Joomla Software solutions Template

Payday loan

Правото на съществуване на славянската същност

Глава 1

Създаване на славянската азбука

Всеизвестен е факта, че най-древните славянски надписи и книги са написани с две азбуки - глаголица и кирилица, които силно се различават, поне на пръв поглед.

Глаголицата не прилича на нито една от тогавашните европейски азбуки, докато при кирилицата голяма част от буквите са заети направо от гръцката азбука, а останалите са създадени в стила на взаимстваните. Съгласно една от хипотезите, Константин-Кирил с помощта на брат си Методий още през 855 г. в манастира Полихрон в Мала Азия създава глаголицата за нуждите на Брегалнишката мисия (преди да заминат за Великоморавия братята учат на славянска писменост българите около река Брегалница в Македония).

Според друга хипотеза, кирилицата се счита дело на ученика на братята - Климент Охридски, който я нарича на името на своя уважаван и обичан учител - Кирил. Според други учени, Константин-Кирил Философ е създателят на кирилицата (855 г.), а глаголицата е творение на преследваните Кирило-Методиеви ученици. Господстващо сред учените обаче е разбирането, че още през 855 г. в манастира Полихрон Константин-Кирил и Методий започват подготовката по създаването на графична система, отразяваща точно особеностите на славянския език, който те познават - българо-славянския или старобългарския - и това е глаголицата, като окончателно я завършват през 862-863 г.

Глаголицата съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил от наблюдение на познатите му буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгчето. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на Божеството. То, явило се в три образа - Бог, Син и Свети Дух - няма начало, нито край. Така глаголицата с тези три основни знака-символи се явява своеобразна възхвала на Бога, Който дарява всичко на хората.

Напоследък друго становище упорито си пробива път в историческите среди. Гениалният Константин-Кирил Философ на два пъти сътворява славянски азбуки: веднъж в 855 г. за мисията си сред българските славяни по поречието на Брегалница - кирилицата и втори път в 862-863 г. за мисията си сред западните славяни от Моравия и Панония - глаголицата. Кирилицата се оказва по-практичната азбука, постепенно взема връх и окончателно измества глаголицата.

Глава 2

Последователи на Светите братя

На смъртния одър Методий посочва моравянина Горазд за свой заместник. Той не се задържа дълго на архиепископския престол, неминава и половин година и папа Стефан V издава заповед за свалянето му. На негово място той назначава Вихинг, който таил омраза към славянския народ. Заедно с това се засилва и немското влияние върху новия моравски княз Светополк. Притиснат от немците, той няма смелост да защитава славянската писменост, дава свобода на немската духовна власт в Моравия и изменя на прогресивната политика на княз Ростислав. Немското духовенство иска да унищожи физически и духовно или да прогони далеч учениците на Кирил и Методий. Една част от тях са хвърлени в тъмница и жестоко изтезавани, други-са продадени в робство и отведени във Венеция, а трети –се отправят за България. Между прогонените са Климент, Наум и Ангеларий. По това време Борис І търси удобни пътища за културното обособяване на българския народ. Той вижда, че се засилва гръцкото влияние в княжеството и Византия укрепва позициите си. Затова той с радост приема учениците на Кирил и Методий, изпраща Климент в Македония, а Наум- остава в Плиска. Така се оформят две книжовни школи- Охридска и Преславска.

Климент Охридски работи в продължение на седем години като учител и обучава около 3500 ученика, повечето от които стават свещеници и продължават просветната дейност на своя учител. През 893г. е назначен за епископ-първият “епископ на български език”. Като такъв продължава своята дейност на просветник и писател. Книжовното наследство на Климент Охридски се разделя на три части: Поучителни слова, Похвални слова и Преводи. Едни от известните му произведения са :”Похвално слово за Кирил” и Панонски легенди или Пространни жития за Кирил и Методий, Поучение за Цветница, Поучение за неделния ден, Поучение за Пасха, Похвално слово за Лазар, Похвално слово за Михаил и Гавриил, Похвално слово за св. Димитър.Умира 916г.

За Наум се знае малко, след като Климент става епископ той заема неговото място в Кутмичевица, продължава да учителствува седем години. Там живее като монах десет години и умира на 23.ХІІ.910г. погребан е чинно и сголяма почит от своя другар Климент. Знае се че строи край Охридското езеро голям манастир и храм”Св. Архангели”.

Един от по-младите ученици на Методий е Константин Преславски, който идва в Плиска като презвитер и работи под ръководството на Наум. През 894г. става епископ на Преслав. Той оставя няколко творби: “Учително евангелие” съдържащо предисловие и 51 беседи, като предисловието, 42 беседа и на колко въведения на отделни слова са авторски,останалото съдържание е преводно, статия “Истории”-първото историческо съчинение в нашата литература, създава служба в чест на своя учител Методий и превежда четири слова против еретиците. Най-значителното му дело са първите стихотворения в старобългарската литература “Азбучна молитва” и “Проглас към евангелието”, за което в някои източници се твърди, че е дело на Константин Кирил Филисоф.

Глава 3

Съвременното отношение

Българино, знай своя род и език бе възкликнал атонският монах и тези думи преминават през вековете и достигат до нас като заклинание. Защото ние, българите, имаме с какво да се гордеем оттук, от малка България през девети век тръгва писменото слово, за да даде духовна храна на всички славяни.

Значението на делото на двамата братя най ярко можем да открием в произведението на Черноризец Храбър За буквите. Авторът с чувство на заслужена гордост разкрива величието на тяхното дело.Докато гръцката азбука е създадена за много години, от много мъже, то славянската е създадена за кратко време от двама свети мъже. Тяхното дело се превръща в отправна точка за развитието на културата на всички славянски народи.

Интересът към делото на светите братя не секва през вековете. Въпреки немалкия брой и разнообразие на Кирило методиевските извори, много от фактите, свързани с живота и дейността на славянските първоучители и до днес остават непроучени. За огромния интерес към това дело обаче свидетелсват продължаващите и в наши дни научни изследвания на слависти от България и останалите славянски страни, също и от САЩ, Германия, Австрия, Италия, Унгария, Румъния и др. В България изследванията продължават в Кирило методиевския научен център на БАН, в катедрата по Кирилометодиевистика на Софийския университет Св.Климент Охридски , в множество научни институти и висши училища. С делото на Св.Кирил и св.Методий се поставя плодотворно начало на българското културно присъствие в цивилизования свят.

Глава 4

Българската литература за делото на Кирил и Методий

Панайот Пипков е автор на музиката на „Химн на Св. Св. Кирил и Методий“, по-известна като „Върви народе възродени“. Текстът е на Стоян Михайловски, написан докато е бил учител по музика в Ловеч. Песента се ражда спонтанно през 1901 г. в час по пеене в Ловчанското Петокласно мъжко училище, когато учителят – композиторът Панайот Пипков, вижда как един ученик вглъбено чете стихотворението на Стоян Михайловски „Върви народе възродени“. Той взима тебешира и още преди урока да е свършил, написва нотите на музиката на черната дъска. Стихотворението се състои от 15 куплета, като в различните варианти на изпълнение се пеят пет или шест.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

"Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!