Joomla Software solutions Template

Payday loan

Езикът е кодова система от знакове, които се възпроизвеждат под формата на реч и в дадено общество служат за обмен на информация. Езикът съществува по силата на своеобразен договор, сключен между членовете на общността. Всичко, което говорещите даден език казват и разбират по определен начин, се определя като езикова норма. Езиковата норма има обективен характер и е задължителна за всички, които си служат с даден език, за да се разбират помежду си. Езиковата норма не е неизменяема. Тя се променя, но това става бавно и обикновено е незабележимо за хората от едно поколение.

С разрастването на общността, използваща даден език, и с възникването на по-тесни икономически, социални, политически и културни връзки се налага утвърждаването на единен език, с който да се преодолеят диалектните различия и битовата ограниченост на народните говори. Съзнателно се формира обществено споразумение за езика, т. е. създава се книжовният език. За книжовния език са характерни следните особености:

—           териториална неограниченост: за разлика от диалектите книжовният език не е ограничен в пределите на даден географски регион, а е общ за цялата територия на държавата, в която даденият език е приет за официален;

—           поливалентност на функциите: книжовният език е средство за общуване във всички обществени сфери — държавна администрация, масова комуникация (печат, радио, телевизия), образование, култура, здравеопазване и пр.;

—           богатство и обработеност на изразните средства:

макар и възникнал на основата на териториалните диалекти, книжовният език дава възможност да се изразява всичко, което може да се каже на диалект, докато обратното е невъзможно. Книжовният език притежава развита система от стилове: разговорен, научен, официално-делови, публицистичен, художествен.

Много характерна черта на книжовния език е, че неговата книжовна норма е кодифицирана, т. е. описана под формата на правила в граматиките и в различните видове речници (правописни, правоговорни, тълковни и пр.), както и в учебниците по български език. Кодифицираната книжовна норма е задължителна за официалното общуване в неговите две форми — устна и писмена.

С разпореждане на Министерския съвет от 1950 година Институтът по български език към Българската академия на науките е упълномощен с кодификация на книжовната норма на съвременния български език. Последните промени, които са направени в кодификацията на книжовната норма, са отразени в Правописен речник, издание на БАН от 1983 година, т. е. по-старите издания не бива да се използват за справка, защото има известни различия.

Българският правопис и българският правоговор са тясно свързани помежду си, но това не означава, че трябва да пишем, както говорим. Правописните проблеми се обясняват,от една страна, с факта, че не на всяка буква от българската графична система съответства звук (например с буква щ се записват звуковете ш+т; буква ь няма звукова стойност, а се използва за отбелязване на мек съгласен пред о и пр.); от друга страна, българският правопис не предвижда да се отбелязват живите звукови редувания, а изисква да се държи сметка за морфемния строеж на думите (например думата разходка се произнася като /расхотка], но правописът й се мотивира от факта, че представката е раз-, а коренът е -ход-).

ГЛАСНИ ЗВУКОВЕ

И ТЯХНОТО ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ В

СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Системата на гласните в съвременния български език включва шест вокала — а, о, е, ъ, у, и. В артикулационно отношение за тях е характерно, че озвучената от гласните струни въздушна струя излиза, без да срещне никаква пречка в гласовия канал. В акустично отношение гласните се характеризират с наличие на тон (поради участието на гласилките) и липса на шум (поради отсъствието на пречка — преграда или стеснение — по пътя на озвучената издишана струя).

За да се произнесат гласните [а] и [ъ], органите на говорния апарат извършват едни и същи движения, заемат една и съща позиция. Разликата е само, че при произнасяне на [а] устата е по-широко отворена, т. е. челюстният ъгъл е по-голям, докато при произнасяне на [ъ] този ъгъл става по-малък. От същия характер е артикулационната разлика между [е] и [и], [о] и [у]. Гласни звукове, при които челюстният ъгъл е по-голям, се определят като широки, а когато този ъгъл е по-малък, те се наричат тесни. Следователно според признака тесни/широки гласните звукове образуват двойки [а:ъ; о:у; е:и].

Специфично за българската вокална система е, че гласните звукове се реализират в зависимост от ударението. Тесните и широките гласни се различават ясно, когато са в позиция под ударение и тогава не се допускат нито правоговорни, нито правописни грешки. В позиция без ударение широките гласни се произнасят като съответните тесни и това фонетично явление се нарича редукция.

РЕДУКЦИЯ

Правоговорната норма допуска силна редукция на [а], който се чува като [ъ], по-слаба редукция на [о] в [у], а редукцията на [е] в [и] е диалектно явление и е правоговорно недопустима.

Редукцията създава сериозни правописни проблеми. Освен неправилно графично    представяне на редуцирани широки гласни, възможни са и:

а)            грешки по аналогия (казьл вм. правилното казал

по аналогия с рекъл);

б)            грешки поради свръхстарателност (пенецилин вм.

правилното пеницилин, безскруполен вм. правилното безскрупулен).

В стремежа да се избегнат грешки, допуснати в резултат от редукцията, може да се стигне да обратна замяна — на тясна гласна с широка и това графично да се отбележи (белитристика вм. правилното белетристика, дифицит вм. правилното дефицит,хамилион вм.хамелеон, пунктоация вм. пунктуация.)

Правило за проверка: За да сте сигурни в правописа на думата със съмнителен гласен в позиция без ударение, потърсете сродна дума, в която съмнителният гласен да е под ударение. Например: въплъщение ~ плът; вързоп

—           вържа; немарлив — немара; отвращение — отврати;

буренак — бурен; опустошавам — пустош; изкупувам

—           купя; недоразумение ~ ум; ефективен — ефект;

типичен — тип.

Има думи, при които това правило е неприложимо, защото те нямат сродни думи с ударение върху съмнителния гласен. В такива случаи направете справка с правописния речник, като търсите последното му издание. За да запомните по-лесно правописа на проверената дума, може да си послужите с асоциация. Видели сте в речника, че съществителното комин се пише с о. Спомнете си, че отворът, през който излиза пушекът, е кръгъл и прилича на о. Свържете формата с правописа на съществителното. Съществителното чувал се пише с у и формата на буквата напомня за удължената форма на предмета, назован с тази дума. В речника ще видите, че наречието надолу се пише накрая с у, а при изписване на съмнителния гласен ръката ви се движи в посока надолу. Не си позволявайте свободни асоциации без опора върху правописния речник. Има опас­ност от неправилно етимологично свързване. Например прилагателното огнеупорен се пише с у, защото назовава свойство, при което се дава упор, а не опора на огъня. Съществителното перушина се пише с у и е неправилно да се извежда от съществителното перо. Правописът на думата вертолет се извежда не от въртенето на перките, а от обстоятелството, че тази летателна машина излита вертикално. Съществителното биберон етимологично не се извежда от бебе и затова правописът им е различен. Уредът, с който се суши коса, се нарича сешоар. Думата е заемка от чужд език и правописът й не бива да се извежда от функциите на предмета.

Редукция [а:ъ]

Степента на редуциране на [а] в [ъ] е в зависимост от мястото на гласния звук спрямо ударението. Колкото [а] е по-далеч пред ударението, толкова по-силна е редукцията му и се чува като [ъ]. Колкото е по-близо, но пак пред ударението, редукцията е по-слаба и звукът се чува нещо средно между [а] и [ъ] — [л]: магазин — [мъгазин], манастир — [мънастир]. Когато гласен [а] е след ударението, той е силно редуциран и се чува като [ъ]: зимата — [зимътъ], кож/па— [кожътъ].

Съществителни от женски род, които завършват на съгласен звук, се членуват с определителния член -та. Правоговорната норма изисква в тези случаи да се произ­нася ясно [а]: пролетта — [пролета], радостта — [/>адоста], нощта — [ногата].

Правила за проверка:

1. Търси се сродна дума, в която ударението пада върху съмнителния гласен: пъстърва — пъстър, търго­вия ~ тържище, търг, постъпление — постъпва, опълчение — опълчвам се, управление — управа.
2. При думи, променящи се по род (главно прилага­телни и причастия), ако във формата за женски, среден род или множествено число съмнителният гласен отпадне, се пише ъ; ако не отпадне — пише се а. Например: синкав — синкава, синкаво, синкави (съмнителният гласен не из­пада — значи се пише синкав); мъхав — мъхава, мъхаво, мъхови (съмнителният гласен не изпада — значи се пише мъхав); плитък — плитка, плитко, плитки (съмнител­ният гласен отпада — значи се пише плитък); влязъл — влязла, влязло, влезли (съмнителният гласен отпада — значи се пише влязъл).
3. Съществителни, които се произнасят накрая с [-ък], се записват с -ък: ремък, камък, остатък, добитък. Отнася се само за случаи, при които ударението не пада върху последния гласен [ъ]. (При ударение върху послед­ния гласен колебанията за правописа на съществителните отпадат, защото ударението премахва редукцията: изтър­сак, калабалък, гъстак.)

Изключения: облак, признак, призрак, провлак.

4. При съществителни, които се произнасят накрая с [ър1. [ъл], [ън]. [ъп]. [ъм], [ъф]. проверката за правописа се осъществява чрез формата на думите за множествено число. Ако в множествено число съмнителният гласен от­падне, се пише ъ; ако не отпадне, те се пишат с а. Напри­мер: образ — образи (съмнителният гласен не отпада, зна­чи се пише а: вятър — ветрове (съмнителният гласен отпада, значи се пише ъ); съблазън — съблазни; кока/ —

кокали.

а)             при членуване на съществителни, образувани с на­
ставка -изъм. ъ от наставката отпада: хуманизъм — ху­манизма, афоризъм - афоризма, оптимизъм-оптимизма.

б)             съществителни с вметнато ъ пред р или л {театър,
цилиндър, бинокъл) запазват вметнатия гласен при члену­ване и в бройната си форма (театър — в театъра, два
театъра; цилиндър — с цилиндъра, три цилиндъра; бинокъл — бинокъла, няколко бинокъла). Във формата за
множествено число вметнатият гласен изпада: театър
- театри, цилиндър — цилиндри, бинокъл — бинокли).

Изключения са съществителните литър, метър (ко­гато са употребени като мерни единици) и производните от тях (километър, параметър, децилитър и пр). При съче­таване с числително или местоименно наречие колко, ня­колко, т. е. в бройна форма, се изпуска вметнатият ъ: пет литра, два параметра, три километра. Със същест­вителното метър освен мерна единица може да се на­зове и предмет. Когато това съществително е употребено в значението си за предмет, в бройната му форма вмет­натият ъ не изпада (Дай ми двата железни метъра!).

5.Съществителни, образувани с наставките -овъчен или -ъчен, се произнасят и пишат с ъ: командировъчен, тренировъчен, клетъчен, фасетъчен.

1. Умалителните съществителни се пишат с ъ и това може да се провери по правилото за изпадане на съмни­телния гласен, който липсва в неумалителната им форма: масло — масьлце; писмо — писъмце.
2. Глаголните окончания за 1 лице, единствено число и 3 лице, множествено число в сегашно време се произ­насят с [ъ], [ът], но винаги се пишат с -а, -ат: [четъ, четът] — чета, четат; [лежъ, лежът] — лежа, лежат. Този правопис се нарича условен.
3. 8. Представки, които се пишат с ъ:

въз-: възмъжавам, възкликвам, възпявам; въ- въоръжен, въвеждам, въплъщение; съ-: съученик, съименник, съидейник, съболезнова­ние, съвместен.

9.              При проверка на правописа на съществителното
подгъв може да приложите правилото за запазване или
изпадане на съмнителния съгласен в множествено число.
Той не изпада и в такъв случай ще решите, че думата се
пише с а. Ако приложите правилото за сродна дума с
ударение върху съмнителния гласен, става ясно, че думата
се пише с ъ. При конкуренция на правила решаващо е
нравилото за ударение върху съмнителния гласен в сродна
дума, следователно съществителното подгъв се пише с
ъ, защото върху този гласен пада ударението в подгъвам.
Аналогичен е случаят с правописа на съществителното
пристъп. В множествено число съмнителният гласен се
запазва, но в сродната дума стъпвам ударението показва,
че трябва да се пише с ъ.

10. В Правописен речник (1995 г.) съществителните кръгообращение, кръвообращание, стокообращение, обращаемост са записани с а. Може би съставителите на речника обясняват значението на тези думи с това, че става обрат на кръвта, на стоките, и не извеждат правописа на думите от глагола обръщам. Подобен е и случаят с правописа на думите превращение и извращение, които са изведени от преврат.

Редукция |о:у|

Редуцирането на [о] в [у] не е така силно, както на [а] в [ъ] и не зависи от позицията спрямо ударението. Най-силна е редукцията на [о], когато е между устнени (б, п, в, ф. м) и задноезични (г. к, х) съгласни: буболечка [бубулечка], боботене [буботене], богат [бугат], молекула \муяекула\ боздуган [буздуган].

Основно правило за проверка е да се търси сродна ума с ударение върху съмнителния гласен: унеса се —унес  устремя се —устрем, огледам —оглед, обирам —обир, усетя —усет, уловя —улов, опъвам —опън и пр.

Представките и наставките, с които се образуват производни думи, имат свое (макар и доста абстрактно) значение. Осъзнаването на значението им може да се пре­върне в сериозна опора при мотивиране и запомняне на правописа.

Представки

Значения на представка о-

1. Действието засяга повърхността и се разпростира върху целия обект или на голямо пространство: обелвам, осолявам, озарявам, обагрям, оцветявам, окопавам, ожулвам, остъргвам, оглеждам, оросявам, обагрям, ощавям, огледам, ослушвам се, озъртам и пр.
2. Обектът или субектът на действието получава ка­чеството на произвеждащото име (съществително или прилагателно).

ставам беден    —обеднявам

ставам здрав   —оздравявам

ставам жаден —ожаднявам

ставам звяр       —     озверявам

ставам свиреп        —     освирепявам

ставам глупав        —     оглупявам

ставам вехт        —     овехтявам

ставам стар        —     остарявам

ставам вдовец   —   овдовявам

правя благороден    —   облагородявам

правя здрав    —   оздравявам

правя познат   —   опознавам

правя човечен   —   очовечавам

правя злочест   —   озлочестявам

1. От действието са засегнати всички обекти: обиращ опустошавам, опосквам, оскубвам, одумвам.
2. Раждане на животно: отелва се, окучва се, окотва се.
3. Комбинацията от представки о- и без- означава) 'лишаване от нещо'. Представка без- се съчетава винаги) с представка о- и никога с у-: обезеолявам, обезсилвам] обезличавам, обезверявам, обезводнявам, обезоръжавал] и пр.
4. Представка о- като вариант на об- има значение 'обгръщане на цялото': о(б)гра.ждам, о(б)кръжавам о(б)ливам, о(б)хващам.

Значения на представка у-

1. Действието се насочва в дълбочина, към или отт центъра:ужилвам, убождам, уцеля, убягна, усвоя,  увличам, ухапвам.
2. Действието се насочва надолу: увисвам , улягам, упадам, упадък, утъпквам, угнетявам.

Един и същ глагол може да присъедини представка  о- или у-, но получените нови глаголи са с различни значение и с различна съчетаемост. Например:

омалявам — изморявам се да стоя прав;

умdлявам — правя нещо малко (умалител, умаляемо);

оронвам — царевица, мазилка, зърна;

уронвам —- авторитет, престиж;

да опада(т) — листа, пера, предмети;

упадък — нрави, морал (нравствен упадък); -

оказвам — помощ, влияние, въздействие, натиск;

указвам — посока, направление (издава се указ);

отстоявам — позиция, разбиране, идеи;

устоявам — на натиск, на напрежение, на изкушение.

В посочените примери думите с представка о- или у-са пароними, т. е. те са близки по звучене, но са различни по значение и неправилната им употреба по същество е нарушение на езиково-информационния код.

При думите с представка о- или у- невинаги правопи­сът може да се мотивира семантично и се налага да се за­помни: усмивка, но осмивам някого; оприличавам, но упо­добявам; опошлявам, одобрявам, осиновявам; но упъл­номощавам, уплътнявам, узаконявам, умивалня и пр.

Книжовната норма допуска наличие на дублети — това са думи, чийто правопис е признат за правилен в два варианта: оедрявам и уедрявам; овенчавам,увенчавам; омилостивявам, умилостивявам; отруден, утруден; омесвам, умесвам.

Наставки

1.С о се пишат следните наставки:

1. -олия: дреболия, дяволия.
2. -отия: бъркотия, тъпотия, щуротия, прос­тотия.
3. -оляк: прахоляк, треволяк.
4. -ост: бодрост, радост, младост, скромност, плахост.
5. -ота: висота, срамота, сивота, грехота.
6. -ол: крамола, крачол, ромол, купол.
7. -от: шепот, хлопот, ропот, екот, пукат.
8. -ор: скулптор, квестор, цензор, литератор, мен­тор, екзаминатор.

II. С у се пишат по-малко на брой наставки, които

вече не са продуктивни, а и при повечето от тях ударе-
нието пада върху гласния в наставката и не създава
проблеми (мехур, търбух). Може би известно внимание
от правописно гледище заслужава наставка -уняк:
мравуняк.

III. Наставки -ова и -ува.

Глаголът образувам (правя, формирам нещо) е с нас­тавка -ува и производните от него думи се пишат с у: образувание (коралово, скално образувание, т. е. образувано от корали, от скала), преобразование, т. е. промяна във формата, словообразувание, т. е. образуване на нова дума. Глаголът образовам (просвещавам) е с наставка -ова и производните от него думи се пишат с о: образован (прос­ветен); образование, т. е. степен в просвещението (средно, висше); образователен министър, т. е. министър на обра­зованието. С Правописен речник от 1985 година е узаконен правопис на думите преобразовател, преобразование, преобразователен с о, макар че произхождат от глагола преобразувам.

Наставка -ова се запазва:

1. В правописа на съществителни, получени от глаголи със същата наставка: очаровам — очарование, оча­рователен; съревновавам се — съревнование; застра­ховам — застраховател, застрахователен; образовам — образовател, образователен.
2. В съществителни, които не са произведени от гла­гол: знаменование, следовател, дарование, съболезно­вание, формирование, спомоществование

Наставка -ува. В правописа на думите, образувани с тази наставка, липсва единство. Може глаголът да е с нас­тавка -ува, но производните от него думи да е прието да дублети: съществувание, повествувание, повествувание, повествувателен, пожертвователност (но себепожертвувтелен).

Няма единство и в правописа на сложни думи с пър­ва съставна част числителното две. Повечето от тях се пишат с у: двустепенен, двуетажен, двузначен, двумо­торен, двукратен и пр. Има няколко сложни думи, които е прието да се пишат с о: двоеточие, двоумя се, двояк, двойствен, двоица, удвоявам.

Редукция (е:и)

Редукцията на [е] в [и] е нито правоговорно, нито пра­вописно допустима. Неправилно е да се произнася [пидагогика, риформа, димокрация, дибел].

Важно значение за правописа на гласните е и и има познаването на спреженията. Всички глаголи, които са от първо спрежение, имат гласна е: бърша — бършеш, бър­ше; дебна — дебнеш, дебне; къпя — къпеш, къпе; режа — режеш, реже; дъвча — дъвчеш, дъвче. Глаголите от второ спрежение в сегашно време имат гласна и: влача — влачиш, влачи; реша — решиш, реши; коля —колиш, коли; треперя - трепериш, трепери.

В българския език има глаголни словоформи, някои от които са образувани с гласна и, а други — с гласна е. Между тях съществува граматическа разлика. Например глаголът ходих е в минало свършено време и означа че действието е извършено и завършено в определен минал момент (Вчера ходих па театър). Глаголът ходех е в минало несвършено време и означава, че действието извършвано многократно в миналото (Миналата година  често ходех на театър). Разликата в гласните се запазва и когато глаголите образуват преизказни форми (Чух,че  вчера той ходил па театър. Казват, че миналата година той често ходел на театър). От същия характер е и разликата между глаголните словоформи носих;носех] чистих/ чистех, водих/водех, пазих/пазех и пр.

Най-големи правописни проблеми създават представ­ките пре- и при-. Представките са словообразуващи еле­менти и осъзнаването на тяхното значение е най-сигурният начин да се преодолеят грешките при изписването им.

Значения на представка пре-

1. Повторно извършено действие: пречертавам, пре­броявам, престроявам, преобличам, премислям. пребоядисвам.

1. Действието разделя пространството или предмета на две части: преграждам, прегъвам, прегризвам, прекършвам.
2. Действието се извършва в степен, по-голяма от нормалната: преяждам, прегладнявам, пресищам, преу­морявам се (преумора), прехвален, премръзвам. пре­пълвам, препичам.
3. Назовава се метаморфоза или заемане на обратимо положение: превръщам, преобразявам, прераждам, преиначавам, преобръщам, прекатурвам.

Значения на представка при-

1. Чрез действието се постига намаляване на разстоянието между обектите: прикрепвам,  пришивам, приближавам, прилагам, приземявам, пристрастявам се, притеглям.

2. Действието се извършва в слаба степен или еднократно: примижавам, припечелвам, припламва, пригърмява, притъмнява, притъпявам.

3 С действието се назовава добавяне, внасяне на нещо отвън: пристроявам (пристройка), прибавям, притурям, допринасям (принос), придобивам (придобивка), приписвам (приписка).

4. Действието е начално и внезапно: приисква ми се, придремва ми се, прияжда ми се, припива ми се.

От един и същ изходен глагол с помощта на двете представки могат да се получат производни глаголи с различно значение:

градя — преградя (да разделя на две части), приградя (да добавя чрез градене);

строя — престроя (да построя втори път), пристроя (да построя нещо допълнително);

вържа — превържа (да вържа чрез обвиване, напр. превързвам рана), привържа (да свържа две неща, напр. привързвам две части една до друга);

пиша — препиша (гледам и пиша същото), припиша (напр. приписвам на някого имот).

Наречия (това са неизменяеми думи), които са обра­зувани с наставка -ешком, се пишат с е: стоешком, мъл­чешком, бързешком.

При някои думи от чужд произход се наблюдава редуване на кореновата гласна е:и  и това не може да се про­вери с правилото за ударение върху съмнителния гласен . Подобни случаи трябва да се приемат за изключения: коректор - коригирам; теория — тео­ретичен; интелект – интелигент..

Допуснати са и някои дублети, т. е. думи, чийто правопис и в двата варианта е признат за правилен: вземам/ взимам, трепериш/трепереш, бъбриш/бъбреш, мелиш/ мелеш,   възпоминание/възпоменание.  реторика/ риторика, обеца/обица, чемшир/чимшир.