Joomla Software solutions Template

Payday loan

Книгата  „ТЕОРИЯ НА ЦЕНИТЕ” на Дейвид Фридман е базирана на различна идея относно това как икономическите науки трябва да бъдат преподавани. Идеята е,че тъй ката отговарите трудно се запомнят и лесно се намират в учебника, студентът трябва вместо това да се съсредоточи главно върху изучаването на определен начин на мислене. Книгата има две основни цели. Първата е да ни въведе в икономически начин на мислене, понеже икономистите имат общ подход в разбирането на човешкото поведение, който изглежда странен за повечето неикономисти. Втората основна задача на книгата е да ни запознае с аналитичната сърцевина на икономическата наука.Тази аналитична сърцевина е комплект от добре разработени и тясно свързани идеи, които лежат в основата на всичко в тази област. Тази сърцевина е ценовата теория – анализът защо нещата струват толкова, колкото струват , и как цените функционират, за да координират икономическата дейност.

Разглежданата от мен част е общо въведение към това какво представлява икономическата наука и защо си заслужава тя да се изучава. Показва как цените и количествата произведени и потребени стоки и услуги се определят при простата икономика.

ПЪРВА ГЛАВА

КАКВО Е ИКОНАМИЧЕСКА НАУКА?

Според Фридман икономическата теория трябва да даде ако не отговорите на определен кръг от въпроси, то поне метода, чрез които тези отговори могат да бъдат намерени. Но всъщност икономическата наука е определен начин за разбиране на човешкото поведение.

Икономическата теория е този начин на обясняване на човешкото поведение, който изхожда от предположението, че хората имат определени цели и са склонни да избират правилния път за постигането им. Това се нарича рационалност. Фридман приема, че хората имат разумно прости цели. Това е задължително, тъй като ако нямаме никаква представа за характера на целите на хората, е абсолютно невъзможно да се предскаже какво те биха предприели. Всяко поведение, колкото и странно до изглежда може да бъде обяснено, прдполагайки, че поведението само по събе си е целта на тази личност.

В книгата си „Теория на цените” Фридман описва защо икономическата теория може да дава резолтати. „Икономическата наука се базира на допускането, че хората имат сравнително прости цели и избират правилните средства за постигането им”. Двете срани на това твърдение обаче са неправилни. Хората много често имат твърде сложни цели и понякога допускат гршки. Но все пак ттвърдението е от полза. Защо? Ако знаем целта на някой индивид и че в половината случаи той правилно определя как да я постигне, а в останалата половина действа напосоки. Обикновено съществува само един правилен начин за вършене на нещата и много погрешни, то „рационалното” поведение може да бъде предвидено, а нерационалното неможе. Предсказването на поведението на тази личност, ако той е рационален, то ще е с 50% точност. А ако той е нерационолена личност предсказването почти никога няма да е точно, тъй като трябва да се отгатне и какво неразумно действие ще извърши. Тенденцията на индиведа да действа рационално е постоянен елемент на човешкото поведение. Алтернатива на това твърдение е ирационалното поведение, но задоволителна теория в това отношение не съществува.

Допускането на рационалност дава добри резолтати, защото се занимава не с поведението на отделния индивид, а със сборния ефект от поведението на много хора. Друга причина е, че се занимава не със случаен набор от хора, а с хора, които са били избраниза определена роля, която играят. Рационалността е просто способността да получим верния отговор и те може да бъде в резолтат на много други неща освен разумно мислене. Икономистът очаква хората да изберат правилно как да постигат целите си, като не се интересува много от психологическия въпрос как те ги постигат.

В книгата си Фридман говори за икономическата наука абстрактно след което дава примери за икономичиско мислене. С това показва,че икономическата наука не екомплект от въпроси, на които трябва да се отговори, а определен, специфичен за отговаряне на въпроси изобщо. В края на главата са дадени проблеми и теми задискусии.

Втора глава

Втората глава се състои от три части. Първата описва и защитава някои от фундаменталните предполажения и определения, използвани в икономическата теория. Втората се опитва да демонстрира важността на теория на цените, частично давайки примери на икономически проблеми, чиито очевиден отговор е погрешени грешката идва от липсата на последователна теория за тава как се определят цените. Третата част набързо разглежда как в следващите глави се създава такава теория.

Има редица характерни черти за икономическия начин за анализиране на човешкото поведение, които много хора намират за странни и дори притеснителни. Такава черта е, че различните неща, които човик цени, могат да бъдат измерени по една скала, така че дори едно нещо да е много по-ценно от друго, малко количество от ценната стока се равнява на определено количество от по.неценната. Например една кола е мног по-ценна от един велосипед, но изключително малко количество от колата има същата стойност колкото цяло колело. Когато определя идеята, че всичко може да се измерва на една скала Фридман сравнява стойността на дадено количество от по-неценна стока, вместо да сравнява определено количество от по-ценната със значително голямо количество от по-неценната стока.

Предположението, че всички стоки в определен смисъл са сравними, се показва само по себе си в употребата на термина желание, отколкото на термина нуждае се. Думата нуждае се предполага неща, които са безкрайно ценни. Такива нужди са храна, вода, дрехи и други. Икономическият начин на разглеждане на нещата често изглежда нереалистичен. Икономистите смятат, че това по колко от всяко едно от тези неща трябва да се избере зависи от колко цените на тези неща, от които трябва да се откажете, за да си набавите определено количедтво услуги – „вашият избор зависи от вашия вкус и от разходите за алтернативни неща, които желаете” .

Неикономистите смятат, че трябва да имаме достатъчно от всичко. Но това е неразумна цел. Защо? Желанието за качество на храната и качество на водата например ще остане ддори при значително повишаване на доходите. Желанието за повече от нещо ще остане незадоволено доката човек е жив и при всякакви условия. Създава се чувство, че има такова ниво на доходите, над което цялата консумация е чисто лекомислие.

Фридман защитава две допускания, които са характерни за икономическата теория: Сравнимост – допускането, че различните неща, които оценяваме, са саравними, и незадоволяемост – допускането, че във всяко производно общество не можем да имаме всичко, което поискаме, и че трябва да се откажем от някои неща, които желаем, за да имаме други. Представя дефиниция, че стойността означава колко ценим нещата и че това, колко ги ценим, се определя правилно не ат нашите думи, а от нашите действия. От това следва извода, че предпочитанията се разкриват от действията.

Първата част от дефиницията за стойността, въплътена в принципа на разкритото предпочитание, може да бъде поставена под въпрос от тези, които предпочитат да базират стойността на някакъв вътрашин критерий – „какво трябва да искаме или какво е добро за нас”. Втората част на определението може да бъде поставена пад съмнение от онези, които са убедени, че техните действия не отразяват справедливо техните ценности. Но икономическата теория трябва да описва как хората действат, затова ни интересува повече оценката, свързана с действие. Икономическата стойност е просто стойността на индиведите, както те са я преценили, и разкрита в техните действия.

Разликата в подходите към човешкото поведение, които имат икономистите и неикономистите, отчасти произтича от предполаженията на икономистите за сравнимост и незадоволяемост, отчасти от дфиницията на стойността във вид на разкрито предпочитание и отчасти от фундаменталното предполажение за рационалност. Икономистите твърдят, че всяко човешко повение трябва да бъде описано от възможностите за избор. За много неикономисти това изглежда измамно. Твърдението, че хората действително нямат избор, всъщност смесва липсата на алтернативи с  липсата на привлекателни или желани такива. Избирайки най-добрата алтернатива може да се каже, че има малък избор. Може би има само една най-добра алтернатива.

Книгата има две цели – да научи читателите да мислят като икономисти и да ги запознае със сбор от идеи, който лежи в сърцевината на икономическата теория, както тя съществува днес. Този набор от идеи е теория на цините – обяснението на това как свързаните цени се определят и функционират, за да координираат икономическата дейност.

Координацията на пазарната икономика става чрез системата на цените. Разходите за производството или разходите за използване земята или други източници за една цел, тька че да не можем да я използваме за друга – се отразяват в цените по които стоките се продават. Цените осигуряват сложна система от сигнали и стимули за координиране на дейността на няколко милиона фирми и няколко милярда индивиди.

Има две причини читателят да иска до разбере теорията на цените. Първата е желанието да си обясни как обществото е устроено. Втората е, че правилнота разбиране на това как се определят цените, е основно за разбирането на най-спорните икономически въпроси, докато погрешното розбиране на този проблем е корен на много икономически грешки.

Как да решим труден проблем      ? Какво количество потребителят ще избере да консумира зависи от две неща – от общите ресурси, с които разполага – неговите доходи, а така също, от колко други неща трябва да се откаже, за да набави тази стока. Всичко това зависе от цената на стоката. Колко струва тя, зависи освен от другите неща, и от това, какво колечество консумира потребителят. Неговото търсене се отразява на гова за калко производителите могат да продават тази стока. Какво количество и по каква цена продават производителитесе отразява на това какво количество работна сила те ще изберат да купят и на каква цена.Потребителите получават доходите си, продавайки работната си сила, това от своя страна ще се отрази но доходите на потребителите, затваряйки отделните елементи на проблема в кръг. Неможем да разрешим която и да е част от проблема докато не разрешим първо останалите. Решението е възможно, ако разделим проблема на малки части и разрешим всяка част в общ смисъл, така че тя да може да бъде комбинирана с каквото и да е разрешение на останалите компонинти. След това сглобяваме отново цялото по такъв начин, че всички решения да са съвместими едно с друго.

Трета глава

Третата глава разработва връзката между цената, стойността за потребителя и разходите за производство. „Цената се равнява и на двете – и на разходите за производство, и на стойността за потребителя, като двете по такъв начин трябва да бъдат равни помежду си.” В главата се анализира поведението на потребител, който трябва да реши какво да си купи с ограничените си ресурси. Разяснява се защо като последствие от рационалното поведение на потребителя цената се изравнява с пределната стойност.

Съществуват няколко различни езика, на които проблемите на потребителското поведение, както и много други проблеми в икономикота могат да бъдат анализирани. Всеки от тези езици има предимства и недостатъци. Един от езиците, който се използва е на висшата математика, приемайки, че формата на „функцията на полезността”, която описва предпочитанията на индивида между различните стоки и извличайки характеристиките на група от стоки я максимизира.

Друг възможен език на изразяване е геометрията. Повечето хара могат да разберат абстрактните връзки по-добре на картина, отколкото като уравнение, следователно геометричните доводи са по-лесни зе интуитивно възприятие. Недостатък на геометрията е, че приложението и ни ограничава до ситуации, които могат да бъдат начертани в две измерения.

Третият език за иразяване е словестният. Въпреки че не е толкова добър като езиците на математиката за изразяване на точни количествени връзки, той има предимство да ни бъде наш роден език. Словестните обяснения често се съпровождат от диаграми и таблици.

Тази глава представя логиката на потребителя първо с думи, а после с прости геометрични средства, подходящи за описание на избора между две различни стоки.

Проблемът на потребителя е да избере между различните групи от стоки и услуги , които може да купи или произведе с ограничените си ресурси от време и пари. Проблемът има два елемента – предпочитанията и възможностите. Предпочитанията могат да бъдат представени от таблица, покзваща всички възможни групи – набор от стоки и услуги. За комплекта от възможностите може да се мисли като за списък, съдържащ всяка група, която имате достатъчно пари да купите. Прооблемът на потребителя е да реши коя от групите в кошницата на възможностите си ще предпочете.

През по-голяма част от главата Фридман разглежда само две стоки едновременно – ябълки и портокали. Представя, или че това са единствените стоки, които съществуват, или че въче потребителя е решил по колко от всичко сруго да консумира. Предполага се, че и ябълките, и портокалите са стоки, което означава, че се предпочита повече или по-малко от тях. Нещата, които не са стоки, са или нутрални – не ни интересува какво количество от тях имаме, или са лоши – предпочитаме по-малки пред по-големи количества. Дали нещо е добро или лошо зависе от предпочетанията.

Фридман извлича няколко извода от опростения анализ на потребителския вкус.

Първият: „ценността на нещо се измерва с това от какво искаме да се откажем заради него” Две неща имат една и съща стойност, ако губейки едното, за да спечелим другото, това ни прави нито по-добре, нито по-зле означава, че за нас ебезразлична дали размяната ще се състои.

Вторият: „ценността на стоките зависи не само от природата на тези стоки и вашите предпочитания, но и от това с какво количество от тези стоки разполагате.” Ако потрепителят има две стоки – А и Б. От стока А има една единица, а от стока Б десет, то стока Б има много по-молка стойност за потребителя от стока А.

Третият: „цената на стоката е количеството от нещо друго, с което ще трябва да се разделите, за да придобиете тази стока.” Това означава потребителят да е готов да размени една единеца от стоката А за една единица от стоката Б и обратно. Това се нарича алтернативен разход – разходът за придобиване на нещо иликато го купувате, или като го произвеждате, е това от какво трябва да се откажете, за да го получите.

Последният четвърти извод е, че „купувате нещо само и единствено тогава, когато неговата стойност е по-малка от неговата ценност.”

Функции на полезността

Полезността и функциите на полазността са важни идеи в развитието на икономическата наука и остават полезни инстументи за размисъл относно рационалното поведение. Идеята за полезността се развива от опита да се разбере всеки избор, който прави индиведа от гледна точка на опита му да максимезира едно единствено нещо – щастие. Полезността се наблюдава само като се разглежда избор.

Функцията на полезността е начин за описание на предпочитанията между различните групи стоки. Има някои безполезни неща във функцията на полезността. Има малка вероятност да се знае каква всъщност е нечия функция на полезността. За тази цел трябва да се знаят предпочитанията между възможните групи. Целта на функциите на полезността е да прояснят мисленето, като позволят да се нарисува опростена картина на това как хората действат. Друго нещо, което трябва да се отбележи за функциите на полезността, е, че някои модели на поведение могат да бъдат описани от множество функции на полезността.

Целта на функциите на полезността е да се покаже коя група от стоки се предпочита. Две различни функции, които дават един и същ отговор са еквивалентни – изразяват едни и същи предпочитания. Функциията на полезността е просто прецизан математически метод за описание.

В първия раздел на книгата „Теория на цените” Фридман определя икономическата теория като подход къв разбирането на поведението, който започва от приемането, че хората имат цели и са склонни да изберат правилните пътища за постигането им. Добавя няколко допълнителни елемента – че целите са разумно прости, стойността чрез езика на разкритите предпочетания и идеята, че различнете неща, които имат значение за нас, са сравними. Във втория раздел използва икономиеската теория, за да анализера индивидуаалното поведение с оглед да покаже как цените и количествата се определят в простата икономика. Когато разглежда влиянието на дохода и ефекта на заместването приема, че всеки желае  пари само заради това, което може да си купи с тях. Настоява, че ако доходът се удвои и цените на всички стоки, които консумира човек също се удвоят, то той ще е в същата ситуация както преди. Но ако той в един момент от живота си се влюби в идеята да стане милионер, то удвояването на всички доходи и всички цени би направило значително по-лесно постигането на целта му. Автора дискотира и идеята за сравнимост – ченито една от стоките, които ценим, не е безкрайно ценна за нас в сравнение с другите.