Home Литература Словосъчетание (синтагма)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Словосъчетание (синтагма) ПДФ Печат Е-мейл

23. Словосъчетание (синтагма)

Изречението като единица на синтактичното равнище е съставено от словосъчетания (синтагми) и съответно се сегментира на тях. Словосъчетанието е междинна синтактична единица – съставено е от словоформи. Терминът словосъчетание не е особено подходящ като лингвистичен термин, тъй като в самата му форма се откроява лексикалното му съдържание. Словосъчетанието като синтактична единица се нарича и синтагма. В това значение терминът е отразен в лингвистичните речници.

Синтагмата като единица на синтактичното равнище се разглежда като речева и като езикова единица. Синтагмата като речева единица е носител на смислово съдържание като част от общото смислово съдържание на изречението. Синтагмата като езикова единица се абстрахира от конкретното си лексикално значение и запазва само синтактичното си значение – връзката между съставните ѝ компоненти и тогава се говори за видовете синтагми. Синтагмата като даден вид (атрибутивна, именна и пр.) може да бъде абстрахирана като конструкция или модел (напр. прилагателно и съществително, определящо и определяемо и др.). Синтагмата е първата единица от суперзнаковото равнище на езика.

Синтагма – определение и видове

Възможността да се образуват словосъчетания е предопределена логически и граматически. Не може да се каже студена горещина, студено дни и т.н. Думите в изречението не са изредени произволно. Много често, две или повече думи са свързани помежду си в някаква смислова или граматична цялост, възприемана като словосъчетание: студен ден – студен зимен ден, виждам човек – виждам познат човек и пр. Словосъчетанието се определя въз основа на следните негови особености:

  • представлява съединение от две или повече (самостойни или пълнозначни) думи със или без служебни думи към тях;
  • съставните му части са свързани помежду си по смисъл и граматически чрез определена синтактична връзка; така те образуват несамостойно граматично единство;
  • изпълнява номинативна (назователна) функция спрямо предмети от обективната действителност;
  • чрез него се изразява единно, но разчленено понятие или представа

Терминът словосъчетание не се отнася за съвкупност от служебна и самостойна думам, напр. върху масата, правил съм и пр. Определянето на словосъчетанието като съединение на две и повече пълнозначни думи изисква те да бъдат разпределени по видове въз основа на два критерия: по брой на съставните думи и по вид на синтактичната връзка.

По брой на пълнозначните думи словосъчетанията биват:

  • прости (билексемни) – състоят се от две лексеми (две пълнозначни думи): летен ден, ходя бавно, давам на ученика и пр.
  • сложни (полилексемни) – състоят се от три и повече лексеми: горещ летен ден, ходя много бавно, давам на този ученик > сложните словосъчетания са разширени прости словосъчетания.

Според синтактичната връзка словосъчетанията биват:

  • съчинителни (копулативни) – състоят се от еднородни компоненти (една и съща част на речта) в равноправно съотношение помежду им със или без съюз, напр. брат и сестра; висок, но слаб; бързо, хубаво и пр.
  • подчинителни – състоят се от разнородни компоненти, като единият е подчинен на другия, т.е. намират се в отношение главен-зависим, напр. рисувам хубаво, син химикал, пиша с молив, тетрадка по математика и пр. Подчинителните словосъчетания от своя страна могат да бъдат класифицирани морфологично и синтактично. Морфологичните словосъчетания могат да бъдат глаголни, именни или наречийни.

Видове синтактични връзки: паратаксис и хипотаксис

Между думите в състава на словосъчетанието и между простите изречения в състава на сложното изречение съществуват два типа синтагматични отношения, наричани синтактични връзки – паратаксис (съчинителна връзка) и хипотаксис (подчинителна връзка). Чрез тях съответните елементи се организират в синтактичната конструкция на словосъчетанието или на изречението.

а) Паратаксис (от гр. parataxis “нареждане”) или още съчинителна връзка се нарича такъв тип свързване, при който елементите на конструкцията са равнопоставени и просто се нареждат един до друг. В такъв случай в конструкцията няма главен и подчинен елемент. Елементите на конструкцията съществуват паралелно един с друг, поради което този тип връзка се нарича още координация (от лат. coordinatio  “съответствие, взаимна съгласуваност”).

Примери за паратактично свързване на думи в състава на словосъчетание са: днес и утре; домати и сирене; сега или никога; анг. fish and chips “риба и пържени картофи”, Milch und Honig “мляко и мед”, langsam, aber sicher “бавно, но сигурно” и др. Паратаксисът се изгражда с помощта на съчинителни съюзи, например и, а, но, ала, обаче ; безсъюзно ( чрез изреждане) или с комбинация от съюзни и безсъюзни връзки .

б) Хипотаксис (от гр. hypotaxis “подчиняване”) или подчинителна връзка е налице в случаите, когато конструкцията на словосъчетанието или на изречението включва неравнопоставени елементи, един от които е главен, а другият е в подчинено положение. За назоваването на тази връзка се използва и терминът субординация (от лат. subordinatio – “подчинение”).

В хипотактични отношения са например думите в следните словосъчетания: интересен филм; двама приятели; палтото на бащата; анг. long day “дълъг ден”, fathers hat “шапката на бащата”; нем. weisse Rose “бяла роза”, das Lachen der Kinder “смехът на децата” и др.

Хипотактичната връзка се реализира по три основни начина: чрез съгласуване, чрез управление и чрез прилагане, както и чрез комбинация на начините в една многочленна конструкция.

  • При съгласуването подчиненият елемент повтаря в себе си една или повече грамеми, съдържащи се в главния елемент. Например в словосъчетанието интересна книга главният елемент е книга, а подчиненият интересна се съгласува с него, като повтаря в себе си грамемите женски род и единствено число. По същия начин в интересни книги подчиненият елемент интересни повтаря в себе си грамемата множествено число, за да се съгласува граматически с главния член на словосъчетанието книги.
  • Управление или рекция (от лат. rectio “управление, насочване”) се нарича синтактична връзка, при която главният елемент на конструкцията изисква от подчинения елемент да покаже в себе си определени качества, които обаче не са присъщи на самия главен елемент. В езиците с падежни форми при имената съчетаването на съществително с глагол става чрез глаголна рекция, при която глаголът “управлява” съществителното така, че изисква в него появата на точно определен падеж или свързване чрез определен предлог и съответна падежна форма. Например преходните глаголи образуват конструкции със съществително в ролята на пряко допълнение, което стои във винителен падеж, срв. рус. читаю книгу “чета книга” (вин. п., ж. р., ед. ч.), пишу писмо “пиша писмо” (вин. п., ср. р., ед. ч.); нем. ich lese ein Buch (вин. п., ср. р., ед. ч.), ich schreibe einen Brief (вин. п., м. р., ед. ч.). В български и в английски този вид управление ясно може да се види при съчетаването на глагол с лично местоимение, срв. питам него (го), виждам нея (я), I ask him, I see her, но в никакъв случай не *питам той или *I ask he.
  • Прилагането е вид хипотактична връзка, която се изразява формално чрез позиционната близост на елементите. Например атрибутивната връзка между определяемо съществително и определящо го друго съществително на български се изразява чрез прилагане. При това определяемото съществително е в постпозиция (следходна позиция), а определението, което в следните примери играе ролята на количествен признак на определяния обект, е в препозиция (предходна позиция), срв.: чаша кафе, каса бира, чувал картофи, камион дърва, група деца, рота войници, пачка банкноти и т. н., срв. и нем. ein Glas Wasser “чаша вода”, eine Kanne Wein “кана вино”, ein Haufen Bücher “купчина книги” и др. По подобен начин се прилагат и наречия към прилагателни или към други наречия, срв. много интересна книга, изключително бързо темпо, говори страшно неразбрано, рус. очень забавная история “много забавна история”, нем. sehr bequemes Haus “много удобна къща”, анг.  a very nice girl “много мило момиче”.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG