Joomla Software solutions Template

Payday loan

Инженерно-стойностен анализ

Този метод се прилага при договаряне на условия за покупко-продажба на различни видове продукти в това число и индустриални продукти. Причините за появата на този метод са, че в американската икономика след Втората Световна Война се включват огромни производствени мощности, много от които до тогава са заети във военното производство. В икономиката се влива и допълнителна работна сила – освободените от армията. Това е причината за огромното нарастване на производството, за трудностите в продажбата, за намаляването на цените, при което спада и печалбата на корпорациите. Започва търсенето на начини за снижаване на производствените разходи като възможност да се увеличи печалбата или да се оцелее в конкурентната борба. Създател на този метод е служител в пласментно снабдителски отдел на General Electric-Л. Маис. В резултат на дългогодишни наблюдения се стига до извода, че много от продуктите съдържат и разходи, които не са свързани с удовлетворяване на някаква потребност. Означава, че продуктите могат да бъдат усъвършенствани по съставни части и това ще се отрази благоприятно на разходите за производството им, а по този начин и върху разходите в производството, в които те ще бъдат използвани. Успехът на този анализ е толкова голям, че той получава бързо разпространение и е други корпорации. Роля за това има и НАСА. Първоначално тя само го препоръчва на доставчиците си, а след това го налага като задължително условие за всеки от тях. Стига се до там, че армията и флота не подписват договори за доставки на стойност 100 хиляди долара, ако в съответните продукти не е приложен този метод. Той получава бързо разпространение в много страни. Първо в Япония, Германия, Англия. Наименованието на метода в тези страни не е еднакво. Освен инженерно-стойностен се нарича и функционално-стойностен,  и стойностен. В България се метода се прилага още през 70 години, първо в машиностроенето (в България функционират 1311 предприятия в този сектор). За позитивната оценка на този метод говори факта, че в началото на 80 години у нас е извършвано обучение на кадри от различни индустриални предприятия. В нашата страна методът е известен като инженерно-стойностен анализ. Лансират се виждания, че е правилно да се нарича функционално-стойностен анализ. Причината е, че в същността на този метод стоят две основни начала:

- продуктите се разглеждат не като конструкции, които включват определен брой съставни части, а като набор от функции. Според тази теза същността на продуктите се проявява чрез изпълняваните от тях функции. В процеса на производственото им потребление конструкцията се явява материален на тези функции. Това е основание в наименованието на метода да се акцентира върху понятието функция;

- прави се оценка на разходите за производство на тази част от конструкцията, която обезпечава изпълняваните от продуктите функции. Тези разходи се трансформират в разходи за функции. На тази основа се прави стойностната оценка на реализираните функционални решения в съответните продукти. Трансформацията за елементните разходи в разходи за функции се извършва по специална методика. Това е основание в името на метода да се съдържа понятието стойностен;

Сферите на приложението на метода са различни. Първоначално се прилага в ограничена сфера и цели да се намалят производствените разходи на вече създадени продукти, при запазване на техните качествени и функционални характеристики. В почти всички страни приложението на метода започва от машиностроенето. Причината за това е, че продуктите в този сектор са с висока степен на сложност, с множество вградени в тях части, възли, детайли. Това е предпоставка за разкриване на ненужни детайли и нецелесъобразни разходи. Анализът започва да се прилага и в други сфери и преди всичко в електрониката, в съобщителната, мебелната промишленост и т.н. Започва да се прилага не само за съкращаване на разходите при запазване на качествените характеристики на изделията, но и при тяхното подобряване. С натрупване на опит методът започва да се използва не само за усъвършенстване на вече съществуващите продукти, но и при създаване на нови продукти. Съществуването на различни варианти за проекто-конструкторски решение при отделни изделия правят метода ефективно средство в дейността на фирмите при обновяването на продукцията им. В зависимост от това кои от функциите на продуктите са оценени като полезни и кои като ненужни се преценява необходимостта всеки вграден елемент в изделието дали е нужен или не. Проявява се стремеж в продуктите да се вгражда само това, което интересува купувача и да се отстранява ненужното, което го оскъпява. Философията на инженерно-стойностния анализ е, че когато нещо е направено за много цели – за никоя от тях не е направено най-добре и за това може да се усъвършенства. Това, което отличава метода от традиционните методи за снижаване на издръжките е прилагането на функционалния подход. Продуктът се разглежда не толкова като материална структура, а преди всичко като набор от функции, които продуктът трябва да изпълнява, за да отговори на изискванията на купувачите. В основата на този метод стои понятието функция. То изразява възможността продуктът да извършва определени действия в процеса на потреблението му. С една част от тези действия продуктът задоволява конкретни потребности или потребители. Това са основните свойства на продукта. Те определят предназначението му, целта за която е създаден. Много индустриални продукти притежават и допълнителни функции, с които се разширява полезния ефект при използването на продуктите. Такива допълнителни функции са удобство, сигурност, дизайн, малка степен на вибриране, безшумност. В много индустриални продукти съществуват и функции, които не са свързани със задоволяване на потребностите на купувачите. Такъв вид функции са нежелателни. Това се отнася за случаите, когато това оскъпява продукта, в това число и при неговото производствено предназначение и потребление. За този тип функции се търсят начини за отстраняването им. Разглеждането на продукта като набор от функции е само едната страна на този метод. От не по-малко важно значение е да се направи съпоставка на функциите на изделието с производствените разходи за осъществяването им. В практиката за всеки конкретен вид разход се определя относително тегло в рамките на общия размер на разходите. Смисълът е да се установи дали отделните видове разходи, които обременяват себестойността и които са от второстепенно значение, или са нежелани, не заемат висок относителен дял. Когато е така се търсят възможности да се намалят тези разходи или да бъдат елиминирани още в процеса на проекто-конструкторския етап на създаване на ново изделие. Важна роля в случая играе принципа за съответствие между значимостта на съответната функция и размера на разходите. Възможни са случаи, при които елементите обезпечаващи маловажна функция за потребителите да заемат висок относителен дял в производствените разходи за този продукт. За тези елементи в изделията се търсят възможности или за минимизиране на разходите или за елиминирането им още в процес на проектиране на изделията. Принципът в случая е, че не е оправдано да се правят големи разходи за маловажни неща. По големият дял на разходите (при минимални стойности) трябва да кореспондира с важната функция или функции на изделието, заради които то се купува.