Joomla Software solutions Template

Payday loan

Как Вазов възвеличава подвига на опълченците

(„Опълченците на Шипка”)

Одата”Опълченците на Шипка” от цикъла "Епопея на забравените" е вдъхновена прослава на българския дух. Творбата възвеличава българска­та история чрез словото на лирическия говорител и чрез нап­регнатия разказ за само­жертвата на опълченците. В името на един висок идеал - свободата на оте­чеството, храбрите защитници на ле­гендарния Шипченски проход прев­ръщат името му в символ на непо­бедимия дух.

В одата Вазов влага своята теза, че краят на Българското възраждане увенчава историята ни със слава, зас­лужена от народа ни, който постига своята свобода с цената на саможертвена храброст. Подвигът на опълченците е ос­нование за високо национално само­чувствие. На Шипка победа удър­жа духът, окрилен от дълга към оте­чеството, от родолюбието , от съзнанието за отговорност пред историята - високи нравствени ценности, които се оказват по-могъщи от силата на оръжието.

Лирическият увод доказва тезата на лирическия говорител, че българите трябва да се гордеят с миналото си, защото то е белязано от много страдания, но и от героични подвизи. По своя исторически път народът ни е оцелял, доказвайки твърдостта си пред изпитанията на времето. Чрез величествения образ на издигащия се към родното небе "див, чутовен връх", втората половина на пролога внушава идеята за възвисяването на българския национален дух. Балканът е символ на национална мощ, на устойчивост срещу бурите на историята. Величествените му очертания добиват метафоричен смисъл, който съответства на възторженото чувство, породено от спомена за все още неназованото славно събитие. Така още с началото си одата "Опъл­ченците на Шипка" поражда размисъл за това, че в историята на всеки народ има събития, които са с устойчива цен­ност независимо от времето, в което са се случили, и които никога не прес­тават да бъдат извор на гордост и самочувствие.

Същинската част на одата убедител­но защитава Вазовата теза за славата на българското минало. Акцентът в нея е поставен върху ярки доказателства за моралното превъзходство на опълченците, за волята им, която се оказ­ва неуязвима, въпреки численото пре­възходство на османците. Още в само­то начало на епически разказа за сраженията при върха Вазов изтъква нравственото превъзходство на бранителите. Опълченците след­ват своя дълг да откупят с кръвта си свободата и с подвига си да отворят следващата славна страница в истори­ята на българите - страница, която ще отбележи отхвърлянето на робството, раждането на България за нов живот. За разлика от храбрите бранители, които отстояват правото на народа ни да бъде свободен,противни­ците им настъпват към върха, водени единствено от фанатична ярост, от навика сляпо да се подчиняват на призи­вите на предводителя си. За да се ут­върди това впечатление, османците са представени като въплъщение на гру­ба сила, която действа стихийно. Тъкмо обратното - ус­тремът на опълченците да дадат реши­телен отпор на своя враг, е лично почувстван и осъзнат.

Характеристиката на всяка от двете сблъскали се сили е показателна и за величието на духа на опълченците, и за моралното безси­лие на османците. Те не могат да бъдат един­ни и съзнателни в атаките си, тъй ка­то каузата им е лишена от справедли­вост. Опълченците имат своите осно­вания да сплотят волите си и всеки от тях да даде своя принос в отпора на си­лите на злото, воден от дълга към ро­дината и от справедливата ненавист към тиранията:

...всякой гледа само да бъде напред

гърди геройски на смърт да изложи,

един враг повеч мъртъв да положи.

Безстрашието на бранителите пред смъртта е родено не само от любовта към майка България и от синовното чувство за отговорност към бъдещето й, но и от съзнанието, че само свободата може да възкреси българската национал­на мощ.

Подвигът на бранителите е вдъхновен от едно свято чувство - родолюбието. В името на България опълченците са готови да се пожертват, техен дълг е да опазят надеждата на своите изстрадали събратя, че могат отново да бъдат свободни. Най-ярък израз родолюбието, кое­то вдъхновява бранителите на върха, намира в техния монолог - клетва за вярност пред България, отправен към нея мигове преди битката да достигне своята кулминация:

България цяла сега пази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!

Вдъхновени от чувството за дълг пред България, най-ярко опълченци­те доказват своята твърдост и жертвоготовност в най-драматичния мо­мент от битката. Бранителите имат за единствена опора българския си дух, волята за победа. Опълченците посрещат последните пристъпи на врага с ясното съзнание, че не им остава нищо друго, освен "до крак да измрат пред цяла вселена на тоз славен рът". Категоричното решение на опълченците е пределно ясно изразе­но В техния мъжествен монолог. До­пуснатата възможност за отстъпление е веднага отхвърлена: "ако би бегали да мрем по-добре” Дългът към България  и нейната история свързва героите със славния връх. Затова решимостта им става все по-непоколебима, въпреки че редиците им оредяват, че вече нямат оръжия. Сякаш добили твърдостта на скалите, защитниците на свобо­дата превръщат в страшно оръжие камъните и дърветата;

Всяко дърво меч е, всякой камък бомба, всяко нещо удар! всяка душа плам. Опълченците се проявя­ват с най-голяма сила в края на същинската част, който представя една необикновено дра­матична среща между живота и смъртта:

"... Грабвайте телата!" - някой си икряска

и трупове мъртви фръкнаха заечаска,

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!”

Опълченците не губят силата на духа си дори когато усилията им изглеждат на­пълно обречени. Вазов внушава това чрез майс­торски намереното сравнение, метонимията , хиперболата и други изразни средства , които отразяват безпримерния героизъм на защитниците:

героите наши, като скали твърди,

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч...

Епилогът на одата "Опълченците на Шипка" обобщава идеята на безс­мъртния подвиг на заветния хълм - случилото се в този "ден бурен" ще остане вечно и споменът за него ще се предава "от урва на урва и от век на век".

Героизмът, проявен от опълченците на връх Шипка, с право ще бъде помнен винаги от на­шия народ. Героите, превърнали заветния хълм в символ на българската свобода, заслужават безс­мъртие, защото с героизма си доказват, че няма сила, която да победи високия патриотичен дух.