Home Литература Пунктуация в българския език

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Пунктуация в българския език ПДФ Печат Е-мейл

Пунктуация в българския език

В простите изречения поради наличието на едно единствено сказуемо не се поместват запетаи:

Луиза и Жанет са сестри.

Луиза заведе сестра си на кино.

Жанет не беше виждала до днес толкова много хора на едно място.

Вметнати думи и изрази:

Със запетаи се ограждат следните вметнати думи и изрази: напротив, разбира се, стрива ми се, изглежда, мисля да кажем,от една страна, първо и др.:

Разбира се, аз бях твърде малка тогава.

Аз, разбира се, останах до края.

От една страна, тя е права.

Без запетая се въвеждат изрази като: например, всъщност, значи, според мен, може би, по мое мнение, за съжаление, следователно, вероятно, очевидно, по всяка вероятност, обаче, сякаш, навярно,по такъв начин, като че ли и др.:

Всъщност не отидох на сбирката на класа.

За съжаление не можах да отида на тържеството.

Следователно ние трябва да свършим цялата работа.

Еднородни части в изречението

Еднородните части се отделят със запетая:

Вчера ходих  на гости при Лили, Богдан, Мария и Петър.

Запетая не се пише при нееднородни определения:

Гери погледна дългата червена коса на събеседничката си.- „червена” е прилагателно име, което пояснява съществителното име „коса”, а „дългата” е прилагателно име, което пояснява цялото словосъчетание „червена коса”.

Свързване със съединителни съюзи.Не се пише запетая пред  и,или употребени еднократно:

Родители и деца тръгнаха заедно да помогнат на Джак.

И момчета, и момичета участваха в състезанието.

Ако еднородните части се свързват със съюзите ту-ту, нито-нито, дали-или, или-ли и т.н., запетая се поставя пред втория от двойката съюзи:

Не нося нито химикалка, нито молив в чантата си.

Обособени части в изречението :

Обособените части се ограждат  със запетаи:

Хлапетата , шумни и доста развеселени, се заиграха в парка.

Хлапетата се заиграха в парка, на пързалката.

Ако искаше по-силно да изразим обособяването, за ограждането се използват големи тирета или скоби :

Хлапетата- шумни и доста развеселени- се заиграха в парка.

Хлапетата се заиграха в  парка- на пързалката.

Хлапетата(шумни и доста развеселени) се заиграха в парка.

Хлапетата се заиграха в парка (на пързалката).

Обстоятелствените пояснения се обособяват само по желание на говорещия. Ако не се акцентира върху тях, те не се отделят със запетая:

Хлапетата се заиграха в парка на пързалката.

В сложното съюзно съставно изречение запетая се пише в началото на всяко второ и следващо изречение, обикновено пред подчинителната съюзна връзка.

Той дойде при мен, за да поговорим.

Не се пише запетая пред съединителните съюзи (и,или), употребени еднократно, освен в случаите, когато пред тези съюзи има подчинено изречение.

Останах и продължих започнатото.

Запознах ги  с жената, която ми помогна, и довършихме вечерята си.

Безсъюзно свързаните изречения в състава на сложното се отделят със запетаи.

Пред съюзите за противопоставяне в сложното съчинено изречение ( а, но, ама, ала, само, че, пък) пишем запетая.

Казаха, че пристигат.

При съчинителните съюзи ( или-или, дали-или) пишем запетая пред втората част на двойния съюз.

Не знаех дали ще успеем, или ще се провалим.

Ако употребеният повече  от един път съюз и,или свързва две неравноправни по значение синтактични единици (единият свързва части на простото изречение, а другия е съюзна връзка между простите изречения в състава на сложното), не се пише запетая.

Момчетата и момичетата отидоха на кино и гледаха интересен филм.

Подчиненото изречение в състава на сложното съставно изречение се отделя със запетая, която се поставя най-често пред съюза (ако, за да, въпреки че и др.) или съюзната дума, която въвежда подчиненото изречение (който, когото, чийто, защото и др.).

Тя ще ми помогне, ако кажа истината.

Това е гардът, в който живях последните 10 години.

Когато подчиненото изречение, въведено със съюза да, стои след показателното местоимение това, подчиненото определително изречение се отделя със запетаи.

Това да помагаш на другите, е добро дело.

Пред подчиненото определително изречение не се пише запетая, ако се въвежда със съюз да.

Даде ни топката да играем баскетбол.

Между последователно подчинени изречения не се пише запетая.

Не се пише запетая пред косвен въпрос (как, кой, защо), когато са употребени еднократно и  се намират след глагол.

Попитаха как сме го направили.

Когато пред косвен въпрос има обособена част, вметната част или подчинено изречение, пишем запетая.  

Това е човекът, който ми помогна да разбера, как да стигна до гарата.

Когато съюзната връзка като се използва за сравнение, а не се въвеждане на простото изречение в състава на сложното, запетая пред съюза не се пише.

Тя говори като истински англичанин.

Запетая се пише пред първата дума в съчетанието само че, при условие че, макар че, въпреки че, при положение че, когато се използват като съюзна връзка между двете изречения.

Той ми каза истината, макар че му беше много тежко.

Когато (пред първата дума) подчиненото обстоятелствено изречение, въведено чрез  съюзните връзки въпреки че, макар че, макар и да и, при положение че, се намира пред главното изречение, запетая пише в края на подчиненото изречение.

Макар че беше шампион, той много се притесняваше.

Ако пред съюз или относително местоимение стоят уточняващи наречия : само, едва, дори, чак, даже, тъкмо, именно, почти, още, запетая не се пише пред подчинителната съюзна връзка.

Те  дойдоха чак когато дъждът спря.

Когато простите изречения са свързани с двойни съотносителни съюзи като толкова… колкото; не само… но и; запетая се пише само пред втората част на съюза.

Намерих толкова моливи, колкото ми трябваха.

Не само беше готов с проекта, но и беше написал цялото домашно.

Наречията за логическо уточняване обаче, например, може би, значи, вероятно, когато въвеждат подчиненото изречение в състава на сложното изречение, пред тях се пише запетая, но когато са в началото на изречението, след тях не се пише запетая.

Може би тя знаеше как да преодолеем препятствието.

Той не можеше да се справи, обаче ни помагаше с всички сили.

Ако подчиненото изречение, започващо с кой, защо, как, стои  на първо място, след него се пише запетая.

Защо направи това, никой не разбра.

Ако подчиненото да-изречение стои на първо място, след него не се пише запетая.

Да играем тенис никой не искаше.

Ако подчиненото да-изречение стои на първо място и след него се изреждат други да-изречения, запетая се пише след всяко едно от тях.

Да играем, да се веселим, да лудеем, бе целта на панаира.

Когато относително местоимение стои след съчинителен съюз и, свързващ две подчинени изречения в състава на сложното изречение, не се пише запетая.

Те бяха до мен и когато се провалях.

Подчиненото изречение, което стои след показателно местоимение в главното изречение, се отделя със запетая.

Правопис на прилагателни имена, образувани от съществителни собствени имена с наставки

/-ов, -ев, -ин;-ск/

Ако от едно същ. соб. име (презиме, фамилия) се образува прил. име с наставки /-ов, -ев, -ин/ и то означава притежание, тогава прил. име се пише с главна буква.

книга на Вазов- Вазова книга

поема на Ботев- Ботева поема

син на Иван- Иванин син

Ако прил. име е образувано от две същ.соб. имена (лично и фамилно), /-ов, -ев/ то се пише с две главни букви, полуслато.

Иван – Вазова книга

Прил. имена със /-ск/, образувано от едно същ. соб. име се пишат с малка буква.

ботевски плам

йовковски роман

Прил. име със /-ск/, образувано от две същ.соб. имена са пишат слято,  с малка буква.

никколавапцаровски

елинпелиновски

 

WWW.POCHIVKA.ORG