Joomla Software solutions Template

Payday loan

Въведение

Редица изследвания определят София като най – перспективния регион в страната. Разбира се, предвид факта, че в София са съсредоточени най – много административни и бизнес ресурси, това е нормален извод. София е градът, където  диференциацията между доходите  е най – ниска, безработицата също е най- ниска, като от друга страна, посочените тенденции не са валидни за цялата Софийска област. Съществуват големи различия между Столична община и между демографското развитие в останалите   общини в област София.

1. Представяне на демографската ситуация в област София

По данни от преброяването през 2001 г. в област София живеят 1 177 577 души. 559 229 са мъжете (47,5%), а 618 348 жените (52,5%), или на 1000 мъже се падат по 1106 жени.

Табл.  1. Данни за населението в София  - област

В Столична община  живеят 1 094 410 души, мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е Люлин със 110117 жители, следван от Младост със 95877 жители, Подуяне със 75312 жители и Красно село със 72773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201202) и тези над 65-годишна възраст (183049). Средната възраст е 38,3 години.

Структурата на населението по общини  и пол е както следва:

Табл.  2. Структура на населението по общини и пол

Демографският баланс между ядрото и околоградския район обаче  е изключително неблагоприятен  (93,5% : 6,5%).

В други средноевропейски градове съотношението между ядрото и външната му зона е около 70-75% : 30-25%.

Настоящото състояние на това съотношение в област София се дължи на слабо развитата инженерно-техническа инфраструктура, ниско ниво на благоустрояване на населените места и изключително лошо състояние на транспортната инфраструктура. Дисбаланса в развитието на южната и северната част на областта трябва да бъде преодолян в периода до 2015 г., в противен случай концентрирането на демографска маса и функции в ядрото ще продължи.

В съответствие със законово- нормативната уредба, която е свързана с регионалното развитие и планиране, гр. София е определен за център на Югозападния район за планиране, в който са включени пет области (област гр.София, Софийска, Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска) с обща територия 20 306, 4 км2 (18,3% от територията на страната). На нея са разположени общо 52 общини с 953 населени места, от които 46 града.

По данни на НСИ, населението на югозападния район за планиране е 26,9% от населението на страната. В съответствие с тези параметри и номенклатурата на ЕС, както гр. София и област София, така и югозападния район за планиране попадат в групата на европейските райони NUTS ІІ. Този голям териториален и демографски потенциал извежда района за планиране и като водещ в социалното и икономическо развитие на страната.

Динамиката на демографските процеси в значителна степен са продължение на тенденциите от предшестващите години, което се обяснява с инерцията на факторите детерминиращи демографското развитие. През 90-те години се наблюдава намаление на населението в Софийска област, вследствие на което намаляват и неговите възможности за възпроизводство, задълбочават се процесите на депопулация и застаряване. С изключение на 2001г., когато населението достигна равнища близки до 1997г. се наблюдава устойчива тенденция на намаление.

През периода 1997 – 2001 г. населението в Софийска област е намаляло с 2,8% или близо два пъти по-бързо от средното за Югозападен район (-1.5%), но по-бавно от средният темп за България (-5.2%). В резултат на намалението на общата численост на населението, средната гъстота на населението в областта намалява от 38.6 души/кв2 през 1997 година, на 37.06 души/кв2  в края на 2001  година.

Основните фактори за намаление на населението е високото равнище на смъртност (над 16 ‰) и ниските стойности на раждаемост (7.6‰ за 2003г.). Неблагоприятните тенденции в движение на населението се комбинира  и с отрицателния механичния прираст.

С най-висок относителен дял на население в областта са общините Самоков с 40 525 души (15.3% от общото население на областта), Ботевград с 34 625 души (13.1%), Своге с 24 451 души (9.23%) и Елин Пелин с 23 595 души или 8.9% от населението на Софийска област.              Населението на общините Антон, Чавдар и Челопеч е под 2 000 души, което ги прави най-слабо населените общини не само в Югозападния район за планиране, но и България.

Най-висок темп на растеж  са регистрирали общините Божурище с 27% увеличение на населението, Елин Пелин с нарастване от 17%, Горна Малина 12% и Ихтиман с 10% нарастване на население. Основната причина е положителния миграционен прираст и високия коефициент на раждаемост в община Ихтиман -12.7‰  спрямо 7.6‰ за страната и 8.4‰ за Югозападния планов район.

Общините Правец и Мирково бележат отрицателен темп на растеж от 11% за дадения период, като основните причини са ниската раждаемост, високата смъртност и отрицателния механичен прираст за община Мирково и нива на раждаемост и миграционен поток, които не са в състояние да компенсират високата смъртност в община Правец.

2. Процеси на урбанизация, смъртност и раждаемост

Процесите на урбанизация в областта протичат при специфични условия.  Намаляването на градското население протича с темпове, съпоставими с намалението на селското население. Това позволява относителния дял на градско население да бъде в рамките на 58-59% или 154 408 души от общото население на областта.

В периода след 1997г. тенденцията за депопулация в Софийска област се наблюдава както по отношение на градското, така и по отношение на селското население. Основните причини за отрицателния прираст на населението в областта е ниската раждаемост в комбинация с високи нива на смъртност. След 1997г. се откроява тенденция на нарастване на коефициента на раждаемост, което продължава до 2000г. и достигна до 8.7‰ (2 248 живородени) спрямо 7.7‰ (2 103 живородени) през 1997г.

Устойчиви високи нива на раждаемост в периода 1999-2003г. се очертават в общините Ихтиман и Долна Баня , където коефициента е над 11‰. Основната причина е високия дял на ромско население, което по правило има по-високи нива на раждаемост. С най-ниски нива на раждаемост в Софийска област се отличават общините Драгоман  и Своге, където се наблюдава тенденция на намаление на населението.

Друга съществена демографска характеристика, влияеща на динамиката на населението е смъртността. Коефициентът  на смъртност в Софийска област се установява на нива над 16.2‰, което е значително над средните стойности за Югозападен район за планиране 13.2 ‰ и страната 14.4 ‰. Основните причини, които оказват влияние върху динамиката на смъртността, са както чисто демографски (възрастова структура, равнище на детската смъртност и т.н), така и социално-икономически в т.ч култура, условия за труд, начин на живот и др. Съществуват и множество други обективни причини свързани със замърсяването на околната среда, нерационално хранене, тютюнопушене, лоши условия на живот и т.н, които оказват значимо влияние за високата смъртност в областта.

Висок коефициент на детска смъртност се наблюдава в общините Своге и Ихтиман.

Значителни възможности за намаляване на детската смъртност има в подобряване на системата на здравеопазването и равнището на медицинско обслужване.

Динамиката на средната продължителност на настоящия живот при раждане  е основен индикатор за демографско остаряване и важен показател за икономическото състояние и стандарта на живот на населението.

Редица фактори водят до  намаляване на средната продължителност на живот (СПЖ) в областта от 71.7 години (1996г.) на 70.4 години през 2001 г или намаление с 1.3 години. Намалението е по-чувствително при мъжете, отколкото при жените.

След 2000г. установената тенденция на намаление се преустановява и от началото на новото хилядолетие очакваната средна продължителност на настоящия живот започва да нараства. Значително удължаване на жизнения цикъл се очерта в двете най-малки общини от областта. В община Антон очакваната продължителност на живот достигна 73.7 години (най-високи стойности за областта), а в община Чавдар 73.4 години.

Ниската раждаемост съчетана с високите равнища на обща смъртност, формират и отрицателния естествен прираст на населението на Софийска област.

С високи стойности на отрицателен  прираст са общините Драгоман (17.7‰), Горна Малина (15.5‰), Годеч (13.2‰), Своге (13.1‰), Мирково (12.8‰) и Сливница (12.2%).

Установените трайни негативни тенденции в развитието на населението водят до влошаване на демографският профил в конкретните общини, изразяващ се във влошаване на възрастовия състав на населението, намаляване на възпроизводствения (репродуктивния) потенциал, понижават се и трудовите възможности на местното население.              Неблагоприятните демографски тенденции,  наблюдавани в Софийска област допълнително се засилват от отрицателния механичен прираст.

Тази тенденция е крайно неблагоприятна и освен до загуба на демографски, води и до загуба на човешки потенциал. Близостта на град София също оказва влияние върху динамиката на миграционните процеси, предлагайки по-добри възможности за образование, работа и професионално развитие на населението от Софийска област. Това води до ежедневни трудови миграции в посока София- град, особено на близките до столицата общини. Ежедневните трудови пътувания намират пряко отражение и в нивата на безработица в конкретните общини.

3. Етническа структура на населението

Етническата структура на населението в Софийска област според данни от последното преброяване от населението показва, че 91.3% от населението се самоопределят като българи, 6.1% са представители на ромската етническа група, 0.2% се самоопределят като турци, 0.3% са другите етнически групи, не са се самоопределили 0.2% от населението на Софийска област.

Разпределението на населението по майчин език е сходно с етническата структура на населението. За приблизително 93.7% от населението на Софийска област майчиният език е българския, ромския език е посочен като майчин от 5.6% от населението, а останалата част от населението на областта е посочила друг език – турски, руски, арменски и т.н

В етническо отношение,  областта може да бъде определена като най-хомогенна в сравнение с останалите области в страната. Българският субстанционен елемент е 96,0% към 2001 г. при 85,7% за страната.

Табл.  3. Етнически групи в региона

Демографското развитие на Софийска област е в процес на силно изразена стагнация. Най-тежките последици се наблюдават в намаляването броя на населението (депопулация) и високите темпове на застаряване.

Изводи и обобщение

Динамиката на отделните демографски процеси в Софийска област не прави изключение от динамиката на демографските  процеси в останалата част на страната. Конкретна специфика на развитие на региона е, че процесите в София  - град се отличават от процесите в областта най- вече поради факта, че към града пътуват ежедневно потоци от хора, търсещи работа или работещи в града. От друга страна, по –добрите условия на живот в спокойните общини в областта са причина за удължена продължителност на живот извън София -  град. Наличието на компактно ромско население извън София – град е причина за увеличената раждаемост в някои от общините в града. Инфраструктурата и отдалечеността от града пък са причина за ниската населеност и гъстотата на населението в други общини в областта.