Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Горещата защита на родното слово в стихотворението "Българският език" от Ив.Вазов |
Горещата защита на родното слово в стихотворението "Българският език" от Ив.Вазов Стихотворението ''Българският език'' от Ив. Вазов е пламенна защита на пордното слово.Творецът не може да се примири , че то е обект на груби нападки и пренебрежителни оценки. Полемично поетът защитава българския език и съумява с талант и патриотизъм да убеди всички в неговите достойнства. В стихотворението си Ив.Вазов проследява съдбата на родното слово от няколко аспекта.То има горчива история и незавидна участ в настоящето.Преднамерени отрицатели убедено твърдят,че българският език е беден и с него не може да се изрази полетът на творческата мисъл.Като поет и гражданин Ив. Вазов не се примирява така да се оскверняват сакрални стойности. С творческа мощ и вдъхновение той не само защитава и прославя българския език , но и убеждава своята читателска аудитория в неговото богатство и въздействаща сила. Още с първите стихове се внушава колко мъчителен е пътят му във времето . Историята на народа намира своето отражение в българския език.Същевременно обръщенията намаляват дистанцията и позволяват да изпъкне същината на проблема.С инверсирано словосъчетание ''Език свещен...'' се добива усещане за старина.Римата ''стонове вековни''-''ядове отровни'' образно внушава какво е преживяно през годините.Иссторическият летопис на един народ се превръща в повествование и за изпитанията,на които е подлжено словото. Позицията на твореца е непримирима.Реторичните въпроси:''кой те не руга'',''кой те пощади'' подчертават,че отрицателите на родното слово нямат брой.Същевременно се оформя и представа,че това са хора,които дават повърхностни оценки,нямат необходимия задълбочен поглед,липсва им познание.Отново се натрупват реторичните питания:'' Вслушал ли се е някой...'',''Разбра ли някой...'' С лекота се дават оценки,които имат пагубно влияние.Голямата болка на поета е ,че звънката реч ,нейното богатство,изразителността й остават непознати за хората.Те не желаят да се вслушат в красотата на словото,което звучи около тях. Ив.Вазов намира най-точната дума,характеризираща незавидното половение на българския език и тя е ''позор''. Инверсираното словосъчетание ''думи кални'' подчертава колко несправдливи и унизяващи са подобни твърдения . Родолюбецът не може да се примири ,че и ''чуждите и нашите'' по такъв начин отхвърлят реалните достойнства на родното слово.Нарастващият градус на непримиримост откроява градацията:''Език свещен...'', ''Език прекрасен...'',''Език страдални...'' Инвенсираните епитети дават характеристика за всички онези непреходни ценности на родното слово.Езикът е ''свещен'',защото отразява мъчителния,но достоен път на българите във времето. Той е ''прекрасен'',тъй като има горчива съдба и непрекъснато трябва да се самоотстоява.Поетът не може да се примири с факта,че българският език понася несправедливи обвинения.За него се налага схващането,че е предназначен само за ''груб брътвеж'' и не може да изрази богатството на творческата мисъл.Поетът е наясно,че това е поредната мода на чуждопоклонничество.Тя ощетява националното съзнание на българина. За твореца понесените от езика обиди са ''черен срам''. С този цветови акцент вниманието се насочва към невежеството на отрицателите на родното слово. Те допускат да опетнят стойност , която е непреходна във времето.Поетът е убеден ,че със своето слово ще съумее действително да съхрани красотата на българския език и да я предаде на следващите поколения. Изпъква ярък контраст. Срещу мрака на невежото отрицание зазвучават онези ''светли звукове'' от вдъхновената лира на твореца. Той е убеден, че няма сила , която може да помрачи красотата на езика. Римата ''ще те покажа''-''ще те накажа'' внушава една подчертана действена позиция.Поетът е сигурен,че словото може да се превърне в най-голямото обвинение срещу всички отрицатели,пренебрегващи реалните мъ достойнства. Творецът не може да приеме явната несправедливост-да се подчертават пренебрежително несъвършенствата на българския език. Той горещо защитава светостта на родното слово и убеждава всички,че то не само може да предаде богатството на творческата мисъл,но да бъде и истински въздействащо,будещо нови духовни стремления. |