Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. Въведение

В процеса на своята дейност всяка банка разработва своя политика, която най-пълно да отговаря на нейните мисия, стратeгия и цели. Част от тази политика е и лихвената политика на банката. Актуалността на проблема за лихвената политика идва от факта, че тя е свързана с такива важни показатели като доходност, печалба и рентабилност. Ето защо е нужно особено внимание при нейното формиране, осъществяване и изследване на резултатите от нея, с цел максимизиране  на банковата печалба при отпимално ниво на риска. Неправилното формиране на лихвената политика може да има тежки последици за цялото стопанство, защото тя обуславя спестяванията, кредитите за инвестиции и заемите за потребление. Лихвената политика трябва да осигури ефективното трансформиране на спестяванията в инвестиции, а лихвата да осъществи връзката между финансовия и реалния сектор. Дори след въвеждането на Валутен борд, търговските банки у нас продължиха да формират лихвената си политика под влияние на БНБ, ръководейки се от нейната лихвена политика. Ето защо трябва да се разкрие важността на провежданата от Централна банка лихвена политика за икономиката на страната, да представя същността на лихвената политика на търговските банки по линията на влогонабирането и кредитораздаването, влиянието й върху финансовите резултати на банката и поемания от нея риск. А с оглед на обхваналата целият свят криза, тази лихвена политика както на отделните банки, така и на Централната банка, е от голямо значение за това, кога и как ще се преборим с неблагоприятната ситуация.

2. Лихвени индекси – основен лихвен процент, Софибор, Софибид

При определянето на лихвените си равнища банките се ръководят изключително много от индексите Софибид и Софибор. Тук трябва да се изясни и ролята на Основният лихвен процент, особено след гръмката новина за неговото рекордно ниско ниво. БНБ свали основния лихвен процент до рекорден минимум от 0,18 на сто за март. През февруари основната лихва беше на ниво от 0,24 %. Драстичният спад започна година по-рано, когато Централната банка понижи основния лихвен процент от 5,17 на сто през януари 2009 г. на 3,92 % за февруари същата година. Оттогава показателят непрекъснато пада с изключение на месеците април и юни. Като по най-нови данни за април това ниво на лихвения процент продължи движението си надолу и достигна 0.17%. Обаче, заради системата на валутния борд БНБ фактически не определя основен лихвен процент, а просто го съобщава, пресмятайки обемите и лихвите в междубанковата търговия. Поради тази причина търговските банки отказват да се съобразяват в лихвената си политика от основния лихвен процент и начисляват лихви по депозитите и кредитите по друга система, най-често своя вътрешна. Независимо от системното понижение на основните лихви, лихвите по депозити и кредити в България остават устойчиви високи и се движат в границите от 8 до 12 процента за ипотечните кредити и от 12 до 20 процента по потребителските и фирмените кредити, което е ниво с пъти по-високо от нивата в повечето от останалите страни в ЕС.

Нива на лихвения процент от 1.1.2009 до 1.4.2010 година

Таблица 1

Индексите СОФИБИД (SOFIBID: Sofia Interbank Bid Rate) и СОФИБОР (SOFIBOR: Sofia Interbank Offered Rate) се изготвят съгласно договор между Асоциацията на банките в България (АББ), Българската дилърска асоциация (БДА) и Българската народна банка (БНБ). Банките участващи във формирането на тези индекси са: Алианц Банк България АД, Банка ДСК ЕАД, Банка Пиреос България АД, БНП Париба С.А. – клон София ИНГ банк Н. В. - клон София, Обединена българска банка АД, Общинска банка АД, ПроKредит Банк (България) АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД, Сосиете Женерал Експресбанк АД, Ситибанк Н. А. - клон София ТБ, МКБ Юнионбанк АД, УниКредит Булбанк АД и Юробанк И Еф Джи България АД.

Индексът СОФИБОР е фиксинг на котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на българския междубанков пазар. Той се изготвя за набор от срочности в 11:00 ч. (местно време) всеки работен ден като средна величина от котировките “продава”, подадени от представителната група банки. Участниците във фиксинга подават и съответни котировки “купува”, които се осредняват аналогично на фиксинга. Получената стойност се нарича индекс СОФИБИД. За изчисляването данните на участниците се подреждат във възходящ ред, най-високите 20% и най-ниските 20% се елиминират. От останалите стойности се изчислява средна аритметична. Индексите се котират за вальор “спот” (2 работни дни) за всички срочности освен “овърнайт” и при конвенция “реален брой изминали дни/360”. Представят се с три знака след десетичния знак.

Индекси СОФИБИД и СОФИБОР за 09.03.2010 - 11:00

Таблица 2

3. Място и роля на БНБ в условията на криза. За или Против нейната намеса

БНБ е централна банка на РБ и с оглед на мястото й в банковата система, притежава правомощия, неприсъщи за търговските банки БНБ е държавен орган в сферата на банковата система. Тя е специализиран финансов орган и има съществени и много на брой правомощия. Освен това БНБ провежда паричната и кредитна политика в държавата, която е задължителна за всички и регулира паричното обръщение. Издава подзаконови нормативни актове и индивидуални финансови актове. Централната банка издава и отнема разрешения за банковата дейност, доколкото банковата дейност започва с разрешителен режим. БНБ определя лихвената политика чрез основния лихвен процент, като методиката е свързана с доходността на държавните ценни книжа и влияе върху дейността на търговските банки. Централната ни банка  упражнява надзор върху банковата дейност и на търговските банки. С оглед на всичките тези нейни правомощия се направиха доста изказвания на различни специалисти, във връзка с това дали БНБ трябва да се намесва в стабилизирането на банковата ни система в Кризата и ако трябва, как трябва да стане това.

Освен това от 1 февруари 2010 година, след като бяха извършени необходимите дейности и тестове, евросистемата потвърди присъединяването на БНБ и националната банкова общност към TARGET2[1]. Другото важно е, че от 1 февруари към TARGET2 се присъедини и BISERA7-EUR. Това е управляваната от „Банксервиз” спомагателна система за обслужване на клиентски преводи до 50 000 евро. Истината обаче е, че предимствата на TARGET2 са най-вече за крайните потребители на банкови услуги – гражданите, фирмите и домакинствата. С присъединяването на България към трансевропейската платежна система всички те ще могат да правят много по бързи и сигурни преводи в Европейското икономическо пространство. За крайният клиент използването на платежната система, означава не само бързина, но и по-голяма сигурност. Говорейки за преимущества трябва да се намесят и разходите. Експерти обясняват, че TARGET2 създава предпоставки за понижаване на разходите, които потребителите дължат за превод към страните от Европейското икономическо пространство. Причината за това е, че банките и спомагателните системи, които участват в трансевропейската платежна система, плащат за услугите хармонизирани суми, които са утвърдени от управителния съвет на Европейската централна банка. Това означава, че БНБ например не може да налага на своите участници транзакционни такси, различни от приетите от ЕЦБ, нито да изисква от тях някакви допълнителни плащания. Най-общо казано, TARGET2 предлага различни опции за таксуване на участниците в зависимост от броя на наредените преводи, а размерът на таксата за една транзакция не се определя от сумата на платежната операция.

От друга страна според управителят на БНБ – Иван Искров[2], не се очаква драстично повишаване на лихвите по кредитите, макар че се очаква те плавно да нарастват, което е обяснимо, след като в световен мащаб се извършва преоценка на рисковете и цената на ресурса расте. На мнение е, че българската финансова система е силно интегрирана с тази на ЕС и позволява задържане на ниски нива на лихвите. Малцина от населението, обаче биха го подкрепили в това му становище. Според специалисти от БНБ няма опасност банките в страната да се превърнат в агенции за недвижими имоти. Те се аргументират с факта, че в България няма случаи, при които да се дават нискокачествени кредити за ипотеки. Твърди се, че повишаването на лихвите е обвързано с политиката на Европейската централна банка и на Федералната банка на САЩ. Ако те продължат с повишаването, което едва ли ще е по-драстично, българският пазар веднага ще реагира в същата посока и със същия размер. Освен това централните банки при лихвената си политика винаги вземат предвид и цената на основните стоки на международните пазари, растежа на съответната икономика и затова, когато тези процеси се обсъждат в Европа и в САЩ винаги се търси баланс. Повишаването на лихвите по кредити не е процес, продиктуван пряко от по-високата инфлация в страната, а с по-високата лихва индиректно може да се повлияе върху укротяването на инфлацията. Освен това призивите към Централната банка и правителството да се намесят в лихвената политика на банките и за активна лихвена политика са несъвместими с основните принципи на функциониране на валутния борд. Това е неприемливо и необосновано в контекста на пазарните и силно конкурентни условия, в които функционира българската банкова система. Трябва да се знае кое е желаното и кое е възможното. Освен това, от управата на БНБ заявиха, че нямат спор по целите си, а по начина за тяхното постигане. Не може в България да има 4 процента лихви, каквито искания се чуват, при положение, че в Румъния лихва под 15 процента няма, в Унгария е над 18 на сто, а в Полша - над 8-9 процента, което е съотносимо с нашите лихви. Говори се дори за одържавяване на банки, но това се приема като провокация, защото не може в момент, в който имаме възстановяване на доверието и връщане на парите в банковата система, стабилизиране на лихвените проценти, да става дума за такова действие. Няма такава банка, която да има необходимост от това.

Според управителя на БНБ Иван Искров[3] глобалното нарастване на нивото на лихвите рефлектира и върху водената от Централната банка надзорна политика. За втори път БНБ влезе в ролята си на надзорник и промени правилата, които трябва да накарат банките да преценят реалната ситуация въпреки увлеченията им по конкуренцията за спечелване на клиенти и пазарен дял. Но докато през 2005 и 2006 г. тези мерки бяха чисто административни и не бяха добре приети от банковата общност, то сега те имат друг характер. Времето на ниските лихви и на свръхликвидността отмина и глобалната икономика свиква с по-строгите норми на парично предлагане. Европейската централна банка (ЕЦБ), която определя и контролира монетарната политика на еврозоната, се стреми да запази стабилността на цените и затова следва политиката си на растяща лихва. През последните 18 месеца тя вдигна лихвения процент осем пъти. В момента основната лихва в еврозоната е 4%, а анализаторите предвиждат ново повишаване по време на заседанието на ЕЦБ през септември или октомври. Националните банки на страни като България, които не участват в еврозоната, са членки със специален статут в Eвропейската система на централните банки. Докато упражняват самостоятелна монетарна политика, те не взимат участие в решенията на ЕЦБ, отнасящи се за еврозоната. Но като част от пазара на общността нашата страна не е изолирана от глобалните процеси.

Наблюденията сочат, че всички страни с нисък темп на инфлация през последните десетилетия са следвали политика на бавен монетарен растеж. Останалите, възприели курс на бърза монетарна експанзия, отчитат голяма инфлация. Връзката  между бързия растеж на паричната маса и инфлацията е една от най-изявените зависимости в икономиката. Именно лесните и евтини банкови кредити, които катализират  кредитния ентусиазъм на българите, а оттам и инфлацията, са причина за новите мерки на БНБ. Банкерската общност ги отчита като надзорни, но и като монетарни - в рамките на възможностите на БНБ да реагира срещу инфлационния натиск. От 2004 г. Бяха предприети мерки, с които да намали темповете на растеж в кредитирането. За да предпази банковата система от рискове, тя разшири обхвата на депозитната база за минималните резерви, подобри информационно кредитния регистър и разшири достъпа до него. Банките реагираха негативно най-вече на мярката с въвеждане на допълнителни задължителни резерви при растеж на кредита над 6% на тримесечие. От 1 септември Централната банка ще изисква задължителните минимални резерви, които банките поддържат при нея, да са 12% от депозитната им база вместо досегашните 8%. Причината е, че за първите шест месеца на годината продадените заеми за домакинствата и бизнеса са с 6.5 млрд. лв. повече, а в банковата система върнатите кредити са едва 3.6 млн. лв. По този начин задлъжнялостта на частния сектор към банковата система от 47.4% от БВП в края на 2006 г. е стигнала 57.5% в средата на тази година.

Изследване на УниКредит Булбанк показва, че към 31 декември миналата година задлъжнялостта на домакинствата в България е 21% и леко изпреварва средната за Централна и Източна Европа - 17.3%. В БНБ са обезпокоени от увеличаване нивото на риска в банковата система - заради  занижените кредитни стандарти и свалянето на лихвените проценти на заемите.

По данни на БНБ[4] през последните пет месеца се наблюдава приблизително запазване дела на лошите земи. При бизнес кредитите този дял варира в границите между 2.9 и 3.3%, а за жилищните е постоянен - 2.1%. На петмесечна база невърнатите бизнес заеми нарастват по-бавно от общия ръст на кредитите, но за май се забелязва обратна тенденция - 3.5% ръст на заемите спрямо април при увеличение с 9% на лошите кредити. Кредиторите стават по-предпазливи при отпускането на фирмени заеми. Според проучване на небанковото дружество "Кредитекс" около 30% от исканите кредити при тях вече се отказват. Този процент при банките вероятно е много по-висок. Петте най-срещани причини да не се финансира са: надценяване на пазарната стойност на обезпечението, недостатъчна информация за доходите, стремеж към бързо разрастване на бизнеса и надскачане на финансовите възможности, лоша кредитна история и неадекватно поведение. Цели отрасли вече се смятат за рискови и са сложени в забранения списък. Сред тях  е хотелиерският бизнес, който от перспективен преди години сега се превърна в губещ заради недалновидната политика с прекаленото застрояване. Ако предприетите мерки не постигнат очаквания ефект, БНБ ще вдигне на 15% минималните задължителни резерви по събраните от банките депозити, обяви подуправителят на Централната банка Димитър Костов.

Според някой специялисти единствената държавна институция в нашата страна, която изпълнява обещанията си в срок, е БНБ. Тя наистина се опитва да помогне за решаването на проблема с финансирането на бизнеса и намаляването на лихвените проценти. Противна на Министерството на финансите и правителството, които като цяло бълват голи декларации, а в същото време бавят плащанията си към фирмите и буквално ги изнудват да правят редукция на вземанията си, БНБ предприема реални марки за по-облекчено отпускане на кредити. Точно това целят и промените на Наредба №8[5], които управителният съвет на БНБ прие на 25 февруари тази година. С тези промени най-големи улеснения се направиха за потребителските и ипотечните заеми. С други думи, от тях най-много печелят институции като „Банка ДСК”, които години наред предоставят с приоритет потребителски кредити. Другите банки обаче също косвено ще получат бонуси от тези промени. Те се свеждат до няколко на пръв поглед простички неща. На първо място, банките получават възможност да увеличават собствения си капитал с текущата си печалба, без за това да е необходимо да има решение на общото събрание – нещо което беше задължително преди това. А е известно, че обемът на отпуснатите кредити пряко зависи от размера на собствения капитал. Или, с други думи, колкото по-голяма печалба имат банките, с толкова по-висок капитал ще разполагат и повече ще могат да отпускат. Има и още нещо: по-големият капитал позволява на банките да поемат по-значителен обем нередовно обслужвани кредити, без това да води до увеличаване цената на останалите заеми. Само по тези няколко описани дотук причини облекчението за признаване на печалбата като част от капитала ще позволи на банките да увеличат финансирането както за гражданите, така и за фирмите. С промените в наредба №8 се въвежда и много по-либерален режим за потребителските и ипотечните заеми. Рисволият коефициент, с който ще се оценяват потребителските кредите, намалява от 100 на 75 процента от размера им, а за ипотечните – от 50 на 35 процента. Създава се впечатление, че корекциите в тази Наредба облекчават условията само за заемите за граждани. Но, макар и косвено, тези изменения насят ползи и за търговските дружества. Когато гражданите получат по-изгодни кредити, те ще ги обслужват по-редовно, разходите на банките за провизирането им ще намалеят и те ще имат повече свободни пари, за да кредитират и фирмите. Освен това, когато размерът на риска на кредитите за населението е по-нисък, това води до намаляване на общия риск, който са поели банките, което на свой ред открива допърнителни възможности за предоставянето на финансиране на търговските дружества. Разбира се, не бива да се очаква, че тези промени ще доведат до рязко увеличаване на предлагането на заеми и до намаляване на лихвените равнища. Положителните ефекти от тях могат да се очакват към края на март и началото на април, при изготвянето на отчетите за първото тримесечие за 2010-та по новите правила. А и ако правителството не стане редовен платец по ангажимантите си към частните компании, усилията на БНБ за стимулиране на отпускането на заеми ще бъдат сведени почти до нула. Според доста от специалистите обаче е необходима по-голяма намеса в лохвената политика, от страна на БНБ.  Поведението на българските трезори в момента не е много логично именно на фона на това, което става по света. От една страна, има логическо обяснение и то е, че предоставеното от банките е повече от привлеченото като ресурс под формата на депозити и сметки от граждани и фирми. Според някой данни близо 6 млрд. евро са раздадените повече кредити, отколкото е привлеченият ресурс. Това вече спира, не може да се очаква повече приток на ресурс и затова има опасения за обратно изтичане на ресурс от България към банките майки. От тази гледна точка банките у нас искат да компенсират този ресурс, който ще бъде рано или късно изтеглен от системата. Вторият момент е в това, че обикновено сега с високи лихви са онези банки, които имаха много агресивна кредитна политика, която уплаши БНБ, МВФ и Световната банка. Ето защо мнението, че  всички банки не бива да се слагат под един знаменател беше може би провилно, а трябваше да има индивидуален подход и да се видят онези банки, които са прекалено агресивни и поставят банковата система на риск, и съответно да се предприемат мерки спрямо тези трезори. Това не стана. БНБ вместо това под давление на МВФ и Световната банка прие мерки да вдигне минималните резерви, за да се озапти кредитирането, но много от чуждите банки намериха изход от тази система, като прехвърлиха една голяма част от кредитите директно към централите или ги цитираха на техни дъщерни дружества. Според някой специалисти кризата в банковата система извън България е много дълбока,а в България няма криза.  Нашият сектор в момента не е рисков и не е взривоопасен, но някои централи отвън, спасявайки своите собствени структури, могат да се изкушат да привличат ресурс от България и да го изнасят. Една голяма част от заемите са дадени на база на базисен лихвен процент плюс надбавка, а базисният лихвен процент е цената на ресурса, който привлича една банка. Сега банките оскъпяват ресурса, вдига им се базисният лихвен процент и те преразглеждат всички отпуснати кредити и тези кредити стават с по-висока лихва, което на фона на загубата на работата и замразена работна заплата, както и на фона на поскъпването на парното и водата е много трудно и хората не могат да бъдат коректни платци. Ето защо се очаква тепърва банките, които имат силно развито потребителско кредитиране, да имат проблеми. Високите лихви по депозитите стопират новото кредитиране. Ресурсът е изключително скъп, няма сектор, който да вземе кредит при толкова високи лихви. Няма сектор в икономиката, освен авантюристите, който би взел заем при нива от 14 процента лихва.

Тук възникват и въпроси за това  на какво основание някоя банки предлага 15% промоционална лихва и държавата ще гарантира при трудности на банката връщането на заема. В условията на криза е недопустимо да се правят такива промоции. Може да се върже например размерът на минималните резерви, в това число и отчисленията във „Фонда за гарантиране на влоговете” според лихвените равнища. Тук не ставо въпрос за това БНБ да заповяда да се свалят лихвите, но БНБ може да влезе във всяка една банка и да види на какво основание тя вдига цената на ресурса. Ако Централната банка стигне до този извод, законът им дава право да се предприемат действия, в това число и директно предписание на конкретна банка да промени лихвената си политика. Превантивни мерки трябва да се вземат, за да не се случи най-лошото.

4.Анолиз на банковата дейност в България, през последните месеци

Скоро гръмна  новината за рекордно ниския основен лихвен процент. Във връзка с това, заедно с тази новина възникна и въпросът за това как това ще се отрази върху лихвите по кредитите. Отговорът обаче е – никак. БНБ обяви на 26 февруари, че основната лихва за март е 0.18 процента годишно[6]. Но отдавна вече от нея не зависят лихвите по кредитите. Лихвите по заемите за граждани и фирми се определят по следната схема: всяка банка определя свой базисен лихвен процент, върху който начислява премия за риск, зависеща от вида на заема – дали се дава на голяма фирма, на малко и средно предприятие, дали е потребителски, или ипотечен. Премията за риск може да бъде увеличена или намалена, според обезпечението, предоставено по кредита – имот, особен залог на стоки, на цяло предприятие, вземания, запис на заповед, ценни книжа и така нататък. Върху размерът на лихвата влияе и валутата, в която е отпуснат кредита. Когато става дума за фирмен заем при формирането на лихвата, се отчита и отрасълът, в който работи дружеството, както и дали продукцията му е за износ, или за вътрешния пазар. След като бъдат извършени всички тези изчисления върху получената лихва се начислява и процент печалба за банката, който при различните кредитни институции варира между 1.5 и 3 процента. Базисният лихвен процент при ценообразуването по кредитите е пряко свързан с лихвите, които банките плащат за привличането на средствата, с които да предоставят заеми. А парите за отпускане на потребителски, ипотечни и фирмени кредити най-често идват по три начина[7]. Първият е рефинансиране на Централната банка, което в България е забранено. Вторият е получаване на кредитни линии(предимно от чужбина), чиято цена варира от 3.5%(когато е от банката майка) до 5-6 процента. И третият е от депозити на граждани и фирми, по които банките плащат съвсем не малки лихви. Всичко това обяснява защо банките отпускат заеми, чиито лихвени проценти не са 4-5% годишно. Освен това основният лихвен процент се определя от цените, при които се сключват сделките на междубанковия пазар. А на него ситуацията е такава, че всички банки предлагат назаем краткосрочен ресурс, но никой не търси такива пари. Защото банките имат предостатъчно свободни средства. В резултат и цената, при която се сключват сделките, е много ниска. Това обяснява защо основният лихвен процент се понижава, както и защо достигна до 0.18%  годишно. Но най фрапиращото в тази ситуация е, че банките разполагат със свободни средства, но не кредитират. Не кредитират въпреки, че са залети с искания за заеми. Коментарите на банкерите са, че вземането на решение за отпускане на заем не зависи единствено от волята на изпълнителния директор или от шефа на клона. Тези неща се случваха, макар и само за приближени до 1997-а – 1998-а. Но оттогава насам нещата много се промениха. И според новите правила – ако една банка вземе решение да отпусне кредит с влошаващи се финансови показатели, тя веднага трябва да задели по него провизии в размер на минимум 10 процента от сумата на заема. А под влошаващи се финансови резултати се разбира дори намалената печалба през последния период. Заради кризата обаче преобладаващата част от фирмите попадат точно в тази графа. С други думи при отпускането на заем за такова дружество банката автоматично влиза в разходи още преди да е получила приходи и отчита загуба. За да ги покрие обаче, тя начислява по високи лихви по вече предоставените и обслужвани заеми. Точно от тези високи лихви пропищяха всички потребители на тези банкови услуги. Но ако банкерите започнат да предоставят заеми в противоречие на правилата, върху тях ще се стовари тежката ръка на управление „Банков надзор” на БНБ или пък в противен случай управляваната от тях институция ще закъса. И в двата случая резултатите са доста негативни. В тази ситуация има няколко възможности. Едната е да чакаме кризата в Европа да свърши, поръчките към българските компании да се увеличат и те да започнат да представят на банките изгодни за кредитиране проекти. В последно време управляващите все по-често заявяват, че този момент е близо, но никой още не чувства затопляне на икономическата конюнктура. Напротив, лошите новини – като например тези от Гърция, продължават да ни заливат. Ето защо са й доста молитвите за това да не би и някоя от гръцките банки да не поддаде. Но пасивното поведение не е решение. Друг вариант за по-бърз изход е държавата да се намеси. Възможностите за това са няколко. Първо, хазната редовно да плаща дължимите пари по доставки и услуги на дружествата, да не бави връщането на данъчен кредит, да започне осъществяването на големи инфраструктурни проекти, които да отворят нови работни места. Друг от инструментите за борба с кризата е правителството да предостави държавни гаранции по кредитите за малки и средни предприятия, които банките отпускат. Разбира се, тези гаранции няма да са повсеместни, а ще зависят от определени условия. За конкретните параметри държавата може да се договори със съответните банки. Само че правителството не коментира нито една от споменатите мерки. Трета възможност за изход от ситуацията е де се стимулира потреблението. Банките вече сами се ориентираха към нея. Някой от тях – като ОББ, „Юробанк И Еф Джи България”, „Райфайзенбанк” и СИБАНК, предложиха нови ипотечни кредити с по-ниски лихви. Като отговорът на въпроса, защо точно ипотечни заеми, е прост. След приемането на последните промени в Наредба №8 на БНБ рискът на заемите обезпечени с имот, бе намален от 50 на 35 процента от размера им. Банкерите разчитат на това, че предоставеното на гражданите финансиране за покупка на имоти ще налее пари в най-пострадалия от кризата бизнес – строителния, и ще го подпомогне в обслужването на кредитните му задължения. Ако това се случи, много компании у нас ще получат финансов стимул, който по линия на междуфирмената обвързаност може да се разшири и да допринесе за събуждането на цялата икономика. Дано обаче тази цел бъде постигната, защото за сега поне, управляващите не са в състояние да се справят.

Анализи показват, че през първият  месец от 2010 г. продължи тенденцията към понижаване на лихвите по депозити. Дванадесет трезори коригираха срочните си депозити  през януари, т.е. почти половината от тях. Корекциите засегнаха най-масовите продукти - със срок 1, 3, 6 и 12 месеца. Осем банки коригираха предоставяните годишни лихви в посока намаление. Пониженията на лихвите варираха от 0.25 до 1 процентен пункт в зависимост от продукта и срока му. Останалите или удължиха промоционалния срок на офертите си с непроменени лихвени условия, или преустановиха предлагането на част от промоционалните си предложения. Въпреки тези корекции лихвите по депозити като цяло остават високи и има още какво да бъде коригирано по тях.

5. Динамика в лихвените проценти, предлагани от отделните банки за отделните продукти

Депозитите бяха банковите продукти, които най-динамично се променяха през края на миналата и началото на тази година. Обяснимо е на фона на финансовата криза банките основно да "гледат" към източниците на ресурс. Независимо дали в лев или евро банките се нуждаят от всяка свободна единица от него. По отношение на жилищното и ипотечно кредитиране, нещата останаха сравнително спокойни. Малко на брой банки коригираха своите условия, които за жалост отново бяха в посока нагоре. Така кредитите, макар и да не поскъпнаха много, остават скъпи и на нива близки до тези от края на 2005-та година (за кредити в лева) и нови, още по-високи нива за тези в евро. По-динамични се оказаха потребителските кредити през последните няколко месеца на миналата година и началото на тази. За всеобщо съжаление и тук промените бяха в посока на оскъпяване на заемите. Половината от банките работещи в страната повишиха основно лихвите си, а някои и/или такси по кредитите.

5.1 Депозити - Поведението на търговските банки през изминалите месеци по отношение на предлаганите от тях срочни депозити не беше неочаквано, тъй като беше запазена тенденцията към увеличаване равнището на лихвените проценти. Това нарастване отново беше съпроводено главно от стартиране на промоционални лихвени условия по вече съществуващи депозити, както и от въвеждане на нови спестовни продукти. Голяма част от промоциите бяха свързани с Коледните и Новогодишните празници, но очаквано тази тенденция на нарастване на лихвите  се запази и през първите месеци от новата година.

Доказателство за активността на трезорите в период на финансова криза е фактът, че точно 10 от тях предприеха промени по отношение на лихвените равнища по спестовните си продукти през изминалия месец[8].

Първата банка, която увеличи лихвите по предлаганите стандартни срочни депозити беше Българо-Американска Кредитна Банка. Институцията въведе нови лихвени условия, като средното увеличение за срочни депозити в BGN беше с около 2.20 п.п., като за срок от 12 месеца лихвеният процент на годишна база достигна 6.50%. Средното увеличение на доходността по стандартния срочен депозит в EUR беше с около 1.65 п.п., а това в щатска валута беше доста по-умерено - с около 0.25 п.п.

Само ден по-късно Емпорики предприе промени, както по стандартните си срочни депозити, така и по срочния депозит "Актив". По стандартните срочни депозити в BGN и EUR увеличенията на лихвените проценти бяха почти незабележими, докато тези в USD бяха понижени, макар и минимално. При депозитът "Актив" ситуацията се указа идентична, с изключение на това, че за разлика от стандартния срочен депозит в USD при този продукт се забеляза леко покачване на лихвените равнища в тази валута.

Само седмица по-късно след тази корекция трезорът отново промени Лихвения си бюлетин, но този път промените засегнаха единствено лихвените проценти по стандартния срочен депозит в EUR и депозит "Актив" в същата валута. Беше отчетено по-осезаемо нарастване на лихвените проценти при депозитите на банката в посочената валута. Средното нарастване на лихвите по стандартния срочен депозит в EUR беше с около 1.88 п.п., а при срочния "Актив" - средно с около 1.41 п.п.

Друга банка, която предприе увеличение на лихвените проценти по спестовните си продукти беше Банка Пиреос. Срочните депозити, чиито лихвени условия бяха подобрени се оказаха 5 на брой - "Пиреос Стандарт", "Пиреос Златен", "Депозит 10", „Депозит 30" и "Юбилеен депозит 15".

Увеличенията на годишните лихвени проценти бяха различни в зависимост от срочността на депозита. Така например при депозит "Пиреос Стандарт" най-чувствително нараснаха годишните лихвени проценти за срок от 6 и 12 месеца. Средното увеличение за депозит в BGN се оказа най-значително, в сравнение с останалите валути - средно с 2.31 п.п., като лихвения процент за годишна база за срок от 12 месеца достигна 9.00%.

Увеличението на лихвата при този продукт в EUR се оказа по-умерено - средно с около 1.19 п.п., а за спестявания в USD нарастването беше най-слабо - с около 1.11 п.п. Вторият спестовен продукт, при който лихвените проценти бяха увеличени е "Пиреос Златен". Средното увеличение за спестявания в BGN се оказа точно толкова, колкото и това по срочния "Пиреос Стандарт" в същата валута - с около 2.31 п.п. на годишна база. В EUR средното нарастване на годишните лихвени проценти по този депозит беше с 1.31 п.п., а за спестявания в USD увеличението се оказа отново най-слабо - средно с 1.23 п.п. на годишна база.

Друг спестовен продукт на банката, който заслужава внимание е "Депозит 10". Депозитът е едногодишен, като е съставен от 12 периода, всеки от които се равнява на 1 месец. Определеният от банката годишен лихвен процент нараства ежемесечно, което отново налага определяне на среден темп на нарастване на лихвените проценти на годишна база. Въпреки различните нива на лихвените проценти при депозит в BGN и този в EUR, средният темп на нарастване се оказа един и същ - точно с 0.78 п.п. Този продукт не се предлага в щатска валута.

Четвъртият срочен депозит, по който трезорът предприе промени на лихвените проценти в посока на увеличение беше "Депозит 30". Депозитът е тримесечен като лихвения процент на годишна база за депозит в BGN нарасна точно с 1.95 п.п. (от 6.50 п.п. на 8.45 п.п.), а при депозит в EUR беше отбелязано значително по-скромно увеличение - точно с 0.645 п.п. на годишна база. Успоредно с тези увеличения на лихвите банката стартира промоция по петнадесет месечните и петнадесет седмичните си депозити, които са част от гамата "Юбилеен депозит 15".

В резултат на тази промоция лихвата на годишна база по 15 седмичния депозит нарасна точно с 2.00 п.п., както при левовия, така и при евровия депозит. При 15 месечния юбилеен депозит нарастването на лихвените проценти при депозит в BGN беше точно с 1.00 п.п. на годишна база, а при депозит в EUR увеличението се оказа два пъти повече от този в BGN - точно с 2.00 п.п. годишно.

Стартиралата промоция по "Юбилеен депозит 15" е валидна за новооткрити депозити до 31.01.2009 г. Успоредно с това трезорът преустанови предлагането на 12 месечните и 6 месечните депозити с екстри. Към края на декември беше въведена промоция и по 15 дневните юбилейни депозити. В резултат на това увеличението на годишния лихвен процент за депозит в BGN беше точно с 2.00 п.п. (от 5.15%. на 7.15%) и точно толкова при депозитът в EUR (от 3.15% на 5.15%). Промоционалните лихвени проценти по този краткосрочен депозит бяха валидни в периода от 19.12.2008 г. до 31.12.2008 г.

Особено атрактивно предложение се оказа стартиралата промоция на Юробанк И Еф Джи. През последните няколко месеца сме свидетели на атрактивни лихвени проценти, които банката предоставя по срочните си депозити. Споменатата по-горе промоция е свързана с предлаганите едномесечни депозити в BGN, като лихвеният процент на годишна база нарасна до 10%. Промоцията беше валидна за новооткрити депозити в периода от 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г.

Особено активна по отношение на срочните си депозити през последният месец на миналата година и първите месеци на настоящата година беше УниКредит Булбанк. Трезорът стартира промоция, чрез която бяха увеличени лихвените проценти по следните срочни депозити: Стандартни срочни депозити, „Рокада", „Девет седмици и половина" и "Растяща лихва".

С това си действие банката реално увеличи предоставяните лихвени проценти по вече стартирала промоционална кампания. При небезизвестният авансов депозит "Рокада" в BGN за срок от 6 месеца нарастването на годишния лихвен процент беше с безпрецедентните 3.50 п.п. (от 4.50% на 8.00%), а за срок от 12 месеца в същата валута увеличението се оказа доста по-умерено - с 1.80 п.п.

Същият депозит, но в EUR отбеляза нарастване на годишния лихвен процент за срок от 6 месеца с цели 3.00 п.п., като при едногодишния депозит увеличението отново се оказа доста по-скромно - с 1.10 п.п. годишно. Банката предприе увеличение на лихвените равнища и по въведения едва преди месец депозит "Девет седмици и половина". По този начин за срок от 66 дни трезора предоставя лихва от 7.50% на годишна база за спестявания в BGN и 5.50% годишно за тези в EUR. Друг депозит, при който се коригираха лихвите беше продукта "Растяща лихва".

Депозитът се предлага в трите базови валути, но бяха увеличени лихвите по депозитът в BGN и EUR, като този в USD остана непроменен. Тук промоцията беше изразена в увеличаване на годишния лихвен процент в края на 4-то тримесечие. По този начин за този период лихвата достига до 12% годишно за депозит в BGN и 10% за депозит в EUR.

През месец декември Райфайзенбанк въведе нов спестовен продукт, наречен "3+3". Той се предлага в BGN и EUR. Интересното при него обаче е, че след изминаване на първоначалния тримесечен срок се предоставя възможност на клиента да поднови депозита за същия срок. Като стимул за извършване на това действие банката предоставя значително по-висок лихвен процент, в сравнение с този, предоставян първоначално. Така за срок от 3 месеца при депозит в BGN банката предлага годишна лихва от 7%. При подновяване на депозита обаче годишният лихвен процент нараства до 11%.

По отношение на депозитът в EUR доходността е по-ниска, като за първоначалния тримесечен срок банката предоставя лихва от 5%. на годишна база. При подновяване на депозита за същия срок обаче лихвения процент нараства до 9%. След изтичане на двете тримесечия, депозитът се подновява автоматично в стандартен тримесечен депозит, което практически означава, че този продукт може да бъде подновяван веднъж при посочените по-високи лихвени процент.

Успоредно с това банката стартира предлагането на нов двумесечен стандартен срочен депозит в BGN и EUR. Годишният лихвен процент по него е 6% за депозити в BGN и 5% в EUR за същия срок. Тези лихвени равнища са част от стартиралата промоция по стандартните срочни депозити на банката.

Поредната банкова институция, която подобри през изминалите месеци лихвените условия по спестовните си продукти беше МКБ Юнионбанк. Трезорът увеличи лихвените проценти по стандартните си срочни депозити, като средното нарастване по периоди за депозит в BGN беше с около 1.46 п.п. на годишна база. След увеличението за срок от 18 месеца в същата валута банката предоставя годишна доходност от 7.50%. Увеличението на лихвеният процент при стандартния срочен депозит в EUR се оказа малко по-голямо или средно по периоди с около 1,48п.п. годишно. Лихвените проценти по стандартните срочни депозити в CHF и GBP останаха непроменени. Също така банката стартира нов депозит, наречен "Тримесечен сладък депозит". За срок от 3 месеца лихвата на годишна база при депозит в BGN е 7.60 п.п., а при този в EUR тя е 5.60% годишно. Минималната сума за откриване на депозита е 1000 BGN/EUR.

5.2 Потребителски кредити

Банка ДСК - Лихвеният процент[9] по потребителски кредит без поръчители, с превод на работна заплата и изпълнение на допълнителни условия, „програма ДСК партньори 2” в евро бе завишен от 11.45% на 12.95% - увеличение с 1.5 п.п., а в лева от 12.95% на 14.45% - увеличение с 1.5 п.п. Лихвата по потребителски кредит с поръчители, с превод на работна заплата и изпълнение на допълнителни условия, „програма ДСК партньори 2” в евро бе променена от 11.45% на 11.95% - увеличение с 0.5 п.п., а в лева от 12.95% на 13.45% - увеличение с 0.5 п.п.

Преустанови се предлагането на потребителски кредит с поръчители без превод на работна заплата и изпълнение на допълнителни условия, програма „ДСК партньори 1”, който се замества от Потребителски кредит с поръчители с превод на работна заплата и изпълнение на допълнителни условия, програма „ДСК партньори 1”, като лихвените проценти за кредитите в лева и евро съответно са 13.95% и 12.45%. Променя се и лихвения процент по Стоков кредит от 19% на 20.50% - увеличение от 1.5 п.п. Таксата за разглеждане на документи беше намелена от 40 лв. на 20 лв. за кредити в лева и от 20 EUR на 10 EUR за кредити в евро.

От друга страна лихвените проценти по потребителски кредити на Емпорики бяха увеличени два пъти с общо 0.2 п.п., като новите равнища за кредитите с поръчители и без поръчители бяха променени съответно от 13.72% на 13.92% и от 14.72% на 14.92%. Таксата за разглеждане на документи също бе увеличена от 20 лв. на 40 лв.

Общинска банка - Лихвените проценти при Общинска банка също бяха увеличени с 0.05 п.п. в съответствие с новия ОЛП на БНБ. Лихвата по потребителски кредит с поръчител при вноска на каса се променя от 13.22% на 13.27%, а лихвата по потребителски кредит с поръчител при превод на работна заплата или месечна погасителна вноска се промени от 12.22% на 12.27%.

Алианц Банк България - Лихвеният процент по потребителския кредит без поръчители за целеви клиенти в лева бе увеличен с 0.5 п.п. съответно от 12.60% на 13.10%, а този в евро бе увеличен от 11.6% на 11.9%. Лихвеният процент по потребителския кредит за държавни служители бе увеличен с 2.6 п.п. от 8.5% на 11.1%, а този в евро от 8.5% на 9.9% - увеличение с 1.4 п.п. Лихвеният процент по потребителския кредит за държавни служители с превод на работна заплата в лева беше увеличен от 7.5% на 10.6% - увеличение с 3.1 п.п., а този в евро бе увеличен от 7.5% на 9.4% - увеличение с 1.9 п.п.

Промяната по потребителски кредит с поръчители в лева бе в посока увеличение от 12.6% на 13.10% - завишение от 0.5 п .п., а на този в евро от 11.6% на 11.9% - увеличение с 0.3 п.п. Банката въведе и такса за разглеждане на документи в размер на 25лв.

Промени имаше и в СиБанк. И те засегнаха голяма част от потребителските кредити на банката. Лихвеният процент по кредит „Скоростен” бе увеличен с 1 п.п. от 16% на 17%. Лихвеният процент по потребителския кредит с поръчител бе променен от 13.5% на 14.25% - увеличение с 0.75 п.п., а този в евро - от 11.7% на 13.25% - увеличение от 1.55 п.п. Лихвеният процент по потребителския кредит с поръчител и превод на работна заплата в лева бе променен от 13.00% на 13.50% - увеличение с 0.5 п.п., а този в евро - от 11.7% на 13.25% - увеличение от 1.55 п.п. Лихвеният процент по потребителския кредит с превод на работна заплата в евро бе променен от 10.7% на 12.75% - увеличение с 2.05 п.п.

Въвеждат се два нови кредита: потребителски кредит с поръчител и превод на работна заплата в евро и потребителски кредит с поръчител в евро. Таксата за управление също бе увеличена от 2% на 2.5%, а тази за разглеждане на документи - от 20 лв. на 30 лв.

ПИБ - Лихвата по кредит за текущи нужди в лева се увеличи от 12.5% на 15.84% - 3.34 п.п., а тази по кредит за текущи нужди с превод на работна заплата в лева се увеличи от 12.5% на 13.84% - 1.34 п.п. Равнището на лихвата по кредит професионалист също бе увеличена от 11.5% на 12.84% - 1.34 п.п.

5.3 Жилищни и ипотечни кредити

По отношение на жилищните[10] и ипотечни кредити последните два месеца, а също така и първите два медеца на тази година преминаха под знака на относително спокойствие. Макар и малко на брой банки да промениха основно лихви, те отново бяха в посока нагоре. Макар и малко, промени в условията на ипотечните кредити имаше.

През последния месец от старата година СИБанк предприе последното за годината увеличение на лихви. Така кредитите в евро без доказване на доход поскъпнаха с 2.50 процентни пункта, а тези в лева с 2 п.п. По-малко поскъпнаха заемите с доказан доход. В лева завишението е с 0.50 п.п., а в евро - с 1 п.п. Наред с тези промени, банката намали леко застраховка "Имот" (от 0.15% на 0.12%). Промените, обаче, не приключиха с това. Променен бе и максималният процент на финансиране по кредитите. За кредитите с доказан доход той вече е 70% от стойността на имота, а за тези без доказан доход - 60%.

Alpha Bank - и тук бяха отчетени корекции в лихвите по кредити. Така например, кредитите с промоционална лихва за първата година са с 1.60 п.п. по-висока лихва за промоционалния период. Лихвите за останалия срок след промоцията вече се образуват на база 3м EURIBOR + 5% надбавка, а не както беше до скоро - 12м EURIBOR + 2% надбавка. Кредитите за ремонт също не останаха незасегнати. Те също бяха оскъпени и лихвите вече са: за кредити лева - 3М SOFIBOR + 7.00 % надбавка, за кредити в ЕВРО - 3M EURIBOR + 6,00 % надбавка. Лихвите бяха само част от промените. Годишната такса за управление също беше леко завишена. От 0.50% годишно до 0.60%.

Алианц Банк България също предприе корекция по своите кредитни продукти. Промените не бяха в посока промяна на лихви. Единствено таксата за разглеждане на документи вече е 50 лв. Беше, също така, коригиран процента на финансиране на покупката на имот, но само при един конкретен продукт на банката. Това е "Ипотечен пакет", при който изискването вече е заемателят да разполага предварително с половината сума.

Поредната банка с променени лихви беше Рафайзенбанк. Този път завишенията бяха в размер на 0.70 п.п. при кредитите в лева и с 1.20 п.п. за тези в евро.

Общинска банка и ПроКредит банк също продължиха да следват тенденцията на пазара. Първата банка покачи лихвите си в съответствие с новата стойност на ОЛП на БНБ, а втората следваше ежедневните корекции на SOFIBOR, LIBOR (USD) и EURIBOR.

6. Заключение

Лихвената  политика като част от банковата политика има особено важно значение за просперитета на всяка банка. Изпълнявайки своята главна цел, да определи адекватни лихвени равнища  по привлечените средства и раздаваните кредити, лихвената политика ще гарантира и отпималното съотношение между тях. Особеното място на лихвената политика се определя от начина, по който тя рефлектира върху банковата печалба. Печалбата до голяма степен е резултат от получените и платените лихви. За съжаление в настоящия момент, българските търговски банки предпочитат да реализират приходи не от раздаването на кредити, а от активи с нисък риск и ниска доходност – парични средства, ДЦК и портфейлни инвестиции в чужбина, а заемите обикновено формират едва една трета от банковите активи. Тази структура на портфейлите осигурява твърде ниска печалба. Огромната разлика между лихвените проценти по влоговете и кредитите се оказва твърде важен източник на печалба, големият марж се предопределя от ограниченият брой на банковите услуги, от огромната скъпоструваща мрежа, която изисква високи разходи за издръжка. Разликата между лихвените проценти на депозитите у нас и в чужбина не е достатъчна за да формира висок доход за банката при изнасянето на голяма част от спестяванията на клиентите. Друга причина за големия марж между депозитните и кредитните лихви е високата колебливост на лихвените проценти на междубанковия пазар, а това предопределя и по-високия лихвен риск, който поемат банките. Голямата надбавка в процента на кредитите показва, че банките преценяват като твърде висок риска, свързан с отпускането им. Това е следствие от негативната преценка за икономическата среда и макроикономиката, пораждащи песимистични очаквания за равнището на дохода и възвращаемостта на инвестициите. Резултатът е слаба инвестиционна активност. Лихвената политика не осигурява ефективно трансформиране на спестяванията в инвестиции. А с оглед на световната криза, много е много важно да се предприемат правилни стъпки за в бъдеще. Това е така, защото евентуални неблагоприятни реформи биха се отразили много негативно върху цялостното развитие на нашата страна, още повече, че в сравнение с предни години, при сегашните условия една евентуална погрешна стъпка би отнела много повече време и средства за да бъде коригирана.