Joomla Software solutions Template

Payday loan

ИВАН ВАЗОВ - „ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА”

ВЪЗХВАЛА НА НАРОДНИЯ ПОДВИГ В БОРБАТА ЗА СВОБОДА

Поетичният цикъл „Епопея на забравените” е сред най-големите творчески постижения на Иван Вазов. Лирич­ната възхвала, съчетана с патриоти­чен патос, извайва образите на видни личности от епохата на Българското възраждане, за които борбата за освобождение на България от оманско владичество е смисъл и цел на живота им. Сред тях са Паисий Хилендарски, хвър­лил пръв искрата за национално само­съзнание, и Апостола на свободата - най-голямата нравствена висота, до която достига българският дух. Одата Опълченците на Шипка” е тържествен героичен финал на „Епопея на забра­вените”, възвеличаваща саможертвата на българите в името на свободата.

Подвигът на доброволческите дружини в Руско - турската освободителна война изпълва сърцето на поета с най-възторжени чувства, които той въз­пява с неповторимия патос на одическата възхвала. За Вазов героизмът на опълченците е висш израз на народни­те добродетели, в които трябва да се възпитават поколения българи.

Всеки народ в своето развитие има дни на падения и възходи. В това отно­шение не правят изключение и българи­те. Но Вазов не може да се примири с хулите на враговете, Които ни припом­нят само мрачните страници от нашата историческа съдба. Във встъпителната част на одата, чрез анафората „нека”, той привидно се съгласява с тех­ните нападки. Нека приемем всички об­винения за погромите, които сме преживели, „нека е трагично името ни”, нека дори свободата да ни е подарена... На тази теза Вазов противопоставя сво­ята - достатъчно е да назове само ед­но име, за да измие с него „срама по челото/синила от бича, следи от теглото”. То­ва име аналогично свързва защитата на Шипка със събитие от античната история - то е „като Термопили славно, безгранично”, „кат легенда грей” в предосвобожденската българска действителност. И поетът възкликва: „О, Шипка!” Това е името, което го из­пълва с национална гордост. То става символ на народната воля, на мъжеството, силата и безстрашието по пътя към свободата. С поетично вдъхновение Вазов рису6а картината на епичната битка, раз­разила се на 11 август 1877 г. На този ден българските опълченци проявяват безпримерен героизъм, въпреки че сили­те и въоръжението им са неравностой­ни на вражеските. Срещу фанатизираните Сюлейманови орди, които със зап­лашителния вик „Аллах” „лазят по урва­та дива”, се изправят шепа юначни бъл­гари. Тяхното мощно „ура!” доказва непоколебимостта и безстрашието на тази дружинна.

Картината на боя, лирически изваяна от Вазов, изобилства от художествени средства и похвати. Така например, контрастът в поведението на ордите и на опълченците се разкрива чрез срав­нение и антитеза: турците „идат ка­то тигри, бягат като овци”, а българите „кат лъвове тичат по страшний редут”. Сравнението с най-царственото жи­вотно - лъва, засилва внушението за храброст и жертвоготовност на бор­ците в името на националната кауза -освобождението на отечеството. Те така всеотдайно се сражават, че не се­щат „ни жега, ни жажда, ни труд”. Високият им боен дух се дължи на неприми­римостта с робството, на стремежа към свобода и на вярата им в победата. Те са окрилени и от братските руски воини, които рамо до рамо с тях про­ливат кръвта си за нашето освобождение.

В решителния момент на битката към българските юнаци се обръща гене­рал Столетов:

„Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

На вашата сила царят повери прохода,

войната и себе дори!”

Тези думи окрилят смелите защит­ници, вливат им нови сили, карат ги още по-дълбоко да осъзнаят голямата си от­говорност не само за тази битка, но и за изхода на войната. От тях зависи и международния престиж на руския цар.

Мислите на борците по време на боя са чисти и съкровени:

„България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!”

Патриотите предпочитат смърт­та пред позорното бягство, защото не искат да се опозорят пред очите на народа, който с трепет следи изхода на битката. Готовността им за саможертва ги разкрива като герои на честта, като достойни синове на изстрадала­та родина.

Когато натискът на добре въоръжения неприятел става неудържим, храб­рите българи, останали без боеприпаси, проявяват невиждан героизъм - те продължават да се сражават с камъни, дървета, дори с труповете на убити­те си другари:

Камъне и дървье изчезнаха там.

... и трупове мъртви фръкнаха завчаска,

Кат демони черни над черний рояк,

Катурят, струпалят, като живи пак!

Тази на пръв поглед кощунствена постъпка е израз на волята им да устоят на вражеските набези и на силното им желание да удържат победа. Любовта на опълченците към родината и свобо­дата изгражда несъкрушимата прегра­да от живи и мъртви, в която се разби­ват атаките на врага.

Настъпва най-драматичният кулми­национен момент - борците застават с голи гърди срещу напиращите турски орди и влизат в ръкопашен бой „на смърт и на щик”. Чрез сравнението („Ка­то скали твърди”) и метонимията („же­лязото срещат” с „железни си гърди”) по­етът подчертава изключителността на битката и храбростта на опълчен­ците. Те с песен на уста се хвърлят „в свирепата сеч,/като виждат харно, че умират веч”. Чрез песента Вазов опоетизира смъртта им - тя е не само ве­личава, но и красива. Така умират за свободата на отечеството само истинските патриоти. Миг остава да падне „заветният хълм”, но юнаците ус­пяват да го удържат до пристигане­то на руското подкрепление. Изходът е ясен - с достойнство и героизъм е постигната победа.

За тази неповторима в историята ни битка ще се разказват легенди. Поетът е убеден, че славата на Шипка ще се пре­дава „от урва на урва и от век на век”.

Смелостта и жертвоготовността на опълченците, защитници на Шипка, са нравствен пример за поколенията българи как трябва да се обича и защи­тава родината.