Home История Кореспонденцията между княз Симеон и Лъв Хиросфакт

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Кореспонденцията между княз Симеон и Лъв Хиросфакт ПДФ Печат Е-мейл

При нападението на Дръстър Унгарците, които не срещнали по-нататъшна съпротива, стигнали до Преслав и след като ограбили и пленили страната, се завърнали в своите земи. Претърпяното поражение принудило българите да започнат преговори за мир. Византийците веднага приели предложението. Наскоро след постигнатото съгласие в България пристигнал като пратеник от византийска страна Лъв Хиросфакт, който трябвало да се срещне със Симеон и да се споразумее относно условията на предлагания мир. Същевременно Лъв VI дал заповед на друнгария Евстратий и на доместика Никифор Фока да се завърнат с войските в Цариград.

След оттеглянето на византийците положението на България изведнъж се  променило. Сега  Симеон решил да се справи окончателно с унгарците и да премахне всякаква възможност за нов съюз между тях и Византия. За да изпълни по-добре своя замисъл, той се споразумял с печенегите за съвместни действия срещу унгарците.

Едновременно със започналите приготовления българският владетел заповядал пристигналия византийски дипломат Лъв Хиросфакт  в крепостта Мундрага и там да го задържат. Като желаел да проточи преговорите, но не и да ги прекъсне, Симеон изпратил до Лъв Хиросфакт писмо, в което, намеквайки с ирония за астрологическите занимания на Лъв VI , предложил на императора да познае по движението на звездите дали ще му бъдат върнати пленниците или не.

Докато Симеон и Лъв Хиросфакт си разменяли писма, с които показвали своите филологически познания и дипломатическа ловкост, приготовленията за разправа с унгарците завършили. През първата половина на 896 г. българи и печенеги им нанесли голямо поражение, в резултат на което унгарците били принудени да напуснат обитаваните от тях земи.

След като се завърнал “ горд от победата” , както бележат хронистите, Симеон не се подвоумил да съобщи категорично на Лъв Хиросфакт: “ Не ще сключа мир, ако предварително не получа всички пленници българи”.

Тъй като обстановката се променила и силата била отново на страната на българите, на византийците не оставало нищо друго, освен до приемат предложеното им условие. В Цариград пристигнали Лъв Хиросфакт и представителя на Симеон кавхан Теодор, който получил българските пленници. Според едно по- късно съобщение на Лъв Хиросфакт българите също поели подобно задължение и го изпълнили, като освободили византийците, които се намирали в български плен- около 120 000 души. Размяната на пленниците била придружена със сключването на времинно примирие.

Наскоро отношенията се влошили отново и примирието било нарушено. През лятото на 896 г. български войски нахлули във византийска територия по посока на Цариград. Този път византийците имали възможност да окажат по- сериозен отпор, тъй като военните действия с арабите били спрени. На Балканския полуостров се прехвърлили ”всички теми и отреди”; тяхното командуванe поели новоназначеният доместик на схолите Лъв Катакалон и патрицият и протовестиарият Теодосий. Срещата между двете войски станала при Булгарофигон. Натискът и устремът на българите били неудържими и ” започнало масово бягство. Всички загинали, също и протовестиарий Теодосий , за когото императорът немалко скърбил” .

В периода 19 февруари 896 – 7 февруари 897 арабски и византийски хронисти съобщават за едно голямо сражение , в което славяните победили ромеите и избили много от тях. Безспорно то трябва да бъде идентифицирано с победоносната за българите битка при Булгарофигон. След това, българите продължили да заплашват Византия и императорът бил принуден да сформира нова войска, съставена предимно от пленници- араби, които успели да спрат настъплението на българските войски към Цариград.

Прекратяването на военните действия между България и Византия завършило със сключването на мирен договор между двете страни, който уреждал техните отношения и премахвал основната причина за войната – преместването на българското тържище на стоки от Цариград в Солун.

След първата война между двете страни, при която военните действия се водили в Тракия, в посока към Цариград, Симеон насочил погледа си към югозападната част на полуострова, обитавана от славяни, които се намирали под господството но империята. Тези действия на българския владетел целели, от една страна, да присъединят към българската държава области, населени със славяни, а, от друга да подготвят изтласкването на Византия от Адриатическото крайбрежие. Разбира се, империята не останала безучастна към българските успехи. Лъв Хиросфакт, който вече имал опит в отношенията си с българите, бил изпратен за втори път в България. Мисията му по неговите думи била успешна и той поднесъл на императора като дар 30 крепости “в областта на Драч заедно с тяхното богатство и жителите им, след като- нека кажа с думите на пророка-ги изтръгнах като ухо из устата на лъв”. Каква цена е заплатила Византия за тази придобивка, остава засега неизвестно- Симеон едва ли е склонил да върне на империята безвъзмездно завоюваните от него земи; безспорно той получил срещу това някаква компенсация.

Наскоро след тези събития Византийската империя отново била притеснена от арабите. През 904 г. те превзели Солун – втория по големина град в империята. Арабската флота под командването на ренега Лъв Триполит първоначално се насочила към Цариград, но впоследствие променила курса си и се отправила към Солун. Градът не бил подготвен да издържи нападение от към морето. След тридневна решителна атака 29- 31 юли Солун паднал в ръцете на мюсюлманите. В продължение на една седмица арабите грабили града и избивали безмилостно неговите жители, след което се оттеглили, откарвайки със себе си 22 000 пленници.

Такова значително събитие, каквото било пленяването и разграбването на Солун, не могло да се изплъзне от вниманието на българския владетел. Мисълта да се възползва от това положение и да го присъедини към българската държава била твърде примамлива за Симеон. Завладяването на Солун от българите означавало те да стъпят здраво на Егейско море, да ликвидират господството на Византия в западната част на Балканския полуостров и да заплашват постоянно Цариград. Във византийската столица разбрали добре опасността и империята положила всички усилия, за да осуети подобно развитие на нещата. Какви мерки са били взети не е известно тъй като историческите вести се изчерпват с думите на Лъв Хиросфакт, който бил изпратен в България за трети път. В едно свое писмо до Лъв VI той казва: “….. най-сетне при третото пратеничество, когото българите искаха да се заселят в превзетия от агаряните Солун, след като ги убедих и изгоних, го получих обратно.”

Събитията едва ли са протекли така бързо и просто, както ги представя византийския император. Само убежденията и настояванията на Лъв Хиросфакт не са могли да въздействат на Симеон. За да запази Солун, Византия е трябвало да направи някои отстъпки, които пратеникът на Лъв VI е премълчал в своето писмо. Един важен български паметник запълва до известна степен празнината и хвърля светлина върху крайния резултат от българо- византийските преговори: ” В годината от създание мира 6412, индикт 7-и /904 от Хр./ . Граница между ромеите и българите. Във времето на Симеона, от бога княз на българите, при Теодора олгутархана и при комита Дристра.” Този надпис, открит край с. Наръш / на 20 км северно от Солун/ , представлява граничен стълб и е бил поставен през 904 г., когато в резултат на преговорите, водени от Лъв Хиросфакт в България, била определена югозападната българо- византийска граница. Така българите се отказали да завземат Солун, но в замяна на това получили значителни териториални отстъпки в тази част на полуострова.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG