Home Литература Краят на един достойно изживян живот - "Немили-недраги"

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Краят на един достойно изживян живот - "Немили-недраги" ПДФ Печат Е-мейл

Краят на един достойно изживян живот

Съчинение разсъждение върху пета глава на повестта “Немили недраги” от Иван Вазов

План – тезис

І.Въведение

В повестта си “Немили – недраги” Вазов дава израз на възхищението си от онези смели и безкористни народни синове – хъшовете , без които би било немислимо националното освобождение.Сред тях значително място е отделено на най – достолепния българин – Странджата  , чийто житейски път е изпълнен с мъченичество и героизъм.Такъв е той и в смъртта си , представена от автора в пета глава.

ІІ.Теза

Странджата умира в мъки и страдания , защото не загива в бой за родината , а е покосен от коварната болест в чужда страна.Но в последните мигове на живота си той излъчва величие , защото умира като патриот , с мисли , отправени към борбата за свобода на България.Неговият несломим дух е урок по родолюбие за най – младия хъш – Бръчков.Двете светини , които стареят хъш предава на младежа , са символи на приемствеността в борбата.Делото на Странджата ще бъде продължено от младите.

ІІІ.Доказателствена част     

Първа подтеза

Описание на променената кръчма след разболяването на Странджата.

  1. Обстановката в кръчмата – от всякъде лъха студ и разруха , обреченост. Контраст в описанието.
  2. Описание на умиращия стопанин , повален от смъртоносна болест. Мислите , които го вълнуват.
  3. Разпадане на хъшовската общност – умира без тези , които е обичал и на които е посветил живота си-
  4. Съпричастието на Бръчков към умиращия хъш.

Частичен извод :

Описанието на кръчмата е в контраст с представянето й в 1 и 2 глави. В изтерзания от болестта човек трудно се открива героят, вдигал високо знамето в битки из родния Балкан.Чрез контраста между славното му минало и страдалческото му настояще, е подчертано мъченичеството и героизма на стария хъш преди смъртта.

 

Втора подтеза

Странджата преди смъртта.

  1. Портретното описание на Странджата. Роля на художествените детайли /”очите му, избистрени и необикновено лъскави, хлътнаха ужасно, а вехтата рана по бузата му посиня, а после потъмня”/.
  2. Гордото и търпеливо понасяне на мъките- знак за духовна сила на един герой, който се доближава до християнския идеал за нравствен героизъм. Болестта сломява тялото, но не и духа.
  3. Мъчителната раздяла с живота- физическа болка и мъка от самотата:

а / не говори за роднините си, а пита за приятелите си / “А де са моите другари?........”/ Не ги упреква!;

б / саможертвоготовността на Бръчков.Успокоителните му думи към умиращия му другар/ Ти си един герой!/. Проявеното милосърдие и грижа.

Частичен извод

В последните си часове, героят-хъш покорява със своята нравствена красота и душевна сила. Смъртта за него е изпитание, което той понася стоически. Доказва своята извисеност и истинско родолюбие.

Трета подтеза

Странджата и Бръчков

  1. Благодарността на Знаменосеца, че не е сам в последния миг от живота си. Роля на детайлите- просълзява се, стиска ръката на Бръчков, нарича го “юначе”.

а / желание да се отплати на своя събрат за духовната подкрепа;

б / прави пред него равносметка на своя живот и споделя мъката си по несбъднатата си мечта да умре в бой за свобода, че не е дарил Отечеството си със своята саможертва./”Ах, сладка е смъртта за Отечеството!”/.

  1. Безценните реликви/ знамето и мемоарът/ - символи на борбата, с които е свързан житейският път на Странджата, той предава чисти и неопетнени. Прощалната целувка с тях е доказателство за духовна извисеност.
  2. Заветните думи”Помни Странджата! Умри за България!” са към младото поколение – да продължат делото на хъшовете с всеотдайност, мъжество и жертвеност.

Думите на Бръчков”България няма да забрави своите храбри синове” са послание към младите приемници на героите – патриоти и мъченици.

Частичен извод – Странджата дава урок по родолюбие на младия си другар с величавото си държание преди смъртта.

ІV.Заключение

Последната мисъл “Тъй свършваха тогава предтечите на зорницата на българското освобождение “ разкрива оценката на Вазов за края на българските патриоти , за болката и възмущението , че са забравени , но и възхищението от героите – мъченици , на които България дължи свободата си.Трагичната съдба на Странджата е пример за всеотдайност , силен дух и висок морал.Смъртта му е мъченическа , но и героична , защото с нея започва безсмъртието на героя , достоен за подражение.

 

WWW.POCHIVKA.ORG