Home История Новите взаимоотношения на Великите сили след Втората Световна война

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Новите взаимоотношения на Великите сили след Втората Световна война ПДФ Печат Е-мейл

Световните взаимоотношения от десетилетието след II Световна война са значим проблем за съвременния човек, тъи като те намират отражение и в днешния световен ред.

В края на Втората Световна война бившите съюзници САЩ, Великобритания и СССР се превръщат в съперници в надпреварата за сфери на влияние в Европа.Това взаимно противопоставяне поражда трайните предпоставки на периода на “студената война”.Още през октомври 1944г. На руско-британската среща в Москва между Сталин и Чърчил са договорени първите следвоенни “пропорции на интереси” в Източна Европа.Постигнато е съгласие за доминиращо английско влияние в Гърция, на съветско – в Румъния и България, и на поделено влияние – в Югославия и Унгария.На Кримската конференция през февруари 1945г., в която участва и Рузвелт, е взето решение за създаване на правителство на националното единство в Полша и на единно югославско правителство с участието на дейци от емигрантските правителства на двете страни в Лондон.На Берлинската конференция (юли-август 1945) делегациите на САЩ и Великобритания предлагат промени в правителствата на България и Румъния и не скриват недоволството си от нарастващото съветско влияние в тези страни.

Поражда се напрежение между Съветския съюз и Съединените щати.САЩ иска и други страни да приемат вижданията за свобода, равенство, братство и демокрация.Докато в останалата част от света цари безредие, водят се граждански войни и се разпадат империи,американският народ се надява да осигури онази стабилност, която е необходима за следвоенното възстановяване на света.Съветския съюз има други представи за света.Старата руска традиция на централизирано, автократично управление е в пълно противоречие с американската идея за демокрация.Той е решен да въстанови страната и да получи гаранции зазащита от друг такъв ужасен конфликт за това настоява за защитими граници и правителства, които се отнасят с разбиране към неговите цели в Източна Европа.Съединените щати обаче са заявили, че една от техните военни цели е възстановяване на независимостта и самоуправлението на Полша, Чехословакия и другите страни от Централна и Източна Европа.

В резултат на тези конфликтни отношения се осъществява блоково обособяване в Европа.През периода 1947-1948г. СССР подписва двустранни договори за дружба, сътрудничество и взаимопомощ с всяка от източноевропейските държави, а през 1949г. е формирана регионална организация Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ).В Западна Европа процесът на военнополитическо прегрупиране започва с подписването на Брюкселския договор през 1948г., с който се създава западния съюз.На 4 април във Вашингтон 12 държави подписват договор за колективна отбрана, известен под името Организация на Северноатлантическия пакт (НАТО).В центъра на взаимоотношенията между тези 12 държави е САЩ.Така двете велики сили разделят света на два военни лагера.

Външната политика на САЩ в годините след войната се изразява в ограничаване на съветската експанзия.В реч на 12 март 1947г. Пред Конгреса Труман настоява за незабавна финансова, материална и военна помощ на правителствата на Гърция и Турция в размер на 400 млн. Долара и за подкрепа на борбата срещу разрушителните “малцинства” в тях.Доктрината “Труман” формулира за първи път в следвоенния период глобалните американски цели – за “сдържане на съветския експанзионизъм”.Политиката на възпиране предвижда оказването на всестранна икономическа помощ за следвоенното възстановяване на Западна Европа.Много от страните в този регион са икономически и политически нестабилни и Съединените щати се страхуват, че комунистическите партии в тези страни, ръководени от Москва, ще опитат да извлекат полза от участието в съпротивата срещу нацизма и ще вземат властта.В речта си на 5 юни 1947г. в Харвардския университет държавният секретар на САЩ Джордж Маршал призовава изпадналите в беда европейски страни от изготвят план, който е насочен срещу глада, бедността, отчаянието и хаоса.В началото на 1948г. Конгресът одобрява програмата за икономическо възстановяване на Европа, наречена плана “Маршал”.Под формата на кредити и доставки за години 16 европейски държави получават около 12 млрд. долара, с което е поставено началото на европейското икономическо оживление и последвалата модернизация.Единствено СССР отказва да предостави данни за икономичеслото състояние и проблемите на страната си и отхвърля предложението усвояването на отпуснатите средства да бъде контролирано от Западните сили.

СССР се противопоставя на американската външна политика като подписва договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ с България,

Албания, Унгария, ГДР, Полша и Чехословакия на 14 май 1955г. във  Варшава, известен под името Варшавски договор.С него е обособен втория военно политически блок.В страните подписали този договор започва вътрешна реорганизация на комунистическите партии.За повечето от тях това е първият им легален период на съществуване от десетилетия.Той е съпроводен с бурно нарастваща численост и политическо влияние в националните фронтове.Паралелно с това са налице и първите симптоми на сталинизация на Източна Европа като фактор в утвърждаването на “студената война”.Пряко и на моменти силово е участието на съветската военна администрация в политическите процеси в тези страни.След средата на 1945г. се засилват административният, съдебният и репресивният натиск върху опозиционните партии и печат.От края на 1947г. демократичните национални и отечествени фронтове са превърнати в единни организации.Проведено е “обединение” на комунистическите и социалдемократическите партии.Повратна точка в сталинизацията на Източна Европа е формирането на ново обединение на комунистическите партии през септември 1947г. под името Комунистическо информационно бюро (Коминформ).То поема ролята на център за идейно и политическо уеднаквяване на позициите на управляващите вече партии в сътветствие със следваната от СССР външна политика.Тя налага изолация на страните от соцлагера като забранява всякакъв контакт с Западна Европа.Това разделение на Европа влиза в историята като падането на “желязната завеса”.

Нетърпимостта между двете идеологии – демокрацията и комунизма достига своя апогей в САЩ, където в началото на 1950г.  на събрание на Републиканската партия сенаторът Джоузеф Макарти произнася реч, в която обвинява администрацията в съществуване на мащабен комунистически заговор за проникване в правителството и в която се твърди, че само в Държавния департамент работят 205 “скрити комунисти”.Започват проверки на лоялността, масова кампания в печата срещу либерални политици, бизнесмени и интелектуалци.Той подхранва страховете, разпалени от антикомунистическите настроения на правителството на Труман и придава легитимност на една политическа практика, която често се използва срещу невинни хора.Духът на “лов на вещици”, на срах, на подозрителност и доносничество обхваща цялата държавна администрация.Жертва на макартизма става дори известния актьор Чарли Чаплин.Той е бил аполитичен – отказал е да следва идеите на Макарти и неговите безпочвени гонения.Заради това си мнение на Чаплин му е отказан достъп до САЩ, тъй като срещу него са повдигнати обвинения за комунистическа пропаганда.

През ноември 1952г. за президент на САЩ е избран кандидатът на Републиканскат партия ген. Дуайт Айзенхауер.По време на неговото управление, известно като “десетилетието Айзенхауер”, Сената приема специална резолюция, с която се отхвърля макартизмът (1954).Айзенхауер поддържа становището, че политиката на възпиране не е достатъчна, за да се противостои на съветската експанзия, а е нужна по-агресивна програма за освобождаване на поробените от комунизма народи.Но когато в страните, попаднали в съветската сфера на влияние, избухват въстания, организирани от демократичните сили, Съединените щати не се намесват, когато съветските войски смазват тези въстания.Управлението на президента има за свое символично начало подписването на примирието от Панминджон, сложило край на войната в Корея (1953).След смъртта на Сталин през март 1953г. Започва бавен процес на преосмисляне на крайните форми на противопоставяне на СССР и САЩ.Такова съдържание имат четиристранните преговори на външните министри в Женева през 1954г. и съвещанието на ръководителите на СССР, САЩ, Великобритеания и Франция отново в Женева на следващата година.

Докато след IIСВ  САЩ просперира тъй като военните действия не са се водили на тяхна територия.Страните от Източна Европа претърпяват големи поражения и дават много жертви.Ето защо основна линия на вътрешната политика на СССР е възстановяването на довоенните показатели на икономиката.Тази цел е формирана в Четвъртия петгодишен план (1946 – 1950) и съветските политици се стремят да я постигнат чрез свръхцентрализирано планиране, предимство на инвестициите в металургията и тежкото машиностроене, вътрешно финансиране чрез т.нар. държавни заеми.В селското стопанство през 1946г. са ликвидирани и минималните възможности за лично производство.Късният сталинизъм не само запазва, но и разширява репресивната машина.Лагерите, органите на НКВД и на вътрешните войски са основнитв инструменти за съхраняване на сталинизма.Преди “желязната завеса” да се спусне след 1946г. над Източна Европа, с методите на перманентната гражданска война тя е наложена в Съветския съюз още след 9 май 1945г.През 1944 и 1945г. на принудително изселване са подложени цели нароси.През 1946г. на цензура и гонения са подложени цели стотици съветски артисти, писатели, художници и композитори.

От голямо значение за периода 1945 – 1955 е деколонизацията на страните от Третия свят и създаването на нови суверенни държави.Този процес зачерква резултатите от колониалната експанзия през XIX – XX в. на империи като Британската и Френската и освобождава от статута им на колониални сили Испания, Холандия, Белгия, Португалия.Първата страна, която успява да се откъсне от властта на Великобритания е Индия.Нейният пример следват Египет и Судан.От страна на Франция да извоюват своята независимост успяват Индонезия, Лаос, Виетнам и Камбоджа.

Този период е изпълнен с много военни конфликти.Но най-мащабният от тях е Корейската война (1950 – 1953).Досегашното съперничество между СССР и САЩ достига своя апогей, осъществява се военно съприкосновение между суперсилите – “гореща война”.Слрд разгрома на Япония 38-ият паралел е разграничителната линия между американските и съветските войски в Корея.В южната й част чрез избори се легитимира правителство начело с Ли Син Ман, в северната е провъзгласена Корейската народнодемократична република начело с Ким Ир Сен.На 25 юни 1950г. редовни военни части на Севера провокират военен конфликт по 38-ия паралел.Севернокорейският комунистически лидер се надява на военно обединение на страната и предварително е съгласувал действията си със Сталин.СССР подкрепя акцията с оръжие, пари и военни съветници.В подкрепа на Юга под флага на ООН вземат участие 17 държави, включително и около 400 хил. американски войници.В началото на 1951г. Военните действия се стабилизират отново по линията на 38-ия паралел, а след двегодишни мъчителни преговори през 1953г. е подписано Споразумението за примирие в Корея (Споразумение от Панминджон).

Както и в безброй други въоръжени конфликти, така и в Корейската война, за да въдвори ред се намесва Организацията на обединените нации (ООН).Тя е създадена като доброволен “легион” за поддържане на мира и осуетяване на междудържавни, междурасови и междуетнически сблъсъци.За близо шестте десетилетия от своето съществуване ООН изпълнява роля на пазител на мира в много кризисни райони на света.Тази мисия войските на организацията осъществяват след взаимното съгласие на враждуващите страни и с единодушно решение на Свръхсилите от съвета за сигурност.Един от най-важните принципи на ООН е борбата за индивидуалните човешки права в центъра, на която стои приетата още през 1948г. Всеобща декларация за правата на човека.Към нейното постигане трябва да се стремят всички народи и държави, за да се създаде един свят, в който хората да се радват на свобода, справедливост и мир.

Драмата на “студената война” се оценява толкова противоречиво, сякаш става въпрос за различни събития.И двата военнополитически блока, опасали планетата, настояват категорично, че освобождават потиснатите от вражески идеологии.Пропагандите се сблъскват в името на народи, останали “под петата” на комунизма или империализма.Разделеният свят често е изправен пред прага на собственото си унищожение.Новата международна организация – ООН, е единственият международен демократичен форум, но авторитетът му е разклатен от “студената война” и от едностранните действия, предприети от свръхсилите в нарушение на приетите от тях самите принципи.Човечеството продължава да търси равновесие между индивидуалната свобода и колективната солидарност.мите принципи.Човечеството продължава да търси равновесие между индивидуалната свобода и колективната солидарност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG