­шовете са избягали, защото дори страдани­ето е по-добро от робството. То изпълва ду­шите им с гняв и жажда за борба. Хъшовете вярват, че ще удари часът, когато ще бъдат полезни за отечеството си, защото борбата не е завършена. Те ще поведат отново бит­ките и трябва да са готови за този светъл миг: „Додето имаме ръце и крака, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си, нашето оте­чество има нужда от нас.” Свободата е вис­шият идеал: „Като имаме свободата, имаме всичко.” Трогателно звучи личната мечта на Знаменосеца - още един път да издигне бай­рака, преди да умре. Този идеал е доказа­телство за безрезервната отдаденост на хъ­шовете на делото за свободата. Изричайки прочувствените думи, Странджата изразя­ва общите вълнения: „И ще умрем със слава и в борба... Ще се бием за свободата на Бълга­рия!”

Всеки хъш носи в себе си образа на по­робеното отечество и е готов да даде жи­вота си за свободата. В името на свобод­ното бъдеще Македонски изпълнява труд­ната и отговорна мисия, забравяйки за се­бе си и своята сигурност. Той се преобра­зява до неузнаваемост, защото само идея­та за свобода е способна да изведе на пре­ден план най-доброто и най-стойностното от характера му. Отговорността и дългът, силната воля и пълната отдаденост на бор­бата, жертвоготовността и свободолюбието му помагат да преодолее трудните пре­пятствия и го правят един от типичните об­рази на българския хъш - мъченик и герой. Свободолюбието е заложено в същността на борците за свобода. Те не само мечтаят за свободата и непрекъснато говорят за славните битки, а доказват на дело, че са способни на саможертва в името на идеа­ла. Странджата умира с мисълта за поро­беното отечество и мечтата за свобода. За него те са свещен идеал. Героят осъзнава, че е изпълнил своя човешки и патриотичен дълг. Въпреки това болката му е огромна, защото умира, без да види родината си сво­бодна. Вярата, че идващите след него бор­ци за свобода ще продължат докрай дело­то, на което е посветил живота си, му дава сили в последните мигове. Светлият завет към Бръчков и бъдещите поколения е из­раз на неговата всеотдайност и идеализъм: „Ах, сладка е смъртта за отечеството!...", „ Умри за България!...”

Единственото, което Странджата притежа­ва, е свързано пак с родината. Свещените реликви - мемоарът от 1867 г. и част от бой­ното знаме с останалите думи „или смърт”, са материален израз на идеала му за свобо­да. Те преминават в други ръце, за да ос­мислят бъдещето на следващите борци за свобода и да съхранят спомена за достой­ния пример на героя.

В името на свободата намират славната си смърт повечето от хъшовете. Тяхната са­можертва е осмислена от велик идеал и то­ва им създава ореола на славата. Направи­ли своя житейски избор, българските емиг­ранти извървяват достойно своя път, за да стигнат до безсмъртието в народната памет. През целия си живот те носят съзнание за това, защото осъзнават значимостта на иде­ала. „Ще се бием още, братя мили!”.. „Ще се бием за свободата на България! Да живей България!...” Тези думи от речта на Странджата определят съдбата на хъшовете. Те за­гиват в бой, като доказват смелостта и жертвоготовността на българските патриоти. Са­можертвата им е в името на друг братски народ, който също търпи теглото на робст­вото. Избрали да живеят свободно, хъшо­вете на дело доказват непримиримостта си към робството и пълното си посвещаване на борбата за свободен живот. С описание­то на битката при Гредетин писателят изра­зява дълбокото си убеждение, че не военна­та сила решава изхода на боя, а духовната мощ, съзнанието, че победата е в името на идеала - свободата. Саможертвата на емиг­рантите не е напразна - те действително умират така, както са мечтали - като герои, безкористно и достойно, в името на зна­чим идеал.

Горчива е съдбата на оцелелите герои след Освобождението. С участта на Македонс­ки, разочарован от свободна България, Ва­зов доказва невъзможността да бъде реали­зиран най-възвишеният идеал на възрожден­ските дейци. Но въпреки това саможертва­та им не се обезсмисля, защото живот, пос­ветен на значима цел, на общочовешки иде­ал, е достойно изживян. Хъшовете не доживяват освобождението на родината си, но постигат духовната си свобода. Техният при­мер остава за поколенията.

Робството и свободата, като основни мо­тиви в цялото творчество.на Иван Вазов, на­мират своята конкретна интерпретация в повестта „Немили-недраги”. Писателят пра­ви паралел между две епохи — възрожден­ската и следосвобожденската, за да разк­рие, че достойнството на времето преди Ос­вобождението се дължи на героизма и свободолюбието, на духовната сила и самопожертвувателността на българските патрио­ти - борци за свобода.