Home История Създаване и дейност на БРЦК

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Създаване и дейност на БРЦК ПДФ Печат Е-мейл

СЪЗДАВАНЕ И ДЕЙНОСТ НА БРЦК /1869-1875 г./

1. Любен Каравелов и неговата революционна дейност в края на 60- и началото на 70 те години. Създаване на БРЦК.

Четническото движение от 1867-1868 г. показало, че този тип действия не носят положителни резултати в новите условия след Кримската война и че е необходимо да се доразвият идеите на Раковски за организирано НОД. Това било осъществено през 70 г. на 19 в.чрез дейността на Любен Каравелов, В. Левски, Хр. Ботев и др водачи на националнореволюционното движение. В този период в българското национално-революционно движение се оформили три основни течения: консерватори /Добродетелната дружина и Одеското настоятелство/, либерали /ТЦБК/ и революционер-демократи /кръгът около Раковски/. Друг тип разграничение било между “младите” /кръгът около Раковски и ТЦБК/ и “старите”/ Добродетелната дружина и ОБН/. “Старите” били тясно свързани с руската политика, предпочитали реформистките идеи и се дистанцирали от революционните методи и лозунги. “Младите” били за радикални действия срещу Високата порта и в техни ръце се концентрирала изцяло революционната дейност. Между двете течения се разгорели и остри спорове около дуалистичната формула, издигната от Добродетелната дружина под влияние на австро-унгарския “Аусглайх” от 1867 г.

Приблизително по това време обаче в българското револ. движение прави своите първи по-значителни изяви Любен Каравелов /1834-Копривщица - 1879 г. Русе/. Той произхождал от заможно търговско семейство и завършил първоначалното си образование в Копривщица, а гимназия в Пловдив. По-късно заминава за Русия, където следва история в Московския университет и се свързва с така наречените славянофили - руски общественици, начело с Аксаков и Погодин, които ратували за обединение на славянството около Русия и освобождение на православните балкански славяни от турско иго. Каравелов сътрудничи на техните издания в. "Голос" и списание "Ден" и публикува първите си повести-"Войвода", "Неда", "Българи от старо време", както и етнографското си изследване "Памятники народного быта болгар". Успоредно с това той е привлечен и от някои идеи на Раковски и през 1861 г. заедно с русина Иван Прижов подготвя проект за създаването на бълг. револ. организация "Дружество на българското движение" с център Белград и орган в. "Дунавски лебед".

През 1867 г. Каравелов пристига в Белград като кореспондент на в."Голос" и веднага установява връзка с местните бълг. емигранти-революционери-Иван Кулин, Ильо Марков, Цеко Петков, Еремия Българов  и др. Успоредно с това той се свързва и с лявото крило на сръбската револ. организация "Омладина", оглавено от Светозар Милетич и Светозар Маркович. През пролетта на 1867 г. е създаден Български революционен комитет /БРК/ в Белград с 12 члена, който приема устав и подготвя въстаническа прокламация до българския народ. Успоредно с това в гр. Зайчар е организирана голяма чета от около 600 души, която трябвало да премине в България, но минаването и там било осуетено от сръбските власти. Каравелов бил експулсиран от Сърбия и се установил в съседния на Белград австроунгарски град Нови Сад /февруари 1868 г./. След убийството на княз Михаил Обренович обаче бил арестуван от австрийската полиция заради връзките си с Омладина и престоял седем месеца в затвора на Пеща.

По това време настъпват промени и в лагера на емиграцията, съсредоточена основно в Румъния. Добродетелната дружина изготвя проект до Парижката конференция по Критския въпрос, който съдържа план за автономна Българска държава под егидата на султана. Проектът изобщо не бил разглеждан, но отново събудил споровете между "младите" и "старите".

У Иван Касабов се поражда идеята за трансформирането на Българско общество във организацията "Млада България" - секция на международната мацинистка организация "Млада Европа"/револ. организация, основана от итал. революционер Джузепе Мацини/. В " Млада България" влезли и дейци като Киряк Цанков, Димитър Ценович, Теофан Райнов и др. Техен център било читалище "Братска любов", основано от Раковски, а печатен орган в. "Народност". Междувременно Каравелов е освободен от пещенския затвор и е поканен от "старите" за редактор на вестник"Отечество". Скоро обаче влиза в конфликт с тях и се присъединява към "младите", които са дълбоко впечатлени от програмната му статия "Мои братя", писана в затвора на Пеща. В нея Каравелов се обявява за национална независимост и демократично устройство, подобно на политическата система на САЩ или Швейцария./" Свобода лична, свобода народна, свобода пълна."/. Публицистичната дарба на Каравелов е високо оценена от емигрантите. Много скоро, през ноември 1869 г излиза и първият брой на неговия вестник "Свобода" в Букурещ. Установени са и връзки с Международната лига за мир и свобода / основана през 1867 г. в Женева от Гарибалди, Юго, Бакунин и др видни личности на 19 в./ и особено с нейната Руска секция. В органа на Руската секция списание "Народное дело" за пръв път излиза Програмата на БРК /1 август 1870 г.// БРК- Български револ. комитет/. В нея Каравелов посочва двата основни противника на българския народ - турската власт и гръцкото духовенство, подкрепяни от паразитното съсловие на българските чорбаджии. Издига и лозунг за Южнославянска федерация със сърбите или Дунавска федерация с румънците, които трябвало да заимстват модела от САЩ или Швейцарския съюз.

Тази програма бива не след дълго публикувана на страниците на в. "Свобода" и допълнена с брошурата "Български глас. От БРЦК." Основната идея заложена в програмата е революционната борба за освобождение. Каравелов говори за балканска солидарност в тази борба и изграждането на доброволна Балканска федерация с републиканско устройство. /1871 г./ Така около вестник " Свобода" постепенно се оформя нов револ. център - БРЦК. В неговото организиране вземат участие освен Каравелов и Кириак Цанков, Димитър Ценович, В. Левски и мнозина бивши членове на “Млада България” и “Българско общество.”Съществуват спорове около точната дата на създаването на БРЦК. Според една от версиите той е създаден през есента на 1869 г. Друга версия отнася създаването му към пролетта на 1870 г., а според трето мнение учредяването на БРЦК е извършено на Общото събрание от 29 април- 4 май 1872 г. Единственото сигурно нещо е обаче водещата роля на Любен Каравелов и издигането му като председател на тази нова организация.

2. Васил Левски и създаването на ВРО.

Васил Иванов Кунчев е роден на 6 /18/ юли 1837 г. в Карлово в семейството на занаятчията Иван Кунчев. На 14 години остава сирак и след като учи кратко в Карлово, не след дълго постъпва като послушник при вуйчо си Василий-хилендарски таксидиот. Учи в Карлово и Стара Загора, където завършва и школа за свещеници.От 1859 г. е йеродякон под името Игнатий, но е силно развълнуван от призивите на Раковски и през март 1862 г. постъпва като доброволец в Първата българска легия в Белград. Тук спечелва името Левски и натрупва ценен революционен опит в близост до Раковски.След разпускането на легията се завръща в България и за кратко е арестуван от турските власти, но е освободен.Три години работи като учител в селата Войнягово, Карловско и Еникьой, Тулчанско. През 1867 г. обаче се прехвърля в Румъния, като окончателно се влива в националнореволюционното движение.Тук постъпва като знаменосец в четата на П. Хитов, с която достига до Сърбия. Тук се включва и във Втората легия, като постепенно осъзнава користната роля на сръбските власти и за пръв път излага тезата, че четническото движение трябва да се съчетае с планомерна организация вътре в страната.Опитите му да организира чета в Зайчарско довели до временното му задържане от сръбските власти, което затвърдило мнението му, че българите трябва да разчитат преди всичко на самостоятелни усилия в борбата за политическо освобождение.

През август 1868 г. той е вече в Румъния, където се свързва с Българско общество и се запознава с друг млад революционер - Христо Ботев. Именно Българско общество финансира и Първата обиколка на Левски в България /декември 1868- февруари 1869 г./.Той потегля от Цариград и посещава редица селища в Тракия и Северна България /Перущица,Пловдив, Карлово, Сливен, Търново, Плевен и др./.Първоначалното му впечатление е че съществуват силни революционни настроения и въстанието би могло да се организира сравнително бързо и лесно. В такъв дух бил и отчетът му пред водачите на Българско общество / Иван Касабов, Данаил Попов и др. /.От тяхно име била отпечатана "Прокламация до българския народ",подписана като Привременно  правителство на Балкана. Тя трябвало да послужи на Левски като доказателство за мисията му и за връзките му с идейните последователи на Раковски.

През май 1869 /от 1 май  до 26 август/ г. Левски предприема Втората си обиколка, която започва от Никопол. Тогава са създадени първите комитети, които по-късно образуват ядрото на ВРО - Плевен, Ловеч, Карлово, Пловдив, Перущица, Пазарджик, Чирпан, Стара Загора, Сливен. Левски вече има по-реална представа за положението в страната и смята, че предстои трудна и дълга подготовка за въстанието. В такъв дух е и докладът му пред Българско общество, където представата обаче е доста по-различна.Със създаването на първите комитети Левски приложил на практика както свои виждания, така и някои идеи на Раковски от периода 1866-1867 г.

3. Обединението на ВРО и БРЦК . Смъртта на Левски.

Междувременно Левски се завръща в Румъния с готов план за изграждане на тайна револ. организация в България. Разочарован от липсата на реализъм у емигрантите и от безплодните спорове, съпровождащи формирането на БРЦК, обаче той още през май 1870 г. се завръща в България за да поднови работата по изграждането на ВРО. Изградени са нови комитети - Русе, София, Панагюрище, Копривщица и др.

До средата на 1871 г. е разгърната широка мрежа от комитети в Северна България и Тракия, а чрез Софийския комитет била изградена и връзка с Македония. Към средата на 1872 г. вече имало около 100 комитета и още 100 револ. ядра. За ЦК на ВРО бил утвърден комитетът в Ловеч под името Привременно правителство в Българско /по-късно допълнено с "Първо отделение от БРЦК"/. Връзката с Букурещ била осъществявана чрез Русенския и Търновския комитети, както и чрез специален пункт в Турну Мъгуреле /румънски град, разположен срещу Никопол/. Левски искал сътрудничество с емиграцията, но държал тя във всичко да се съобразява с изискванията и нуждите на ВРО. За свои помощници той привлича през 1871 г. Ангел Кънчев от Трявна и Димитър Общи от Скопско. За нещастие Ангел Кънчев се самоубива през 1872 г. в Русе за да не бъде заловен жив от турската полиция. Димитър Общи, който имал богата революционна биография /участие в Критското въстание през 1866 г., в отрядите на Гарибалди / не желаел да се примири с факта, че Левски изисквал желязна дисциплина и конспирация. Около него може би се оформила и група от недоволни /Анастас Попхинов и др./. Междувременно бил подготвен Проектоустав на ВРО Нареда, който определял изключително прецизно функциите на всички звена в организацията. Разработен бил и Наказателен закон, в който изключително сурово се третирали различни видове престъпления срещу организацията. Предвидено било изграждането на тайна поща и полиция към ЦК на ВРО. В “Наредата” Левски изложил и основните си политически възгледи : “обща революция” чрез която да се осъществи “коренно преобразуване в сегашната деспотско-тиранска система”, която да се замени с “демократска република”. Левски се обявява още и за “съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности.”

ВРО имала през 1872 г. солидна основа в Мизия и Тракия, направени са опити за изграждане на структури в Добруджа и Пиринска Македония.

Към края на 1871 г. контактите между ВРО и БРЦК се засилват и постепенно се постига разбирателство по основните проблеми около тактиката на НОД. Така се стига до Обединителното събрание на БРЦК и ВРО от 29 април - 4 май 1872 г. в Букурещ. На него присъстват 25 делегати от ВРО и БРЦК. Създадена била комисия от 4 души /Каравелов, Левски, Тодор Пеев и Кириак Цанков/, която трябвало да изработи общи програма и устав. На 4 май бил избран и общ Централен комитет с председател Каравелов и членове: Кириак Цанков /зам. председател/, Олимпий Панов, Димитър Ценович, П. Хитов и Левски. Левски бил определен и за главен апостол на България, Тракия и Македония, с много широки пълномощия. Приета била обща програма, възоснова на програмата на БРЦК от 1871 г. Програмата от 1872 г. съдържала като член 1 следната цел: България да се освободи чрез революция - морална и с оръжие. Повтарят се основните постулати за демократично, републиканско устройство на бъдещата Българска държава и евентуална федерация със сърби, черногорци и румънци. На базата на Устава на ВРО е съставен Общ устав от 9 глави, който щял да бъде заменен по-късно с Военен закон. Левски успял да наложи решенията да се вземат с “вишегласие” и получил правата на извънреден пълномощник на БРЦК в България.

След Обединителното събрание Левски отново преминал в България за да започне реорганизацията на ВРО в съответствие с новите изисквания. Изградени са окръжни комитети и военни отдели, започва набавянето на пари и оръжия за проектираното въстание. Продължават обаче дрязгите с Димитър Общи. Левски се обърнал за арбитраж към Каравелов, който изцяло го подкрепил. Въпреки това Д. Общи продължил да проявява своеволия.

Фатално за организацията се оказва нападението над турската държавна поща в прохода Арабаконак в Западна Стара планина, извършено от Димитър Общи, въпреки изричната забрана на Левски. Турската полиция успяла да залови по-късно нападателите и разкъсала мрежата на ВРО в Ловешкия край. Левски по това време се намирал в Тракия, но незабавно уведомил Каравелов и се отправил за Ловеч за да прибере архива на ЦК на ВРО и да го прехвърли в Румъния. Той отхвърля заповедите на Каравелов за незабавно въстание и след като се отбива в Ловеч се отправя за Никопол. По пътя обаче е заловен в с. Къкрина, в ханчето на Христо Цонев Латинеца. Според най-разпространената, но не напълно доказана версия той бил предаден от поп Кръстьо Тотев - член на Ловешкия комитет. Първоначално Левски е откаран в Търново, а впоследствие в София, където е формиран специален военен съд, оглавен от Али Саиб паша. В крайна сметка Левски успява да пресече нишката на полицейското разследване, но е осъден на смърт и обесен на 6 /18/февруари 1873 г. в София. / В официалната традиция  е утвърдена погрешно датата 19 февруари/.

4. Криза в БРЦК и ВРО. Оттеглянето на Каравелов.

След разкритията и залавянето и екзекуцията на Левски ВРО е парализирана задълго. Румънската полиция предприема известни мерки срещу БРЦК и дори Каравелов за кратко трябва да се прехвърли в Белград, а вестник “Свобода” е спрян. От февруари 1873 г.обаче той отново е в Букурещ и започва да издава вестник "Независимост"- продължението на "Свобода". П. Хитов и Иван Драсов се заемат със задачата отново да сплотят емиграцията около БРЦК.

Търновският и Русенският комитет поемат върху себе си тежестта за възстановяване на ВРО. През април 1873 г. в България пристига и новият главен апостол Атанас Узунов, но скоро е заловен и е заточен в Диарбекир, заедно с други комитетски дейци. Той е заменен след шумен процес от енергичния Стефан Стамболов, който полага големи усилия за възстановяването на ВРО, но също е разкрит и трябва да се спасява в Русия.

През август 1874 /20-21 август/ г.се провежда III-тото /по друга версия Първото/ общо събрание на БРЦК и ВРО в Букурещ. Присъстват 13 делегати, от които само трима са от вътрешните комитети. На него е избран нов Временен ЦК с председател Каравелов. В ръководството е включен вече и Хр. Ботев, който заедно със Стамболов и Драсов оглавява т. нар."крайни" - група млади дейци, които смятат себе си за преки следовници на Левски и обвиняват Каравелов и П. Хитов в мудност и нерешителност. Русенският комитет е натоварен с възобновяването на ВРО, но по-конкретни действия е предвидено да се обсъдят на ново събрание през декември. Наистина по това време Каравелов изживява криза поради покрусата си от смъртта на Левски. През есента на 1874 г. той спира в. "Независимост", не на последно място и поради финансови трудности.

На 26 декември 1874 г. в Букурещ отново се събират представители на по-големите комитети от Румъния и България. Каравелов предлага да се избере “едно пълновластно лице из България”, което да оглави комитетската мрежа, но това не било прието. Противниците на Каравелов повторили познатите си обвинения срещу него. Избрана е временна комисия, която да подготви ново общо събрание за март 1875 г. Споровете и безплодната дейност на комисията довели до пълното оттегляне на Каравелов от революционното движение. Той започнал от  1875 г. да издава просветителското списание "Знание" и на практика скъсва с БРЦК. Въпреки противоречивите оценки за неговата революционна дейност, той си остава една от най-видните фигури в него и същевременно един от водещите интелектуалци на своята епоха.

5. Христо Ботев начело на БРЦК. Старозагорското въстание и саморазпускането на БРЦК.

След оттеглянето на Каравелов водеща фигура в БРЦК става Ботев. Той е роден на 25.12.1847 /6.1.1848 г./ в Калофер в семейството на известния просветител и книжовник Ботьо Петков и Иванка Дрянкова. От 1863 г . е в Одеса, където завършва гимназия, със стипендия на ОБН, и учи една година история в местния университет. По това време се увлича от идеите на Херцен и Чернишевски, а също и от социалистите -утописти Сен Симон, Фурие и др. През 1866 г. е учител в бесарабското българско село Задунаевка, а през 1867 г. се завръща в Калофер за да постъпи на работа като учител на мястото на баща си. Младият Ботев обаче е привлечен от възможността да се присъедини към националреволюционерите в Румъния и в края на 1867 г емигрира. Установява  се в Браила, където работи в българската печатница на Д. Паничков и се готви да премине Дунава с четата на Жельо войвода. Тъй като тази чета обаче не успява да се прехвърли в България, Ботев заминава за Букурещ за да следва медицина. От този период е и познанството му с Левски. Поради липса на средства е принуден да прекрати следването си и работи като учител в Александрия и Измаил-градове с многобройно българско население. По това време Ботев се сближава с Каравелов и сътрудничи на в. "Свобода", успоредно с първите си опити в публицистиката и вестникарството /"Тъпан" и др./ От лятото на 1871 г. Ботев е в Браила, където издава своя пръв значителен вестник "Дума на българските емигранти". Този вестник внася силен левичарски нюанс в българската революционна преса. В някои свои статии като "Смешен плач" и "Народът-вчера, днес и утре" Ботев страстно защитава Парижката комуна от 1871 г. и твърди, че след националната революция непременно ще последва и социална. От този период е и прословутото "Символ-верую на българската комуна"- документ, около чиято автентичност обаче се водят известни спорове. Така или иначе заради пропаганда в полза на комунарите, Ботев бива временно задържан от румънската полиция. Името му обаче става все по-популярно сред револ. настроените емигранти. От юли 1872 г. Ботев се установява в Букурещ и активно сътрудничи на в. "Свобода", а от май 1874 г започва да издава и своите вестници "Будилник" и "Знаме" /от края на 1874 г., след спирането на “Независимост” на Каравелов/. "Знаме" бързо се превръща в трибуна на т. нар. "крайни"от БРЦК, а Ботев постепенно става най-авторитетната фигура в организацията. След оттеглянето на Каравелов фактически председател на БРЦК е именно той.

Междувременно през пролетта на 1875 г. избухва християнско въстание в Босна и Херцеговина, което има широк международен отзвук и предизвиква т.нар. Източна криза /1875-1878 г./. Особено силен е отзвукът от това въстание сред славянските народи, включително и сред българите. На 12 август по настояване на Ботев е свикано 4 общо събрание на БРЦК и ВРО. То избира ново ръководство, начело с Ботев и взема решение за скорошно въстание в България. На предупрежденията от страна на опитни дейци като Каравелов и П. Хитов, че тази стъпка е прибързана и несъгласувана нито със Сърбия, нито с Русия, Ботев противопоставя схващането си, че у народа е заложен революционен инстинкт и той винаги е готов да въстане. Оформят се две противоположни позиции - Ботев, Иван Драсов и Стефан Стамболов /т. нар. “крайни”/ били за незабавни действия, докато Кириак Цанков, Рафаил Атанасов, Данаил Попов, донякъде Димитър Ценович, били против прибързаността на “крайните”. В крайна сметка под ръководството на Панайот Хитов били проведени заседания, на които се взело решение за “всенародно въстание”.

Определена е група апостоли -  Ст. Стамболов /Стара Загора/, П. Волов /Троян/, Н. Обретенов /Русе, Шумен, Варна и Разград/, Станьо Драгнев/ Ловеч/,Сава Танасов /Сливен/, Михаил Сарафов /Търново/, която да организира въстанието по места. Диверсионна група, водена от Бенковски и Стоян Заимов трябвало да запали Цариград за да всее паника. П. Хитов заминал за Белград, а Ботев за Русия за да мобилизират силите на тамошната емиграция. Той и Филип Тотю трябвало да организират две емигрантски чети. Ботев трябвало да събере пари от патриотичната емиграция в Южна Русия за въстанието, което трябвало да избухне на 16 /28/ септември 1875 г. Цялата въстаническа акция трябвало да се ръководи от новоизбрания Български революционен комитет - 1875 г. / БРК/ с петима членове.

Подготовката за въстание обаче била слаба. Единствено Старозагорският комитет начело с апостола Стамболов и местните дейци Колю Ганчев, братя Жекови и др. извършил по-сериозна подготовка. Според плана градската чета трябвало да запали Стара Загора, с което да подаде сигнал на селските чети за атака. От съседните комитети обаче постъпвала не особено утешителна информация.

Все пак на 16.9.1875 г. чета от 20 души, водена от Стамболов и Георги Икономов заема Чадър могила край Стара Загора, но без да успее да запали града. Това води до разпръскването на въстаналите около 400 селяни от околността. Четата на Чадър могила също се разформира, а два дни по-късно трагично загиват братя Жекови. Турската полиция предприема масови арести, а седем души, между които Колю Ганчев, Стефан Чифудов, Димчо Стаев, са осъдени на доживотен затвор, но след избухването на Априлското въстание са екзекутирани. Бързо се разпръснати и още две малки чети в Шуменско и край Червена вода, Русенско.

Т. нар. “Заарски събития” и провалът на Старозагорското въстание водят до нови спорове в БРЦК Проваля се и мисията на Ботев в Южна Русия.. Чувствайки вина за случилото се Ботев спира в."Знаме" и си подава оставката като председател. /30.9.1875 г./. След няколко дни БРЦК се саморазпуска, с което приключва цял един период в българското НОД.

 

WWW.POCHIVKA.ORG