Joomla Software solutions Template

Payday loan

Стихотворението “Патриот” в контекста на Ботевата сатирична лирика

Емоционалният свят на Ботевата лирика е полюсен, драматично раздвоен между любовта и омразата и завършен и цялостен в тази си сдвоеност. Защото и любовта, и омразата са обусловени от иманентната връзка на лирическия “Аз” с родното пространство. Още в статията си “Примери от турско правосъдие в България” Ботев отбелязва, че първо в родния Калофер се е научил да обича и мрази със “страстна любов” и “дълбока омраза”. Тези емоции определят и патоса на Ботевата лирика – романтично-извисяващ и сатирично- изобличаващ. Ако чрез себеотрицанието и саможертвата поетът утвърждава величието на борбата и издига идеала за свобода във “високото баладично пространство на подвига” ( Св. Игов ), то чрез сатиричните си творби изобличава пасивността на идеала за свобода, жертвеността на борбата и безсмъртието на подвига намират най-синтезиран израз в четиристишието:

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира. Него жалеят

земя и небо, звяр и природа

и певци песни за него пеят!

( “Хаджи Димитър” )

Поетическият патос надмогва границите на националното, съединявайки го с общочовешкото, с универсалното.

В сатиричните си творби на поета патосът е със същата сила, но не утвърждаващ и извисяващ, а разобличаващ в пространството на българското – пасивността и равнодушието, страха и робската психика като черти на националния характер, алчността, лицемерието и лъжепатриотизма като модел на социално поведение, насилието и тиранията като елементи на социалния порядък. Поетическият изказ има различни аспекти – от насмешливата подигравка в “Защо не съм?” през горчивата ирония и презрение в стихотворенията “Странник”, “Гергьовден” и “В механата” до изобличаващия сарказъм в “Патриот”. Липсва единствено добродушният опрощаващ смях.Защото за Ботев равнодушието пред лицето на народното страдание, пасивността и лъжепатриотизмът, алчността и егоизмът във времето на робство са равностойни на предателство, а за него не може да има прошка, с предателството не може да се шегуваш, то може само да бъде заклеймено и отречено.

Това разбиране определя и позицията на лирическия говорител, който е субект на сатиричния дискус. Тази позиция заявява стремеж към оразличаване и отрицание на определен модел на социално поведени.В стихотворението “В механата” това е изградената опозиция “Аз/ние – вие” – “Аз веч нямам мило, драго, / а вий, вий сте идиоти”. В “Патриот” тази опозиция е изразена в обръщението-коментар, чрез което лирическият говорител постига разобличението на лицемерната социална добродетелност.

Заглавието на стихотворението “Патриот”, означаващо най-висшата обществена добродетел на времето, носи характера на обобщение. Липсата на конкретизация подсказва, че не става въпрос за индивидуалност, а за типичен модел на човешко поведение. Обобщена е и предполагаемата аудитория, към която е адресирано обръщението:

Патриот е – душа дава

за наука, за свобода!

Но не свойта душа, братя,

а душата на народа.

Събирателното “братя”, което в епохата на Възраждането има по-широк обединителен смисъл от родствено понятие, внушава желанието за съпричастност и постигане на единение. Творбата гради сложна структура на базата на двойната антитеза. Първите два стиха на всяка от трите строфи изграждат истински положителен смислов обем на понятието “патриот”, който обхваща всички страни на човешкото същност като нравствена, духовна и социална характеристика:

Патриот е – душа дава

за наука, за свобода!

……….

И е добър християнин –

не пропуска литургия…

………..

И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси…

Изгражда се характерният за времето идеален модел на нравствено и социално поведение. Анафоричното повторение “но” в третия стих на всяка строфа разрушава и преобръща последователно всеки елемент на тази характеристика, превръщайки го в неговото отрицание. Така и обобщението на заглавното понятие започва да се осмисля със своята антитеза – лъжепатриота. Предмет на сатиричното изобличение е типичният за родното пространство образ, чиито черти са обобщени в поведението на лирическия персонаж.Чрез един стих Ботев внушава основната “ценност”, която мотивира цялостното поведение на този социален персонаж: “само, знайте за парата”, разкривайки, че алчността и егоизмът са определящата двигателна сила на неговото поведение при пълната липса на духовни и нравствени ценности. Така показано придържане към колективните добродетели, лишено от своята нравствена обосновка, се превръща в имитативен жест, в знак без съдържание. Лъжепатриотът експлоатира позитивната стойност на поведенчески модел в общността за егоистични и користни цели. Изобличаването и заклеймяването са основна художествена задача за творбата, разкрита чрез трикратното “само, знайте”. Именно “знаенето”, оразличаването на този човешки тип и заклеймяването му определят идейната задача за произведението. Оценъчното слово в творбата на Ботев има демаскираща функция. Последните два стиха на всяка строфа изграждат истинска общност на антигероя и лъжепатриота. Духовната нищета е внушена чрез низходяща градация, бележеща етапите на човешкото разпадане. Първият етап – това е отказът от духовни ценности ( “продава си и душата” ) в името на материалното; завършващият етап е окончателното самоунищожение като личност ( “изяда си и месата” ). В художествената ни литература овеществяването на духовните преживявания чрез знака на телесното е често използван похват. В случая вътрешният разпад на духовните стойности, поглъщащата сила на алчността и страстта за притежание се финализира чрез акта на “самопоглъщане на тялото” ( “Като човек – що да прави, изяда си и месата” ).

Така със силата на сатиричното изобличение Ботев очертава образа на злото, разкрива своята активна гражданска позиция. Поставяйки чрез текстовете си проблема за моралната и гражданска отговорност на личността и жигосвайки негативните човешки проявления, той гради в съзнанието на българската общност основите на националното достойнство.