Joomla Software solutions Template

Payday loan

І. Палеолит – Старокаменна епоха.

Последната Праисторията, като наука за древните хора и техните култура и начин на живот, започва с периода на създаване на човека – антропосоциогенеза. В процеса на създаването си човекът използва най-ранните възможни оръдия на труд, произведени от самия него – сечива от камък, кост и дърво. По начина на обработка на природни материали в изкуствени, се определят и технологичните епохи в развитието на човека. Първият период е Старокаменния – палеолитът. Той и следващите два периода – среднокаменния или мезолитен и новокаменния или енеолитен, се определят общо като „Каменен век”.

Откритията в Източна Африка през ІІ половина на ХХ в., извършени от английския археолог Л. Лики и др. археолози и геолози позволяват старокаменния период да се отнесе не както до тогава се счита преди около 1 000 000 години, а до 1  750 000 - 2 500 000 години.Датировките са направени с калиево-аргонния метод, който позволява наблюдения върху отдалечен във времето органичен материал.

Тази, а и по-ранните  датировки поставят човешкото развитие назад във времето, в последната геологична епоха на земята.

Обозначаването на тази епоха е терминологично усложнено от множеството понятия, който са с еднакво значение – синоними.  Част от тези понятия са: кватернер, четвъртичен период, плейстоцен, ледников период. антропогенен период. [Палеолит СССР, 1984, с.18].

При това често Терциера – третичния период се слива със следващия Четвъртичен период.  И двата периода са част от геологичната ера кайнозой - /гр. кайнос – нов, и зое – живот/, и са с различно минало, което се откроява добре по геологическо-археологически проучвания и критерии.

Кайнозойската  или Неозойска ера има два големи периода – Третичен и Четвъртичен.

Третичният период започва преди около 63 000 години и продължава до около преди 2 000 000 години.

• Първият период на Третичния период е палеоцена - време на изчезването на динозаврите и на появата на първите млекопитаещи същества –  период между 63-58 000 000 години.
• Вторият период е Еоцен – време на поява на примитивни коне – период между 58-36 000 000 години.
• Третият период е Олигоцен – появяват се зърнените растения  и тревоядни млекопитаещи и примитивнихоминиди – период между 36-22 000 000 години.
• Четвъртият период е Миоцен – от 22- 6 000 000 години
• Петият период е Плиоцен – появяват се късните хоминиди – период между 6-2 000 000 години.

Четвъртичният период започва преди около 2 000 000 години  и продължава до наши дни.

• Първия четвъртичен период е Плейстоцена /определян и като Ледников период/ – това е време на последните хоминиди, появяват се австралопитекът, неандерталецът, съвременният човек  – Периодът започва от преди около 2 000 000 години.
• Вторият период е Холоцен –  развива се съвременния човек – съвременната следледникова епоха [Вж. Флинт Р. История Земли.  1978 г., с. 40-41; Срв. История на България, София, 1979, т. І, с. 39 – с друга по стара оценка на четвъртичния период  с продължителност 800 000 г.].

В Плейстоцена ледниковите епохи са четири: Гюнц – преди около 1 200 000 - 800 000 г., Според традиционни представи ранната датировка на периода е от около 900  000 г. Миндел се датира преди около 500 – 4000 хил. г., Рис – преди около 230 – 110 000 г., Вюрм – от преди 70 – 11 000 г. Наречени са по имената на селища в Алпите, където са проучвани стратиграфията и съдържанието на ледниковите пластове.

Заледяванията в Ледниковия период обхващат огромни  територии на Северна Европа и Северна Америка,  Най-Южна Америка и Антарктида. Северните територии на Азия, на юг от Урал били обхванати от по-тънък леден слой, поради по-малкото топли морета и морски течения, които позволявали изпарение на големи маси вода и превръщането им във валежи от дъжд и сняг.

Преди около 13 000 години започва затопляне и топене на ледниците, които се запазват в по-големи масиви само около полюсите на земята и по високите планини.

В Старокаменната епоха неандерталците живеели в общности – неголеми групи от по няколко десетки човека. Хората от това време обитавали главно  пещери, които затваряли  с завеси или врати от кожи, закрепени на дървени опори или рамки Те непрекъснато усъвършенствали каменните си сечива, владеели изкуството на лова, редовно използвали огъня, украсявали изделията си с разноцветни бои, погребвали мъртъвците си заедно с каменни оръдия и храна [Флинт Р. с. 330-331].

Най-ранната каменна епоха започва преди около 2 000 000 години, това е времето на Първия период на Зиджантропите / от арабското Зиндж – Източна Африка и гр. антропос - човек/ – открити в Южна Африка, в Източна Африка, в долината на р. Замбези, Олдуей, около езерото Виктория, и в различни райони в Кения, в Северна Африка, в Мароко, и на територията на европейска Франция в долината на р. Сома, при гр. Амиен. Този период е прието да се нарича най-долен, т.е. най-отдалечен от нашето време старо-каменен период. Най-късният  период се нарича Горен палеолит. Аналогично е определението и на другите до-писмени исторически епохи, разкривани чрез археологическо-геологични изследвания.

Вторият период е Соански – наречен така по откритите в поречието на р. Соан, в западен Пакистан масивни каменни сечива – с едностранно заточване чрез отчупване на частици от каменното тяло на първоначалния материал. От същия период са находките от Чжоукондян в Китай, недалеч от Пекин. Времето на Соанския период е от около  800-700 000 г. – Тук са открити първите двустранно заточени каменни сечива, и вероятно тук са правени първите опити с заточване чрез отлюспване. Човекът от този период е известен и с определението „Homo halilis” – „Умел човек”.

Вероятно към по-слабо заледените райони на Азия са се отправили първите групи от мигриращи на север от Африка първи хора.

Третият период на палеолита носи името Шелски  по името на селище във Франция, при мястото на вливане на р. Марна в р. Сена, и при гр. Амиен на р. Сома.

Основната технология на обработка на камъка се състои в заостряне на един от краищата на заоблен речен камък с очукване чрез друг камък – готовото оръдие на труда е наречено юмручен клин. То има неправилна форма на острието, която определят като зиг-заг, с няколко режещи ръба  Освен тях от камък се изготвяли стъргалки и ножове.

Човекът, появил се след „Умелия” е наричан архантроп – „Начален човек” [История първобытного общество, 1983, с. 380].

Откритието на останки от южни животни като хипопотами, слонове с прави бивни, Носорог  на Мерк, Конят на Стенон, и на гигантски бобър, заедно със сечива от този период  в района на Париж, свидетелстват за  ранен, топъл доледников период на плейстоцена [Всемирная история, т. І, с. 27].

Четвъртият период е наречен Ашелски, по името на предградието на Амиен Сент-Ашел. Известни са временните обиталища на ашелските носители на старокаменната култура в пещера до Монако на брега на Средиземно море, в пещерата Ум-Катаф недалеч от Иерусалим, и в пещерата Ет-Табун в палестинската планина Кармел. Основното сечиво – юмручният клин вече се изработва с технологията на отлюспване – сечивата придобиват правилна овална или заоблено-„триъгълна” форма.

Хората от   известни като „Хайделбергски човек” и „Синантроп” – „Китайски човек”. Останки от тези хора са открити в Азия, Африка и Европа.

Ашелците използвали постоянно огъня, имали работилници за изготвяне на каменни сечива – приготвянето им чрез техниката на отлюспване не би могло да бъде безопасно в жилищата им, тъй като летящите каменни отломъци и люспи са представлявали сериозна опасност на живеещите в пещерата хора.

Към края на Ашелския период преди около 250 000 години се оформя нов вид човек- неандерталецът. Наречен е по името на р. Неандер в Германия. Човешки тип, обединяващ различните форми на развитие в нов вид, с развитие на обема на мозъка, на центровете на мисълта и речта, с оформена долна челюст, която позволявала правилно и бързо произнасяне на много и различни звуци.

Петият период е наречен Мустерски, по името на пещерата Мустие, при р. Везер във Франция. През това време преди100-40 000 г. настъпва третото голямо заледяване на Европа, или Третия ледников период – Риския. Дебелината на ледената покривка на земята не била равномерна – в близост до топлите морета на териториите на Италия, Испания, северна Африка и др. била по-малка или отсъствала, а в Южноруските степи достигала на места до 1500-2 000 метра.

Неандерталецът продължава развитието си и пред Мустерския перид. Хората от това време продължават да променят облика си, създават се нови физически и расови типове. Едновременно с това започва създаванетожэ на първите общностни групи, свързани не от родствени, а от поминъчни нужди. Групи от хора започват да живеят заедно, и постепенно се превръщат в родствени колективи. Освен в пещерите хората живеят и в открити селища. Откритото селище било от едно голямо, или от няколко по-малки жилища. Жилище с няколко огнища

Това е време на трудно осъществяване на лов и риболов, и в тези общности канибализмът, се появява като средство за оцеляване на едни и унищожаване на други човешки групи.

Човекът от Мустерската епоха усъвършенства каменните си сечива – появяват се различни по форма оръдия на труда с тънки режещи остриета, а също и по груби сечива, с по заоблени остриета, предназначени за обработка и рязане на дървен материал без опасност от счупване на острието.

Хората от късното мустерско време са наричани и неоантропи.

Променя се начина на живот на хората – те водят борба за оцеляване в нови, извънредно тежки условия. Южните животни изчезнали – появили се северните – мамут, Северен елен, едри мечки и др.

Преходът на неандерталците към съвременни хора засягал степента на отношенията помежду им. Развитие на обществени форми на живот в колектив. Появили се грижи за болни и ранени родственици. Появили се грижи за мъртвите, свързани и с повлияни от магически или религиозни представи погребения.

Намаляват следите по костния материал от древните пещерни  открити стоянки на неоантропите, в които се срещат следи от канибализъм.

Хората преди около 60 000 години почитали мъртвите си с букети от цветя, както това става известно по погребение от четвъртия археологически слой в пещерата Шанидар в Ирак  Те притежавали и познания за лечебните свойства на  различните растения, тъй като букетите били съставени и от лечебни билки, и от хранителни растения. [История первобытного общества, 1983, с. 383-384].

Шестият период е известен като Горен палеолит, или като Кроманьонски период по името на пещерата Кро-Маньон във Франция. Обхваща времето от 40 до 13 000 г.пр.н.е.

Най-вероятно през този период завършва оформянето на основните човешки раси - Негроидно-австралоидната, Европеидната европеско-азиатска, и  Монголоидната азиатско-американска.

Известен е и по два свои последователни периода – Ориняк-Солютре по имената на едноименни пещера  и открито селище във Франция.  Палеолитната култура  Ориняк започва вероятно не много преди 37 000 г. /35 000 г.пр.н.е./, а Солютре преди 17 -15 000 г./15-13 000 г.п р.н.е./.

Това е времето на вече създадения Готовия или на Съвременния човешки тип. Хората от това време са по-високи спрямо предшествениците си, с не толкова масивна структура, и с напълно развити мозъчни центрове на говора и мисленето. Появява се изкуството. Първите художествени опити  от периода Ориняк са нанесени с органична боя вълнисти линии или отпечатъци с боя на човешки длани. Изображенията са нанесени в отдалечени и труднодостъпни части на пещерите, където вероятно тяхното въздействие върху природата или религиозния свят не би било въздействащо върху жителите. В края на периода Ориняк Последвал продължителен период на овладяване на изкуството на рисунката и скулптурата.  Запазена рисунка на мамут върху глина от пещерата Санта Изабел в Испания свидетелства за постепенно и непълно приближаване към действителните пропорции на                 окръжаващата природа от хората от периода Ориняк-Солютре. Древните художници от палеолита достигнали до идеята за кръгла скулптура и пресъздаване на жената–майка. По известните паметници са от Вилендорф в Австрия, Костенки в Русия, от Лосел във Франция. Появили се и изображения на танцуващи или ловуващи мъже. [Срв. История искусства зарубежных стран. Москва, 1980, с. 10 сл.].

Женските изображения от периода Ориняк-Солютре са два вида. При Първият отсъства лице - пример за това е фигурата на жена с масивно тяло, с едри крака и корем с подчертани детеродни органи и  с несъразмерно малки ръце,  и с глава без лице. Вторият вид показва само портретни скулптури на лица на девойки или млади жени от Брасемпую, Франция и от Долни Вестоници в Чехия. При тези изображения лицето е представено достатъчно ясно, за да се долавят възрастови и портретни черти.

Първото изображение на мамут върху пластинка от кост е открито през ХІХ в.  в пещерата Ла-Мадлен във Франция. Последвали нови открития в Испания, в пещерата Алтамира.

Мадленската палеолитна култура обхваща последния период на Късния палеолит, времето от ХV до Х хилядолетие пр.н.е.

Човекът от Късния или Горния палеолит, за разлика от животните умеел да пресъздава природата в рисунки с боя или с изрязани изображения върху кост, върху пещерни и открити скални стени. В Сибир в Русия - в Бурет и Малта са открити изображения на патици в полет, в Украйна на хищна птица, в откритото селище при Пшедмоста в Моравия - в Чехия, са изработвани костени фигурки на мамути. Появяват се украсени фигурки на птици, цветни рисунки, украсени костени гривни, известни по находка от Мезино в Украйна.

Горният палеолит е времето на създаване и развитие на родовото общество. Колективният лов осъществяван от родственици бил необходимо условие за прехраната и оцеляването на хората. При Пшедмоста са открити 900 скелета на мамути, в Солютре около 10 000 конски скелета, при Амвросиевка в Украйна скелети на около 1000 бизона. Хората от това време използвали за лов и риболов копия от дърво и костени харпуни, тояги, прашки и дървени каменометки – тояги за хвърляне на камъни, и копиеметалки.

Дървените материали, добре запазени в блатисти райони на Африка свидетелстват за тези първи опити на хората да създадат оръжия като продължение на човешката ръка, които за разлика от камъните за хвърляне, оставали при него за следващи военни или ловни действия.

Находки от едновременната с Мадленската, култура Маендорф, от открито селище на територията на Германия, показват постепенно преминаване на към мезолитно технологично ниво. В Горния късен палеолит хората открили изработката на каменни  върхове за стрели, и следователно лъка с тетива и стрелите.

Огромните количества кости и скелети от коне и мамути са свидетелства за продължителен престой на хората в едни и същи селища.

Развитието на изобразителното изкуство, на реалистичните изображения на животни, птици и хора е следствие от уседнал живот в постоянни селища, в които възможностите на художниците са се усъвършенствали в течение на поколения. Потребностите от действително възприятие или въздействие на света довели и до използване на цветни изображения, които са опит за пренасяне на света, на жизнените му сили и свойства в мрачните и отоплявани и осветявани с огън пещери.

Стремежът към точност на изображенията намира израз в отразяването на най-съществените за облика детайли и очертания, и към представяне на някои животни и хора в близки до естествените им размери.

През Горния палеолит хората – неандерталци чрез грижата за мъртвите си достигат до идеята за съществуване на душа, и за мястото й в отвъдния свят, който е близо до жилищата на живите, или в тях, под земята.

Изображенията на „магьосник” облечен в кожа на северен елен и имитиращ движенията му от пещерата „Тримата братя” във Франция,  показват развитие на първи форми на религиозни ритуали и обряди, насочени към въздействие над природата.  Едновременно с това тези ритуално-театрални действия удовлетворяват културните  въжделения и представи на горно-палеотичните общности от хора.

ІІ. Мезолит - Среднокаменна епоха.

Преди около ХV или ХІV хил. години настъпило поредното и последно след Ледниковия период затопляне на климата. Ледовете се топили, и се запазили само далеч на север, на юг и по високите планини.  В Южна, Централна  и Източна Европа, Северна Америка,  Южен и части от Централен Сибир в Азия  се създали условия за развитие на растителни и животински видове. Развили се и хората – те напускали пещерните си жилища и търсели възможности за препитание чрез лов, риболов и събирачество. В новите условия на живот се развили развили човешките умения за приспособяване към новата природа.

Хората получили възможност за по-редовно хранене с разнообразни храни, богати на белтъчини и въглехидрати и това въздействало на физическото им развитие. Те ставали по-високи, по-силни, по-жизнани. Постепенно се увеличавала продължителността на човешкия живот и с това възможностите на колективите от хора за повече работоспособност и натрупване на наблюдения върху природата и човешкото общество.

За нуждите на новия живот в променени условия били необходими нови оръжия и сечива, от нови материали. За първи път в „Каменния век” било усъвършенствано производството на плоски и с различна форма остриета, в огромни количества. По форма те били по-малки от палеолитните сечива, тъй като вече не силата на удара в резултат от тежестта на сечивото, а по-малкото съпротивление на режещото тънко острие, и по-голямата скорост на нанасянето на удар предизвиквали смъртоносни рани на животни и хора.

Били въведени в широка употреба лъкът и стрелите, копията с каменни остриета, копиеметалката. За метателните оръжия хората започвали да изработват по-малки и по-леки остриета от кварц, обсидиан, кремък и други материали. Бил открит бумерангът – оръжие, което при неуспешно хвърляне се връщало по посока на собственика си, за да бъде използвано отново..

Появили се нови сечива от камък и кост – тесли, брадви, ножове Били открити лодката, рибарскити мрежи, въдиците. Харпуните за разлика от Горнопалеолитните станали по-големи, тъй като здравината на рога на изчезващия северен елен била по-голяма от тази на заменилите го южни видове, и това изисквало използване на по-масивни рогове, за да бъде осигурена по-голяма здравина на оръжието.

Хората от мезолита овладели и техниката на шлифоване и на пробиване на каменни изделия. [Мезолит СССР, 1989, с. 5]. Техника, която ще бъде основна през неолита или новокаменния век.

Появили се големи общности от хора от различни родове – племената. Започнали да се формират общи езици на тези племена.

Дъждовете над Северна Африка намалели с разтопяването на ледовете в Центрлна Европа, и постепенно северноафриканските степи започнали да се превръщат в полупустинни области.

Откритието културен слой над Мадленския, в пещерата Мас-де Азил във Франция, в предпланините на Пиринеите, позволява да бъде разкрита мезолитната археологическа  култура като пряк наследник на къснопалеолитната.

Хората от мезолита населявали земите на днешна Франция и Италия – открити са останки от готовия човек в пещерите Кро-Маньон, Ла Грималди, в Германия при Маендорф и Щелмоор в района на Хамбург. В Щтелмор са откритинай-ранните запазени дървени части на лъкове и стрели, в Холмхор и Дюфензее – дървени весла, в Шотландия лодка от ствол на шотландска ела.

За разлика от хората от Горния палеолит, от Мадленската епоха, хората от мезолита били ловци на напрекъснато движещи се на огромни открити пространства животни, и това не им позволявало да се установяват в постоянни селища. Поради тази причина културните слоеве от селищата им са с по-малка височина и с по-малко пластове от различни периоди.

Подвижният начин на живот се отразил и на изкуството – намаляват скалните рисунки на териториите в които хората от мезолита наследяват предходното население, но се увеличават геометричните елементи, които съществуват и в предходния период. И това не е свързано само с начина на живот на хората извън пещерите, тъй като те се обитават все още и през мезолитния период, или се използват за духовно-религиозни и обществени нужди.

В Индокитай във по името на провинция Хоабин, и в съседните страни Лаос, и Мианмар, в Индонезия и на Филипините  била разпространена Хоабинската култура. Създателите и вече използвали хромели за смилане на див, и вероятно на култивиран ориз.

Скалните рисунки от Иточна Испания /Испанския Левант/ за разлика от рисунките от Горния палеолит са рисувани не в дълбоки и мрачни, а в плитки пещери под скални издатини и навеси. Характерно за тези рисунки е, че те, както и сечивата, са с по-малки размери от 5 до 14 см. Това позволило на древните художници да разкриват с рисунки повече събития с повече участващи лица и животни.

Рисунките са различни по тематика. Едни от тях, от Испания, Русия и Южна Африка представят лов на диви животни – елени, бикове, козли, щтрауси. Други от испания представят битки между отделни общности. Трети от Испания и Азербайджан показват хората по време на танци. Темите от бита на хората показват участието на мъже в най-ползотворните за мезолитичените общности дейности, които ги снабдяват с храна. Военните сцени между различни общности свидетелстват за поява на междуродови или междуплеменни войни.

Танцуващите хора от скалата Кобистан в Азербайджан представят хора, играни само от мъже, които са свързани с лов или битка с митични чудовища с форми на гигантски влечуги.

Отсъствието на жени в мезолитните изображения, или представянето им като ръководени от мъже свидетелства за вече съществуваща патриархална организация при редица общества в Европа и Азия.

Танцунащите жени и мъж който ги ръководи, от скалата Когул в Испания са посветени на плодородието. Приема се, че това изображение е свидетелство за матриархални отношения, като се счита, че малка мъжка фигурка е окръжена от танцуващи жени [Всемирная история, І, с. 102].Мъжката фигурка действително е по-малка, но в стила на изображението огромният фалос подчертава смисъла на представената сцена. Жените са в естествено по-големи по размер озображения, тъй като са подчертани краката, ханша, гърдите и прическите. Представените женски изображения са и с различно означени възрасти – момичетата и младите жени са с тънки талии и по-къси поли, по-възрастните с по-дълги поли.

Жената отсъства от ловните изображения, тя е вероятно е изцяло посветена на грижите за семейството. В изображенията от Когул жените са с дълги поли до под коляното, различни по украса, голи до кръста или само с наметки на гърба, с подчертано големи увиснали гърди, с гривни или препаски над лактите, с различни прически.

По откритото селище  на мезолитни обитатели, наречено по името на френското селища Фер-ан-Тарденуа е известен по-късен период на средния каменен век.  Тарденуазската мезолитна култура  се различава от Азилската по това, че технологията на обработка на камъка става по-съвършена, ножовидните сечива и остриета са земенени с по-малки, с микролити с различна геометрична форма – триъгълна, правоъгълна, трапецовидна, овално-листовидна и други.

През мезолитната епоха хората достигат до идеята за  въплъщение на душата на човека в наречен и изрисуван предмет. Известни са по открития в пещерите Крузад във Франция, Риета в Испания и Бирзак в Швейцария [Всемирная история, І, с. 77]. По броя на малките речни камъчета – от 120 до 200 или и повече, се установява броя на обитателите на една общност – род.

В духовния живот на хората от мезолита по археологически паметници и сравнения с палеолитната епоха се наблюдава приемственост. Тази традиция на архаични обреди и вярвания, е сравнима с данни на етнографията и етнологията.

Основният начин на добив на храна при хората от мезолитната епоха били ловът, риболовът и събирачеството.  За храна се използвали животни, птици, риби, влечуги, насекоми, охлюви, червеи, растения и плодове.

В мезолитната епоха се появили и наченки на произвеждащо стопанство. На територията на Палестина, Йордания и Израел са открити мотики от кост, сърпове с кремъчни остриета, примитивни хромели за смилане на зърно. По името на местността Вади ен-Натуф на северозапад от Иерусалим културата е наречена натуфийска. Такива хромели са открити и в пещерата Шанидар в Ирак с датировка ІХ хил. пр.н.е.[История первобытного общества, с. 122].

Характерно за хората от мезолитната епоха е широко разпространеното одомашняване на кучето – като пазач и помощник в ловната дейност.

ІІІ. Неолит.

Развитието на неолитната технология започнало през мезолитния период, но когато получило всестранно развитие преди  около 80 000 години, настъпил същински новокаменен век. Разпространението на неолитната технология започвало най-рано в Мала Азия и на Балканите и по-късно в Азия – в Китай, Индия, Иран, Централна и Северна Азия.

За първи път, за добиване на твърди и удобни за обработка видове камък, хората започнали миньорско-изкопни дейности. Те В шахти с различна дълбочина те добивали различни видове кремък, нефрит, сианит и други видове, на териториите на съвременните Франция, Англия, в Централна Европа и в Балкано-Анатолийския регион.

Добивът на високо качествени видове камък позволил на хората от неолита да организират огромно по размери и обхват производство в същенски занаятчийски работилници. Разпространението на изработените сечива и оръжия на огромни територии свидетелства и за огромна по обхват търговия на обменни начала, известна като междуплеменен обмен.

Новите видове сечива и оръжия били с нови форми – върховете на стрели първоначално имали издължена листовидна форма, а след това и триъгълна.

Неолитните брадви от твърд камък, с пробити отвори за закрепване на дръжка, сърповете от рог с вмъкнати в тях режещи остриета от кремък, Тежестите за пръчки за копаене, които предшествали мотиките,  мотиките от кост и рог, теслите и много нови видове сечива облекчавали труда на човека при сеченето и обработката на дървета, при обработката на земята, при направата на лодки, при лов и риболов и други дейности [А. И. Першиц, А. Л. Монгайт, В. П. Алексеев – История первобытного общества, Москва, 1983, с.116 -117 сл].

Неолитният период се дели на докерамичен и керамичен. През първия период от района на днешен Ирак са известни каменни съдове. При вторият, който се разпространява първоначално от Източното Средиземноморие на днешните Сирия, Ливан и Турция на Балканите закалените с огън глинени съдове позволили на хората да приготвят добре усвояема храна, да имат топла вода, да съхраняват в съдове вода и храни, да правят от глина различни други предмети – включително и фигурки на хора, животни, модели на домове и други.

Първите глинени съдове били правени чрез облицовка с глина на плетени от дървени клонки форми, и не били изпичани на огън. По-късно се появила спирално-пръстеновидна техника на изработка на съдове, като отделни спирали или пръстени се наслагвали един върху друг над предварително направено дъно, и се залепвали и заглаждали чрез натиск с ръце [История первобытного общества, . с 117-118].  Тези изцяло глинени съдове вече можели да се изпичат не само на слънце, но и на огън – така обработената глина се превръщала в изкуствен, неприроден материал – безводен силикат [История первобытного общества, с. 117].

Ново откритие на хората от неолитната епоха било добиването на влакна от растения и животни и откриването на тъкачеството. Хората вече се обличали не само с кожи.

Напредъкът на технологиите позволил на неолитните хора да създадат поминъците земеделие и скотовъдство. Оръдията на труда за обработка на земята и възможностите да се отглеждат докато израснат като запасна храна малките на убитите по време на лов животни, които се изхранвали не само с диви растения, но и с вече култивирани.

Промяната на начина на добив на храна от присвояващо стопанство чрез лов, риболов и събирачество, към произвеждащо стопанство чрез земеделие и животновъдство е наречено от В. Г. Чайлд неолитна революция.

Неолитната революция се проявява по различно време в различните континенти и техните  области.

В Предна Азия и Североизточна Африка неолитното земеделие се появява през VІІІ-VІ хил. пр.н.е. Тук били култивирани и отглеждани ечемикът и еднозърнестата пшеница.

В Северозападна Южна Америка, на територията на Перу през VІ хил.пр.н.е. бил култивиран и отглеждан фасул, през V хил.пр.н.е. тикви, лук, картофи, маис и други бобови култури.

В Югоизточна Азия и Южен Китай през V хил.пр.н.е. неолитните хора отглеждали ориз и грудкови зеленчуци а през ІV хил.пр.н.е. в Китай започнало отглеждането на просо.По-късно китайците започнали отглеждането на пшеница и ечемик. Животновъдството било традиционно от едър рогат добитък,  кози, овце и свине. Познати са културите Яншао от ІV хил.пр.н.е. от поречието на р. Хуанхъ, която е неолитна и прераства в каменно-медна, и неолитната култура Лушан на изток от Яншао. Представителите на културата Лушан защитавали селищата си с глинобитни стени с височина до 5 м. и издигната над нея дървена стена [История первобытного общества. С. 126].

В Южна Индия ранна неолитична култура се създава едва през ІІІ хил. пр.н.е.

Заедно с развитието на земеделието се развивало и животновъдството – костния материал от Европа, Азия и Африка е от овце, кози и свине. Вероятно най-рано в североизточна Африка, на територията на Египет и прилежащите страни било одомашнено и едрото рогато говедо.

В Америка след заселването й от Азия през мезолитната епоха, през неолитната навлязла нова голяма група монголоиди. Те изтласкали местното арктическо и ескимоско население на север и запад и започнали усвояването на континента. Това население е носител на неолитните технологии и на култивилане на растения на целия Американски континент.   В Южна Америка  на териториите на Перу към 5200 г. бил култивиран маисът, били одомашнени морското свинче и от вида гуанако - ламата и алпаката.

Характерна особеност на неолитните култури в Америка е отсъствието на животни удобни за впрягане. Конете и камилите били унищожени от най-ранните мезолитни ловци, които преминали от Азия в Америка около 11000 години пр.н.е. през Беринговия пролив, който тогава не бил наводнен, тъй като повишаването на нивото на океаните при разтопяването на ледниците било постепенен процес. Бизоните не се поддавали на опитомяване.

Най-ранните неолитни култури на земята, в Предна Азия, са познати по едноименните им селища Джармо, и по късната Хассуна в Ирак, Рас-Шамра в Сирия, Хаджилар в Турция, Иерихон в Палестина и Хирокития на о. Кипър  [История первобытного общества, с. 123].Египетския неолит от VІ-V хил. пр.н.е. е представен от културите Фаюм и Таса.

В Китай през V-ІІІ хил.пр.н.е.  по средното течение на р. Хуанхъ се създава неолитна култура Яншао.

В Европа  най-ранните неолитни култури са малко по-късни от най-ранните и съвременни с много от близкоизточните. Докерамичните земеделско-скотовъдни култури в Тесалия – Аргис и Сескло са от VІІ-VІ хил.пр.н.е., от V хил.пр.н.е. са културите Караново в България, Старчево в Сърбия, Криш в Румъния, Кьореш в Унгария, Триполската култура  в Украйна и на и около Кавказ [История первобытного общества, с. 127].

На териториите на Испания, Франция и Англия от неолитно-енеолитния период са запазени от огромни каменни блокове в мегалитен градеж строежи  на долмени – родови гробници и кромлехи – светилища.  От това време са и менгирите – самостоятелно или в редици побити камъни – вероятно продължение на идеята за душите на обитателите на родовите селища.

В средата на ІІІ хил.пр.н.е. мегалитни строежи се появяват на териториите на скандинавските страни и Северна Германия.

Жилищата на хората от неолита били родови:

Намиращите се на ранно неолитно ниво на технологично развитие ирокези строили „Дълги домове”   „Овачира” от дърво, предназначени за родове от 10-13 и повече семейства.

Такива са големите домове, също с удължен правоъгълен план от Полша, Чехия, Германия, Холандия. Техните размери достигали до 27 х 6 метра [История первобытного общества, с. 129]. Дългите” или „Големите” домове били разделени на самостоятелни помещения за 10-12 семейства.

Неолитното население на Швейцария и съседните области строи наколни жилища в езера, предназначени за родови колективи.

Неолитните селища от България, Северна Гърция и Украйна са от отделни домове, построени близо един до друг, около централни площади. В тях също жевеели родствени семейства – които вече преодолели начина на живот в една сграда. Вероятна причина за това са засилените военни конфликти, които позволявали на обитателите на селища да строят кръгови защитни ровове, насипи и огради около селищата си, и домове близо до защитните стени.

Постройките в Източна Европа били правоъгълни, от греди и колове свързани с плет, и измазани с глина. В Палестина сградите са изградени от камък и са с кръгла форма. Постройките от Иерихон са правоъгълни, изградени от непечена глина /кирпич/. В централна и северна Месопотамия стените на сградите били издигани от глина.

Домовете имали вътрешно огнище, или огнища, маси, пейки и столове от камък или дърво и  шкафове от каменни плочи или дъски. На наколните жилища върху глинения под над гредите от долната му част били правени огнища от камъни, хората ползвали сандъци, маси, и пейки, добре запазени в блатните почви и торфа до днес.

Част от стопанските постройки хамбари, ями за храна били извън селището, а други в него. Обществените и религиозни сгради били в очертанията на селището, но светилища съществували и извън него.

В Източна Европа и в Предния изток в резултат от продължително живеене на едно и също място, в следствие на натрупвани от дейността на хората отпадъци и в резултат от разрушаване на стари сгради и построявани на местата им нови, се натрупали изкуствени хълмове известни като селищни могили. Карановската селищна могила е с височина 12 м. Могилният слой на месопотамската култура Джармо е с височина 7 м., а селищете се състояло от 25 къщи с обитателите им.

Керамичните изделия в Предния Изток са от добре изпечена глита, жълти или червени на цвят, и с украса от триъгълници и квадрати в различни комбинации, често придружени и от изображения на животни. Украсата е разположена в добре подчертани, обхващащи цялата обиколка на съдовете ивици от устието до дъното на съдовете.

В Западна и Централна Европа керамичните съдове били украсявани с линейно-лентов орнамент от успоредни, отвесни  или под наклон в ляво и в дясно врязани черти, в добре подчертани ивици с различна широчина, обхващаща цялата обиколка на съдовете и отвесто от устието до дъното.

Статуетките на човешки фигури от неолитната епоха са на жени. Правени са от глина и мрамор. Тяхна особеност е изразителното подчертаване на таза – стеатопигия по находки от Караново, Азмашката могила и Чавдар в България.  През средния неолит се появяват и фигурки с по-дълъг врат  - по находки от Караново. Тези фигурки се интерпретират като образи на Богиня на земята, но могат да бъдат и фигурки на жрици на божества. От по-късната Бронзова епоха, от с. Овчарово, Търговищко е открита сцена с фигурки на жрици, почитащи слънцето в трите му фази – Изгрев, Зенит, Залез [Вж. История на България, С.  1979, ил на с. 87 ].

В Централна и Западна Европа селищата на неолитното население не били с толкова продължителен живот, и затова там селищните могили са изключения.

ІV. Енеолит /Халколит/

Енеолитната епоха започва в Древния Близък изток и в Тракия на Балканите през VІ и началото на V хил.пр.н.е. Първите обработени метали са медта и златото. За енеолитната епоха е характерна употребата на оръ доя на труда и оръжия от камък заедно с първите метални. Златото поради своята мекост и рядкост се използва за украшения.

Златодобива през първата метална епоха и обработката на злато, украшенията от злато не са задължителен признак за социално ранно класово разслоение на обществото. Индианскиште племена от Мезоамерика и Южна Америка произвеждат злато от златоносни руди, умеят да позлатяват предмети, да правят украшения и изделия от злато, без да са достигнали държавното ниво на развитите си съседи кечуа, инки, маи.

Ранният период на енеолита се различава технологично от късния. За него е характерна обработката на мед чрез коване. През втория период от ІV до ІІІ хил.пр.н.е. е усъвършенствана и се прилага най-широко технологията на леенето.

Балканският Меден век в тракийските земи на днешна Източна България познава множество култури. Тракия се превръща в износител на мед за страните от Причерноморието, и Присредиземноморските страни. Златото като метал се открива в по-богати и очедно погребения на знатни хора. Количествата му са различни в различните райони на страната – в енеолитни погребенния от Русенско и Великотърновско то е по-малко, а в погребалния инвентар от некропола при Варненското езеро значително – повече от 6 килограма злато, разпръснато в множество гробове, сред които се открояват няколко на вождове. Инсигниите на власт жезли с златни дръжки, златни огърлици, нагръдни плочи и гривни от злато показват развитие на властта на военния вожд.

Селищните могили от Езеро и Юнаците в Южна България, и Радинград в Северна показват устройството на селища от енеолитната епоха.  Жилищата в енеолитните селища са до няколко десетки, обкръжени са със защитна стена, а на могилата при Юнаците има защитен ров и следи от подвижен мост.

В Месопотамия енеолитните земеделско-скотовъдни култури се появяват през VІ хил.пр.н.е. На север са известни Хассуна и Яръм тепе І, на юг Тел-ес-Саван, Самара и други. През V хил. пр.н.е. тук се развива Халаската култура – тя обхваща огромна територия в Предния изток от Сирия до Юго-Западен Иран. В края на V и през първата половина  на ІV хил. пр.н.е. в Южна Месопотамия се развива Убейдската култура.

Стопанството е земеделско-скотовъдно. Отглеждат се различни сортове ечемик и пшеница, лен.  Развитие получава грънчарството. Открити са пещите за изпичане на глинени изделия. Изделията от мед са предимно украшения. През следващия период на каменно-медната епоха, известен по находки от Яръм тепе ІІ, през V хил.пр.н.е. започва производството на длета, на кинжали. Медта вече е използвана за производствени и военни нужди. Открит е грънчарският кръг. Развитие получава тъкачеството. Строителството получава обществено-религиозни задължения. Върху платформи издигащи се над повърхността на земята, за да са над височината на приждащите при наводнения води, се издигат храмове и домове на управляващите вождове – първообрази на бъдещи дворци.

През периода Убейд се увеличава броя на население на шумерските общности – появяват се големи селища, многократно надвишаващи селата от предходните периоди с по няколко десетки домакинства.

От ІV до началото на ІІІ хил.пр.н.е в Шумер се развива културата Джемдет-Наср.  Медното производство е разширенодостатъчно, за да обслужва най-широки области от живота на хората – правят се брадви, длета, сърпове, риболовни кукички, кинжали. Започва използването на тухли от изпечена глина. Обществено-религиозните сгради са вече монументални, предназначени за обслужване на големи обществени колективи в Урук, в Тел Брак. Появяват се печаоти, знаци за собственост, появява се и робството. Засилва се властта на вождовете – управители и ролята на жречеството. Родово-племенното общество е достигнало до развитие, което нарушава устоите му – появява се имуществено и съсловно неравенство, което противоречи на принципите на равноправие и колективни форми на собственост в родовия строй.

В Древен Египет енеолитният период започва В края на V и началото на ІV хил. пр.н.е. представен е от културата Бадари. Първите изделия от мед са гривни и обици.

През следващия Амратски период се появяват множество различни видове медни сечива и оръжия, предмети за бита и стопанството – игли, брадви, харпуни, риболовни кукички, кинжали. От злато се правят украшения.

Нараства броя на населението. Появили се селища с защитни стени от дърво, ровове и насипи.

Създават се редовни търговски връзки с Месопотамия чрез която се получават олово,  сребро и лазурит от Мала Азия, Иран, Афганистан.

През следващия Герзейски период – от средата до края на ІV хил. пр.н.е. се развива изкуството на металургията чрез леене. Произвеждат се брадви, ножове, върхове на стрели, тоалетни прибори. Кинжали се произвеждат от мед и от сребро.  Появяват се знаци за собственост, знатност, благородство, за вожд.

Общественото неравенство се проявява  и чрез размерите на гробниците – бедните са малки и незначителни, богатите – големи и украсявани – например гробницата на вожда от Иераконпол.

Халколитното египетско родово-племенно общество към края на ІV хил. пр.н.е. е изправено пред обществени и съсловни противоречия, нови и незаконни за родовия строй  и обичайното право и изискващи удаконяване от държавата.

В Северозападна Индия, в Белуджистан и Синд енеолитните култури се появяват през V-ІV хил.пр.н.е. Основа на стопанството са производството на ориз и отглеждането на едър и дребен рогат добитък.

В Китай културата Яншао в долината на р. Хуанхъ от неолитна прераснала в енеолитна.

В Япония енеолитната култура настъпила едва през ІІІ-ІІ в.пр.н.е. и продължила до ІІІ-V в. от н.е. вероятно пренесена от Корея или Китай.

Доколумбовите култури на ацтеките, маите и кечуа били енеолитни едва от ІV-ІІІ в.пр.н.е.. Използвали се оръжия и сечива от кремък, обсидиан, дърво, мед, мед и злато, злато и платина.

Обработка на метали с висока точка на топене, недостъпна за тогавашните металурзи, била осъществявана чрез поставяне на платина на прах в разтопено злато и обработка чрез коване. Техниката на получаване на чисто злато и на позлатяване чрез използване на хлорни съединения и съдържащи киселини треви оставали недостъпни за енеолитните хора от Стария свят на Европа, Азия и Африка. Част от тези технологии били възприети от Испанския монетен двор в Богота през ХVІІ в.

Животновъдството било слабо развито. Земеделието било поливно. Отглеждали се фасул, тикви, домати, какао, памук, тютюн. Към времето на испанското завоевание централноамериканските индианци вече имали държави или ги създавали.

Епохата на Медния век е на неуспоредни във времето култури, в рамките на които започвало разложението на родово-племенното общество. Много несинхронни неолитни и начално-енеолитни общества, не могли да създадат или да развият енеолитния си период, тъй като поради забавено развитие се запознали чрез съседите си с нов технологичен период – на Бронзовата епоха или Бронзонвия век.

Изкуството през енеолита представя фигурки от глина, мрамор, кост и злато – възможно представящи както жрици, така и божества. Определянето на характера на фигурките може да  бъде осъществено само при най-широки сравнения на самите изображения, съпътстващи предмети и обкръжаващи предмети и среда – т.е. историко-археологическия контекст. Фигурата на двуполово божество, с височина 50 см., направена чрез моделиране на две тела – мъжко и женско, открита при Старозагорските минерални бани се интерпретира като „далечен първообраз на двуглавите божества” [История на България, с. 81].  Двуглавите божества обаче са еднополови – като „Двуликия Янус”. Фигурката от Стара Загора  Гръцкият мит за безчувствения Хермафродит и слялата се с него нимфа Салмакида също представя създаването на същество с едно тяло и различни полови признаци. Възможно е това да е и божество на брака, или дори предизвикан от аномалия – „Сиамски близнаци” временен култ.

Епохата на енеолита е време на първи по-значими опити за създаване на произвеждащо стопанство и на зачестили междуплеменни военни конфликти за заграбване на произведеното от имащите произвеждащо стопанство. Тези конфликти се усилват през бронзовата епоха – войната се превръща в поминък, и в удобен социалин механизъм за насочване на общественото недоволство от разделението на обществото на бедни и богати, към съседите. Ограбването им и разпределението на имуществето им са цената за признаване и узаконяване на съществуващото обществено и стопанско неравенство.

Епохата на енеолита е и време на съдаване на египетското и шумерското политически общества и държави. Причина за това са не само развитите каменно-медни технологии, но и допълнителните поддаващи се на производствена организация природни дадености – в египет р. Нил, в Шумер реките Тигър и Ефрат – те позволявали напоително земеделие плодородни почви, и малки разходи за разораване, наторяване, поливане.

Други общества, при които каменно-медните или само енеолитните технологии не били достатъчни за  натрупване на достатъчно средства за препитание на  неравномерно разделеното на бедни и на богати слоеве на обществото, при отсъствие на удобни реки за поливно земеделие, забавили оществено-политическото си развитие и създали държави едва в Бронзовата или Желязната епохи.

За темите :  ІІІ. Неолит

ІV. Енеолит

V. Бронзова епоха

Темите по българска и задгранична, обща праистория могат да се допълнят с материали от „История на България”, София, 1979, т. І, с. 54 сл.

Сливането на неолитната и енеолитната епоха е следствие от научно мнение в което неолитът се разглежда като основна технологична епоха, зряла фаза на която е енеолитът [Срв. обзор с мненията на Дж. Мелаарт, Ю. Кухаренко и Л. А. Монгайт в Енеолит СССР, Москва, 1982, с. 5 сл.; А. И. Першиц, А. Л. Монгайт, В. П. Алексеев – История первобытного общества, Москва, 1983, с.116 сл.; Вж. Х. Тодорова, Каменно-медната епоха в България, София, 1986, с. 18-19 сл.].

Колебанинията в разделянето на каменномедната епоха на неолит и енеолит са причината за късно определяне на времето на неолита при изследователи от английски, полски, съветско-руски и др. праисторически школи [Срв. История искусства зарубежных стран. Москва, 1980, с. 14 сл. Към тази идея се придържат и авторите на История на България, С. 1979].